Р Е Ш
Е Н И Е
София 22.10.
Софийският Окръжен съд, наказателно
отд., ТРЕТИ въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА
ТОДОРОВА
секретар:
Р.Андреева, с участието на Прокурор от СОП- Хр. Л., като изслуша докладваното
от съдия Бозаджиева ВНОХД № 318 по описа за 2018 година и за да се произнесе , взе предвид
следното :
Софийски ОС е инстанция по въззивен
контрол, сезиран с жалба против присъда на РС- гр. С..
По силата на присъда № 6 / 15.03.2018г.,
постановена по НОХД № 606/ 2017г.на РС- С., съдът е признал подсъдимия В.П.Т.-роден
на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, българско гражданство, неженен,
осъждан, безработен, с основно образование и с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В
това, че на 26.06.2017г. около 21.00ч. в с.Г., обл.С., на ул."Х. Б."
е управлявал моторно превозно средство -лек автомобил „Пежо 106", без
регистрационни табели с рама № VF31CCDZ251068975, който не е регистриран по
надлежния ред, съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП /"По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места..."/ и Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, като на основание чл. 345, ал. 2 вр. ал.1 от НК му е
наложил наказание "ГЛОБА" от 1000 /хиляда/ лева.
Признал е подсъдимия В.П.Т.-роден на ***
***, с постоянен адрес ***, българин, българско гражданство, неженен, осъждан,
безработен, с основно образование и с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В това, че на
26.06.2017г. около 21.00ч. в с.Г., обл .С., на ул. "Х. Б." е
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „Пежо 106", без
регистрационни табели, без да има Т.а право /без да притежава съответно свидетелство
за управление/, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление, а именно с наказателно постановление № 15-0338-000126/17.04.2015г.,
издадено от ОДМВР РУ- С. и влязло в сила на 25.11.2016г, като на основание
чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК му е наложил наказание "ЛИШАВАНЕ от
свобода" за срок от ЕДНА ГОДИНА, което наказание на основание чл. 57, ал.
1 , т. 3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ" режим, както и му е наложил ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лв.
ГРУПИРАЛ е
на основание чл. 23 НК наказанията, наложени по-горе по настоящото дело,
наложени на осъдения В.П.Т. със снета по-горе самоличност, като е определил ОБЩО НАКАЗАНИЕ, най тежкото
измежду тях а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок една година,
което наказание да изтърпи на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС при
първоначален „общ" режим.
ПОСТАНОВИЛ
е на основание чл. 68, ал. 1 НК
осъденият В.П.Т. със снета по-горе самоличност ДА ИЗТЪРПИ отделно и отложеното
по чл. 66, ал. 1 НК наказание „Лишаване от свобода" за срок от ПЕТ месеца,
наложено му със споразумение от 21.08.2014 г. и влязло в сила на 21.08.2014 г.
по НОХД № 316/2014 г. на С.ски районен съд, което наказание на основание чл.
57, ал. 1 , т. 3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ" режим.
Против
присъдата, подробно упомената по-горе липсва подаден протест.
Присъдата е обжалвана с бланкетна жалба от защитника на подсъдимия -адв. К., като неправилна и незаконосъобразна.В допълнение към въззивната
жалба се развиват съображения за липса на субективна съставомерност и по двете
престъпления.Алтернативно, се навеждат доводи за липса на обществена опасност
на двете деяния, съгласно чл.9,ал.2 НК.
Прави се искане
за отмяна на присъдата и за постановяване на нова такава, по силата на която
подсъдимият да бъде признат за невиновен иопревдан и по двете обвинения, за
които е предаден на съд .
В съдебно заседание по същество на делото, защитникът
на подсъдимия бланкетно заявява, че присъдата е незаконосъобразна и настоява за
нейната отмяна и за оправдаване на подсъдимия и по двете обвинения, по които е
привлечен към отговорност.
Подсъдимият изцяло се присъединява към това становище в
последната си дума.
Представителят на
СОП изразява становище за потвърждаване на атакуваната присъда на РС,
като правилна и законосъобразна, постановена в пълно съответствие със закона и
доказателствата.
Въззивният съд, като разгледа жалбата и след като
осъществи цялостен служебен контрол по отношение на присъдата по чл.314,ал.1 НПК,
въз основа на доказателствата и приложимите разпоредби от закона, намери за
установено следното:
Въззивният съдебен състав счете, че при
преценката на доказателствата РС- С. е изградил верни фактически и правни
изводи, в резултат на което законосъобразно е ангажирал отговорността на подсъдимия Т. и по двете престъпления,
осъществени в реална съвкупност, по които е привлечен да отговаря.
Единственото разграничение, което настоящата инстанция прави от фактическите
изводи на решаващия първостепенен съд, е ,че РС –С. необосновано е приел за
вярна защитната позиция на подсъдимия, а именно, че е управлявал инкриминирания в обвинителния акт автомобил „Пежо106” с цел да го прибере в
двора на собственика му-свид. Я. /негов вуйчо/.Т.а обстоятелство не се
установява по никакъв начин от показанията на разпитаните свидетели В.Н. и А. Д.
–единствените безпристрастни свидетели по делото, служебни лица- полицейски
патрул, осъществил полицейска проверка и констатирал извършването на двете
престъпления. Действията на подсъдимия ясно и недвусмислено описват друго
негово намерение- да се придвижи с автомобила към центъра на с. Г..От
показанията на свидетелите- полицейски служители се установява, следната фактическа
обстановка: На инкриминираната дата 26.06.2017г., около 21 часа че автомобилът
се е движил, управляван от подсъдимия в
с. Г., общ. С., по прав участък –по ул.”Хр.Б.” в посока към центъра на селото,
бил е ускорил достатъчно и достатъчно дълго по протежението на улицата в посока
към центъра.Полицейските служители В.Н. и А. Д. забелязали,че автомобила се
движи без регистрационни табели и решили да осъществят проверка на водача.
Подсъдимият не се е подчинил на разпореждането им да преустанови движението
подадено със стоп палка, поради което се е наложило да го полицейския автомобил
да го следва с включен светлинен и звуков сигнал, до преустановяване на
движението му. При проверката на водача, констатирали две нарушения на закона –
по чл.140,ал.1 пр.1 ЗДП- движение на МПС по улица в населено място -част от
националната пътна мрежа без поставени регистрационни табели и липса на правоспособност на водача –
подсъдимия В. Т..
От показанията на двамата категорично не се установява
в автомобила да се е намирало друго лице – св.Ц./разпитан в качеството на
свидетел за първи път в съдебно заседание/.В това отношение твърдените факти, в
хода на досъдебното производство при разпитите на двамата свидетели са напълно
синхронни и безпротиворечиви. Въззивният съд е констатирал противоречия между
показанията на св. Н. /в хода на досъдебното производство и в с.з. пред РС/,
който при разпита си пред РС за първи път твърди, че в автомобила, управляван
от подс. Т. е пътувало и друго лице. Това противоречие беше преодоляно по реда
на чл.281,ал.4, вр.ал.1 т.1 НПК посредством прочитане и съпоставяне на
показанията пред настоящата инстанция, при което св. Н. потвърди,че поддържа
показанията си, дадени в хода на досъдебното производство, от които се
установява, че подсъдимия В.Т. е управлявал автомобила и е бил сам в същия.
Дори да се приеме за установено,
че подсъдимият е управлявал автомобила
по молба на собственика на същия това
обстоятелство е извън предмета на доказване и не е в състояние да обуслови
отпадане на отговорността, а най.- много- смекчаването и, т.к. действията му не
издават намерение за прибиране- не описват траектория на навлизане в гараж, или в дворно място, а праволинейно движение по
улица, изминаване на значително разстояние- преместване на автомобила по посока
на центъра на с. Г., както и отказ на водача да спре при първоначалния сигнал,
което е обусловило необходимостта от спиране с подаване на звуков и светлинен
сигнал от полицейския автомобил.В съответствие със закона и с константната
съдебна практика за субективната страна на дееца следва да се съди в зависимост
от действията му при непосредственото осъществяване- обективиращи и ясно
изразяващи намерението и целта му, даващи външен израз на умисъла му при извършване на престъплението.
Както
по-горе бе отбелязано действията на подсъдимия Т. в конкретния случай
/обективно установени и възпроизведени от полицейските служители с гласни
доказателствени средства, издават недвусмисленото намерение на Т. да управлява
автомобила, като се придвижи с него към центъра на селото, а не да го прибира в
дворно място.
При това положение въззивната инстанция
намира, че законът е приложен правилно и не съществува основание за отмяна на постановената
осъдителна присъда и по отношение на двете престъпления, за които е предаден на
съд.
Въззивният съдебен състав с.т. счита,
че по никакъв начин не би могло да бъде споделено становището на защитата
за липса на обществена опасност съгласно
чл.9,ал.2 НК.Касае се за множество престъпления- осъществени в реална
съвкупност и в изпитателния срок на
друго Т.а умишлено престъпление от общ характер.Справката за съдимост и
справката за допуснати нарушения на подсъдимия индикират множество
противозаконни деяния, което обосновава извод за упорито противоправно
поведение и в крайна сметка- за висока
степен на лична обществена опасност на привлеченото към отговорност лице.
При цялостния контрол на обжалваната
присъда, въззивният състав единствено констатира пропуск на РС да присъедини
наказанието глоба, към общото наказание, лишаване от свобода, определено по
чл.23,ал.1 НК.
Въззивният състав е лишен от
компетенции да изменя присъдата в тази насока и да утежнява положението на
подсъдимия, препятстван от забраната reformatio in peius при липса на протест от РП.
Предвид изложеното настоящият съд счита,
че е постановена правилна и законосъобразна присъда, която следва да бъде потвърдена
изцяло, а подадената жалба- да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.334,т.6
и чл.338 НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДА
Присъда № 6 /15.03.2018г., постановена по НОХД № 606/2017г. по описа на РС-
гр. С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.