Решение по дело №2332/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1728
Дата: 10 декември 2020 г.
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20207040702332
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1728                      10 декември  2020  година                    град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито заседание на трети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова                                                                ЧЛЕНОВЕ:1. Златина Бъчварова

                                                                                2. Атанаска Атанасова

 

Секретар И. Г.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                               касационно административнонаказателно дело номер 2332 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Краун чейнч“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление- гр.Бургас, ул. „Александър Велики“ №3, представлявано от Р.И.К., против решение №260049 от 21.09.2020 г., постановено по административнонаказателно дело №363/2020 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 29-0000534/07.02.2020 г. на главен директор на главна дирекция „Инспектиране на труда“, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което, за нарушение по чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00/две хиляди/ лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска да се отмени, както и потвърденото с него наказателно постановление. Представено е писмено становище.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Иска да се остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Районен съд Несебър, с решение №260049 от 21.09.2020 г., постановено по административнонаказателно дело №363/2020 г., е  потвърдил наказателно постановление /НП/ № 29-0000534/07.02.2020 г. на главен директор на главна дирекция „Инспектиране на труда“, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което, за нарушение по чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на „Краун чейнч“ООД, ЕИК/Булстат *********,  е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00/две хиляди/ лева.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел за установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че „Краун чейнч“ООД е нарушило разпоредбата на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, тъй като на 06.08.2019 г. лицето И.Н., гражданин на Узбекистан - чужденец по смисъла на §1, т.4 ДР ЗТМТМ, е предоставяла работна сила в стопанисваното от дружеството обменно бюро, находящо се в гр.Несебър, к.к „Слънчев бряг“, сграда „Виктория резиденс“, магазин 12А, без регистрация в Агенцията по заетостта. Приел е за доказани всички елементи от трудовото правоотношение между лицето и дружеството-жалбоподател и че е осъществен състава на вмененото му нарушение. Затова и дружеството правилно е санкционирано на основание чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, като наложената имуществена санкция е справедливо определена в установения от закона минимален размер, съобразно чл.27 ЗАНН.

         Санкцията е наложена на дружеството - касатор за това, че в качеството си на местен работодател по смисъла на чл.§1, т.11 ДР ЗТМТМ, е приело лицето И.Н., гражданин на Узбекистан, род. на  *** г., чужденец, гражданин на трета държава по смисъла на §1, т.4 ДР ЗТМТМ, да предоставя работна сила, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. За констатираното на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 29-0000534/08.08.2019 г.

         Решението е валидно, допустимо и правилно, при следните съображения:

         При съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничат правото на защита на санкционираното лице.

Безспорно се установява извършеното от касатора административно нарушение.

         Според  чл. 75а, ал. 1 ЗТМТМ, чужденец - гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500.00  лева до 5 000.00 лева. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че наказанието по ал. 1 се налага и на работодател - физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател - юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2 000.00 до 20 000.00 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Данните по делото сочат по несъмнен  начин, че на 06.08.2019 г. лицето И.Н., гражданин на Узбекистан, род. на *** г., чужденец, гражданин на трета държава, е установен да предоставя работна сила за дружеството, без регистрация в Агенцията по заетостта, поради което касаторът правилно е санкциониран за нарушение по чл.75а, ал.2 ЗТМТМ.

         „Краун чейнч“ООД, в качеството си на местен работодател по смисъла на чл.§1, т.11 ДР ЗТМТМ, е приело лицето И.Н., гражданин на Узбекистан, чужденец, гражданин на трета държава по смисъла на §1, т.4 ДР ЗТМТМ, да предоставя работна сила, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. Ето защо  неоснователно е възражението на касатора, че административнонаказващият орган не е конкретизирал кой от двата, предвидени в закона режими/регистрационен или разрешителен/ не е спазен.

Анализът на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ във вр. чл.75а, ал.1 ЗТМТМ налага извода, че законът разграничава предоставянето на работна сила от чужденец - гражданин на трета държава за местен работодател, т.е приемането му на работа от местен работодател и приемането на командирован чужденец от местен работодател или на изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги. Нарушението и обстоятелствата, свързани с извършването му, са описани по недвусмислен начин в НП като става ясно, че се касае за първата хипотеза. Липсват констатации  И.Н. да е приет от дружеството - касатор като командировано лице или като изпратено в рамките на предоставяне на услуги, поради което не може да бъде споделено становището на касатора, че административнонаказващият орган /АНО/ не е разграничил в коя от двете, предвидени в закона форми е осъществено изпълнителното деяние „предоставяне на работна сила“ или „приемане на чужденец“.

Неоснователни са възраженията на касатора за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН. В случая липсват данни за смекчаващи обстоятелства, които да отличават установеното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, които да обосноват извод за квалифицирането му като маловажен случай. Това, че с лицето е бил сключен трудов договор, регистриран в НАП по надлежния ред, е факт, сочещ за спазване на други законови изисквания, който е неотносим към предмета на спора. Ирелевантни са и наличието на регистрация в предходен момент и причините за нейната отмяна, за което са наведени твърдения от касатора, без да са представени доказателства.

По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението следва да се остави в сила.

При този резултат в полза на администрацията се следва  юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00/осемдесет/ лева,  определено съобразно чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ, бр.5/2006 г./.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260049 от 21.09.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 363/2020 г. по описа на Районен съд  Несебър.

ОСЪЖДА „Краун чейнч“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул. „Александър Велики“ №3, представлявано от Р.И.К., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, разноски в размер на 80.00/осемдесет/ лева.

         Решението е окончателно.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: