Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.10.2018 година
град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На осемнадесети септември
Година: 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 1821 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление
(НП) № К-039107 от 09.05.2018 год. на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище град Пловдив
към Комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед № 289 от
22.04.2015 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите.
Жалбоподателят ”ЗАЛОЖНА КЪЩА - сейф” ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********
твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора със седалище град Пловдив към Комисията за защита на потребителите,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за
установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа
на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № К-039107 от 22.03.2018 год., жалбоподателят е санкциониран за седем нарушения
по НДЗК (Наредба за дейността на заложните къщи).
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран за
това, че при извършената проверка в заложната къща не е обявена на видно място
за потребителите информация за общите условия на заложната къща, методите за
оценяване и условията за съхранение на приеманите залози, размерите и
предоставяните заеми, условията за връщане на заложената вещ в случаите по
чл.22., с което е нарушена разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2, 3, 4 и 7 от НДЗК (”Заложните
къщи обявяват на видно за потребителите място следната информация:
2. общите
условия на заложната дейност (обща цена на услугата - такси, комисиони и други
разходи, пряко свързани със заема; критериите, въз основа на които тези разходи
могат да се изменят; периодът от време, през който предоставената информация е
валидна, и др.);
3.
методите за оценяване и условията за съхраняване на приеманите залози;
4.
размерите и сроковете на предоставяните заеми;
7.
условията за връщане на заложената вещ в случаите по чл.22”).
В
подкрепа на констатираното в АУАН, респ. в НП са и представените с
административно наказателната преписка констативен протокол № К-2640886/16.03.2018
год. и протокол за проверка на документи № К 0105253/22.03.2018 год.
С оглед
на гореизложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното от правна страна:
В случая правилно административно наказващият орган е
приел, че следва да бъде санкциониран жалбоподателя, че е осъществил нарушение
на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2, 3, 4 и
7 от НДЗК. Не се споделя възражението на жалбоподателя, че е налице абсолютно
процесуално нарушение допуснато в хода на административното производство, което
се изразява в неправилно изписване на правната квалификация на нарушението в
АУАН и НП. В АУАН и в НП детайлно са очертани от фактическа страна всички
елементи на състава на административното нарушение и жалбоподателят ги е
възприел, посочен е правилно нормативния акт, който е нарушен, нормата на чл.4,
както и точките, които установяват конкретно задължение за адресата на нормата.
Предвид изложеното
атакуваното наказателно постановление в т.1 е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Направените възражения не се споделят от съдебния състав. Няма
съществени нарушения на административно наказателния процес, които да
ограничават правото на защита на нарушителя. Наложената глоба е в минимален размер,
няма данни за приложението на чл.28 ЗАНН, тъй като се касае до търговец, спрямо
когото законът поставя по-високи изисквания и критерии при съблюдаване
изпълнението на нормативно установените задължение и към осъществяване на
търговската дейност.
По т.2 от
НП жалбоподателят е санкциониран за това, че при извършената проверка в
заложната къща не е представена на видно място информация за регистрация по
реда на: Търговския закон и Закона за търговския регистър, на чл.13, ал.2 от
Валутния закон, по Закона за защита на личните данни, с което е нарушена
разпоредбата на чл.4, ал.3 от НДЗК (”Информацията за регистрацията по чл.7 се
поставя на видно място.”)
От
изслушаните в хода на съдебното следствие свидетелски показания на актосъставителя
В.Г.Д. и свидетеля по акта Ю.М.Ш. се установява, че при посещението си на място
в обекта, на видно място липсвала информация, съответно документи относно
регистрацията на заложната къща по реда на Търговския закон, Закона за
търговския регистър, на чл.13, ал.2 от Валутния закон и по ЗЗЛД. Тази
информация /документи/ съобразно изискването на чл.4, ал.3 от Наредбата за
дейността на заложните къщи следва да бъде поставена на видно място, за да бъде
достъпна до потребителите. За нарушение и на това изискване свидетелстват
констатациите на контролните органи в цитирания констативен протокол, съответно
осъществяването и на това нарушение се установява и от свидетелските показания.
Следва да се отбележи, че нарушението се състои именно в липсата на
оповестяване на тези регистрации, което съгласно изискванията на Наредбата за
дейността на заложните къщи трябва да бъде на ”видно за потребителите място”.
При положение, че и в показанията си свидетелите заявиха, че такава информация
не е обявена на такова място, по делото не са събрани противоречиви
доказателства и относно това вменено деяние. За пълнота на изложеното, следва
да се добави, че наличието или отсъствието на изискуемите регистрации по Търговския
закон, Валутния закон и останалите посочени нормативни актове съставлява и друго
нарушение на нормативната уредба, тъй като нарушаването на тези изисквания би
било административно нарушение, съгласно визираните в чл.7 от НДЗК хипотези,
каквото обвинение в настоящият случай не е повдигано въобще, респективно не се
твърди да е било извършено. Дружеството било санкционирано за това, че не е обявило
изискуемата информация на видно за потребителите място, а не за това, че
дружеството не е регистрирано за част от цитираните закони или за всички тях.
