O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Към акт № 79 /
19.02.2019г.
гр.Монтана, 08.04.2019
год.
Административен съд - Монтана ІІ –
ри съдебен състав в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета
година в състав,
Административен съдия: Соня Камарашка
като разгледа докладваното от
съдията Административно дело №634/2018г.
по описа на Административен съд - Монтана, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.
Постъпила е молба вх.№
445/11.03.2019 г. подадена от „Б*** България” ЕООД с ЕИК * , със седалище и
адрес на управление гр.С*** , ул.”Р*** ”№* , представлявано от управителя Н*** Г***
Р*** , чрез пълномощника си адвокат Р.Р.А. от С*** преупълномощен от А*** дружество
„Б*** и Ко” за допълване на постановено Определение №79/19.02.2019год. в частта
за разноски, като им се присъди сумата от 9153,30лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
По подадената молба е постъпило
писмено становище от Г.С.М. чрез пълномощника С.С.М. *** по електронна поща с
вх.№644/08.04.2019год., в което счита, че искането е неоснователно, тъй като
делото не е разгледано по същество, а е постановено Определение за прекратяване
на делото. Твърди, че по делото не е приложено адвокатско пълномощно, което
води до неоснователност на искането за разноски.
Настоящия състав намира, че в случая
се касае да производство по чл.248, ал.1 от ГПК във вр. чл.144 от АПК,
съдържаща искане за допълване на постановено Определение №79/19.02.2019год. по
поискани разноски, с което е оставена без разглеждане исковата молба и
допълнението към нея подадена от Г.С.М. чрез пълномощника С.С.М. ***, против „Б***
България” ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр.С*** , ул.”Р*** ”№*
, представлявано от управителя Н*** Г*** Р*** , за присъждане на обезщетение за
нанесени имуществени вреди в размер на 236,053лева за периода от 16.01.2014год.
до 31.12.2018год., ведно със законната лихва за просрочие, представляващи
пропуснати ползи от неполучените месечни брутни трудови възнаграждения
изчислени към момента на издължаване и заплащане на социално осигурителните и
здравноосигурителните вноски, ведно със законната лихва до издължаването им и
неимуществени вреди в размер на 300,000лева, вследствие злоупотреба в
обработката на лични данни, поради недопустимост и е прекратено образуваното Адм.
дело №634/2018год.
Молбата е подадена в предвидения в чл. 248, ал.1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК
срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество в
закрито съдебно заседание, по аргумент от чл. 248, ал.
3 от ГПК, настоящия съдебен състав намира същата за неоснователна, поради
следните доводи:
Производството е образувано по
осъдителен иск, по които се претендира обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди по предявен иск с правно основание чл.39, ал.2 от З*** във
вр. чл.203 и сл. от АПК. В отговор на исковата молба от ответника е взето
становище по иска и е поискано присъждане на сторените разноски по
производството, като е приложено пълномощно за процесуално представителство на
ответника от страна на А*** дружество „Б*** и Ко” и преупълномощаване от
дружеството на адвокат Р.Р.А. от С*** .
С Определение №79/19.02.2019год.,
настоящия съдебен състав е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил
производството по делото.
Междувременно с
вх.№325/20.02.2019год. по описа на АС – М*** , след постановеното Определение
от ответника „Б*** България” ЕООД е постъпил списък с разноски, като са
приложени две фактури с №**********/04.02.2019год. и
№**********/04.02.2019год., с посочено основание хонорар за процесуално
представителство по адм. дело №634/2018год. по описа на АС-М*** и гр. дело
№978/2018г. по описа на РС-В*** и платежно нареждане по двете фактури.
Съгласно чл. 144 от АПК - За неуредените в този дял въпроси се прилага Г*** .
Разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК
урежда правото на разноски на ищеца при уважаване на иска, а тази на чл.78,
ал.2 от ГПК предвижда изключението от това правило, когато, независимо, че иска
е уважен, разноските се възлагат върху ищеца, когато ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Разпоредбите на
чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК уреждат правото на разноски на ответника при
отхвърляне на иска, съответно при прекратяване на делото, при наличието на
която последна хипотеза в случая са и поисканите разноски, поради прекратяване
на производството по делото.
Съгласно обаче т.1 от ТР №6/2012год.
от 06.11.2013год. по т.д. №6/2012год. на ВКС, О*** само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. В случая по делото не е приложен
договор за адвокатски услуги, с оглед установяване на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, като една от приложените фактури дори не касае
настоящето производство, по която се претендира част от заплатено адвокатско
възнаграждение. От друга страна към датата на постановяване на Определението по
делото не е бил приложен и списък с разноски изискуем по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 143 и
чл.144 от АПК във вр. чл.248, ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Б*** България”
ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр.С*** , ул.”Р*** ”№* ,
представлявано от управителя Н*** Г*** Р*** , чрез пълномощника си адвокат Р.Р.А.
от С*** преупълномощен от А*** дружество „Б*** и Ко” за допълване и изменение
на постановено Определение №79/19.02.2019год. по адм. дело №634/2018год. по
описа на Административен съд М*** в частта за разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 -
дневен срок от съобщаването му.
На основание чл.138 от АПК на
страните да се изпрати препис от настоящото определение.
Административен
съдия: