Решение по дело №662/2013 на Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ № 450

гр. Плевен, 26 Юли 2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:                     

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Б.-К.

              ЧЛЕНОВЕ:  Ю. Д.

     С. И.

 

при секретар А.П. и с участието на И.Ш. –прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 662 по описа на съда за 2013 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен, чрез юрисконсулт М.Г.Ж., против решение № 562/11.06.2013 г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 775/2013 г., с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 41702-0074417/07.03.2013 г. на Директор дирекция „Контрол” при на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на ЗС „Инвест” ООД, гр. Плевен, представлявано от Б.Д.Б. е била наложена на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ имуществена санкция в размер на 95 660.00 /деветдесет и пет хиляди шестстотин и шестдесет/ лева за нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.  

С касационната жалба се иска оспорваното решение  да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на законовите разпоредби. Счита за неоснователни и неправилни всички доводите на първоинстанционния съд, с които същия е приел, че не е осъществен състава на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и на следващо място е приел че не е ощетен фиска. Касаторът излага подробни съображения за твърденията си и моли по същество да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение.

Касаторът - Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен е редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт М.Ж.. Поддържа изцяло касационната жалба и моли да се отмени решението на Районен съд – Плевен.

Ответникът – ЗС „Инвест” ООД, гр. Плевен е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адвокат В.И. от Адвокатска колегия – Пленен с пълномощно на л. 14 от делото. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Плевен. Счита, че правилно, законосъобразно и обосновано в мотивите си, първоинстанционният съд е обсъдил представените писмени доказателства, от които се установява извода за незаконосъобразност на НП и същото правилно е отменено. Сочи, че събраните писмени доказателства кореспондират и с обясненията, събрани в хода на административното производство от административнонаказващия орган, а именно, че данъчно-кредитното известие е било осчетоводено при постъпване в дружеството. Твърди, че няма произлезли от това вреди за бюджета, тъй като дължимите суми и лихви са внесени. Счита, че извършеното нарушение може да бъде прието за маловажно с оглед разпоредбите на Тълкувателно решение № 1, постановено по тълкувателно дело № 1 от 2007 г.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

         Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

         Решаващият съд точно е установил фактите по спора. Приел е, че от събраните  писмени доказателства безспорно се установява че данъчно кредитно известие /ДКИ/ № 46/31.01.2011г. по фактура №45/17.01.2011г. е получено на 21.12.2012г.  от „ЗС Инвест” ЕООД и е своевременно осчетоводено и включено в дневника за покупки за декември 2012г. Въз основа доказателства, установяващи тези факти, решаващият съд  е стигнал до извода, че не е налице нарушение на чл. 124, ал.5 от ЗДДС, поради което е отменил НП.

Решението е правилно.

Нормата на чл. 124, ал.5 от ЗДДС гласи, че независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Безспорно е по делото, че настоящият ответник по касация е регистрирано лице по ЗДДС. Установено е че спорното ДКИ е получено от ответника през месец 12. 2012г., правилен е изводът на съда, че дружеството няма как да отрази по-рано от месец 12.2012г. така полученото известие макар и то да се отнася за по-ранен период. Логиката на правната норма е че данъчните документи обикновено се разменят бързо между търговците и те следва незабавно да ги отразят в съответните  дневници. Нормата изрично сочи обаче, че регистрираното лице по закона следва да отрази „получените от него” ДКИ. Следователно задължението е само за получените ДКИ, което е и логично защото няма как да отразиш получаването на определен документ, като такъв все още не си получил. В случая са налице доказателства за забавено получаване ДКИ. Ответника по касация незабавно след получаването му  е отразил така полученото закъсняло ДКИ в дневника за покупки на текущия данъчен период. Предприел е действия за уведоми органите на НАП за това и да поиска корекция на грешка при декларирането по чл. 126, ал.3 от ЗДДС.

Изводът се потвърждава и от правната нормата на чл.182а л.1 от ЗДДС, която определя състава на нарушението, като също акцентира върху „получения данъчен документ”, който не е отразен в отчетните регистри за съответния данъчен период, като се изисква и това да е довело до определяне на данък в по-малък размер. Ответникът по касация е отразил незабавно след получаването ДКИ в отчетните си регистри и е заплатил съответния данък с дължимата лихва и не е налице изисквания от закона елемент – определяне на данък в по-малък размер.

Достигайки до подобни изводи, решаващият съд е постановил съдебен акт, който е съобразен с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. Решението на РС-Плевен е валидно и допустимо.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 562/11.06.2013, постановено по н.а.х.д. № 775 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2013 г.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.