Решение по адм. дело №406/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.120 от КСО и образувано по жалба на А. С. Н. от [населено място] мин. бани, общ. Стара Загора против Решение № 2153-23-18 от 25.03.2025г. на Директор на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 31.01.2025г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Стара Загора, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по заявление вх. № 2113-23-119 от 22.01.2025г. на А. Н..

Жалбоподателят твърди се неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалното право – КСО и Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и при допуснати нарушения на чл.35-36 от АПК. Жалбоподателят твърди, че към датата на заявлението му до пенсионния орган, е удостоверил положен осигурителен стаж от над 10 години при условията на първа категория труд, който сумарно с навършената възраст /при изискуема за 2025г. от 54г. и 4 месеца/, предпоставят отпускане на пенсия на осн. чл.69б, ал.2, т.2 от КСО.

Жалбоподателят твърди, че чрез приложената военно – отчетна книжка и удостоверение за отбита редовна военна служба е удостоверил пред пенсионния орган положен от него труд от първа категория за периода 07.04.1988г. до 07.06.1988г. и от 14.12.1988г до 31.08.1990г., всичко 1г. 11м. 08 дни. Положеният труд при отбиване на редовната военна служба попадал, съгласно отменения ПКТП в раздел първи, за работещи в редниците и определен като труд от първа категория. Ето защо, неправилно пенсионният орган не зачел периода на труд, положен на длъжността локомотивен машинист в С. М. И., рудник Трояново-север- Ковачево- гара Разделна, с мощност над 1500 к.с., звено „Ел депо“, която той изпълнявал по време на отбиване на военната си служба, като стаж, положен от първа категория труд. Този стаж следвало да се зачете от категорията според отм. ПКТП, съгласно §2 от ПМС №75/1998г. за отмяна на ПКТП. Именно в раздел Първи от отм. ПКТП, за първа категория труд се считала подземната и подводна работа на работници, а длъжността „локомотивен машинист“, О. Т., попадала под хипотезата на чл.6 от раздел Първи от отм. ПКТП и съотв. труда, положен на тази длъжност по арг. и на чл.67 от ПКТП отм., също следвало да се определя като труд от първа категория. На следващо място твърди, че неправилно пенсионният орган не зачел като стаж от първа категория, времето, положено от заявителя на длъжността „помощник локомотивен машинист“ в Р. Т., за времето на обучение, което е удостоверил по надлежен начин. Иска отмяна на решението и връщане на преписка за ново произнасяне и да се присъдят направените разноски.

Ответникът, редовно призован в с.з. се представлява от редовно упълномощен представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна е установено следното:

Със заявление вх. № 2113-23-119 от 22.01.2025г. /л.19-20/ А. Н. поискал да му се отпусни ЛПОСВ на осн. чл.69б от КСО. Към заявлението приложил две удостоверения, обр. УП-3 /л.20-21/, издадени от „МИНИ М. ИЗТОК ЕАД- клон Р. Т.-1, съгласно които А. С. Н. за времето от 07.04.1988-07.06.1988г. /02 месеца/ и за времето от 28.09.1990г. до 31.12.1999г. е полагал труд на длъжност помощник локомотивен машинист в участък Ж.П. транспорт, определен като труд от първа категория. Съгласно опис на осигурителен стаж, за времето от 26.08.1988г. до 31.08.1990г. Н. е бил срочно служещ в българска армия или общо 02г. 00м. и 05 дни. /вж. и удостоверение на л.24/.

На 31.01.2025г. Ръководителят на отд. Пенсии при ТП на НОИ Стара Загора постановил разпореждане [номер] за отказ да се отпусне на Н. ЛПОСВ поради липса на предпоставките по чл.69б, ал.1-2 от КСО, съотв. на чл.68 от КСО. Разпореждането е съобщено на Н. на 06.03.2025г. /л.17/, като с жалба, вх. № 1012-23-47 от 14.03.2025г. същото е обжалвано пред горестоящия пенсионен орган с доводи за неговата материална неправилност, в частта на отказа да се признае положен от заявителя труд за периодите 07.04.1988г. до 07.06.1988г. и от 14.12.1988г до 31.08.1990г., всичко 1г. 11м. 08 дни., като труд от първа категория на основание отменения ПКТП.

С Решение №2153-23-18 от 26.03.2025г. Директорът на ТП на НОИ Стара Загора е потвърдил обжалваното от А. Н. разпореждане [номер] на ръководител на отд „Пенсии“ при ТП на НОИ Стара Загора. Решението е съобщено чрез изпращането му по пощата на 01.04.2025г. /л.11/. Жалбата против него е подадена директно в съда на 15.04.2025г.

От приложена в преписката служебна бележка изх. №1 от 04.01.1991г., издадена от Началник поделение 58 760 Т. А. С. Н. за времето на отбиване на военна служба е работел като ел. машинист в гара „Разделна“ /л.25/. От приложената военна книжка /л.38/ Н. отбива военна служба в поделение 58180 като ж. п. строител и в поделение 58760 като ел. машинист за времето от 26.09.1988г. до 31.08.1990г.

От правна страна, Съдът приема оспорването за процесуално допустимо, като направено в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от активно легитимирано лице, при проведено задължително административно производство по обжалване пред горестоящия орган.

Жалбата е неоснователна. Видно от доклада в първото открито с.з. като спорен се поддържа периода на труд за времето от 14.12.1988г. до 31.08.1990г. и преценката на съда следва да се ограничи до него.

Обжалваното решение е постановено от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО - Директор на ТП на НОИ Стара Загора, при спазване на императивните законови изисквания за форма и съдържание на акта. Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание за отмяна на постановеното решение по чл. 146, т. 3 от АПК, вкл. и такива на чл.35 и чл.36 от АПК. В тази насока поддържаното възражение от жалбоподателя, че органът не е изяснил фактите, релевантни за неговата решаваща воля, както и че не е събрал всички доказателства, са неоснователни, защото не се установяват такива нарушения да са допуснати от пенсионния орган. Видно от приложената пенсионна преписка, органът е изготвил подробна справка за осигурителния стаж на заявителя, като тя е надлежно аргументирана и чрез представените към заявлението доказателства, УП-3, трудова и военна книжки.

За да откаже отпускане на поисканата ЛПОСВ на осн. чл.69б, ал.1 от КСО, ръководителят на отд. Пенсии при ТП на НОИ Стара Загора, въз основа на приложените и служебно изискани, и събрани доказателства, приема, че г-н Н. удостоверява стаж от първа категория в размер на 09 г. 05м. и 03 дни и поради това нему не се следва отпускане на исканата на това правно основание ЛПОСВ, тъй като няма придобит стаж от първа категория в минималния размер от 10 години, макар и да има навършена изискуемата се възраст от 54 г. и 04 м. и общ сбор от 100т. Съответно, г-н Н., като не отговарящ и на предпоставките за отпускане на пенсия и по чл.68, ал.1-3 от КСО, няма право и на тези основания.

А. Н. възразява, че този фактически извод на органа е изведен при неправилно приложение на закона и не отговаря на удостоверените от жалбоподателя факти, чрез приложените писмени доказателства, които според него сочат на придобит действителен осигурителен стаж от над 10 години, като положен в условията на първа категория труд, като се визира период от 14.12.1988г. до 31.08.1990г., през който период жалбоподателят твърди, че е работил в С. М. М. И., рудник Трояново – север, като локомотивен машинист.

Не е спорно между страните, че през процесният период Н. отбива редовна военна служба, като считано от 26.09.1988г. /въз основа на заповед № 0190/28.09.1988г. на Началник щаба на 4та железопътна строителна бригада, вх. л.69/ е зачислен в поделение 58180 Трояново /вж. исторически справка, л. 70/ и уволнен /съгласно Заповед № 0220/31.08.1990г. на Командира на 1-ви железопътен батальон за услуга, [населено място], вж. и историческа справка/ от поделение 58760 на 30.08.1990г. От историческа справка /л. 70/ е видно, че поделение 58180 въз основа на заповед № ОК-010/30.01.1987г. прераства в 4 та ЖПСтрБр, считано от 30.01.1987г. За времето от 1985г. до 1993г. 4 та ЖПСтрБр изпълнява дейности, като услуги с работна ръка и капитално строителство на обекти в СМЕК М. изток, вкл. и Р. Т. 1. Удостоверено е по делото и, че в разплащателните ведомости А. Н. не фигурира в звено „Експлоатация – ел. локомотивни машинисти“ към участък „ЖП Транспорт“ при слон Р. Т.-север, [населено място]. Пред органа е представена служебна бележка, издадена от щаба на поделение 5760- Трояново, че А. Н. по време на отбиване на военната си служба е работел като ел. машинист в гара Разделна. Също не е спорно, че Р. Т. север, като част от бившето С. М. И. е открит рудник. Отказът на пенсионния орган да признае периода на наборната служба в поделението на бившето С. М. И. от първа категория труд е мотивиран с разпоредбата на чл.81, ал.1 от ППЗП /отм./, което следва да се приеме за правилно. Съгласно редакцията на текста, действаща към процесния период /ДВ, бр. 102 от 1967 г./ зачита се за трудов стаж от III категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи редовната си военна или трудова служба след 9 септември 1944 г., се зачита за трудов стаж от съответната категория. Жалбоподателят безспорно не удостоверява, че по време на отбиване на редовна военна служба е полагал труд на подземна работа в мини и в рудници с подземна експлоатация, за да се приложи това изключение.

В жалбата си А. Н. твърди, че за този период е изпълнявал длъжността „локомотивен машинист“ в поделение на бившето С. М. И. и поради това и на осн. Раздел първи, чл.6 от отменения ПКТП, същият следва да се счита за труд от първа категория и съотв. да се зачете при пенсиониране, като стаж от тази категория труд. Това твърдение на жалбоподателя, че е изпълнявал труд като „локомотивен машинист“ не е удостоверено нито чрез удостоверение УП -3, нито чрез друго писмено доказателство, още по-малко това се извлича и от приложената военна книжка. Н. е бил зачислен в поделение на бившите строителни войски, видно от приложените доказателства /л.69 и сл./ и като такъв е отбивал военната си служба, като по време на тази служба е изпращан да работи в поделения на бившето С. М. И., но през този период той не е в трудово- правна връзка.

Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО.

В случая се претендира стаж, придобит през времето от 14.12.1988 г. до 31.08.1990г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31.12.1999 г. разпоредби. Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.1967 г, отм. ДВ бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 1.01.2000 г.) е в сила до 31.12.1999 г. и съотв. Приложим към случая. Същият е нормативът, който определя съответните длъжности, производства и предприятия, трудът на които се причислява към съответните категории, като съгласно § 2 от ПМС №75/1998 г. за отмяна на ПКТП, трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата.

Според чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ /обн., изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г/., наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили. В този специален закон няма разпоредба относно категорията стаж за прослуженото време на наборна служба, поради което правилно пенсионният орган прилага разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите ППЗП (обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г., отм., бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г.), като се отчита в редакцията му след изменение с ДВ, бр. 102 от 1967 г., според която изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. В изр. 2 на нормата е предвидено, че само времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи редовната си военна или трудова служба след 9 септември 1944 г., се зачита за трудов стаж от съответната категория. С разпоредбата на чл. 6 от ПКТП (отм.) се признава за първа категория труд полаган труд на изчерпателно посочени длъжности, като длъжността "локомотивен машинист" е включена с допълнение ДВ, бр. 10 от 02.02.1990 г., в сила от 05.02.1990г. и то в отрасъл Транснорт. Т.е., правилото на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО е неприложимо за периода от 14.12.1988 до 04.02.1990г., тъй като въпросната длъжност не е включена в чл.6 от ПКТП /отм./.

Независимо от това Съдът приема, че и остатъкът от процесния период правилно не е зачетен от пенсионния орган, като труд от първа категория, по следните съображения:

Пред процесния период Н. не полага труд по трудово правоотношение, а отбива редовна военна служба, като липсва законова уредба, която да подкрепя извод на съд, че това време следва да се признае за осигурителен стаж от първа категория. Обратен извод не се следва чрез тълкуване или правоприлагане по аналогия и на изключението на изр. 2 на чл. 81 от ППЗП. То се прилага само за изрично предвидените в нея хипотези и разширителното й тълкуване е недопустимо. По силата на отменения ЗВВСНРБ срочно служещи са войниците на редовна военна служба във Въоръжените сили. Редовната военна служба, независимо от възложената в нейно изпълнение дейност, не е полагане на труд по силата на трудов договор, а е задължение на български гражданин към родината, което не е основание за осигуряване. По тази причина изпълнението на задължението за военна служба не би било възможно да се зачита за трудов и осигурителен стаж, ако отсъстваше правната фикция на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отменен/. С тази правна норма е поставено равенство пред закона на всички срочно военнослужещи от войнишкия състав, като изпълнението на задължението за военна служба към родината, а не към работодател, се зачита за трудов, съответно осигурителен стаж за пенсиониране. Военната служба не е изпълнение на задължение по трудов договор, поради която искането на жалбоподателя да се признае за трудово/осигуригелен стаж, този положен от него при изслужване на редовната му военна служба, не намира правно основание. Единственото изключение е установено в чл.81, ал.2 от ПКТП, отм. и за времето, прекарано оот тбиващи наборната си военна служба на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, което о се причислява от съответната категория. Военната служба е в изпълнение на почетното задължение на всички български граждани към Народна Република България при това във Въоръжените сили. Изпълнението на това задължение може да се състои и в извършване на възложена трудова дейност, но тя се възлага от Въоръжените сили и се изпълнява като военно задължение, а не като трудово /по сила на трудово правна връзка/. Ето защо, с правна норма е установена фикция за зачитане на времето в изпълнение на военната служба като трудов стаж, единствено с оглед на придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правната норма на чл.81 от ПКТП/отменен/ е приложима за трудовия стаж, придобит до 31.12.1999г. при преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §2 от заключителната разпоредба на ПМС №235/20.10.1998г за приемане на ПКТП /отменен/ и именно този закон прилага ответника, като отказва отпускане на заявената ЛПОСВ, поради липса на предпоставки за това, съобразно чл.69а, ал.1 от КСО.

Ето защо, периодът от 14.12.1988г. до 31.08.1990г., правилно не се включва в приложените от Н. удостоверения обр. УП-3, издадени от М. И. ЕАД, тъй като този период не е на полагане на труд по трудово правоотношение, а времето на отбиване на редовна наборна военна служба от заявителя, през което той изпълнява своето военно задължение към страната си и е изпратен там като военнослужещия от Българската армия – от Началник щаба на поделението /вж. справките/. За закона е без значение какво е било съдържанието и естеството на определената от Въоръжените сили на НРБ конкретна дейност. Тя не се определя правно, като изпълнение на трудови функции, а на военното задължение на българските граждани, а получаваното парично възнаграждение е за изпълнение на това им военно задължение.

По силата на чл.44 от действащата Наредба за пенсиите и осигурителния стаж за категоризиране на труда при пенсиониране, времето на наборна военна служба се зачита като осигурителен стаж от трета категория, като на основание изключението по чл.81 от ПКТП /отм./ от съответната друга категория ще бъде зачетено само времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи редовната си военна служба, каквото не е установено по делото. Като е определил, че времето от 14.12.1988г. до 31.08.1990г. е осигурителен стаж от трета категория ответния административен орган е приложил правилно материалния закон спрямо установените от официалните удостоверителни документи факти с правно значение. Свидетелски показания не са допустими за категорията труд по чл.69 и чл.69а от КСО. Единствено за условията на труд и за действително заеманата длъжност, ако са представени писмени доказателства, издадени от работодателя по време на полагане на труда, се допускат свидетелски показания, но военнослужещия по силата на закона няма работодател, а служи в Българската армия. В случая са представени официалните документи, които удостоверяват времето на наборна военна служба и като какъв е отслужил. Времето на наборна военна служба не е действителен осигурителен стаж, поради което по силата на специална правна норма се зачита за целите на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст като стаж от трета категория. При извод, че процесният период на труд не е такъв от първа категория труд, то той правилно не е зачетен от пенсионния орган, а при доказан от заявителя стаж от първа категория труд от 09г.05м. и 03дни, то не е изпълнено изискването за придобит минимален стаж от първа категория труд от 10 години, съгласно чл.69, ал.1 от КСО и правилно е отказана отпускане на ЛПОСВ на това основание, както и на осн. чл.68, ал.1-3 от КСО, тъй като установените в нея предпоставки не са налице.

От процесуален представител на ответника се претендира възнаграждение за юрисконсулт, което Съдът съобразно положената процесуална активност на представителя на ответника, правната и фактическа сложност на спора, приема за справедлив такова в минималния размер съгласно чл.24 от НЗПП от 200 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на А. С. Н. от [населено място] мин. бани, общ. Стара Загора против Решение № 2153-23-18 от 25.03.2025г. на Директор на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 31.01.2025г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Стара Загора.

ОСЪЖДА А. С. Н. от [населено място] мин. бани, общ. Стара Загора, [ЕГН] да заплати на ТП на НОИ Стара Загора разноски в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението подлежи не обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от връчване на съобщението за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи препис на страните.