Предвид изложеното
атакуваното наказателно постановление в т.2 е законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
По т.3 от
НП жалбоподателят е санкциониран за това, че при извършената проверка в
заложната къща се поддържа Регистър на сключените сделки по образец –
Приложение № 2 от НДЗК, в който липсва колона: Място за съхранение на вещта, с
което е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.2, т.3 от НДЗК (”При сключването,
съответно изпълнението, на всяка сделка по чл.14 в регистъра по ал. 1 се
въвежда следната информация: данни, посочващи мястото на съхранение на вещта, а
когато се предвижда вещта да бъде съхранявана в лицензиран трезор - точен адрес
на лицензирания трезор и номер на депозитното удостоверение”).
Безспорно
е, че в проверената заложна къща бил представен Регистър на сключените сделки.
Не се спори и относно заявеното от свидетелите, че този регистър не е бил
попълван, съгласно нормативните изисквания, като отделните колони не съдържали
изискуемите данни. В акта и в наказателното постановление се сочи, че в този
регистър не се съдържал информация за Място за съхранение на вещта, но нито в акта,
нито в санкционния акт се съдържат обстоятелства относно периода, за който се
отнасят тези констатации. По начина, по който това нарушение е описано от
актосъставителя, а впоследствие и от наказващия орган, става ясно, че се визира
един продължителен период от време, в който сделките не били описвани,
съответно не били попълвани изискуемия и посочен по-горе реквизит. Изцяло
липсва конкретизация за времето, през което са били нарушени изискванията на
чл.10, ал.2, т.3 от Наредбата. При така установеното по делото, съдът намира,
че по отношение на третия пункт от обвинението, визиран в съставения акт за
установяване на нарушение, съответно в издаденото НП е допуснато нарушение на
изискванията на чл.42, т.3 и 4, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това е така,
защото освен посоченото от страна на контролните органи за реквизитите на
регистъра не се съдържа никаква информация за времето на извършване на това
нарушение. Не се и твърди, в деня на извършената проверка да е била осъществена
някаква сделка, за която да липсва съответната информация, а от заявеното от
свидетелите може да се направи единствено обоснован извод, че сделките били
осъществени назад във времето, но при така описаните факти и обстоятелства не
може да се направи никаква конкретизация за периода, в който били осъществени
твърдените сделки. Както е известно, съгласно указаното в чл.10, ал.1 от
Наредбата, заложната къща ”изготвя ежедневно регистрационен опис на всички
сключени от нея сделки по чл.14”. Следователно, при наличие на осъществени сделки
през всеки работен ден на заложната къща е следвало да се въвеждат изискуемите
данни, а неспазването на това указание води до извода, че такова нарушение би
могло да се извърши всеки ден, съответно да бъде и продължено във времето. При
всички положения обаче, тази конкретизация следва да бъде направена ясно и
точно, за да бъде посочено недвусмислено кога според актосъставителя и
наказващия орган е било осъществено вмененото нарушение. Това условие за
законосъобразност на съставения акт и издаденото НП в случая не е налице.
Липсват данни за времето на осъществяване на това нарушение на нормативните
изисквания, а тези констатации не могат да почиват на предположения или на
тълкуване. Рамките на деянието, включително и времето на извършването на това
деяние, следва да бъде очертано от обстоятелствата описани в основополагащият
административнонаказателното производство акт за установяване на нарушение,
съответно да се съдържат конкретно и в санкционния акт. И за разлика от първите
два пункта на обвинението, съответно на обжалваното наказателно постановление,
където от изложените обстоятелства не буди съмнение времето /датата/ на
извършеното деяние, която и в двата случая е датата, когато била извършена
проверката и са направени тези констатации, т.е. 16.03.2018 г., по отношение на
третия пункт на обжалваното НП такъв извод не може да се направи. Това
обосновава крайния извод, че в тази трета част на обжалваното НП действително е
допуснато съществено процесуално нарушение на императивните законови
изисквания, водещо и до ограничаване на санкционираното лице, в случая на
дружеството- жалбоподател да организира защитата си.
Предвид изложеното
атакуваното наказателно постановление в т.3 е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По т.4 от НП жалбоподателят е санкциониран за това, че
при извършената проверка в заложната къща се поддържа Регистър на извършените
продажби по образец – Приложение № 3 от НДЗК. Не е представен документ,
удостоверяващ начина на уведомление на притежателя на заложния билет след
извършена продажба, с което
нарушил разпоредбата на чл.11, ал.3 от НДЗК – ”Заложната къща не по-късно от 24
часа след извършване на продажбата изпраща уведомление за това до притежателя
на заложния билет писмено на хартиен или друг траен носител, даващ възможност
на притежателя на заложния билет да съхранява адресираната до него информация
по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ
на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.”
Независимо от явното и безспорно нарушение, в
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и неправилно
приложение на материалния закон.
Още при образуване на административнонаказателното
производство - със съставянето на акта не е посочен съществен елемент от
фактическия състав на нарушението. Не е посочена датата на извършване на
нарушението, което е задължителен реквизит от обстоятелствената част на тези
документи. Записана е датата на осъществяване на проверката, но не е отразено
времето (деня или периода) на извършване на нарушението. Няма спор, че деянието
е формално и на просто извършване, реализирано чрез бездействие след изтичане
на посочения по-горе срок е настъпила неговата съставомерност. Такава, респ.
друга по-късна дата не е посочена в АУАН. Така, в акта липсва ясно и точно
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението - задължителен
реквизит от съдържанието на акта по силата на чл.42, т.3 от ЗАНН, при
положение, че тези данни са налични от събраните от актосъставителя материали
по проверката. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че в съставения акт
за установяване на нарушението липсват задължителни реквизити, предвидени в
закона и това съществено ограничава правото на нарушителя още при образуване на
административнонаказателното производство да узнае в какво нарушение е обвинен,
т.е. да узнае фактическите обстоятелства, касаещи всички обективни и субективни
елементи от състава на нарушението.
Фактическото описание на нарушението в наказателното
постановление е механично възпроизведено от описанието на тези факти в акта,
поради което логично постановлението страда от идентични пороци, обосноваващи
извод за липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което означава
неспазване на императивна законова разпоредба.
Изложените процесуални пропуски за съществени, тъй като
са допуснати в действията по образуване на административнонаказателното
производство и в постановлението на правораздавателния акт по същество на
производството (относно наказателното постановление) и обосновават безусловна
отмяна на наказателното постановление по т.4 от издаденото наказателно
постановление.
По т.5 от НП жалбоподателят е санкциониран за това, че
при извършената проверка в заложната къща за всяко извършено плащане заложната
къща не издава на платеца разписка, която съдържа дата, размер на платената
сума, вид на изпълненото задърлжение – за главница, лихва, такси и подпис на
служителя, с което нарушил разпоредбата на чл.21, ал.4 от НДЗК (”За всяко
извършено плащане заложната къща издава на платеца разписка, която съдържа
дата, размер на платената сума, вид на изпълненото задължение - за главница,
лихви, такси, и подпис на служителя на заложната къща, приел плащането ”.)
В случая обвинението за непредставяне по време на
издършената проверка на документ, удостоверяващ начина на уведомление на
притежателя на заложния билет след извършване на продажба не сочи на правна
квалификация на чл.21, ал.4 от НДЗК. Обвинението за непредставяне на посочен
документ сочи на неизпълнение на задължението по чл.12 от НДЗК, а именно всички
документи, които се съставят съгласно Наредбата, се пазят в заложната къща за
срок от 5 години. Непредставянето им на датата на извършване на проверката е
отрицателен факт – доказателство, че това задължение не се изпълнява, но същият
не доказва правния извод за неиздаване на тези документи.
Поради изложените съображения съдът намира, че
обжалваното наказцателно постановление по т.5 е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено в тази му част.
По т.6 от НП жалбоподателят е санкциониран за това, че
при извършената проверка в заложната къща приетите в залог вещи се съхраняват в
помещението на заложната къща, като златните накити се съхраняват в сейф.
Вещите приети със саложни билети № 945, № 948 и № 949 са златни накити, които
се съхраняват в индивидуални опаковки, върху които няма изписан номерана
заложния билет. Вещите с номера на заложни билети № 942, № 946 и № 947 нямат
индивидуални опаковки и върху самите вещи няма трайно прикрепен номера на
заложния билет, с което нарушил разпоредбата на чл.19, ал.3 от НДЗК (”Всяка вещ
се съхранява в отделна опаковка, върху която е изписан номерът на заложния
билет. Едрогабаритни вещи, чието опаковане причинява неудобства или разходи,
по-големи от обичайните, могат да се съхраняват и без опаковка, като в този
случай върху тях трябва да е трайно прикрепен номерът на заложния билет.
При
съставяне на АУАН и издаване на НП в т.6 не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, водещи до опорочаване на административно-наказателното
производство и ограничаващи правото на защита на твърдяния нарушител.
Наказателното
постановление и АУАН съдържат описание на фактическата обстановка, при която се
твърди да е извършено административното нарушение в т.6, което по своя характер
не е попречило на нарушител да организира защитата си.
В
обстоятелствената част на НП и в издадения АУАН е въведено фактическо описание
на обстоятелствата, предполагащи прилагането на конкретната правна норма,
именно защото проверяващият орган е индивидуализирал обстоятелствата,
съставляващи обективните признаци на извършено административно нарушение. В
разпоредбата на чл.19 е описано задължението на заложната къща да пази приетите
в залог вещи с дължимата грижа на добър търговец, като в ал.3 е легално
дефинирано, като е непосредствено описан начинът на съхранение на всички вещи.
От тук следва извод за наличие на конкретни задължения на заложната къща, при
осъществяване на съответната дейност, които задължения в частност законодателят
е описал откъм характер и начин на изпълнение. За да се осъществи
административното нарушение, следва вещите да не са съхранявани, така както
законодателят изрично е предвидил. За да се извърши преценката относно
обективните обстоятелства, при които се твърди че е извършено административното
нарушение и за да се формира извод за конкретно субективно проявление на
елементите на административното нарушение, е нужно точно описание на фактите,
при които се твърди че е извършено нарушението, което в случая е направено. За
да се формира предмета на административно-наказателното производство и за да се
осигури процесуален инструмент за реализиране правото на защита срещу
санкциониращия характер на същото е нужно субектът на твърдяното нарушение да
научи какви по обем и характер факти и обстоятелства се твърди да съставляват
административно нарушение. След като законодателят е въвел изчерпателно и
описателно начина, по който следва да се изпълнява задължението си по чл.19 от
Наредбата, то е нужно да е точно посочено в акта на наказващия орган кои точно
вещи съставляват предмет на твърдяното нарушение. Всички тези обстоятелства са
от съществено значение за формиране на преценката относно осъществяване на
административното нарушение. Същите в случая са отразени в АУАН и в НП, като по
този начин са обусловили законосъобразно реализиране на
административно-наказателната отговорност на субекта.
По тези
съображения съдът намира, че атакуваното НП в т.6 се явява законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
По т.7 от
НП жалбоподателят е санкциониран за това, че при извършената проверка в
заложната къща вещта, приета със заложен билет № 949 – мобилен телефон GSM Samsung модел JS10FN не се съхранява в помещението на заложната
къща – при проверката липсва, с което нарушил разпоредбата на чл.19, ал.2 от НДЗК (”Съхраняването на приетите в залог вещи се
извършва само в помещението на заложната къща или в лицензиран трезор.).
Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.2 от Наредбата, съхраняването на приетите в залог
вещи се извършва само в помещението на заложната къща или в лицензиран трезор.
Фактическото обвинение, подведено под тази разпоредба е за съхранение на
заложени вещи в залата за прием на клиенти съвместно с движими вещи изложени за
продажба, което се подвежда правно под нормата на чл.24, ал.1 от същата
Наредба. Съгласно чл.24, ал.1 от НДЗК вещите подлежащи на продажба се излагат
за продажба в помещението за прием на клиенти и се съхраняват отделно от
вещите, за които срокът по чл.22, ал.1 от същата Наредба не е изтекъл.
Неправилната правна квалификация води до противоречие между фактическо и правно
обвинение, което нарушава правото на защита и винаги е основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление.
По тези
съображения съдът намира, че атакуваното НП в т.7 се явява незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно
постановление № К-039107 от 09.05.2018 год.
на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище град Пловдив към Комисията за
защита на потребителите, упълномощен със заповед № 289 от 22.04.2015 год. на
председателя на Комисията за защита на потребителите, в частта, в която на
”Заложна къща – Сейф” ЕООД Стара Загора, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Х.Л.К.
на основание чл.36, ал.2 от НДЗК е наложено административно наказание
”имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.10,
ал.2, т.3 от НДЗК;
на основание чл.36, ал.2 от НДЗК е наложено административно наказание
”имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.11,
ал.3 от НДЗК;
на основание чл.36, ал.2 от НДЗК е наложено административно наказание
”имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.21,
ал.4 от НДЗК и
на основание чл.36, ал.2 от НДЗК е наложено административно наказание
”имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.19,
ал.2 от НДЗК, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № К-039107 от 09.05.2018 год.
на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище град Пловдив към Комисията за
защита на потребителите, упълномощен със заповед № 289 от 22.04.2015 год. на
председателя на Комисията за защита на потребителите, в частта, в която на
”Заложна къща – Сейф” ЕООД Стара Загора, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Х.Л.К.
на основание чл.36, ал.2 от НДЗК е наложено административно наказание
”имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.4,
ал.1, т.2, т.3, т.4 и т.7 от НДЗК;
на основание чл.36, ал.2 от НДЗК е наложено административно наказание
”имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.4,
ал.3 от НДЗК и
на основание чл.36, ал.2 от НДЗК е наложено административно наказание
”имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.19,
ал.3 от НДЗК, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: