Решение по дело №1224/2019 на Административен съд - Плевен

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

№ 49

 

гр. Плевен, 22.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на  двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

   РАЛИЦА МАРИНСКА

              

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1224/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен срещу Решение № 133/02.10.2019г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 231/2019г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 170/24.06.2019г. на Директора на ОДБХ – Плевен, с което на „Микроарт 7“ ООД – гр. Белене, представлявано от управителя Л.О.Х. на основание чл. 46 от Закона за храните е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 30, ал. 1, т. 1 от Закона за храните, затова че на 22.05.2019г. в 12,35 часа при извършена планова инспекция в обект месопреработвателно предприятие, находящо се в гр. Белене, обл. Плевен, УПИ І-922, кв. 131, с вет. Рег. № BG1504003 и Удостоверение за регистрация № 26/18.05.2009г., стопанисван от „Микроарт 7“ ООД е констатирано, че не е осигурен достъп до обекта и е препятствана проверка по планов официален контрол. Проведен е разговор с охраната на обекта, от който е установено, че обекта е в режим работен, но липсва упълномощено лице за представяне на документи и описи. Направен е опит за свързване с лицето Любомир Добранов – отговорник по ДПП и НАССР, но без резултат. Констатациите са отразени в констативен протокол № 032643/22.05.2019г.

Касаторът ОДБХ, чрез директора д-р Й.Й., обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Сочи, че в очертания в § 1, т. 61 от ДР на ЗХ кръг на субекти, представляващи „търговец на храни“ спада всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия с храни и административно наказателната отговорност е на юридическото лице, а не на неговия управител, пълномощник или негов служител, тъй като посочената разпоредба се отнася за лица, произвеждащи и търгуващи с храни. Счита, че посочването в АУАН и НП като нарушена разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗХ, а не направо чл. 46 от ЗХ е нарушение на материалния закон, но е несъществено и не обуславя отмяната на издаденото НП.  Счита, че както АУАН, така и НП отговарят на всички изисквания на ЗАНН, както и че наложената санкция е в минимален размер.

Ответникът по касация – „Микроарт 7“ ООД – гр. Белене, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

 Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП като незаконосъобразно аргументирано съдът е приел, че неправилно е наложена имуществена санкция на дружеството на осн. чл. 46 от ЗХ за описаното нарушение по чл. 31 ал.1 т.2 вр. чл. 30 ал.1 т.1 от Закона за храните, според които контролните органи имат право на свободен достъп до всички обекти за производство на храни, респективно задължение на проверяваните лица да осигурят такъв достъп, организирайки дейността си по съответния начин. Обосновано съдът е приел, че санкционираното дружество е субект на цитираното задължение като производител на храни по смисъла на §1 т.48 от ДР на ЗХ, но незаконосъобразно е санкционирано на осн. чл. 46 от ЗХ. Сочената санкционна разпоредба съдържа както правилото за поведение, така и следващата се санкция едновременно, но предвижда  единствено наказание глоба, приложимо по отношение на физическите лица и не предвижда наказание „имуществена санкция“ за юридическите лица. Следователно субект на нарушението по чл. 46 ЗХ може да бъде единствено физическо лице, което с действията или бездействията си е препятствало контролните органи да извършат проверка в обекта за производство на храни. В случая обаче в обстоятелствената част не са описани действия на конкретно физическо лице, които да изпълняват фактическия състав на чл. 46 ЗХ.

Правилно съдът е отбелязал, че за юридическите лица е предвидена имуществена санкция в друга разпоредба – чл. 48 ал.2 ЗХ, според която се налага  наказание „имуществена санкция“ за юридическите лица за извършени нарушения извън изброените в предходните разпоредби и то в размер от 1000 до 2000 лв. и дружеството е следвало да бъде санкционирано на това основание, което от своя страна не изключва отговорността на конкретното физическо лице по чл. 46 ЗХ, което със своите действия е отказало или възпрепятствало осъществяването на контрол от компетентните органи.

На дружеството е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., каквото сочената санкционна разпоредба – чл. 46 ЗХ не предвижда нито като вид, нито като размер, поради което правилно районният съд е отменил НП като незаконосъобразно на това основание.

Решението на Районен съд – Левски е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 133/02.10.2019г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 231/2019г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.                    

                          

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:           1.                        2.