Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
Гр. П., 25.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Антоанета Василева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03360/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Образувано е по предявен от А.К.К. срещу Р.К.К.
конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността
за допускане до съдебна делба на съсобствените на страните недвижими имоти: 1). самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55871.504.422.1.1 по КККР на гр. П., одобрени
със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 70,56
кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, разположен в северната част на
сграда с идентификатор 55871.504.422.1 по КККР на гр. П. и 2). самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.504.422.1.4
по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изп.
директор на АГКК, с площ от 70,56 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент,
разположен в северната част на сграда с идентификатор 55871.504.422.1 по КККР
на гр. П., заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и 3). прилежащите към обектите: 1/3
идеална част от поземлен имот с идентификатор 55871.504.422 по КККР на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК,
находящ се в ***, с площ от 855 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, представляващ
съгласно регулационния план на гр. П., утвърден със Заповед № 1076 от
23.08.1974 г., дворно място, съставляващо УПИ XV-1373 и УПИ XVI-1373, в кв. 54 с площ от 858 кв. м.,
съответно парцел XV-6191 и парцел XVI-6191 в кв. 259 по отменения план на гр. П.; едноетажна сграда с
идентификатор 55871.504.422.2 със застроена площ от 21 кв. м., с
предназначение – хангар, депо, гараж, едноетажна сграда с идентификатор
55871.504.422.3 със застроена площ от 23 кв. м., с предназначение – хангар,
депо, гараж, двуетажна сграда с идентификатор 55871.504.422.5 със застроена
площ от 32 кв. м., с предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда и едноетажна сграда с идентификатор 55871.504.422.6 със
застроена площ от 7 кв. м., с предназначение: постройка на допълващо
застрояване, при квоти по ½ идеална част за двамата съделители.
Ищецът твърди, че делбените недвижими имоти са
били придобити от наследодателите на страните – Т.Г.Г. и К.С.Г.в режим на
съпружеска имуществена общност. Поддържа, че Г. починал на 08.03.1999 г. и
оставил за свои наследници по закон съпругата си Т.Г., дъщеря си – ответницата Р.К.
и внука си – ищеца А.К.. Изяснява се, че Г.починала на ***г. като нейни законни наследници
били дъщеря ѝ Р.К. и внукът ѝ А.К.. Твърди се, че по силата на
настъпилото наследствено правоприемство между страните възникнала съсобственост
върху наследените имоти, при равни дялове – по ½ идеална част. Поддържа
се, че същите притежават в съсобственост и 1/3 идеална част от дворното място,
върху което са построени процесните имоти, което също следва да бъде поделено
като принадлежност към последните. Посочва се, че между ищеца и ответницата не
може да бъде постигнато съгласие за извършване на доброволна делба на имотите.
С тези съображения се обосновава допустимостта и основателността на предявения
иск.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата Р.К. изразява становище, че процесният иск е
допустим. Твърди, че страните са съсобственици на делбените имоти по силата на
наследяване. Не възразява да бъде извършена търсената съдебна делба без да
посочва квотите в съсобствеността.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е
конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в
решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между
кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от
съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза на делбения процес
са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и
обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства
е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска.
Индивидуализацията на имотите, предмет на делбата
следва от приетите по делото Скица на поземлен имот № 15-238353-18.04.2018 г., Схема
№ 15-238357-18.04.2018г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.504.422.1.1 и Схема № 15-238360-18.04.2018 г. на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55871.504.422.1.4, всички издадени от СГКК – гр. П. /л. 13
– л. 15 от делото/. От съдържанието на скицата се изяснява, че имот с
идентификатор 55871.504.422 съгласно КККР на гр. П., одобрени със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. има номер по предходен план 1373 в квартал 54, парцел XV, XVI.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 181, том II, дело № 886/29.08.1956 г. на
Димитровски районен съдия лицето И.А.Т., в качеството си на продавач, прехвърлило на П.И.П.и
П.П.Й., в качеството им
на купувачи, правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището
на град П. /тогава ***/ и представляващ празно неурегулирано дворно място от
480 кв. м. в местността: „Егреко“ – част
от нивата му в същите местност и землище, цялата от 3.1 дка. С Нотариален акт №
126, том II, дело № 536/04.07.1962 г. за недвижим имот, придобит по регулация на
Пернишки народен съдия към дворните места на молителите П.И.П.и П.П.Й.,
образуващи по плана на гр. П. парцели XV и XVI в кв. 259, са придадени по регулационен план празни
места от съседни дворища. Изяснява се, че с договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 147, том II, дело № 977/26.09.1964 г. на Пернишки
народен съдия лицата П.И.П.и П.П.Й., в качеството си на продавачи, са прехвърлили
на К.С.Г., в качеството му на купувач, правото на собственост върху недвижим
имот, находящ се в гр. П. и представляващ 1/3 идеална част от парцел XV-6191 в кв. 259 по плана на гр. П., целият с площ от 486 кв. м., 1/3 идеална
и неразделна част от парцел XVI-6191 от кв. 259 по плана на гр. П., целият с площ от 436
кв. м., заедно с попадащата в тези два парцела жилищна сграда, които парцели
съгласно акта за собственост № 181, том I, дело № 886/1956 г. на ДРС
представляват празно неурегулирано дворно място в местност „Егреко“.
От приетото по делото Удостоверение с изх. № 19/ГРС –
1227/15.02.2019 г., издадено от Община П. се установява, че по време на
сключване на тази сделка купувачът К.С.Г.се е намирал в граждански брак с
лицето Т.Г.Г., сключен на 17.01.1959 г.
Установява се, че с Определение от 21.04.1983 г. по
гр. дело № 893/1983 г. по описа на Пернишкия районен съд е утвърдена спогодба и
е обявен за окончателен разделителен протокол, съгласно който между
съделителите К.С.Г., П.П.Й.и П.И.П.е постигнато съгласие за поставяне в дял на
всеки от тях на недвижими имоти. Съгласно утвърдената спогодба в дял I на К.Г. е поставен недвижим имот, находящ се в гр. П. и представляващ
апартамент – самостоятелно жилище с вход от север, състоящо се от сутерен и
етаж, заедно с 1/3 идеална част от общите части на жилищната сграда, със
застроена площ от около 204 кв. м., построена върху дворно урегулирано място
цялото от 850 кв. м., съставляващо парцел XV-1373 в кв. 54 по плана на гр. П.. В дял
II на П.П.Й. е поставен апартамент – самостоятелно жилище с вход среден,
състоящо се от сутерен и етаж над него, с 1/3 идеална част от общите части на
същата жилищна сграда. В дял III на П.И.П.е поставен апартамент – самостоятелно жилище с вход от юг,
състоящо се от сутерен и етаж, заедно с 1/3 идеална част от общите части на
жилищната сграда.
Страните не спорят, а и от приетото по делото
Удостоверение за наследници с изх.
№ 18/ГРС-2169/13.04.2018 г., издадено от
длъжностно лице по гражданското състояние при Община П. следва, че К.С.Г.е
починал на 08.03.1999 г., оставяйки за свои законни наследници съпругата си Т.Г.Г.,
дъщеря си Р.К.К. – ответницата в настоящото дело и сина си К.К. Г., починал на
09.10.2005 г. Изяснява се, че К.Г. е починал на 09.10.2005 г. като е оставил за
единствен свой наследник по закон сина си А.К.К. – ищецът по делото, а Т.Г.Г.
на ***г. След смъртта ѝ нейни наследници по закон са дъщеря ѝ Р.К.К.
и внука ѝ /син на по-рано починалия ѝ син К.Г./ – А.К.К..
От изводите на вещото лице, обективирани в приетата по
делото съдебно – техническа експертиза се установява, че описаните в
Нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.09.1964 г. идеални
части от парцел XV-6191 и парцел XVI-6191 в кв. 259 по отменения план на гр. П. по действащия план съставляват
УПИ XV-1373 в кв. 54, описано в делбения протокол от 21.04.1983 г. по гр. дело №
893/1983 г. по описа на РС – П.. Уточнено е, че този УПИ е идентичен с поземлен
имот с идентификатор 55871.504.422 по КККР на гр. П.. Отразено е също, че
апартаментът, описан в дял I на делбения протокол и поставен в дял на лицето К.С.Г.е
идентичен със самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 55871.504.422.1.1
и 55871.504.422.1.4 по КККР на гр. П.. Експертизата достига до извод, че в
поземления имот с идентификатор 55871.504.422 по КККР на гр. П., находящ се в ***,
с площ по кадастрална карта 855 кв. м., със значителна
денивелация, ограден и застроен, са изградени 9 сгради, всяка от които нанесена
на КККР на гр. П., съответно с идентификатори: 55871.504.422.1, 55871.504.422.2,
55871.504.422.3, 55871.504.422.4, 55871.504.422.5, 55871.504.422.6, 55871.504.422.7,
55871.504.422.8 и 55871.504.422.9. В северозападния ъгъл на имота – към ул. „***“ са построени два
масивни гаража, в североизточния ъгъл към улица „***“ двуетажна масивна
постройка, до нея от запад е долепена масивна баня – тоалетна, а в средата на
имота – изградена масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен и етаж с три
различни входа към етажа, водещи към три самостоятелни жилища. Посочено е, че
самостоятелните обекти в сграда с идентификатори 55871.504.422.1.1 и 55871.504.4221.1.4
са разположени в северната част на тази жилищна сграда с идентификатор 55871.504.422.1,
като 55871.504.422.1.1 е в сутерена, а 55871.504.422.1.4 на етажа над него. Изяснено
е, че сграда с идентификатор 55871.504.422.1.2 е гараж, построен в
северозападния ъгъл на имота към улица „***“, сграда с идентификатор
55871.504.422.1.3 също гараж, построен в северозападния ъгъл към улица „***“,
долепен до южната страна на гаража с идентификатор 55871.504.422.2, сграда с
идентификатор 55871.504.422.5, построена в североизточния ъгъл на имота, към
улица „***“ е гараж – работилница на втория етаж и складово помещение на
първия, а сграда с идентификатор 55871.504.422.6 баня – тоалетна, построена в североизточния
ъгъл на имота, към улица „***“, долепена от задната страна на сграда с
идентификатор 55871.504.422.5. При изслушването си пред съда вещото лице
изяснява, че основната жилищна сграда, предмет на делбата, е разположена в
северната част на имота и се състои от сутерен и етаж. Останалите две части,
които също включват част от сутерена и етажа имат самостоятелни входове и
представляват самостоятелни обекти. Всички допълващи сгради се намират в
северната част от имота. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда
на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано, изготвено въз основа на
материалите по делото и след извършен личен оглед от вещото лице на място,
отговарящо на поставените задачи и останало неоспорено от страните.
В показанията си свидетелката М.С. разказва, че
процесната основна сграда представлява двуетажна къща, находяща се в ***,
строена от нейната баба, от дядото на ищеца и другата им сестра. Споделя, че къщата
е разделена на три части с разделителен протокол,
като всяка включва част от двата етажа и част от двора, без поставена ограда в
самия двор. С.изяснява, че в частта на страните по делото има изградени три
гаража – два от тях, разположени на долната улица и построени от дядото на
ищеца, съответно баща на ответницата и един гараж на горната улица „***“,
построен от бащата на ищеца, който през 1993 г. живеел на втория етаж от
съответната част от сградата. Свидетелства също, че самата тя била собственик
на втория етаж от тяхната част на къщата, където е живяла като дете, а и понастоящем
още от 1993 г. Разказва, че от своята баба знае, че всички са се нанесли в
къщата през 1961 г., като двата гаража – в долната част на улицата били строени
преди нейния собствен или преди 1971 г. Съдът кредитира показанията на
свидетелката като достоверни, доколкото същите са житейски логични, вътрешно
непротиворечиви и са израз на непосредствените ѝ възприятия или на
споделеното ѝ от живеещи в делбените имоти праводатели.
С оглед всичко изложено дотук, съдът намира, че между ищеца
А.К.К. и ответницата Р.К.К. е възникнало и към настоящия момент съществува
състояние на съсобственост по отношение на двата самостоятелни обекта в сграда
с идентификатор 55871.504.422.1.1 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед №
РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, а именно: самостоятелен
обект с идентификатор 55871.504.422.1.1 и самостоятелен обект с идентификатор
55871.504.422.1.4, разположени в северната ѝ част, заедно с прилежащите
към тях сгради на допълващо застрояване: 55871.504.422.2 – гараж,
55871.504.422.3 – гараж, 55871.504.422.5 – складова постройка на два етажа и
55871.504.422.6 – баня – тоалетна, както и 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор
55871.504.422, върху който са построени тези сгради, всички предмет на иска за
делба. Тази част от поземления имот е била придобита от общите наследодатели на
страните К.С.Г.и Т.Г.Г. /родители на ответницата и баба и дядо на ищеца/ чрез
покупко-продажбата от 26.09.1964 г. /като идеални части от парцел XV-6191 и парцел XVI-6191 в кв. 291 по отменения план на гр. П., идентични с УПИ XV-1373 в кв. 54 по действащия план, а същият с ПИ с идентификатор
55871.540.422 по КККР/ в режим на бездялова съпружеска имуществена общност/,
тъй като брачното им правоотношение е възникнало по силата на гражданския брак,
сключен през 1959 г. Този извод следва от разпоредбата на чл. 103 ПЗР, вр. чл.
13 СК /в приложимата редакция/ съгласно която недвижимите имоти, придобити от
съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата, независимо от това
на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. По
силата на одобрената спогодба в хода на производството по гр. дело № 893/1983 г. по
описа на Районен съд – П. и делбения протокол в дял на К.Г. е поставен
апартамент – самостоятелно жилище с вход от север, състоящо се от сутерен и
етаж и построено в сграда с площ от около 204 кв. м. същата, построена в
процесния поземлен имот. Изясни се, че съгласно експертното заключение това
жилище е идентично със самостоятелните обекти в сграда с идентификатори
55871.504.422.1.1 и 55871.504.422.1.4, представлящи основните обекти, предмет
на иска за делба. Ето защо, съдът приема, че с извършването на делбата през
1983 г. между отделните собственици на поземления имот и сградата, построена в
него, единият от тях – общият наследодател на страните К.Г. е станал
изключителен собственик на апартамента, което жилище понастоящем включва двата
самостоятелни обекта. Според изводите на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза в северната част от поземления имот са построени и 4 допълващи
сгради – тези с идентификатори 55871.504.422.2, 55871.504.422.3,
55871.504.422.5 и 55871.504.422.6, представляващи два гаража, стопанска постройка
на два етажа и баня-тоалетна, също предмет на иска за делба. Съдът,
съобразявайки изводите на експертизата относно конкретното място, където са
разположени тези обекти и показанията на свидетелката С.относно момента на
изграждане на гаражите и лицата, които са построили същите – общия наследодател
на страните и неговия син /баща на ищеца и брат на ответницата/, намира за
установено, че тези сгради са били собственост именно на праводателите на
страните в процеса, което не се оспорва от последните, като принадлежат към
двата основни обекта – с идентификатори 55871.504.422.1.1 и 55871.504.422.1.4.
След смъртта на общите наследодатели К.С.Г.и Т.Г.Г. на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН /в приложимите към 08.03.1999 г. и към
***г. редакции на закона/ техните наследници по закон – дъщеря им Р.К.К. –
ответницата и внукът им А.К.К. – ищецът, по право на заместване – като низходящ
и единствен законен наследник на сина им – К.К. Г., са придобили по ½
идеална част от правото на собственост върху основните жилища и принадлежащите
към тях допълващи постройки, съответно по ½ част от принадлежащата 1/3 част от поземления
имот, в който са построени. След като ищецът и ответницата са носители на
правото на собственост върху делбените имоти, в съотношение по ½ идеална
част, то същите се явяват и носители на потестативното право същите да бъдат
поделен съобразно квотите им в съсобствеността, които притежават. В случая това
право е упражнено от ищеца чрез предявяване на иска за делба, който съдът
намира за основателен.
При така установените правнорелевантни обстоятелства
следва да се допусне съдебна делба с предмет процесните обекти, съобразно
установените по делото дялове и по отношение на двете страни.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба
между А.К.К., с ЕГН: **********,*** и Р.К.К., с ЕГН: **********,***, на
съсобствените им имоти, представляващи: 1).
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.504.422.1.1 по КККР на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с
площ от 70,56 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, разположен в
северната част на сграда с идентификатор 55871.504.422.1 по КККР на гр. П. и 2). самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.504.422.1.4 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед №
РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 70,56 кв. м., с
предназначение: жилище, апартамент, разположен в северната част на сграда с
идентификатор 55871.504.422.1 по КККР на гр. П., заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и прилежащата към обектите 1/3 идеална част
от поземления имот с идентификатор 55871.504.422 по КККР на гр. П., одобрени
със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр.
П., ул. „***“ № 12,
с площ от 855 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, представляващ съгласно
регулационния план на гр. П., утвърден със
Заповед № 1076 от 23.08.1974 г., дворно място, съставляващо УПИ XV-1373 и УПИ XVI-1373, в кв. 54 с площ от 858 кв. м., съответно парцел XV-6191 и парцел XVI-6191 в кв. 259 по отменения план на гр. П., както и прилежащите към самостоятелните обекти едноетажна сграда с
идентификатор 55871.504.422.2 със застроена площ от 21 кв. м., с предназначение
– хангар, депо, гараж, едноетажна сграда с идентификатор 55871.504.422.3 със
застроена площ от 23 кв. м., с предназначение – хангар, депо, гараж, двуетажна сграда
с идентификатор 55871.504.422.5 със застроена площ от 32 кв. м., с предназначение:
друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда и едноетажна сграда с
идентификатор 55871.504.422.6 със застроена площ от 7 кв. м., с предназначение:
постройка на допълващо застрояване, при следните КВОТИ:
½ (една втора) идеална част за А.К.К. и
½ (една втора) идеална част за Р.К.К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: