Решение по дело №8573/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 8 573/2019 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД да заплати следните суми:

1. на С.И.М.:

- 20 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за З. (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 23.01.02019 г. плюс законната лихва от 29.05.2019 г. до окончателното изплащане;

- 315,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на адвокат Я.Д. – 953,33 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 800,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК държавна такса. С.М. е със съдебен адрес ***. ЗАД „ОЗК З.“ АД е с адрес в гр. София, ул. „*****.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ на С.И.М. срещу ЗАД „ОЗК З.” АД за разликата над 20 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[4] ОСЪЖДА С.М. да заплати на ЗАД „ОЗК З.” АД 205,00 лева разноски по делото и 66,67 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.

 

[5] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[6] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 400,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[7] С.М. е заявила в искова молба от 27.06.2019 г., че на 23.01.2019 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Б.Е.. От това ПТП С.М. е получила:

- травматичен деколман с некроза на кожа;

- повърхностни травми на подбедрицата.

 

[8] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Б.Е. е била застрахована при ответника З. „О.“ АД (ОЗК). На 28.02.2019 г. ищцата е поискала от ОЗК да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова С.М. моли съда да осъди ОЗК да ѝ заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от 28.05.2019 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

 

2.           На ответника

 

[9] ОЗК е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Б.Е. не е причинил ПТП;

2. ищцата не е претърпяла от ПТП твърдените вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, защото неправилно е пресичала пътното платно. Затова ОЗК моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 31-32а).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.           Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Не се спори, че С.М. е била родена на *** г. На 23.01.2019 г. около 10:00 часа тя е вървяла по ул. „Васил Левски“ в село Яна от аптеката към ул. „Първи май“ (показанията на свидетеля Е., л. 97-98; картата, л. 79). С.М. се е движила по пътното платно, в крайната му лява част, защото тротоарът е бил много тесен и не е позволявал вървене по него (показанията на свидетеля Е., л. 97-98).

 

[11] В същото време по ул. „Васил Левски“ в същата посока свидетелят Е. е управлявал товарен автомобил „Скания“ с ремарке. Товарният автомобил е подминал С.М. и е предприел ляв завой по ул. „Първи май“. С.М. е била в крайната лява част на платното на ул. „Първи май“, на мисленото продължение на тесния тротоар, когато ремаркето на товарния автомобил е излязло от своята лента на движение, навлязло е в лявата лента за насрещно движение и гумата му е охлузила глезена на С.М. (показанията на свидетеля Е., л. 97-98; показанията на вещото лице д-р С., л. 94-96). Не се спори, че към този момент ГО на свидетелят Е. е била застрахована в ОЗК.

 

[12] Случилото се е било предовратимо, ако свидетелят Е.: е изчакал С.М. да премине; е наблюдавал пътя зад камиона през отворен прозорец; е направил няколко маневри, за да извърши завоя без ремаркето му да навлиза в лентата за насрещно движение (заключението на вещото лице инж. М., л. 75-78; заключението на вещото лице доц. А., л. 117-130; показанията на вещото лице доц. А., л. 135-137). На специалистите е известно, че при завиване ремаркетата отклоняват движението си встрани, но не и на неспециалистите (показанията на вещото лице доц. А., л. 135-137).

 

[13] От охлузването на глезена на С.М. се е смъкнала кожата, а между мускулите се е натрупала кръв, от която се е образувал хематом. Лекарите са отворили хематома, изчистили са кръвта и мъртвите тъкани, но от това се е получил кожен дефект. Това е наложило извършването на кожна пластика.

 

[14] От външната част на лявото бедро лекарите са отнели кожа и са я присадили на нараненото място около глезена. След това са били правени превръзки, които са били много болезнени и е била поставяна упойка.

 

[15] Общият период на възстановяване на С.М. е бил около два месеца (заключението и показанията на вещото лице д-р С., л. 86-89 и л. 94-96). Три седмици тя е била на легло, не е могла да се обслужва и за нея се е грижила свидетелката Т. (показанията на свидетелката Т., л. 104). Тя има белези на левия глезен и външната част на лявото бедро (заключението на вещото лице д-р С.). С.М. все още изпитва страх от автомобили.

 

[16] На 28.02.2019 г. С.М. е поискала от ОЗК да ѝ изплати обезщетение (л. 10). На 28.05.2019 г. ОЗК е отказал, защото С.М. не е била представила документи, които ОЗК е бил поискал (писмото, л. 13-14).

 

[17] С.М. е заплатила: 310,00 лева за вещи лица (л. 56); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 58). Общо разноските ú са за 315,00 лева. Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 132), а съдът я е освободил от заплащането на държавна такса (л. 22). ОЗК е заплатил: 570,00 лева на вещи лица (л. 50-51 и л. 108); 40,00 лева за свидетел (л. 52); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 117). Общо разноските му са за 615,00 лева.

 

2.           Обстоятелства, за които са събрани противоречиви доказателства

 

[18] Единственото обстоятелство, за което са събрани противоречиви доказателства, е къде е настъпило ПТП. В констативния протокол и наказателното постановление е записано едно, вещото лице доц. А. е приел друго, а свидетелят Е. е заявил трето.

 

[19] Съдът приема, че ПТП е настъпило на кръстовището на ул. „Васил Левски“ с ул. „Първи май“, защото свидетелят Е. заяви пред съда, че той е тръгнал от аптеката по ул. „Васил Левски“ към ул. „Първи май“. Общодостъпна е информацията, че аптеката е на ул. „Васил Левски“ 24. Свидетелят заяви пред съда, че той е завил по ул. „Първи май“, а не както вещото лице доц. А. ***. Пътят по ул. „Първи май“ е и най-краткият път на С.М. ***, в участъка между номер 24 и ул. „Първи май“, до дома ú на ул. „Готен 12“. Затова съдът приема, че мястото на ПТП е кръстовището на ул. „Васил Левски с ул. „Първи май“.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[20] С.М. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[21] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е  причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени /имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[23] Съдът установи, че:

1. на 23.01.2019 г. С.М. е участвала в ПТП, предизвикано от Б.Е.;

2. от него С.М. е получила увреждания;

3. ГО на Б.Е. е била застрахована при ОЗК;

4. от уврежданията С.М. е претърпяла неимуществени вреди;

5. ОЗК не е изплатил обезщетение на С.М..

 

[24] Съдът приема, че Б.Е. е причинил ПТП, защото съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1, водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Това още повече важи за водачите на товарни автомобили с ремаркета, защото те представляват още по-голяма опасност за пешеходците.

 

[25] В случая Б.Е. е бил шофьор на голям товарен автомобил с ремарке. Като такъв той е знаел или несъмнено е трябвало да знае, че при завиване наляво ремаркето на автомобила се отклонява наляво и преминава дори в насрещната лента. Б.Е. също е знаел, че С.М. е вървяла в лявата част на пътното платно в неговата посока на движение. Той е видял, че тротоарът е бил много тесен, за да се върви по него и е било напълно възможно С.М. да изчаква завиването на автомобила не на тротоара, а на пътното платно. Въпреки това, Б.Е. не е изчакал С.М. да премине, не е наблюдавал пътя зад себе през прозореца и не е осъществил завоя постепенно, чрез няколко маневри. Затова съдът приема, че Б.Е. е причинил ПТП.

 

[26] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[27] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 23.01.2019 г.

 

[28] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.

 

[29] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:

1. характерът на увреждането;

2. начинът на извършването му;

3. обстоятелствата, при които е извършено;

4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;

5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.);

6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);

7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)

 

[30] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[31] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[1];

- 560,00 лева от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.[2]. Увеличението на МРЗ е 47,37 % от 04.10.2015 г. до 23.01.2019 г. (560,00-380,00/380,00х100,00).

 

[32] Съдът установи, че към момента на ПТП С.М. е била на 49 години. От ПТП тя е получила смъкване на кожата на левия глезен и натрупване на кръв между мускулите, довела до образуването на хематом. Лекарите са отворили хематома, изчистили са кръвта и мъртвите тъкани, но от това се е получил кожен дефект. Това е наложило извършването на кожна пластика.

 

[33] От външната част на лявото бедро лекарите са отнели кожа и са я присадили на нараненото място около глезена. След това са били правени превръзки, които са били много болезнени и е била поставяна упойка.

 

[34] Общият период на възстановяване на С.М. е бил около два месеца. Три седмици тя е била на легло, не е могла да се обслужва и за нея се е грижила свидетелката Т.. Тя има белези на левия глезен и външната част на лявото бедро. С.М. все още изпитва страх от автомобили.

 

[35] Увреждането по настоящия случай до известна степен е близко до това, предмет на обезщетяване на решение на САС 659-2019-10-ти с-в пи гр. д. 65/2018 г. С него САС е определил обезщетение от 15 000,00 лева на 77-годишния ищец за увреждане от 04.10.2015 г.[3].

 

[36] Съдът отчита всички обстоятелства и факторите за определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че в настоящия случай възстановяването на ищцата е било около три месеца, докато в случая, описан в цитираното решение на САС, той е бил два месеца. Съдът отчита също така, че към 23.01.2019 г. икономическата обстановка е била по-добра от тази през октомври 2015 г., но и, че С.М. е била на 49 г. към момента на ПТП, а ищецът по решението на САС е бил на 77 г. Ето защо съдът приема, че 20 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които С.М. е претърпяла. Съдът уважава иска за 20 000,00 лева, а го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[37] ОЗК е възразил, че С.М. е допринесла за настъпването на ПТП, защото неправилно е пресичала пътното платно. Съдът не установи това. С.М. е пресичала на мисленото продължение на левия тротоар на ул. „Васил Левски“ от номер 24 към ул. „Първи май“. Ето защо възражението е неоснователно.

 

3.           По разноските

 

[38] С.М. търси разноски. Тя е направила такива за 315,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 20 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда ОЗК да заплати на С.М. 210,00 лева  разноски по делото (20 000,00х30 000,00/315,00). Съдът осъжда ОЗК да заплати още: 953,33 лева адвокатско възнаграждение на адвокат Я.Д. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК (30 000,00-10 000,00х0,03+830,00х20 000,00/30 000,00); 800,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК (20 000,00х0,04).

 

[40] ОЗК също търси разноски Той е направил такива за 615,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

                                                                        

[41] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 10 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда С.М. да заплати на ОЗК 205,00 лева разноски по делото (10 000,00/30 000,00х615,00) и 66,67 лева юрисконсултско възнаграждение (10 000,00/30 000,00х200,00).

 

Съдия: