Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тридесети
юли през две хиляди и двадесета година в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7979 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 от
ТЗ.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от ***против И. ***, ЕГН **********,*** и Б. ***, ЕГН **********,
с. адрес, в която се твърди, че на 28.02.2012 г. между ***от една страна и от
друга - ***(Кредитополучател), било постигнато съгласие и сключен Договор за
потребителски кредит, по силата на който банката отпуснала кредит в размер на
14 118.78 лева, като кредитът бил напълно усвоен от кредитополучателя на
28.02.2012г. Излага се, че договорът бил изменен и допълнен с подписването на
Анекс № 1 от 29.03.2013 г. Сочи се, че съгласно чл.1. от Договора, кредитът щял
да бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, като
крайният срок за погасяване бил определен на 15.02.2019 г. С чл.5 от Анекс № 1 от 29.03.2013 г. бил удължен
крайният срок за погасяване на кредита на 20.09.2019 г. В чл.4. от Договора
страните уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - редовна
лихва в размер на 8.50 % за първите 12
месеца, считано от датата на усвояване на кредита, след което дължимата редовна
лихва се определяла в размер на 6-месечен Sofibor
плюс 4.097 пункта надбавка, като
редовната лихва се начислявала върху усвоената и непогасена главница на годишна
база. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита било дължимо
обезщетение за забава- наказателна лихва, чийто размер се определял като към
размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва
се надбавяли 10 пункта годишно (чл.4.6. от Договора).
Наказателната лихва се начислявала на годишна база върху забавените вноски за
главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване. В чл.5.2.
от Договора страните уговорили, че кредитът следвало да бъде погасен на 84
равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка
една в размер на 223.59 лева, дължими на 15-то число от съответния месец,
считано от 15.03.2012 г. до 15.02.2019 г. включително. Сочи се, че на 11.11.2015г. кредитополучателят ***починала. Нейни наследници
по закон били ответниците И.Ц.Ц.
и Б.Ц.Ц., чиито права по закон били равни и също така
отговаряли за задълженията на наследодателя. Навеждат се доводи, че настъпили
основания за предсрочна изискуемост на вземанията на Банката по процесния договор за кредит. Съгласно чл.8.1. от Договора,
неплащането на уговорените погасителни вноски представлявало случай на
неизпълнение, а съгласно чл.9.2., при настъпване на случай на неизпълнение,
банката имала право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и
незабавно платими. Твърди се, че кредитополучателят не заплатил дължимите
месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.11.2014 г. до 20.12.2018 г.,
поради което банката обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.
Предсрочната изискуемост била обявена на наследниците И.Ц. и Б.Ц. на 18.01.2019
г. с писма изх.№№ 810-21 от 14.01.2019 г. и 810-28 от 14.01.2019 г. Според
съставените обратни разписки, писмата били достигнали до адресите на
наследниците, като на основание чл.12.9. от Договора и чл.14. от Анекс № 1 от
29.03.2013 г. се считали за надлежно получени. Предсрочната изискуемост на
всички вземания на Банката по Договора за потребителски кредит била
осчетоводена на 18.01.2019 г. Навеждат се доводи, че и крайният срок за
погасяване на кредита бил изтекъл на 20.09.2019 г.
Излага се, че банката
претендирала процесните вземания по реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д. № ***по описа на Районен съд –
Плевен била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците,
но при наличие на основания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания за
предявяване на установителен иск за съществуване на
вземанията на кредитора.
Претендира се постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответниците
дължат на ищеца следните вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит
от 28.02.2012г. и Анекс № 1 от 29.03.2013г.:
изискуема главница в размер на 9 911.55 лева, от която - редовно падежирала главница в размер на 1 743.16 лева, начислена за
периода от 20.11.2014 г. до 20.09.2015 г. включително и предсрочно изискуема
главница в размер на 8 168.39 лева, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност - в
случай че главния установителниен иск бъде отхвърлен
изцяло или частично като неоснователен, на основание чл.79 от ЗЗД и във връзка
с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР № 4/2013., ответника предявява осъдителен иск
за същата сума.
Ответниците И.Ц.Ц. и Б.Ц.Ц., чрез назначения особен представител адв.А.Д.
са депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорват
исковете. Оспорва се твърдението за надлежно обявена от кредитора предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор за
кредит. Релевира се и възражение за нищожност на процесния договор за кредит, т.к. бил изготвен на шрифт
по-малък от 12. Иска се оспорва и по размер.
Съдът като прецени събраните в
хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна :
Искът е предявен в законоустановеня едномесечен срок след даване на указания
от заповедния съд в производството по ч.гр.д.№4815/2019г., поради което е
допустим.
От представения препис Договор за
потребителски кредит от 28.02.2012
г., сключен между
***от една
страна като кредитодател и
от друга ***,
като кредитополучател
се установява, че между съдоговорителите било постигнато съгласие банката да
предостави на кредитополучателя
кредит в размер на 14 118,78 лева.
Според
обективираното в чл.1, крайният срок за погасяване на
кредита бил определен на 15.02.2019
г. Видно е от приложения
Анекс № 1 от
29.03.2013 г., че по общо съгласие на страните по правоотношението
срокът за връщане на кредита бил продължен до 20.09.2019 г., според обективираното в чл.5.
Видно
е от отразеното в чл.4. от процесния
Договор за кредит, че било уговорено възнаграждение
за банката по отпуснатия
кредит - редовна лихва в размер на 8.50 % за първите 12 месеца,
считано от датата на усвояване
на кредита, след което дължимата
редовна лихва се определя в размер
на 6-месечен Sofibor плюс 4.097 пункта надбавка, като редовната лихва се следвало
да се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база.
При забава в заплащането на дължими вноски по кредита било
уговорено
обезщетение за забава- наказателна лихва, чийто размер
следвало да се определя като към
размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавяли 10 пункта годишно (чл.4.6. от Договора). Наказателната
лихва също така следвало да
се начислявала
на годишна база върху забавените
вноски за главница, считано от деня на
забавата до окончателното им погасяване.
Според
закрепеното в чл.5.2. от
Договора, кредитът
следвало да бъде погасен на
равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка една
в посочен размер, дължими на 15-то число от съответния месец.
Видно е от приложения препис на Анекс № 1 от 29.03.2013 г.,
че по общо съгласие на страните по правоотношението падежът на месечните вноски
бил променен от 15-то на 20-то число на съответния месец, според обективираното в чл.6.
От
приложения препис на удостоверение за наследници с изх.№298/21.12.2016г.,
издадено от ***се установява, че кредитополучателя ***е починала на 11.11.2015г. и е оставила за свои наследници по закон двама
сина – ответвиците И.Ц.Ц. и
Б.Ц.Ц..
Видно
е от приложените копия на писма, изходящи от ищцовата
банка с №810-21/14.01.2019г. и №810-28/14.01.2019г., че кредитора е предприел
към сочената дата действия по обявяване предсрочна изискуемост на всички
вземания по процесния договор за кредит, отправяйки
волеизявление в този смисъл към
наследниците на кредитополучателя. От приложените известия за доставяне се
установява, че писменото волеизявление на кредитора е било изпратено на адреса,
сочен от длъжника в договора, като не е достигнало до адресатите.
От
изслушаното в о.с.з. на 30.07.2020г. заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че кредитополучателя е заплатил за
погасяване на кредита суми в общ размер на 6 450,63лв., с които са били
погасени главница в размер на 4 207,23лв., договорна и наказателна лихва в
размер на 2 333,40лв. Установява се също така, че погасителните вноски с
падеж от 20.11.2015г. до края на уговорения краен срок по договора не са били
заплатени. Според експертното заключение непогасения размер на главницата се
изчислява на 9 911,55лв., от която 1 743,16лв. била главница по вноски с падеж до
20.09.2015г., според счетоводното отразяване при банката, а 8 168,39лв.
дължимата главница до крайния срок на договора, осчетоводена като предсрочно
изискуема на 18.01.2019г.
Установява
се още от експертното заключение, че при формиране на главницата не са били
включени други суми, освен чистата главница по кредита.
Съдът
изцяло възприема обсъденото експертно заключение, като обективно, компетентно и
неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се безспорно в
производството по делото валидно
възникнало правоотношение между ***, в качеството на кредитодател
и ***, в качеството на кредитополучател по сключен между тях Договор за потребителски
кредит от 28.02.2012г., изменен с Анекс №1 от 29.03.2013г. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците за
нищожност на договора, поради нарушаване правилото на чл.10, ал.1 от ЗПК за
изготвяне на договора при шрифт, не по-малък от 12. Правилото за определен размер на шрифта е
въведено след сключване на процесния договор, като в
същото време, въпреки, че не са събрани доказателства за конкретния размер на
използвания шрифт, то същия очевидно прави съглашението достатъчно ясно и
четливо. Отделно от това, дори и при констатирана нищожност на договора,
потребителя дължи връщане на чистата стойност на кредита, а в случая именно
такава се търси.
Установиха се безспорно и
съществените елементи на това правоотношение, както и изпълнението на задължението,
произтичащо от него за кредитодателя – да предостави заемната
сума на кредитополучателката, превеждайки я по
банковата й сметка на 28.02.2012г., както стана ясно от експертното заключение.
Установи се също така от експертното
заключение, че кредитополучателката е внесла суми в
общ размер на 6 450,63лв., с която
са били погасени уговорените месечни вноски до 20.10.2014г., както и начислена
наказателна лихва.
Стана
ясно от същото заключение, че други плащания не се били извършвани и дължимата
до края на договора неплатена чиста главница се изчислява на 9 911,55лв.
Установи се още от обсъдените писмени
доказателства, че кредитополучателя ***е починала на 11.11.2015г.,
както и че ответниците са нейни синове и законни
наследници. Доколкото наследството е преминало в патримониума
на двамата наследници като съвкупност от изпълващите го права и задължения, то
наследниците И.Ц. и Б.Ц. отговарят спрямо кредитора за задълженията на
наследодателя, съобразно наследствените си права – т.е. по равно, в
съответствие с правилото на чл.5, ал.1 от ЗН.
Не се установи да са били заплатени от
наследниците на кредитополучателя суми за погасяване на задълженията по процесния Договор за кредит. Поради това, в полза на
банката е възникнало правото да обяви вземанията по процесния
договор за изцяло изискуеми предсрочно.
Не се установи обаче от събраните в
настоящото производство доказателства кредитора да е упражнил надлежно това
свое право. Изпратените за връчване писмени изявления, обективиращи
волята на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост не са достигнали до
адресатите, а в случая те не са обвързани от уговорката за фингирано
връчване в писменото съглашение с кредитополучателя, т.к. не са страна по него.
Предвид горното, съдът приема за
установено, че към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК –
22.07.2019г. са били дължими единствено главниците по месечните вноски с
настъпил към същата дата падеж, т.е. вноските с падеж до 20.07.2019г. Не са
били дължими вноските с падеж 20.08.2019г. и 20.09.2019г., на които не е бил
настъпил падежа към същия момент.
Ето защо, установителната
искова претенция се явява основателна и доказана до размера на сумата от 9 520,41лв.,
представляваща сбора на главниците по вноски с падеж от 20.11.2014г. до
20.07.2019г., за които е настъпил падежа към датата на подаване на заявлението.
За периода от 20.11.2014г. до 20.09.2015г. размерът на дължимата главница се
изчислява на 1 743,16лв., видно от заключението на вещото лице, а за периода от
20.10.2015г. до 20.07.2019г. се изчислява на 7 775,25лв., при съобразяване
заключението на вещото лице и приложения погасителен план по договора.
За разликата над сумата от
9 520,41лв. до пълния размер на търсената главница по установителния
иск от 9 911,55лв. исковата претенция се явява неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора по установителния иск, съдът следва да се произнесе и по
предявения при условията на евентуалност иск за сумите, за които е отхвърлен установителния иск.
При съобразяване факта на настъпил
падеж и на дължимите по договора вноски за главница, които са с уговорен падеж
20.08.2019г. и 20.09.2019г., съдът счита, че осъдителния иск се явява
основателен и доказан за сумата от 391,14лв., представляваща общия сбор на
посочените две последни вноски за главница, видни от приложения погасителен
план.
Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване по давност на вземанията за част
от процесния период. Към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК - 22.07.2019г. не е изтекъл приложимия петгодишен давностен срок за вземанията до 26.05.2015г., за които се
установи, че са били дължими към момента на иницииране на заповедното
производство.
Предвид изложеното, съдът счита, че
следва на основание чл.422, ал.1 от ГПК да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответниците И.Ц. и Б.Ц.
дължат на ***, сумите както следва : 1. И.Ц. - 4 760,20 лева изискуема
главница, от която 871,58 лева главница за периода
20.11.2014 г. – 20.09.2015 г. и 3 888,62 лева главница за периода 20.10.2015г. до
20.07.2019г., ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. – датата
на постъпване на заявлението в съда, до изплащане
на вземането;
2. Б.Ц. - 4 760,20 лева изискуема главница, от която 871,58 лева главница за
периода 20.11.2014 г. – 20.09.2015 г. и 3 888,62 лева главница за периода 20.10.2015г. до
20.07.2019г., ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. – датата
на постъпване на заявлението в съда, до изплащане
на вземането.
Установителната
претенция срещу всеки от ответниците за разликата до
пълния претендиран общ размер на изискуемата
главницата за всеки от тях в размер на 4 955,77лв.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Следва на основание чл.430, ал.1 от ТЗ
да бъдат осъдени ответниците да заплатят в полза на
ищеца следните суми всеки от тях: 1.
И.Ц.: 195,57 лева-
половината от дължимата
за периода 20.08.2019 г. – 20.09.2019г.
главница
по процесния договор за заем, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2019г.
до изплащане на вземането; 2. Б.Ц.:
195,57 лева – също
половината от главницата по процесния договор за заем, дължима
за периода 20.08.2019 г. –
20.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 12.12.2019г. до изплащане на
вземането.
По въпроса на разноските: В
заповедното производство са направени разноски за държавна такса в размер на
198,23лв., а разноските
за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда
на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане
на правната помощ или общо разноски в размер на
248,23лв. Съразмерно частта от вземанията, за които се установи съществуването
им към датата на иницииране на заповедното производство, ответниците
дължат част от посочените разноски – в размер на 238,30лв. или по 119,15лв. за
всеки от тях.
В исковото производство са сторени
разноски в размер на 198,23лв. за държавна такса, 800лв. за възнаграждение на
особен представител, 250лв. за вещо лице и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 1348,23лв.
Тези разноски са изцяло дължими от ответниците, с
оглед изхода на спора или всеки от ответниците дължи
равна част от тях – в размер на 674,11лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че И.Ц.Ц., ЕГН ********** ДЪЛЖИ
на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***-***следните суми : 4 760,20 лева изискуема главница, от
която 871,58 лева главница за периода 20.11.2014 г. – 20.09.2015 г. и 3 888,62
лева главница за периода 20.10.2015г. до 20.07.2019г., ведно със законната
лихва от 22.07.2019 г. – датата на постъпване на заявлението в съда, до
изплащане на вземането, които суми представляват част от вземанията, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.07.2019г.
по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран общ размер на
изискуемата главница в размер на 4 955,77лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Б.Ц.Ц., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-***следните
суми : 4 760,20 лева изискуема главница, от която 871,58 лева главница за
периода 20.11.2014 г. – 20.09.2015 г. и 3 888,62 лева главница за периода
20.10.2015г. до 20.07.2019г., ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. –
датата на постъпване на заявлението в съда, до изплащане на вземането, които
суми представляват част от вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.07.2019г. по ч.гр.д.№***по
описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран общ размер на изискуемата главница
в размер на 4 955,77лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основани чл..430, ал.1 от
ТЗ, И.Ц.Ц., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***-***сумата от 195,57
лева, представляваща половината от дължимата главница за периода
20.08.2019 г. – 20.09.2019 г. по Договор
за потребителски кредит от 28.02.2012г., сключен от наследодателя му ***, б.ж.
на ***, поч. на 11.11.2015г., ведно със законната лихва
върху сумата,
считано от датата на депозиране на
исковата молба –
12.12.2019г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основани чл..430, ал.1 от
ТЗ, Б.Ц.Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-***сумата от 195,57 лева, представляваща половината от
дължимата главница за периода 20.08.2019 г. – 20.09.2019 г. по
Договор за потребителски кредит от
28.02.2012г., сключен от наследодателя му ***, б.ж. на ***, поч.
на 11.11.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба –
12.12.2019г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Ц.Ц., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-***следните
суми: сумата от 119,15лв., представляваща разноски за
заповедното производство и сумата от 674,11лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.Ц.Ц.,
ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***-***следните суми: сумата
от 119,15лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 674,11лв., представляваща
разноски за исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: