РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Кюстендил, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Г. Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20241520200848 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба от И. Г. К. с ЕГН ********** с адрес с. ***, ул. „***“ № ***
против наказателно постановление № 24-1139-001395 от 30.05.2024г., издадено от Началник
на сектор “Пътна полиция” при ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на К. на основание чл.177,
ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 150 лева за
нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП.
В депозираната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
издаденото наказателно постановление. Моли се съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваното НП.
Наказващият орган, чрез гл. юрисконсулт Л. излага становище, че жалбата е неоснователна и
се моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 20.05.2024г. около 15:17ч. в гр. Кюстендил на кръстовището образувано от ул. „Хаджи
Димитър“ и ул. „Асен Златаров“ с посока на движение от ул. „Хаджи Димитър“ към ул.
„Бузлуджа“, И. Г. К. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 407“ с рег. №***.
Полицейските служители - свидетелите П. и Г. спрели процесния автомобил за проверка и
установили, че водачът е И. Г. К. представил СУМПС № **** издадено от ***, като същото
не било придружено от легализиран превод на български език. За констатираното
1
нарушение бил съставен АУАН № 920717, който К. подписал без възражения.
В АУАН е дадена квалификация на нарушението по чл.161, т.3 от ЗДвП с посочена
фактическа обстановка описана по-горе.
Впоследствие на 30.05.2024г. е издадено обжалваното наказателно постановление с
идентична фактическа обстановка и на И. Г. К. на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на
чл.161, т.3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а
именно: писмените доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка
и показанията на разпитаните свидетели П. и Г..
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, които не се оспорват от страните.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт
и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за този са следните:
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, обосноваващи отмяната на атакуваното НП. Както
АУАН, така и издаденото въз основа на него НП притежават необходимото съдържание по
чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано ясно и е дадена точна правна квалификация
чл.161, т.3 от ЗДвП.
Направеното възражение е неоснователно за липсата на извършване на нарушение от
обективна и субективна страна, защото жалбоподателят се е бил прибрал в България на
17.05.2024г., защото едва след като се сдобие с легален превод на СУМПС издадено от
канадските власти е имал право да управлява автомобил на територията на Република
България и това в случая не е било сторено към момента на нарушението 20.05.2024г..
Съдът намира, че по същество бе доказано съставомерно нарушение на правилата за
движение по пътищата по ЗДвП от страна на жалбоподателя – чл.161, т.3 от ЗДвП, който
регламентира правилото, че за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е
издадено, в случай, че е придружено от легализиран превод на български език, тъй като
Канада не е страна попадаща в изключенията посечени в чл.161, т.1,2,4 и 5 от ЗДвП.
При така установеното нарушение, АНО правилно е приложил и материалния закон, като е
наложил административно наказание за съответното нарушение в минимален размер
съгласно санкционната норма на чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП.
Съдът намира, че не е налице "маловажен" случай на административно нарушение, поради
което не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай
извършеното административно нарушение не се отличава от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
Нарушението на чл.161, т.3 от ЗДвП е обвързано със санкционната разпоредба на чл.177,
2
ал.1, т.2 ЗДвП и предвиденото наказание е глоба от 100 до 300 лв.
Неправилна е преценката на АНО за тежестта на извършеното нарушение и преценката на
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съгласно чл. 12 ЗАНН
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и изпълнение на задълженията към държавата.
Именно поради преследваната цел, санкцията следва да бъде индивидуализирана, след
преценка на всички релевантни обстоятелства. Наказващият орган не е мотивирал размера
на наложеното наказание в размер 150 лева. Видно от приложената справка за нарушител, К.
няма наложени наказания за нарушения по ЗДвП от 2007г. до момента на нарушението –
20.05.2024г..
При така установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че административното
наказание е следвало да бъде определено в минималния размер.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да измени НП в частта
относно размера на административното наказание като го намали до минимален размер от
100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-1139-001395 от 30.05.2024г., издадено от
Началник на сектор “Пътна полиция” при ОДМВР-гр.Кюстендил, в частта, с която на И. Г.
К. с ЕГН ********** с адрес гр. ***, , ул. „***“ №**, вх.***, ет.***, ап.***, на основание
чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 150 лева
за нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА административното наказание –
„глоба“ от 150 /сто и петдесет/ лева на 100 /сто/ лева.
В останалата част потвърждава изцяло наказателно постановление № 24-1139-001395
от 30.05.2024г..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3