Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Момчилград, 02.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 20.12.2019година
в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 309/ 2019г.
по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба срещу наказателно постановление и е с правно
основание чл.59 и сл. от Закона
за административните нарушения и наказания.
Жалбоподателят Н.Е.Я. с ЕГН- **********,***, махала „*****, общ.Кирково,
чрез пълномощника си адв.Н.С. ***, е обжалвал НП №
19- 0318- 000435 от 21.11.2018г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР-
Кърджали, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което за нарушения
по; 1/ по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“,
както и са му били отнети 10 контролни точки; 2/ по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева на основание
чл.183 ал.1 т.1 предл.2-ро ЗДВП. В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваният акт, и се иска отмяна
на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез своят процесуален представител,
поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно, и сочи, че не е бил уведомен за служебното прекратяване
на регистрацията.
Въззиваемата страна- АНО, не се представлява и не изразява становище по жалбатата, респ. и по атакуваното нак.постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в
жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното
НП, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на
изискуемите реквизити по чл.59–
60
ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 22.10.2018г.
около 09,30ч. 3-ма служители на РУ- Кирково- К.В., В.М. и В.Ч./ актосъставител
и свидетели по АУАН/ са изпълнявали служебните си задължения на територията на
общ.Кирково, когато са били уведомени от гранични полицаи на ГКПП „Маказа“ /на
1-вокласен път № 5 Е 85 км. 391+600 м./, за обстоятелството, че когато последните
са спрели за проверка товарен автомобил "*****“ с рег. № *****, управляван
от жалбоподателят по настоящото производство. При извършената проверка са установили,
че автомобилът е собственост на лицето Н.Я. /жалбоподателят/, който не е бил
регистриран по надлежния ред и е бил с служебно прекратена регистрация по реда
на чл.143 ал.5 от ЗДвП. Освен това полицейските служители са установили, че
водачът не носи и контролният талон . За така установеното служител на РУ-
Кирково е съставил АУАН с бл. № Д 0320863/ 22.10.2018 против жалбоподателят, за
допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
По този повод в РП- Момчилград е била образувана проверка, която е
приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу жалбоподателят досъдебно производство
за престъпление по чл.345 ал.2 от НК /за управление на МПС , което не е
регистрирано по надлежният ред/. Посочено е, че жалбоподателят по настоящото
производство е закупил посоченото по-горе МПС на 28.06.2018г. от лицето РАМАДАН
РАСИМ ХАСИМ от Хасково, с писмен
договор, но в двумесечен срок не е изпълнил задълженията си по Наредба №
1-45/24.03.2010г. да регистрира същото на свое име, поради и което и на осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП е била прекратена по служебен път
регистрацията на същото. Прокуратурата е приела в мотивите, че жалбоподателят по настоящото производство не е
бил уведомяван като собственика на МПС за служебно прекратяване на
регистрацията- сиреч новият собственик не е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация на автомобила. Прокуратурата е приела, че незнанието
на фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на деянието, изключвало
умисъла- сиреч, няма вина. Няма данни това прокурорско постановление да е било
обжалвано, поради и което се приема, че същото е влязло в законна сила.
Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено процесното НП № 19
-0318-000435 от 21.11.2018г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което за нарушение по
чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“-
били отнети и 10 контролни точки. Със същото нак.постановление
на жалбоподателят и за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2-ро ЗДВП. Нак.
Постановление е връчено на 24.11.2019г.
В хода на съдебното производство е разпитан актосъставителят
и свидетелите по АУАН, които в показанията
си сочат фактите по АУАН.
Предвид горното и от анализа на доказателствата по безспорен начин се
установи, че на 22.10.2019г. около 09,30ч. в района на ГКПП „Маказа“- община
Кирково, на 1-вокласен път № 5 Е 85 км. 391+600 м., жалбоподателят е управлявал лек автомобил-
описаното по-горе МПС, собственост на друго лице, като автомобилът не е бил
регистриран по надлежният ред / автомобилът е бил с служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.15 ЗДвП /на 03.10.2018г. поради това, че бил не е регистриран по надлежният ред/.
Безспорно е установено, че жалбоподателят не е носел и контролният талон на
автомобила по време на проверката.
Като доказателства са представени; извлечение от информационните масиви на
МВР /от което е видно, че посоченият по-горе автомобил е със служебно
прекратена регистрация/, договор за продажба на МПС; обяснения от лицето;
прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство, както
и процеснитее НП и АУАН.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните
правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са следните; Административно
наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се
засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14
ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото
закон.
При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното
постановление на това основание. Съдът приема, че АУАН е съставен от
компетентен орган при спазване на предвидената в чл.40
и чл.43
от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение, като същият е записал, че няма възражения.
В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган– началник РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали, видно от заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи /което е служебно
известно на съда, предвид много на брой дела от тази категория, разглеждани от
съда/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице–
посоченото, което безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189
ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в
АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента
на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
своя страна, разпоредбата на чл.175
ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се спори по делото, че
управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по
смисъла на §
6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателят
на път, отворен за обществено ползване. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че
автомобилът е бил собственост на друго лице /от което е закупил чрез договор,
но не е направил необходимата регистрация в системата на КАТ/ . Оспорва се само фактът, за наличие на умисъл
/за вина/, т.к., не е знаел за служебно прекратената регистрация на МПС,
управлявано от него и закупено по-рано.
Съдът споделя доводите на процесуалният представител на жалбоподателят, обективирани в жалбата и пледоарията, че деянието не било съставомерно, както и че жалбоподателят е нямал възможност
да узнае, че МПС е било с служебно прекратена регистрация по реда на чл.143
ал.15 от ЗДвП, като и че не е бил
уведомен за прекратяването на регистрацията /въпреки, че автомобилът се води на
името на друго лице в масивите на КАТ, той е собственик по силата на договора/,
и че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е узнал за този
факт по надлежният ред- до деня на проверката. Съдът намира, че в случая
приложение намира разпоредбата на чл.143
ал.15 ЗДвП, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, които в 2-месечен срок от придобиването на собствеността по
надлежният ред /чрез писмен договор за попукпо-
продажба/ не са регистрирани в системата на МВР /КАТ/ на името на новият приобретател. Прекратяването на регистрацията настъпва по
силата на закона, но само след като бъде уведомен собственика, като в случая това
не е сторено от компетентния орган съгласно издадената на осн.чл.140
ол.3 от ЗДвП /като в тази насока е и подзаконов
нормативен акт Наредба №1-45/ 24.03.2000г.
Допълнително от Постановление на РП-
Момчилград се установява, че до времето на проверката жалбоподателят не е
знаел, за прекратена регистрация на управлявания от него автомобил /и
собственикът на автомобила не е знаел за прекратена регистрация на автомобила/.
Наличието от друга страна на регистрационни табели на автомобила и
регистрационни талони, дават достатъчно основание на водача да приеме, че
същият е надлежно регистриран, доколкото водачите нямат достъп до база данни
КАТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не е доказана субективна страна на
нарушението. Сиреч, за да бъде съставомерно деянието
на жалбоподателя административно нарушение,
то трябва да бъде виновно извършено, като съгласно чл.11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, като в
случая деянието на жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед
ограничителната разпоредба на чл.7
ал.2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000г.
за регистрацията, отчета, пускането в
движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата,
теглени от тях е че регистрацията на съответното превозно средство се
прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на
чл.18 „б“ ал.1 т.10 от същата наредба - по реда на чл.143
ал. 15 от ЗДвП. В същото време съдът приема, че следва задължително да бъде
уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ/ПП
към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация.
Безспорно установено е по делото, че на процесната
дата жалбоподателят е управлявал автомобил с прекратена служебна регистрация по
реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, но съдът счита, че в
конкретния случай липсва вина от негова страна. Същият е мислел и е бил
сигурен, че управлява МПС регистрирано по надлежния ред. В случая процесното МПС е собственост на друго лице /масивите на
КАТ/, било е оборудвано с необходимите два броя регистрационни табели, предполага
се, че е имало валидна задължителна застраховка "гражданска отговорност,
знак за технически преглед и свидетелство за регистрация, поради което
жалбоподателят не може и да предполага, че това МПС е с прекратена регистрация.
Разпоредбата на чл.140
ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителят и
административно наказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за
водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването
на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици,
предвидени от нормата на чл.
175 ал. 3 от ЗДвП. В настоящия случай по делото безспорно се установи, че
на посочената дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, собственост на
друго лице /регистрирано на името на друго лице в системата на КАТ/, по път,
отворен за обществено ползване, след като регистрацията на това МПС била
прекратена по служебен път. Респективно, към момента на управлението и
проверката посоченият по-горе лек автомобил не бил регистриран по съответния
законов ред /с прекратена регистрация/, но притежавал регистрационни табели и
документи за регистрация. От изложеното дотук става ясно, че са налице всички
елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140
ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено
нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства,
от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.
Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е
регистрирано на името на друго лице и не се ангажираха доказателства лицето да
е било уведомено, че автомобила е бил спрян от движение. В конкретния случай
при прекратяване на регистрацията, компетентният орган не е изпълнил
задължението си по чл.143 ал.11 ЗДвП да изиска и получи регистрационните табели.
Поставените регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да
осъзнае общественоопасния характер на извършеното от
него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне
настъпването на тези последици. Още повече, че лицето е притежавало надлежни
документи за собственост и регистрация на автомобила. Липсата на субективна
страна от състава на нарушението по чл.175
ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно.
Факти установяващи субективната страна на нарушението в хода на адм. производство не са били събрани.
При така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл.
140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това,
деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението
като несъставомерно, поради липса на субективна
страна. Липсват данни, че жалбоподателят е знаел или предполагал, че автомобила
е с прекратена регистрация. И понеже това не е било направено, т.к. липсват
доказателства в тази насока, се стига до закономерният извод, че жалбоподателят
е управлявал процесното МПС, без да знае за отмяната
на регистрацията на превозното си средство и по този начин негово извършено
деяние е безвиновно, респ., той няма вина за неговото
извършване. И тъй като неговото деяние не е виновно извършено, то съгласно
разпоредбата на чл.
6 от ЗАНН не се явява административно нарушение и затова съдът намира, че
жалбоподателят не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.140
ал.1 от ЗАНН, и поради което наказателното постановление в тази част следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
В същото време по делото по безспорен начин се установи фактът, че по време
на проверката на посоченото по-горе място и време, жалбоподателят не е носел
със себе си контролният талон на МПС, което е управлявал, и по този начин не е
изпълнил своите задължения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, и за което правилно е
бил санкциониран със следващото се наказание по чл.183 ал.1 Т.1 предл.2-во от ЗДвП. Предвид и на това наказателното
постановление в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Съобразно и това следва да се измени процесното нак.постановление, като в едната част /посочена по-горе за
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП/ бъде отменено, а в другата част /за
нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП/- бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление НП № 19- 0318- 000435 от 21.11.2018г. на
Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018г., КАТО ОТМЕНЯВА същото в частта с което на Н.Е.Я. с ЕГН- **********,***,
махала „****, за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“,
както и са му били отнети 10 контролни точки, и ПОТВЪРЖДАВА нак.постановление
в частта, с която на Н.Е.Я. с ЕГН- **********, за нарушение по чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева на
основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2-ро ЗДВП.
Решението
подлежи на касационно обжалване Административен съд-Кърджали в 14-дневен срок
от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: