№ 72
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20225300900485 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл.25 от ЗТР.
Постъпила е жалба против постановен отказ № 20220808130850/
09.08.2022г. от АВ по заявление за вписване промяна в обстоятелствата по
партидата на ГЛОБАЛ СЕРТ ООД с ЕИК *********, а именно заличаване на
А.П.Ч. и Ш.Х.Х., като съдружници в дружеството поради изключването им,
промяна на дружествения договор и преобразуване на дружеството в
еднолично. В жалбата се сочат мотиви за отмяна на постановения отказ.
АВ е депозирала становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, като разгледа
постъпилата жалба намери за установено следното:
Производството е допустимо. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
В случая са налице три общи събрания относно вземане на различни
решения, проведени на 31.03.2022г., 04.06.22г. и на 16.07.22г. Касателно
първото ОС несъмнено следва да се приеме, че съдружниците А.П.Ч. и
Ш.Х.Х. са били редовно уведомени поради обстоятелството, че по делото е
приложен отговор на уведомленията от Х. получен от дружеството на
21.03.2022г. Съдържанието на отговора обективира правно релевантния факт,
че поканата е стигнала до знанието на адресата. Относно Ч. поканата –
1
уведомление е получена на 29.01.22г. от майката на лицето със задължение да
предаде документите на А. Ч..
В постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК актове- Р. №
104/3.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на ВКС, I т. о. и Р. № 196/17.12.2009 г.
по т. д. № 20/2009 г. на ВКС, II т. о., е прието, че уведомяването на съдружник
за ОС може да се извърши по всякакъв подходящ начин, че законът - чл. 139,
ал. 1 ТЗ - не предвижда способ за връчване - лично, по пощата, чрез
нотариална покана и др. В случая и дружествения договор не предвижда
специален ред, освен, че поканата следва да е писмена, като при това
положение е несъмнено, че връчването на поканата може да стане по всеки
възможен начин, включително с нотариална покана ако са спазени
изискванията на чл.47 от ГПК. Аналогично това правило следва се прилага и
относно връчване на поканата от ЧСИ. От съдържанието на разписката на
помощник ЧСИ Стойко Вълчинов е видно, че процедурата по ГПК е спазена и
връчването на поканата е редовно и ОС е проведено законосъобразно. Ако
неприсъствалият съдружник оспорва това обстоятелство същият би могъл да
инициира защита по реда на чл.74 от ТЗ, в което производство следва да се
провери основно връчването на изпратената покана в един състезателен
процес при събиране на нарочни доказателства в тази посока. В
охранителното производство пред АВ обаче се извършва проверка от
формална страна, като наличната документация не буди съмнения относно
уведомяването на неприсъствалия съдружник Ч..
Особеното в случая е, че с връчените първоначални покани двамата
съдружници са уведомени и за провеждане на другите две ОС, както и е
посочен техния дневен ред. Съдът намира, че няма нормативно основание да
приеме, че това е незаконосъобразно правно действие.
Преди провеждане на второто ОС Ч. и Х. са получили нови
уведомления придружени с протокол на проведеното на 31.03.2022г. ОС, като
датите на другите две ОС са коригирани. Съдът намира, че по отношение на
връчването и на тази покана е приложимо правилото посочено по – горе, а
именно няма пречка това да се осъществи от ЧСИ. Видно от приложените
разписки ЧСИ е приложил релевантните норми на ГПК и очевидно законът и
процедурата по уведомяване е спазена. Т.е. следва да се приеме, че и това ОС
е редовно проведено. След като в първата покана е визирано и трето ОС с
2
посочен дневен ред, а с втората е прецизирана датата на това трето събрание
няма пречка да се приеме, че и то е редовно проведено, т.е. Х. и Ч. са били
редовно уведомени.
Въпреки това жалбата против постановения отказ е неоснователна.
Съобразно чл.126, ал.3 от ТЗ съдружникът може да бъде изключен от общото
събрание след писмено предупреждение, при невнасяне на допълнителна
парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за
напускане по чл. 134, ал. 2. Несъмнено, видно от посочената новела, е
необходимо до знанието на съдружника да бъде доведено, че е налице воля за
неговото изключване, като се посочат основанията за това. Съобразно
съдържанието на чл.37 от Устава на дружеството именно ОС е органът, който
следва да вземе решение за допълнителни парични вноски, което е
осъществено на ОС на 31.03.2022г.- първото събрание. Впоследствие на
04.06.22г. е взето решение за отправяне на писмено предупреждение за
изключване при невнасяне на допълнителната вноска. Това обстоятелство
обаче не се установява да е било доведено до знанието на изключените
съдружници. Съдът не намира, че преди волеобразуването за нуждата от
допълнителна парична вноска би могло да се приеме, че с първата покана
съдружниците са релевантно предупредени по смисъла на чл.126, ал.3 от ТЗ.
Както се изясни ОС е органът приемащ това решение, което е сторено на
31.03.2022г. Т.е. това е датата, когато е възникнал този правно релевантен
факт. На второто събрание, в унисон с решенията на първото събрание, е
взето решение за отправяне на предупреждение, но след 04.06.2022г. Няма
никакви данни по делото обаче да е налице някакво волеизявление отправяно
до съдружниците, нито се установява копие от протокола от ОС от 04.06.22г.
да им е връчван. Поради това и несъмнено не може да се приеме, че
законовата процедура по чл.126, ал.3 от ТЗ е изпълнена.
Самостоятелно основание за оставяне жалбата без уважение са и
правилата визирани в устава уреждащи правната рамка, в която следва да
протече процедурата при изключване на съдружник. Съобразно текста на
актуалния учредителен акт несъмнено фактическият състав по изключването
не е завършен и поради това промяната не е настъпила, т.е. обстоятелствата
по заявлението не подлежат на вписване в ТР. В чл.31 от устава е прието, че
при изключване дяловете на напускащите съдружници се изкупуват. Ако
никой съдружник не поиска да изкупи дяловете те се предлагат на трето лице,
3
като при липса на извършване на изкупуване в различните му форми следва
със стойността на дяловете на изключение съдружник да се намали капитала
на ЮЛ. В случая това не е сторено, като дяловете са поети от останалия в
дружеството съдружник, което е незаконсъобразно действие и е недопустимо
съобразно правилата на устава. Обстоятелствата около ликвидационния дял
на изключените не е изобщо правно релевантен въпрос. Това е обстоятелство,
което не трябва да бъде изследвано в настоящото изложение и е предмет на
бъдеща правна връзка. В обрисуваната фактическа обстановка несъмнено
релевантното правно действие от страна на оставащия съдружник, при
липсата на изкупуване на дяловете, е намаляване на капитала с частта на
изключените съдружници. Такова решение не е взето, а дяловете са поети от
Б., което не следва да бъде допускано съобразно установените дружествени
правила. Поради това и отказът на АВ е правилен и законосъобразен.
Поради изложените съображения Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба против постановен отказ №
20220808130850/ 09.08.2022г. на АВ по заявление за вписване промяна в
обстоятелствата по партидата на ГЛОБАЛ СЕРТ ООД с ЕИК *********, а
именно заличаване на А.П.Ч. и Ш.Х.Х., като съдружници в дружеството
поради изключването им, промяна на дружествения договор и преобразуване
на дружеството в еднолично.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 1-седмичен срок.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4