Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260414
гр. Пловдив, 20.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3156/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №20-1030-003547/22.04.2020 г.,
издадено от ***група към ОДМВР П., с-р Пътна Полиция в частта с която на М.И.И. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 3000 лева и ,,лишаване от право
да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение по чл.
104Б, т. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния представител адв. В. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради което иска неговата отмяна. Твърди, че липсвала съставомерност на
описаното в АУАН деяние. Също така липсвала и преднамереност за извършване на
деянието. При условията на евентуалност намира случая за маловажен съгласно
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати
представил, като депозира становище по съществото на делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за
това, че на 10.04.2020 г. около 14:20 часа в гр. П. на ул. ,,К.‘‘ до № 40, като
водач на лек автомобил ,,БМВ‘‘ *** с рег. № ***, чужда собственост, управлява
това МПС като не ползва предпазен колан и използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, като извършва резки маневри и преднамерено
изважда МПС-то извън контрол, чрез загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/
- нарушение по чл. 104, т. 2 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани
актосъставителят Я.М. и свидетелят по АУАН – А.В..
Разпитаните полицейски служители, след предявяване на
АУАН, заявиха, че си спомнят за случая – ставало въпрос за остър ляв завой при
който при влизането в него жалбоподателят е ,,започнал да върти задницата‘‘ на
колата. Не било инцидентно превъртане на гуми. Времето е било сухо и слънчево
по обяд.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
тъй като същите са ясни, логични и последователни.
От друга страна, Съдът не кредитира заявеното от
жалбоподателя в жалбата, че е бил изтървал съединителя на управлявания от него
автомобил, доколкото това си противоречи с показанията на разпитаните
полицейски служители, които заявиха, че той не им е споделял такова
обстоятелство.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи.
От представената справка за нарушител/водач се
установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като преди процесния
случай не е имал други извършени нарушения по ЗДвП.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 ЗДвП предвижда, че на
водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
В конкретния случай жалбоподателят е извършил рязка
маневра на остър ляв завой, което е довело до загуба на сцепление на задните
гуми. Неоснователно се явява наведеното възражение, че нарушителят бил изпуснал
съединителят, което е довело до извършването на нарушението. Ако това беше така
щеше да се получи моментно превъртане на гумите, но не и дрифт. Неоснователно
се явява наведеното възражение, че липсвал умисъл за извършване на деянието,
доколкото показанията на полицейските служители бяха в насока, че това място
редовно се е използвало за извършването на дрифт от различни лица. Именно, чрез
извършването на рязка маневра при завой на ляво се е достигнало до загуба на
сцепление на задните гуми.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН е в насока, че
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 от същата разпоредбата е в насока, че непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи.
За разлика от Наказателния кодекс, където непредпазливите
деяния се наказват единствено в изрично предвидените в закона случаи, то по ЗАНН
непредпазливите деяния се наказват при всички случаи, освен ако това не е било
предвидено изрично.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице
маловажност на случая. Касае се за формално нарушение за съставомерността на
което е без значение настъпването или не, каквито и да са вредни последици,
като процесният случай не се откроява от останалите такива, че да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Също така и конкретното деяние по чл.
104Б, т. 2 ЗДвП се отличава с по-висока степен на обществена опасност от
останалите такива, поради което и правилно законодателят е предвидил завишени
санкции.
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, по
категоричен начин се установяват изпълнителното деяние, дата и място на
извършване на нарушението.
Размерът на наложените наказания ,,глоба‘‘ и ,,лишаване
от право да управлява МПС‘‘ са правилно определени в глоба в размер от 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца и са
единствено възможните в чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №20-1030-003547/22.04.2020 г., издадено от ****
група към ОДМВР П., с-р Пътна Полиция в частта с която на М.И.И. с ЕГН:
********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от
3000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за
извършено от него нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.