РЕШЕНИЕ
№ 997
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501314 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Айгер Инженеринг”ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, чрез адв.М.П. против решение №466/14.02.2022 г.,
постановено по гр.д. № 112945/2021 г. на ПРС,15 гр.с., с което са обявени за нищожни
клаузите за неустойка, договорена в чл.3, б.“е“ и б.d от договор за повишаване на
квалификация, сключен на 06.07.2020 г. между Б. Е. Б. с ЕГН:********** – ***** и „Айгер
Инженеринг”ООД –работодател поради противоречие с императивни рапоредби на Кодекса
на труда и Конституцията на РБългария, и с което е осъдено да заплати на Б. Е. Б.,
направените по делото разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, а на
ПРС – ДТ от 80 лв. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението и се иска наеговята отмяна и постановяване на друго такова, с което да се
отхвърлят предявените искове. Претендира за разноски.
Въззиваемият Б. Е. Б. с ЕГН:**********, чрез адв.С.П.– счита жалбата за
неоснователна. Претендира за разноски.
ПОС след като констатира, че жалбата е допустима, разгледа я по същество и приема, че
жалбата е основателна.
Пред районния съд е предявени ОСИ с правно основание чл.74 от КТ.
С въззивната жалба се иска решението да бъде обезсилено като недопустимо или да
бъде обявено като неправилно с присъждане на разноски за двете инстанции, поради
1
следните съображения. Считат се исковете са недопустими поради липса на правен интерес,
тъй като са заведени след прекратяване на трудовото правоотношение и страните вече не са
били обвързани от трудово правна връзка. Работодателят не е претендирал каквото и да
било по прекратения трудов договор и договора за повишаване на квалификацията. Цитира
се практика на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 161/8.5.2015 г. по ч.гр.д. № 4848/2014 г. на
ІV ГО. Считат, че самостоятелните и самоцелни искове по чл. 74 КТ са недопустими, когато
трудовото правоотношение е прекратено. Невярно е твърдението на ищеца, че устно му
било казано от работодателя, че ако не плати доброволно до 12.8. срещу него ще бъдат
предявени искове по КТ. Счита се, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано, тъй като клаузата на чл. 3, б. ,,d“ от договора изцяло е приповторен законовия
текст на чл. ал. 234, ал. 3, т. 1 КТ, а клаузата на чл. 3, б. „е“ от договора е приповторен
законовият тест на чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ. Счита се, че въпрос на изпълнение или
неизпълнение на процесния договор са поставените от ищеца въпроси, но е и въпрос на
действителността или недействителността на самите клаузи. В чл. 3, б. „е“ от договора
липсва записване, че обезщетение се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение
по каквато и да е причина. В процесния договор няма уговорка, според която обезщетение
ще се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение по която и да било причина. В
чл. 4, б. „с“ е посочено, че по време на обучението обучаемият само се обучава, а не
престира работна сила. По отношение на разноските, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемия, иска се неговото редуциране. Претендират се
разноски. Не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства.
Постъпила е частна жалба срещу определението на РС по чл. 248 ГПК, отказа на съда
да измени решението си в частта на разноските. Иска се отмяна на определението и
уважаване на молбата.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който същата се счита за неоснователна.
Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или го заобикаля, е
недействителен и че в случая, че атакуваните клаузи са именно такива и че ***** винаги
има правен интерес от обявяване на недействителността на определени клаузи от договора.
Цитирана е съдебна практика. Счита, че посочените клаузи противоречат на императивните
разпоредби на чл. 66, ал. 2 КТ, чл. 8, ал. 4 КТ и чл. 48 ал. 1 от Конституцията на РБ. Иска се
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Постъпил е отговор на частната жалба, с който се счита частната жалба за
неоснователна, а атакуваното определение за правилно, иска се неговото потвърждаване.
Постъпила е и молба от въззиваемия, с която е направен частичен отказ от иска в
частта, с която се иска признаване за недействителна /нищожна/ клаузата в чл. 3, б. ,,d“ от
договора за повишаване квалификацията, сключен на 6.7.2020 г. между ищеца Б. Е. Б. и
АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ ООД, предвиждаща задължение на ***** да работи при
работодателя за срок от 2 години, считано от датата на подписване на договора за обучение.
С Протоколно определение от 16.06.2022 г. по в.гр.д.1314/22г на ПОС,14 гр.с. е
2
прекратено производството по делото и е обезсилено решението на РС решение № 466 от
14.2.2022 г. на ПдРС, ХV гр.с. по гр.д. № 12945/2021 г., в частта, с която е обявена
недействителността /нищожността/ на клаузата за неустойка, предвидени в чл. 3, буква ,,d“
от договор за повишаване квалификация, сключен на 06.07.2020 г. Определението не е
обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на член 3, буква „е” от договор за повишаване квалификация, сключен
па 06.07.2020 г.:
Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че член 3,
буква „е” от договор за повишаване квалификация, сключен на 06.07.2020 г. е нищожен
поради противоречие с императивни разпоредби на КТ и К на РБ.
В чл. 3,т.“е“ от договора страните са постигнали съгласие за това, че в случай, че
обучаемият не завърши уговореното в договора обучение, както и при неизпълнение на
задълженията по чл.3,б./а/,/б/ ,/с/ и /d/ ще дължи на работодателя обезщетение в размер на
5540 евро.
В ИМ е записано, че договорът за повишаване на квалификацията, сключен на
основание чл.234 КТ, е допълнение към трудовият договор с Б.Б. от №1314/06.07.2020 г.,
което се възприема от съда, тъй като договорът за повишаване на квалификацията е
обословен от трудовия договор между страните.
От приетата по делото заповед №1666/31.07.2021г. е видно, че трудовият договор
между страните е прекратен, считано от 31.07.2021г. по взаимно съгласие на
осн.чл.325,ал.1,т.1, с което се е прекратил и договора за повишаване на квалификацията от
същата дата поради липса на трудово правоотношение.
ИМ за прогласяване за нищожна на процесната клауза на осн.чл.74 от КТ е подадена
на 05.08.2021 г., т.е. след като трудовият договор е бил прекратен.
Съгласно практиката на ВКС – р.№161/08.05.2015 г. по гр.д.№4848 /2014 г., 4 ГО,
което настоящият състав възприема, правен интерес от установяване на недействителеност
на трудовия договор /или на отделна негова клауза – чл.74 КТ/ е налице, когато се
претендира неговото прекратяване или някакви правни последици като заплащане на
трудово възнаграждение, различни обезщетения по КТ, зачитане на времето за трудов стаж
и други подобни, както и когато недействителността /например на клаузата на чл.3,б.“е“ от
процесния договор за повишаване на квалификацията/ е от преюдициално значение за
законо-съобразността на съответното основание, на което е прекратено ТПО. Тъй като ТПО
е прекратено на осн.чл.325,ал.1,т.1 от КТ по взаимно съгласие не е налице такава
преюдициална връзка.
Горното налага извода, че не е налице правен интерес от установяване на
недействителността на трудовия договор чрез самостоятелен иск след като трудовото
правоотношение е вече прекратено.Това е така, тъй като работодателят не е предприел
никакви действия по принудително или доброволно събиране на обезщетението по
3
чл.3,б.“е“ от договора; абстрактната възможност за бъдеща претенция на ответника не може
да обоснове наличие на правен интерес, който винаги трябва да бъде конкретен.
По изложените съображения ПОС намира, че РС се е произнесъл по недопустим иск, което
прави решението му недопустимо поради липса на правен интерес, който е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. Като е
достигнал до други изводи РС е постановил недопустимо решение, което следва да бъде
обезсилено, а въззивното производство – да се прекрати.
С оглед обезсилване на решението на РС, на обезсилване подлежи и определението на РС
по чл.248 ГПК, с което е отказано да се измени решението в частта за разноските.
Разноски в полза на въззивника се присъждат в размер на 1555лв. , в т.ч.:600лв-
пред РС и 955 лв.- пред ОС /за АВ и ДТ/, съгласно представения списък на
разноските.Въззиваемият следва да заплати 80 лв. ДТ по сметка на ПРС.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №466/14.02.2022 г., постановено по гр.д. № 112945/2021 г. на
ПРС,15 гр.с., В ЧАСТТА, с което е обявена за нищожна клаузата за неустойка, договорена в
чл.3, б.“е“ от договор за повишаване на квалификация, сключен на 06.07.2020 г. между Б. Е.
Б. с ЕГН:********** – ***** и „Айгер Инженеринг”ООД –работодател, както и в частта за
разноските.
ОБЕЗСИЛВА определение №4078/13.04.2022 г., постановено по гр.д. №
112945/2021 г. на ПРС,15 гр.с., с което е оставено без уважение молбата на „Айгер
Инженеринг”ООД за изменение на решението в частта за разноските.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№1314/2022г. на ПОС,14 гр.с.
ОСЪЖДА Б. Е. Б. с ЕГН:********** от гр.***** да заплати на „Айгер
Инженеринг”ООД, ЕИК ***** направените за производството разноски в размер на 1555
лв.
ОСЪЖДА Б. Е. Б. с ЕГН:********** да заплати по сметка на ПРС 80 лв.ДТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4