Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 23.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5379 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от П.В.К. искова молба, с която моли ответникът С.Р.Л.
да бъде осъден да му заплати сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - влошаване на здравословното му състояние и трайно
намалена трудоспособност вследствие ПТП, настъпило на 08.11.2005 г.
Ищецът твърди
в исковата си молба, че на 08.11.2005 г. в гр. София пострадал като пешеходец,
тъй като бил блъснат от МПС, управлявано от С.Л.. К. бил настанен за лечение в
шокова зала на клиника по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“, където се
установило, че има седем счупени ребра и фрактура на лява тазобедрена става.
От
няколко години К. се оплаквал от болки при движение и в двете тазобедрени
стави. Постепенно получил ограничение в обема на движение, особено в лява
тазобедрена става. Получавал нощни крампи и болки.
С решение
от 09.03.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ – гр. Враца диагнозата „фрактура на лява
тазобедрена става“ била потвърдена, но се констатирала и посттравматична
коксартроза вляво с ФД. На ищеца била определена 40% трайно намалена
трудоспособност, която се намирала в причинно-следствена връзка с ПТП от
08.11.2005 г., вина за което имал ответникът.
Освен
трайно намалена трудоспособност, ищецът търпял и други неимуществени вреди –
болки при движение и в двете тазобедрени стави, ограничение в обема на
движенията, силно затруднено придвижване с накуцване вляво, необходимост от
чужда помощ в ежедневието и непълноценен начин на живот. От 08.11.2005 г.
ищецът бил безработен, тъй като не бил в състояние да упражнява обичайното си
занятие и да понася натоварване на долните си крайници.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата
сума.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Първоначално
установяване на непозволеното увреждане не било налице. Счита, че вина за
настъпване на произшествието имал само ищецът, който пресичал в тъмната част на
деня, на неосветено и непозволено място и в нетрезво състояние. Въпреки че
видял колата, К. продължил да се движи по пътното платно. Л. направил опит да избегне
удара, като завил наляво, блъснал се в дърво, но въпреки това ударил ищеца.
Образуваното наказателно производство било прекратено, поради липса на
противоправно поведение и вина у ответника. Липсвала и причинно-следствена
връзка между противоправно поведение на ответника и получените от ищеца
увреждания. Влошаването на здравословното състояние на ищеца не било непредвидимо.
Увреждането било налице и при двете стави и не се сочела еднозначна причина –
претърпяната травма.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Представен
е по делото констативен протокол № К1989 от 08.11.2005 г. на СДВР, според който
л.а. „Ситроен Ксара“ с ДК № ********и водач С.Р.Л. *** в посока от бул.
„Ботевградско шосе“ към разклона за с.Ч.. Пред манастира „Свети три светители“
реализира ПТП с пресичащия от дясно на ляво спрямо движението на автомобила
пешеходец П.В.К. в нетрезво състояние, след което се удря в дърво в лявата част
на пътя.
Според
приетото по делото обяснение от П.В.К. от 08.11.2005 г., същият е пресичал
околовръстен път до манастира „Свети Три Светители“ в посока с.Ч.. Видял кола
по пътя, но имало достатъчно разстояние, за да пресече. Впоследствие колата го
блъснала и не могъл да избяга. Докарали го с линейка в „ИСУЛ“, където бил
прегледан.
При
разпита си на 10.01.2006 г. е заявил, че е предприел пресичане на пътното
платно на място, на което нямало пешеходна пътека, нито светофарна уредба.
Телефонът му паднал на пътното платно и той се върнал да го вземе и тогава го
ударила кола. К. не могъл да прецени скоростта на движение на приближаващия се
автомобил, но според него, ако не се е върнал назад, вероятно ударът не би
настъпил.
С
постановление от 05.04.2006 г. на прокурор при СРП по пр.пр. № 58255/05 г.
наказателното производство срещу С.Р.Л. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК е прекратено. Решаващият орган е приел, че от
събраните в хода на производството данни е установено, че С.Л. се е движил в
съответствие с правилата за движение, а К. е предприел внезапно пресичане на
място от пътя, където преминаването на пешеходци не било разрешено. За водача С.Л.
ударът бил непредотвратим.
С
експертно решение № 1456 от 09.03.2015 г. на МБАЛ АД Враца на П.В.К. е
определена 40% трайно намалена трудоспособност за срок от една година. Като
водеща диагноза е посочена друга и неуточнена травма в областта на тазобедрена
става и бедрото. В анамнезата е вписано, че при пациента са налице оплаквания
както в контузената тазобедрена става, така и в другата. Обективно е
установено, че П.К. е мъж в запазено общо състояние. Изпитвал палпаторна и
спонтанна болезненост в лявата слоабшинна област, обхващата цялата тазобедрена
става с ограничени, флексионни абдуктурни ротаторни движения в лява тазобедрена
става. Движенията К. извършвал с леко накуцване в ляво. Не използвал помощно средство.
Въз
основа на медицинската документация по делото е изготвена и приета
съдебно-медицинска експертиза, според която при счупване в областта на
тазобедрената става се увреждал ставният хрущял и това водело до поява на
артрозни промени в ставата. При извършен на 22.10.2016 г. личен преглед на
ищеца вещото лице е установило наличие на болка при К. в лява тазобедрена става
и ограничен обем на движение в тази област. Болките от получените увреждания
били по-интензивни през първите два месеца.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
За
уважаване на съдебно предявената претенция за заплащане на обезщетение за
претърпени вреди в тежест на ищеца беше да докаже противоправното поведение на
извършителя, настъпването на вредите, изразяващи се във влошаване на
здравословното състояние на пострадалия в сравнение с първоначално получените
при ПТП и причинно-следствената им връзка с инцидента на 08.11.2005 г.
В т. 10
от ППВС № 4/30.10.1975 г. е прието, че след присъждане на обезщетение за вреди
от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение
за влошаване на здравословното състояние, само ако то се намира в причинна
връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение
влошаването не е било предвидено и съобразено.
В
конкретния случай не се установи нито една от предпоставките, обосноваващи
ангажиране на отговорността на ответника. Не се спори по делото, че на ищеца не
е присъдено обезщетение за получените от него при настъпилото на 08.11.2005 г.
увреждания.
Поради липса
на установено по надлежния ред противоправно поведение на водача на л.а.
„Ситроен“, модел „Ксара“ - С.Л., ищецът следваше да докаже факта, от който
черпи права – че ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата, в
резултат на което е станал причина за понесените от ищеца болки и страдания. Обстоятелството,
че С.Л. е управлявал превозно средство, в резултат на което е настъпило произшествието,
не води автоматично до извода, че е нарушил позитивна правна норма, задължаваща
го да спазва правилата за движение по пътищата. Напротив, установява се от
извънсъдебно изявление на ищеца при разпита му по сл.д. № 669-ТО/2005 г.,
проведен на 10.01.2006 г., че се е върнал на пътното платно, за да вземе
мобилния апарат, който е изтървал. По преценка на самия К., ако не се е върнал,
автомобилът сигурно няма да го е ударил. Изявлението на ищеца, че след
пресичане на пътното платно се е наложило да се върне на него, за да вземе
изтървания мобилен апарат съдържа неблагоприятно за него обстоятелство. То
разколебава твърденията за наличие на вина у С.Л. за настъпване на
произшествието. Като е предприел пресичане на пътното платно в тъмната част на
денонощието, на необозначено за целта място и внезапно се е върнал на него, без
да се увери в собствената си безопасност, К. е нарушил задълженията си по чл.
113, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Тъй като в настоящото производство
ищецът не доказа предотвратимост на удара от страна на водача на превозното
средство С.Л., съдът приема, че произшествието е настъпило по изключителна вина
на П.К..
На
следващо място, не се доказа и качествено влошаване на здравословното състояние
на ищеца в сравнение с уврежданията, получени от инцидента на 08.11.2005 г. Причинна
връзка между счупването на тазобедрената става и получената коксартроза не се
установи по категоричен начин, доколкото К. се е оплаквал от болки и в двете
стави, а като водеща диагноза е вписано „друга и неуточнена травма в областта
на тазобедрена става и бедрото.“
По тези
съображения, предявеният от П.К. иск срещу С.Л. за обезщетяване на вреди от
влошаване на здравословното му състояние подлежи на отхвърляне изцяло, поради
неговата недоказаност.
С оглед
изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени на ответника С.Л., който
претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 2 200 лева.
Процесуалният представител на ищеца е възразил за прекомерност на
възнаграждението. Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004г., то възлиза на сумата от 2 916 лева. Липсата на прекомерност,
както и наличните по делото доказателства за заплащането му (л. 56 от делото)
водят до извода, че адвокатският хонорар следва да бъде присъден в
претендирания размер от 2 200 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.В.К., ЕГН ********** срещу С.Р.Л., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - влошаване на здравословното му състояние –
посттравматична коксартроза и трайно намалена трудоспособност вследствие ПТП,
настъпило на 08.11.2005 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.В.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на С.Р.Л., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 200
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: