Р Е Ш
Е Н И Е №23
Гр.В.
25.06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
съд в публичното заседание на четвърти юни две хиляди и двадесет и първа година в
състав окръжен съдия Г. Й.
при секретаря
А. А. и в
присъствието на прокурора
……………………………………………………………..като
разгледа докладваното от съдия Й. гр.д. № 73 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното
:
Делото е образувано по исковата молба на „Ю. Б. АД, ЕИК.., със седалище и адрес на
управление: гр. С.,представлявана от Д. Ш. и М. В., чрез процесуалния си
представител адвокат В. И. П. от САК с адрес за съобщения
гр. С. срещу Д.Г.С., ЕГН ******, с адрес: ***.
Твърди се ,че настоящият установителен иск се предявява с оглед на дадените указания с Определение от
03.02.2020г., издадено по ч.гр.д. № 863/2019г., по описа на Районен съд гр. В.,
за установяване на вземането по
отношение на Д.Г.С. по издадената Заповед за незабавно изпълнение №
604/22.03.2019г.г. и Изпълнителен лист от 22.03.2019 г.
Твърди се ,че на 11.04.2007 г. е подписан Договор за
ипотечен кредит № 6 - 213 / 2007 между А.-клон Б. (чийто правоприемник на
дейността е „Ю. Б.“ АД) като кредитодател и Е. М. Л. /кредитополучател/, по
силата на който Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя кредит размер
на 57 000 евро (седемдесет и пет хиляди евро), а вторият се е задължил в
чл. 1 от Договора да го върне ведно с дължимите договорени лихви в сроковете и
при условията на Договора.
Сочи се ,че към Договора е подписан Анекс №1 от
09.03.2010г. Анекс № 1 е разписан от Банката, от една страна, и Е. М. Л. в
качеството си на Кредитополучател, и Д. С. Ц., в качеството си на Поръчител, от
друга страна.
Съгласно чл. 1 от Анекс № 1 размерът на главницата се променя, като към
редовната и просрочена главница по Договора за кредит, която е в общ размер от
64 396,99 евро (шестдесет и четири хиляди триста деветдесет и шест евро и
деветдесет и девет евроцента) се прибави вземането на Банката по Договора за
кредит, включващо лихва върху редовната главница, просрочена лихва и
наказателна лихва върху просрочена главница.
Съгласно чл. 1.1 от Анекс № 1, Кредитополучателят се е
задължил да погаси формираната в чл. 1 главница при условията на Анекса. Общият
размер на вземането е определен в Погасителен план, неразделна част от Договора
за кредит и който Кредитополучателят се е задължил да получи.
Съгласно чл. 2 от Анекс № 1, срокът за погасяване на
дължимите към Банката суми по Договора се удължава до 09.03.2020г., като срокът
включва 12 месеца гратисен период, през който се заплащат само лихвите.
Крайният срок за издължаване на кредита е 09.03.2020г.
Съгласно чл. 3 от Анекс № 1, кредита ще бъде погасен
на 108 (сто и осем) равни месечни анюитетни вноски (от които последната
изравнителна), включващ главница и лихви, като първата погасителна вноска е
дължима на 9.04.20 Юг., а всяка следваща на същото число на съответния месец до
пълното погасяване на кредита. В случай че падежът е в неприсъствен ден, то
плащането е следвало да бъде в последния работен ден преди падежа.
Твърди се ,че към Договора е подписан
Анекс № 2 от 30.09.2011г. Анекс № 2 е разписан Банката, от една страна, и Е.
М. Л., в качеството си на Кредитополучател, и Д. С. Ц. и Д.Г. С. в
качеството им на Поръчители, от друга страна.Във встъпителната част на Анекс №
2 е постигната договорка между страните, че към редовната и просрочена главница,
която е в общ размер на 66 960,82 евро (шестдесет и шест хиляди деветстотин и
шестдесет евро и осемдесет и два евроцента) се прибавя вземането на Банката по
Договора за кредит, включващ лихва върху редовна главница, просрочена лихва и
наказателна лихва върху просрочена главница.
Съгласно чл. 7 от Анекс №, поръчителите Д.
С. Ц. и Д.Г. С. се задължават да отговарят солидарно с
Кредитополучателя при условията на чл. 138 и сл. ЗЗД за изплащане на целия
размер на кредита и лихвите, съгласно Анекса.
Твърди се ,че поради неизпълнение от
страна на Кредитополучателя и Поръчителите на задълженията им по Договор за
ипотечен кредит № 6 - 213 / 2007, сключен на 11.04.2007г. и последващо
подписаните Анекс № 1, сключен на 09.03.2010г. и Анекс № 2, сключен на
30.09.2011г., изразяващо се в просрочие в плащането на последователни месечни
погасителни вноски, на основание чл.30.2.3 във връзка с чл.29.2.1 от Договора
за кредит, Банката е предприела мерки за събиране само за просрочените вноски,
като не е обявила кредита за предсрочно изискуем.
За събиране на просрочените вноски Банката
била подала в съда заявление по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което РС-В.
издал изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2354/2013 г. Въз
основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано
изп.д. № 20148410401091/2014г., при ЧСИ 841 Н. Л. М. В това заповедно
производство Банката претендирала само и
единствено просрочените към онзи момент суми, без да обявява целия кредит за
предсрочно изискуем.
След образуване на изпълнителното дело, на
07.09.2016г. било подписано Допълнително споразумение към Договор за ипотечен
кредит № 6 - 213 / 2007, сключено на 11.04.2007г. между Банката и Е. М. Л. в
качеството си на Кредитополучател- длъжник, и Д. С. Ц. и Д.Г. С., в
качеството им на Поръчители- длъжници.Съгласно т.9 на това споразумение всички длъжници правели изрично признание на
своите задължения към банката.След подписване на Допълнителното споразумение,
съдебната част на задължението е погасена, а образуваното изпълнително дело е
прекратено.
Поддържа се ,че по отношение на
несъдебната част задължените лица
преустановили своите плащанията и падежирали месечни вноски. Поради това, на
основание чл.30.2.2 във връзка е чл.30.1.1 от Договора във вр. с чл.60, ал. 2
от Закона за кредитните институции, Банката била обявила целия кредит за изцяло
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост на задължените
лица е сторено чрез ЧСИ С. Н. с рег. № 898. На Е. Л. и Д. Ц. Поканите-
уведомления са им връчени лично, а на Д.С. е връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
Твърди се ,че след уведомлението за
предсрочна изискуемост, нито едно от задължените лица не е предприел действия
за погасяването сумите и Банката подава в съда заявление по чл.417, т.2 от ГПК
за цялото вземане. Въз основа на заявлението, РС-В. издава Заповед за незабавно
изпълнение № 604/22.03.2019г.г. и Изпълнителен лист от 22.03.2019г. по ч.гр.д.
863/2019г. След снабдяването на Банката с изпълнителния титул, бива изготвена и
депозирана молба за образуване на ново изпълнително дело - изп.д. №
20198980401206/2019, при ЧСИ 898 С. М. Н..
Сочи се ,че по второто заповедно производство
(ч.гр.д. 863/2019г. на РС-В.) цялото вземане на Банката срещу длъжниците Е.
М. Л., Д. С. Ц. и Д.Г. С. съгласно представеното извлечение от
счетоводни книги, се състои от следните компоненти:
-
58 326,24 евро (петдесет и осем хиляди триста двадесет и шест евро
и двадесет и четири евроцента) - главница;
-
10 856,79 евро (десет хиляди осемстотин петдесет и шест евро и
седемдесет и девет евроцента) - договорна лихва;
-
4 694,70 евро (четири хиляди шестстотин деветдесет и четири хиляди
и седемдесет евроцента) - наказателна лихва;
-
45,81 евро (четиридесет и пет евро и осемдесет и един евроцента)-
застраховки;
-
96,00 лева (деветдесет и шест лева) - разноски.
Твърди се ,че банката била обявила целия
кредит за предсрочно изискуем, за което е представила необходимите
доказателства в заповедното производство и уважено искането й за издаване на
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист.
В случая банката е преценила да претендира
не цялото свое изискуемо вземане, а част от него, както следва:
-
58 326,24 евро - главница;
-
5 011,13 евро - договорна лихва;
-
4 694,70 евро - наказателна лихва;
-
45,81 евро - застраховки;
-
96,00 лева - нотариални такси;
-
Законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.417
в съда
Ищецът заявява ,че в предоставения
едномесечен срок подава настоящия иск с правно основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 2 от ГПК и моли съдът да постанови решение,
с което със сила на пресъдено нещо да
признае за установено по отношение на Д.Г. С., че вземането на „Ю. Б.
АД, ЕИК ., (като правоприемник на дейността на А.-клон Б.) за главница,
договорна и наказателна лихва, застраховки и разноски, описани в заявлението за
издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, депозирано
пред Районен съд -гр. В., съществува в размерите, посочени в представеното па
съда по ч.гр.д. 863/2019г. извлечение от счетоводни книги на Банката, а именно:
-
58 326,24 евро (петдесет и осем хиляди триста двадесет и шест евро
и двадесет и четири евроцента) - главница, ведно със законната лихва от
20.03.2019г. до изплащане на вземането;
-
5 011,13 евро (пет хиляди и еднадесет евро и тринадесет евроцента)
- договорна лихва за периода от 01.06.2016 г. до 03.12.2018 г.;
-
4 694,70 евро (четири хиляди шестстотин деветдесет и четири хиляди
и седемдесет евроцента) - наказателна лихва за периода от 01.06.2016 г. до
19.03.2019 г.;
-
45,81 евро (четиридесет и пет евро и осемдесет и един евроцента)-
застраховки;
-
96,00 лева (деветдесет и шест лева) - разноски.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 на ОСГТК ВКС, в сила от 18.06.2014г.се иска длъжникът да бъде осъден да заплати и
разноските, които Банката - кредитор е направила в заповедното производство, а
именно:
-
Сума в размер на 2 664, 90 лева (две хиляди шестстотин шестдесет и
четири лева и деветдесет стотинки) - държавна такса в заповедното производство
-
Сума в размер на 3 034, 41 лева (три хиляди и тридесет и четири
лева и четиридесет и една стотинки) - адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Иска се да бъде осъден длъжникът да заплати на ищеца „Ю. Б.“ АД, ЕИК.,
направените в настоящото производство разноски - държавни такси, адвокатски
хонорари, възнаграждение за вещи лица и всякакви други разноски, направени от
ищеца по настоящото производство.
Към исковата молба са приложени :
1.
Пълномощно;
2.
договор за прехвърляне на търговско предприятие;
3.
Копие Договор за ипотечен
кредит № 6 - 213 / 2007, сключен на 11.04.2007г., Анекс № 1, сключен на
09.03.2010г., Анекс № 2, сключен на 30.09.2011г. и Допълнително споразумение
към Договор за ипотечен кредит № 6 - 213 / 2007, сключено на 07.09.2016 г.
4.
Копие от извлечение от счетоводни книги;
5.
Копие от заявление по чл.417 от ГПК;
6.
Копие от изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 2013 г. и от
2019 г.;
7.
Покана-уведомление чрез частен съдебен изпълнител и доказателство
за връчването й;
8.
Молба за образуване на изпълнително дело № 20198980401206/2019,
при ЧСИ 898 С. М. Н. ;
9.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея за ответника.
Депозиран е писмен отговор на исковата
молба от адв. К.А.Г. и адв.С.И.И. - особени
представители на Д.Г.С. *** със съдебен адрес ***, адв. К.А.Г. ***- адв.С.И.И. ,в
който отговор се заявява,че изцяло се оспорва
предявеният от „Ю. Б. АД иск с правно основание чл.415, във връзка с чл.422,
ал.1 от ГПК.
На
първо място се поддържа ,че предявения
иск е неоснователен и недоказан. Сочело се в исковата молба, че на 11.04.2007г. е
подписан договор за ипотечен кредит №6-213/2007г. между ищецовото дружество -
Банката като кредитор и лицето Е. М. Л., по силата на който на кредитополучателя
е предоставен кредит в размер на 75 000 евро.Сочели се клаузи по договора за
кредит, според което кредитополучателя е следвало да погаси кредита за срок от
дванадесет години, а така също и при какви условия е следвало да се извърши
това.Към посочения по - горе договор за кредит, впоследствие е подписан анекс
№1 от 09.03.2010г. между банката от една страна като кредитор, Е. М. Л. от друга
страна като кредитополучател и лицето Д. С. Ц. в качеството си на поръчител.Към
договора бил подписан и Анекс №2 от 30.09.2011г. между нови страни, а именно :
банката от една страна като кредитор, Е. М. Л. от друга страна като кредитополучател
Д. С. Ц. в качеството си на поръчител и Д.Г.С. в качеството си на поръчител.
При така описаната фактическа обстановка
било видно, че иска, предявен срещу ответника е неоснователен и незаконосъобразен.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите
могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона . Анексирането на
един договор по същество представлявало изменение в неговите условия, но между
същите страни по договора, т.е. страните по един анекс /допълнително
споразумение/ можели да бъдат само страните по основното облигационно
правоотношение, но не и трети лица.
В случая, договорът за кредит бил сключен
между следните страни - Банката - кредитор от една страна и Е. М. Л. от друга
страна като кредитополучател.Това били страните, които биха могли да подписват
допълнителни споразумения или анекси към договора, тъй като с тях те могат да
изменят условията на договора.Други лица не можели да подписват допълнителни
споразумения, тъй като те не са страни по договора.
От тази гледна точка, участието на ответника Д.С. при подписването на анекс №2 към договора било
в нарушение на закона и в частност на чл.20а, ал.2 от ЗЗД, която разпоредба
предвижда, че само страните могат да изменят сключения между тях договор.
Съобразно разпоредбата на чл.138 от ЗЗД с договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в
писмена форма.Цитираната разпоредба предвиждала поръчителството да бъде
извършено с договор и този договор задължително да бъде извършен в писмена
форма.
В случая не бил налице договор за поръчителство, доколкото
е представен Анекс №2 към договор за кредит, който обаче в никакъв случай не
можел да бъде приет като договор за поръчителство, доколкото анексът урежда
изменението на условия по друг договор - договор за кредит.
Поддържа се ,че не е бил налице договор за
поръчителство, поради което сключения Анекс №2 от 30.09.2011г. не можел да
породи права и задължения за Д.С. да
бъде поръчител по договора за кредит, поради липса на предписаната от закона
форма, което е основание за нищожност на анекс №2 от 30.09.2011г., по смисъла
на чл.26 от ЗЗД.
На следващо място, видно от представените по делото
писмени доказателства, поканата - уведомление не била връчена на Д.С. .Същата
била връчена чрез ЧСИ С. Н., като на гърба на същата било посочено, че адресът
на длъжника, без да е конкретизирано дали това е постоянният му и настоящ адрес
по справка в служба ГРАО в съответната община, но така или иначе,бил посетен само веднъж на 14.12.2018 г., като по
този начин било оформено уведомлението.
В Решение № 6 от 04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г.
съдът посочвал, че предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Волеизявлението може да
е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в
исковата молба. Съдебната практика била последователна досежно липсата на
строги изисквания към документа, в който обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се
съдържа т.е. дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката-кредитор
или то е възпроизведено от трето лице. Върховните съдии приемали, че в случай,
че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на банката не е
достигнало до длъжника, няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг,
връчен на длъжника документ, обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е възпроизведено.
Този документ можел да бъде преписът от исковата молба, но възможността не се
изчерпва с него. Поради това и отговорът на правния въпрос е, че уведомяването
на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за
банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до
него или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, стига волеизявлението на кредитора
(банката) да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и
задълженото лице. В конкретения случай обаче липсвали каквито и да било документи, от които
да е установено, че Д.Г.С. е бил
уведомен по надлежния ред от банката кредитор за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането.
Излага се ,че съгласно ТР№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
/т.18/, по силата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, банката
можела да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на
една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.
60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно
изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал.2
от ГПК. Когато според представения документи изискуемостта е поставена в
зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелство трябва
да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ - чл. 418,
ал.З от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т.2 от ГПК установявало вземането, но не представлявало документ, удостоверяващ че до
длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не пораждала
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника
- кредитополучател. Предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника
предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен“ в
разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване
на изискуемостта по чл. 418, ал.З от ГПК. Предмет на делото по установителния
иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от
счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в
който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както било в конкретния случай, вземането не е изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното основание. По делото било безспорно
установено, че преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение
ответникът С. не е уведомен от
кредитора, че последният, поради възникване на предвидените в договора
обстоятелства, упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Ето защо, предвид факта, че вземанията, предмет на процесната заповед за
изпълнение, прехвърлени на ищеца, не са били изискуеми към датата на издаване
на заповедта, се поддържа , че предявените в настоящото производство
установителни искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Не на последно място се поддържа ,че вземането на банката е погасено по давност
предвид разпоредбата на чл.110 и сл. от ЗЗД, като се прави възражение за
изтекла погасителна давност.
След
като взе предвид постъпилата искова молба,писмения отговор на ответника и събраните по делото
доказателства,Видинският окръжен съд прие за установено от фактическа страна следното
:
На 11.04.2007 г. е подписан Договор за ипотечен кредит
№ 6 - 213 / 2007 (л.10-18 от гр.д.№863/2019 г.на Районен
съд-В.)между А.-клон Б. (чийто правоприемник на дейността е
„Ю. Б.“ АД) като кредитодател и Е. М. Л. /кредитополучател/, по силата на който
Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на
57 000 евро (седемдесет и пет хиляди евро), а вторият се е задължил в чл.
1 от Договора да го върне ведно с дължимите договорени лихви в сроковете и при
условията на Договора.
Съгласно чл. 2 от Договора, средствата от
кредита били усвоени изцяло и използвани от Кредитополучателя за конкретно
изброените действия, а именно:
В
т. 2.1 било договорено, че до 33 750,00 евро (тридесет и три хиляди седемстотин
и петдесет евро) от кредита са за реконструкция на недвижим имот, описан като
Избено помещение в гр. В., кв. К…, съгласно Нотариален кат № 028/2005г.До 5
650,00 евро (пет хиляди шестстотин и петдесет евро) от кредита ще бъдат използвани за рефинансиране на задължения по
потребителски креди и кредитна карта в Първа инвестиционна банка.
В т. 2.3.
било договорено, че до 35 600,00 евро (тридесет
и пет
хиляди
и шестстотин евро) от кредита са усвоени за
рефинансиране на задължения по жилищен кредит, съгласно Договор за банков
кредит с Банка ДСК.
Съгласно чл. 9 от Договора Кредитополучателят се задължил да заплаща всички нотариални,
държавни и банкови такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа на банката,
с която Кредитополучателят е декларирал, че е запознат при сключване на
Договора, свързани със сключването и изпълнението
на настоящия договор,
учредяването,подновяването и заличаването на обезпеченията, както и разноските
по принудително изпълнение върху тях, застраховките и таксите по оценката на
дадените обезпечения.
Съгласно чл. 12 от Договора, Кредитополучателят
се задължил да изплати отпуснатия кредит
в срок от 12 (дванадесет) години, като в него не е включен гратисен период.
По силата на чл. 13 от Договора, погасяването на кредита е
трябвало да се извърши на 144 (сто четиридесет и четири) анюитетни месечни
вноски, включващи главницата и лихва, първата от които се изплаща един месец
след датата на първото усвояване, а всяка следваща вноска е дължима на същото
число на съответния месец.
В чл. 14 от Договора са договорени лихвените проценти,
които за първата 1 (една) година от срока на договора са 3,9% (три цяло и девет
десети процента) годишно, а за останалия период от срока на договора са 12
(дванадесетмесечен) Ю. (променящ се всяка календарна година на 1- ви януари или
първия следващ работен ден) плюс надбавка за размер на 2,5% (две цяло и пет
десети процента) годишно.
Съгласно чл. 15 от Договора, при начисляването на
лихви, лихвената база е 365/360.
По силата на чл. 16 от Договора конкретният размер на погасителните вноски и
сроковете за тяхното издължаване са определени в погасителен план, който е
изготвен и предоставен от Банката на Кредитополучателя и същия представлява
неразделна част от Договора. Погасителният план подлежи на задължителна
актуализация от страна на Банката в началото на всяка следваща календарна
година, както и на допълнителна актуализация в рамките на всяка отделна
календарна година, което е по преценка на Банката, в случай че са налице резки
изменения в приложимите лихвени проценти. За тази едностранна промяна от страна
на Банката е дадено съгласие от Кредитополучателя и същия се е задължил да
получава актуалния погасителен план, като се явява в Банката в началото на
всяка календарна година.
Съгласно чл. 17 от Договора Кредитополучателят се е задължил да заплаща на
Банката, такса за управление и обработка на кредита, която за първата година от
срока на действие е в размер на 0,5% (нула цяло и пет процента) върху размера
на разрешения кредит и която е била дължима при подписване на Договора, а за
останалия период на действие, големината на таксата е 0,1 % (нула цяло и един
процент) върху размера на разрешения кредит, платим всяка календарна година до
края на първата работна седмица.
Съгласно чл. 18.1 от Договора, при предсрочно
погасяване на главницата по кредита се дължи такса в размер на 2% (два
процента) върху предсрочно погасената сума по кредита.
Съгласно чл. 19.1 от Договора, в случай на просрочие
при издължаването на която и да е погасителна вноска съгласно погасителния
план, такса за управление, разноски и други суми, дължими по Договора,
Кредитополучателя се е задължил да заплаща лихва за забава в размер на
договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2.5 ( две цяло и пет)
годишно, считано от датата на забавата до датата на окончателното плащане на
просрочието.
Съгласно чл. 19.2 от Договора в случай на предсрочна изискуемост на
вземанията на Банката по Договора Кредитополучателят е дал безусловното си и
неотменимо съгласие, че в случай на забава на плащанията на месечните вноски по
главницата и лихвата, определени в погасителния план, както и в случаите, в
които кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, Банката служебно да събира
всички свои вземания с настъпил падеж по Договора от сметките му в национална и
чуждестранна валута, открити при нея.
Съгласно чл. 20 от Договора, Кредитополучателят е дал
съгласие Банката да прави директно дебитиране на дължимите суми от спестовната
сметка, посочена в чл. 5 от Договора.
Съгласно чл. 23 от Договора, Кредитополучателят се е
съгласил Банката да променя едностранно договорения лихвен процент във всеки
един от изчерпателно описаните случаи.
Съгласно чл. 24 от Договора, вземанията на Банката,
включващи главница, лихви, разноски, такси и комисионни до окончателното им
събиране, включително и по съдебен или друг договорен ред, са обезпечение с
учредена първа по ред ипотека върху недвижим имот, подробно описан в същата.
Към Договора е подписан Анекс №1 от 09.03.2010г. (л.19-23 от гр.д.№863/2019 г.на Районен съд-В.) .Анекс
№ 1 е подписан от Банката, от една страна, и Е. М. Л. в качеството си на
Кредитополучател, и Д. С. Ц., в качеството си на Поръчител, от друга страна.
Съгласно чл. 1 от Анекс № 1 размерът на главницата се променя, като към
редовната и просрочена главница по Договора за кредит, която е в общ размер от
64 396,99 евро (шестдесет и четири хиляди триста деветдесет и шест евро и
деветдесет и девет евроцента) се прибави вземането на Банката по Договора за
кредит, включващо лихва върху редовната главница, просрочена лихва и
наказателна лихва върху просрочена главница.
Съгласно чл. 1.1 от Анекс № 1, Кредитополучателят се е
задължил да погаси формираната в чл. 1 главница при условията на Анекса. Общият
размер на вземането е определен в Погасителен план, неразделна част от Договора
за кредит и който Кредитополучателят се е задължил да получи.
Съгласно чл. 2 от Анекс № 1 срокът за погасяване на дължимите към Банката
суми по Договора се удължава до 09.03.2020г., като срокът включва 12 месеца
гратисен период, през който се заплащат само лихвите. Крайният срок за
издължаване на кредита е 09.03.2020г.
Съгласно чл. 3 от Анекс № 1, кредита ще бъде погасен
на 108 (сто и осем) равни месечни анюитетни вноски (от които последната
изравнителна), включващ главница и лихви, като първата погасителна вноска е
дължима на 9.04.2010 г., а всяка следваща на същото число на съответния месец
до пълното погасяване на кредита. В случай че падежът е в неприсъствен ден, то
плащането е следвало да бъде в последния работен ден преди падежа.
Съгласно чл. 4 от Анекс № 1, в случай на просрочие при
издължаване на която и да е погасителна вноска, върху непогасените в срок суми
за времето на забавата обезщетението е в размер на договорения лихвен процент
от Договора за кредит плюс надбавка от 10% (десет процента).
Съгласно чл. 5 от Анекс № 1, учредените с Договора за
кредит обезпечения запазват своето действие.
Съгласно чл. 6 от Анекс № 1, всички
останали условия от Договора за кредит, които не са изменени с Анекса, запазват
своето действие.
Съгласно чл. 7 от Анекс № , поръчителят Д. С. Ц. се е задължила да
отговаря солидарно с Кредитополучателя при условията на чл. 138 и сл. ЗЗД за
изплащане на целия размер на кредита и лихвите, съгласно Анекса.
Към Договора е подписан Анекс № 2 от
30.09.2011г. (л.23-26 от гр.д.№863/2019
г.на Районен съд-В.) Анекс № 2 е подписан
от Банката, от една страна, и Е. М. Л.,
в качеството си на Кредитополучател, и Д. С. Ц. и Д.Г. С., в
качеството им на Поръчители, от друга страна.
Във встъпителната част на Анекс № 2 е
постигната договорка между страните, че към редовната и просрочена главница,
която е в общ размер на 66 960,82 евро (шестдесет и шест хиляди деветстотин и
шестдесет евро и осемдесет и два евроцента) се прибавя вземането на Банката по
Договора за кредит, включващ лихва върху редовна главница, просрочена лихва и
наказателна лихва върху просрочена главница.
Съгласно чл. 2 от Анекс № 2, срокът за погасяване
на дължимите към Банката суми се удължава до 30.09.2025г., като той не включва
гратисен период, през който да се заплащат само лихвите.
Съгласно чл.3 от Анекс № 2, погасяването
на кредита ще се извършва на 168 (сто шестдесет и осем) равни месечни анюитетни
вноски (от които последната изравнителна), включващ главница и лихви, като
първата погасителна вноска е дължима на 1.11.2011 г., а всяка следваща на
същото число на съответния месец до пълното погасяване на кредита. В случай че
падежът е в неприсъствен ден, то плащането е следвало да бъде в последния
работен ден преди падежа.
Съгласно чл. 5 от Анекс № 1, учредените с
Договора за кредит обезпечения запазват своето действие.
Съгласно чл. 6 от Анекс № 1, всички
останали условия от Договора за кредит, които не са изменени с Анекса, запазват
своето действие.
Съгласно чл. 7 от Анекс №, поръчителите Д.
С. Ц. и Д.Г. С. се задължават да отговарят солидарно с
Кредитополучателя при условията на чл. 138 и сл. ЗЗД за изплащане на целия размер
на кредита и лихвите, съгласно Анекса.
Поради неизпълнение от страна на
Кредитополучателя и Поръчителите на задълженията им по Договор за ипотечен
кредит № 6 - 213 / 2007, сключен на 11.04.2007г. и последващо подписаните Анекс
№ 1, сключен на 09.03.2010г. и Анекс № 2, сключен на 30.09.2011г., изразяващо
се в просрочие в плащането на последователни месечни погасителни вноски, на
основание чл.30.2.3 във връзка с чл.29.2.1 от Договора за кредит, Банката е
предприела мерки за събиране само за просрочените вноски, като не е обявила
кредита за предсрочно изискуем.
За събиране на просрочените вноски Банката
е подала в съда заявление по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което РС-В.
издал изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2354/2013 г. Въз основа
на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.д. №
20148410401091/2014г., при ЧСИ 841 Н. Л. М.. В това заповедно производство
Банката е претендирала само и единствено просрочените към онзи момент суми, без
да обявява целия кредит за предсрочно изискуем.
След образуване на изпълнителното дело, на
07.09.2016г. е подписано Допълнително споразумение към Договор за ипотечен
кредит № 6 - 213 / 2007, сключено на 11.04.2007г. между Банката и Е. М. Л. в качеството си на
Кредитополучател- длъжник, и Д. С. Ц. и
Д.Г. С. в качеството им
на Поръчители- длъжници(л.41-43 от гр.д.№73/2020
г.на Окръжен съд-В.).
Съгласно т.9 на това споразумение - всички
длъжници правят изрично признание на своите задължения към банката.
След подписване на Допълнителното
споразумение, съдебната част на задължението е погасена, а образуваното
изпълнително дело е прекратено.
По отношение на несъдебната част задължените лица преустановили своите
плащанията и падежирали месечни вноски. Поради това, на основание чл.30.2.2 във
връзка е чл.30.1.1 от Договора във вр. с чл.60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, Банката е обявила целия кредит за изцяло предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост на задължените лица е сторено чрез ЧСИ
С. Н. с рег. № 898. На Е. Л. и Д. Ц. Поканите- уведомления са им
връчени лично, а на Д.С. е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
След уведомлението за предсрочна
изискуемост, нито едно от задължените лица не е предприел действия за
погасяването сумите и Банката подава в съда заявление по чл.417, т.2 от ГПК за
цялото вземане. Въз основа на заявлението, РС-В. издал Заповед за незабавно
изпълнение № 604/22.03.2019г.г. и Изпълнителен лист от 22.03.2019г. по ч.гр.д.
863/2019г. След снабдяването на Банката с изпълнителния титул, била изготвена и
депозирана молба за образуване на ново изпълнително дело - изп.д. №
20198980401206/2019, при ЧСИ 898 С. М. Н.
По второто заповедно производство (ч.гр.д.
863/2019г. на РС-Видин) цялото вземане на Банката срещу длъжниците Е. М. Л., Д. С. Ц. и Д.Г. С., съгласно представеното
извлечение от счетоводни книги, се състои от следните компоненти:
-
58 326,24 евро (петдесет и осем хиляди триста двадесет и шест евро
и двадесет и четири евроцента) - главница;
-
10 856,79 евро (десет хиляди осемстотин петдесет и шест евро и
седемдесет и девет евроцента) - договорна лихва;
-
4 694,70 евро (четири хиляди шестстотин деветдесет и четири хиляди
и седемдесет евроцента) - наказателна лихва;
-
45,81 евро (четиридесет и пет евро и осемдесет и един евроцента)-
застраховки;
-
96,00 лева (деветдесет и шест лева) - разноски.
Банката е обявила целия кредит за
предсрочно изискуем, за което е представила необходимите доказателства в
заповедното производство и е уважено искането й за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист.
В случая банката е преценила да претендира
не цялото свое изискуемо вземане, а част от него, както следва:
-
58 326,24 евро - главница;
-
5 011,13 евро - договорна лихва;
-
4 694,70 евро - наказателна лихва;
-
45,81 евро - застраховки;
-
96,00 лева - нотариални такси;
-
Законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.417
в съда.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза
,изпълнена от вещото лице Р.К.,койот след запознаване с всички доказателства и други документи,
приложени към делото и след извършване на проверка на място в счетоводството на
ищеца дава заключение ,че размерът на дължимата от ответниците сума за главница
по Договор за ипотечен кредит № 6 - 213/2007 от 11.04.2007 г. към 20.03.2019 г.
е 58 326,24 евро и се формира като разлика между усвоения размер на кредита от
83 032.19 евро и погасената главница от 24 705,95 евро:усвоен размер 83
032.19 евро – издължения размер 24
705.95 = 58 326.24 евро.
Размерът на дължимата от ответниците сума за договорна
лихва върху главницата по договора за банков кредит за периода от 12.04.2007 г. до 20.03.2019 г. според
вещото лице е 10 856.79 евро и се формира като разлика между начислените лихви,
съгласно погасителния план от усвояването на кредита на 12.04.2007 г. до
03.12.2018 г. от 37 514.60 евро и изплатените договорни лихви от 12.04.2007 г.
до 28.12.2017 г. в размер на 26 657.81 евро:началните лихви 37
514.60 евро- изплатените лихви 26 657.81 = 10 856.79 евро .
Размерът на дължимата от ответниците сума за
наказателни лихви върху просрочена главницата по договора за банков кредит, за
периода от 16.10.2007 г. до г. според вещото лице е 4 694.70 евро и се формира
като разлика между начислените наказателни лихви, съгласно погасителния план от
усвояването на кредита на 12.04.2007 г. до 20.03.2019 г. от 6 259.13 евро и
изплатените наказателни лихви от 16.10.2007 г. до до 30.01.2018 г. в размер на 1 564.43 евро:началните
наказателни лихви 6 259.13 евро –изплатените наказателни лихви 1 564.43 = 4 694.70 евро.
Размерът на дължимото от ответниците обезщетение за
платени застрахователни премии по Договор за ипотечен кредит № 6-213/2007 от
11.04.2007 г., за периода от 12.04.2007 г. до 20.03.2019 г. съгласно вещото
лице е 45.81 евро, формирани като разлика между платените от банката
застрахователни премии за периода от 16.06.2016 г. до 19.03.2019 г. в размер на
136.22 евро и възстановените от ответниците застрахователни премии за периода
от 16.06.2016 г. до 19.03.2019 г. в размер на 90.41 евро:
Според вещото лице ответниците са обслужвали редовно
кредита до 09.04.2011 г., след което са внасяли вноските със закъснение, което е
наложило да се подписва Допълнително споразумение към договора за кредит, с
които са капитализирани към главницата просрочените задължения до момента на
Допълнителното споразумение.Длъжниците са спрели плащанията за погасяване на
задължения по кредита за лихва от 01.12.2013 г. а за погасяване на главница от
01.03.2013 г., когато са платили част от задълженията, съответно са останали
неплатени лихви с падеж 01.12.2013 г. в размер на 156,63 евро и неплатена
главница с падеж 01.03.2013 г. в размер на 133,57 евро.Всички вноски с падежи
след посочените дати, изцяло не са платени от ответниците.Подробното движение
на средствата по усвояването и погасяването на кредита е описано от вещото лице
в Приложение № 1 към заключението.
При така установената фактическа обстановка
Съдът приема за установено от правна страна следното :
Предявеният установителен иск е основателен и доказан,
като такъв следва да се уважи .
Претенцията на ищеца намира правно основание в
разпоредбите на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В процесния случай приложение намират и разпоредбите на ЗПК.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявен положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и
изискуемостта на претендираното вземане, в т. ч., че е налице валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание на което е
задължението на ответника да престира определена/определяема парична сума по договор
за кредит, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При
въведено възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възражението си против вземането, в т. ч., че е извършил цялостно или
частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които
го освобождават от задължението за плащането им.
По делото бе безспорно установено, че ищецът и
ответникът се намират в облигационна връзка, възникнала въз основа на сключен
договор за ипотечен кредит ,анекс №2 и
допълнително споразумение от 07.09.2016 г. Според вещото лице ответниците са
обслужвали редовно кредита до 09.04.2011 г., след което са внасяли вноските със
закъснение, което е наложило да се подписва Допълнително споразумение към договора
за кредит, с които са капитализирани към главницата просрочените задължения до
момента на Допълнителното споразумение.Длъжниците са спрели плащанията за
погасяване на задължения по кредита за лихва от 01.12.2013 г. а за погасяване
на главница от 01.03.2013 г., когато са платили част от задълженията, съответно
са останали неплатени лихви с падеж 01.12.2013 г. в размер на 156,63 евро и
неплатена главница с падеж 01.03.2013 г. в размер на 133,57 евро.Всички вноски
с падежи след посочените дати, изцяло не са платени от ответниците.От
заключението на вещите лица и от събраните по делото писмени доказателства се
установява по несъмнен начин ,че вземането съществува в размерите ,посочени в
исковата молба.
Неоснователни са развитите от особените представители
на ответниците доводи ,че анекс №2 бил нищожен
и че бил нищожен и договорът за поръчителство.С анекс №2 от 30.09.2011
г. поръчителят Д.Г.С. се е съгласил в писмена форма да поръчителства на главния
длъжник и да отговаря солидарно с него при
условията на Чл.138 и сл ЗЗД за
изпълнението на целия размер на кредита и лихвите.Налице е ясно и категорично
волеизявление в предписаната от закона писмена форма за действителност .
Неоснователни за развитите от особените представители
на ответниците доводи относно липсата на предсрочна изискуемост на вземането на
банката.Видно от приложените към делото писмени доказателства ,банката е
обявила кредита за предрочно изискуем /л.23 от делото / и е уведомила главния
длъжник и поръчителите .Адресът на ответника в с.Г. Л. е посещаван многократно
,но ответникът не е намерен на него .Адресът е намерен видимо необитаем и по
данни на кмета на селото ответникът не живее на адреса и не е известно
местонахождението му.На основание
чл.47, ал.5 и ал.6 от ГПК на
29.01.2020 г. С. Н. - частен
съдебен изпълнител с рег.№898 в КЧСИ и с район на действие - Окръжен съд В. в
кантората си в гр.В. съставил протокол, с
който удостоверил да се смятат за редовно връчени поканата за доброволно
изпълнение до длъжника Д.Г.С. с ЕГН ******* и Заповедта за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК от 22.03.2019 г. на Районен съд-В. по ч.гр.д.№863/2019 г. по
описа на същия съд, както и останалите съдебни книжа.Съдебният изпълнител е
отразил,че поканата за доброволно изпълнение до длъжника Д.Г.С. с ЕГН ******* е
изпратена на 12.08.2019 г. на заявения от него (видно от справка НБД Население)
постоянен и настоящ адрес *** чрез Кмета на село Г. Л.. Същата е върната в
цялост със заверка на служител на кметството: „Лицето не живее на посочения
адрес - 25.09.2019 г.“. Длъжникът е потърсен отново от призовкар на съдебния изпълнител, но не е
установен. Заверката върху ПДИ е следната: „Адресът е посетен на 15.10.2019 г.
в 09:30 часа като имотът е намерен видимо необитаем. Подстъпите към жилището са
обрасли в бурени и трева. По сведения на съседи длъжникът е в чужбина от около
две години. Адресът е посетен на 26.10.2019 г. в 11:00 часа като длъжникът не е
установен. На залепеното известие не последва телефонно обаждане.“До длъжника Д.Г.С.
с ЕГН ******* са изпращани в хода на изпълнението и други съдебни книжа
(уведомление за присъединяване на НАП, призовка за принудително изпълнение,
уведомление за предявяване на оценка, съобщение за насрочена публична продан),
но всички те са връщани в цялост със заверки на призовкаря, че длъжникът не
живее на адреса.
Съгласно справка от ТД на НАП В. Т. - офис В. с
вх.№14458/02.09.2019 г. длъжникът Д.Г.С. няма регистриран трудов договор и не е
налице възможността да бъде призован по месторабота.
Уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК е залепено на
заявения от длъжника постоянен и настоящ адрес *** на 09.01.2020 г. В срока по
чл.47, ал.2 от ГПК, както и до настоящия момент, нито длъжникът лично, нито негов надлежен пълномощник се е явил в
кантората на ъсдебния изпълнител да получи
съдебните книжа.
С оглед на гореизложеното Окръжен съд-В. намира
,че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на Чл.47
ал.5 ГПК и че връчителят е събрал данни
,не длъжникът не живее на адреса след констатация,че имотът е необитаем и след
справка от кмета на населеното място по реда ,посочен в Чл.415 ал.1 т.2 ГПК .
Неоснователни са възраженията на особените
представители на ответниците относно погасяване по давност на вземането на
ищеца поради това ,че в т.9 от допълнителното споразумение от 07.09.2016 г.ответникът е извършил
извънсъдебно признание на вземането на банката по смисъла на Чл.116 б“а“ ЗЗД
/л.42 от делото/ и е признал,че вземанията на банката са ликвидни и изискуеми и
е признал размера на задълженията.С
оглед на признаването на вземането от
тази дата е започнала да тече нова давност по силата на Чл.117 ЗЗД и тъй като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по Чл.417 ГПК е депозирано на
21 март 2019 г. ,то не е изтекла дори кратката
давност по отношение на лихвите.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. на Върховният касационен съд
на Република Б., Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Приетото разрешение
по т.10.в от тълкувателното решение, че присъдените със заповедта за изпълнение
разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя
правомощието на съда в исковото
производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на
заповедта за изпълнение. Компетентността на съда произтича и от разпореждането
на законодателя в чл.81 ГПК за произнасяне по искането за разноски във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Делото, образувано по
подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за
изпълнение. Последващите процесуални действия на съда в заповедното
производство, като: връчване на заповедта на длъжника, даване на указания на
заявителя по чл.415, ал.1 ГПК, издаване на изпълнителен лист, са следствие на
издадения от съда акт – заповед за изпълнение. При издаване на изпълнителен
лист по влязлата в сила заповед за изпълнение, но след влизане в сила на
решението по установителния иск,съдът в заповедното производство не е
компетентен да изменя акта, въз основа на който издава изпълнителния лист за
разноските. Преценката на съда в заповедното производство обхваща констатация
за влизането в сила на заповедта за изпълнение – изцяло или по отношение на
отделни вземания.Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в
частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда
на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1,
респ. по чл.422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да
разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от
съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на
разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Недопустимо е ищецът в исковото
производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство,
ако не е направил такова искане със заявлението.Съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на
издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен
лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство.
С оглед на горното Д.Г.С., ЕГН *****, с адрес: *** следва
да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на „Ю. Б. АД, ЕИК.., със седалище и адрес на
управление: гр. С…,представлявана от Д. Ш. и М. В., чрез процесуалния си
представител адвокат В. И. П. от САК с адрес за съобщения гр. С. разноските, които
Банката - кредитор е направила в заповедното производство, а именно:
-
Сума в размер на 2 664, 90 лева (две хиляди шестстотин шестдесет и
четири лева и деветдесет стотинки) - държавна такса в заповедното производство
-
Сума в размер на 3 034, 41 лева (три хиляди и тридесет и четири
лева и четиридесет и една стотинки) - адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Ответникът
Д.Г.С., ЕГН ****** с адрес: ***
следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на „Ю. Б.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление: гр. С.,представлявана от Д. Ш. и М. В. чрез процесуалния си
представител адвокат В. И. П. от САК с адрес за съобщения гр. С. разноските пред
Окръжен съд-В. ,включващи 4194 лв.възнаграждение за особени представители
,2664,90 лв.държавна такса и 150 лв.за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното и на основание Чл.422 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г. С. , че вземането на „Ю. Б.“ АД, ЕИК.., (като
правоприемник на дейността на А.-клон Б.) за главница, договорна и наказателна
лихва, застраховки и разноски, описани в заявлението за издаване на
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, депозирано пред Районен
съд -гр. В., съществува в размерите, посочени в представеното на съда по
ч.гр.д. 863/2019г. извлечение от счетоводни книги на Банката, а именно:
-
58 326,24 евро (петдесет и осем хиляди триста двадесет и шест евро
и двадесет и четири евроцента) - главница, ведно със законната лихва от
20.03.2019г. до изплащане на вземането;
-
5 011,13 евро (пет хиляди и единадесет евро и тринадесет
евроцента) - договорна лихва за периода от 01.06.2016 г. до 03.12.2018 г.;
-
4 694,70 евро (четири хиляди шестстотин деветдесет и четири хиляди
и седемдесет евроцента) - наказателна лихва за периода от 01.06.2016 г. до 19.03.2019
г.;
-
45,81 евро (четиридесет и пет евро и осемдесет и един евроцента)-
застраховки;
-
96,00 лева (деветдесет и шест лева) - разноски.
ОСЪЖДА Д.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.
Б. АД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление: грС.,представлявана от Д. Ш.
и М. В., чрез процесуалния си представител адвокат В. И. П. от САК с адрес за
съобщения гр. С. разноските, които Банката - кредитор е
направила в заповедното производство, а именно:
-
Сума в размер на 2 664, 90 лева (две хиляди шестстотин шестдесет и
четири лева и деветдесет стотинки) - държавна такса в заповедното производство
-
Сума в размер на 3 034, 41 лева (три хиляди и тридесет и четири
лева и четиридесет и една стотинки) - адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Д.Г.С.,
ЕГН ******, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.
Б.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С.,представлявана от Д. Ш.
и М. В., чрез процесуалния си представител адвокат В. И. П. от САК с адрес за
съобщения гр. С. разноските пред Окръжен съд-В. ,включващи 4194
лв.възнаграждение за особени представители ,2664,90 лв.държавна такса и 150
лв.за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от решението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :