№ 11704
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110147908 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Р. Х. М. е предявила срещу ЗАД „А..“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, за заплащане на сумата от 2 000 лв. – частичен иск от
общо заявено вземане в размер на 6904, 73 лв., представляващи дължимо застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ – полица № .. с период на
покритие 06.06.2021 г. – 05.06.2022 г. и по полица № .. с период на покритие 06.06.2022 г. –
05.06.2023 г., за вреди, настъпили върху л.а. „..“ с рег. № .., по следните щети: щета .., задна
броня по щета .., за които е бил извършен оглед на 18.04.2022 г., и щета .., настъпила на
08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Ищцата твърди, че е лизингополучател по договор за лизинг за процесния автомобил
със собственик „Л..“ ЕАД, като автомобилът бил застрахован при ответното дружество по
два последователни договора за застраховка за периода 06.06.2021 г. – 05.06.2023 г.
Застрахователното покритие по договорите покривало пълна или частична щета на
застрахованото МПС със застрахователна сума 26 244 евро. В срока на действие на двата
договора на застрахования автомобил били причинени щети. За част от тях бил извършен
оглед на 18.04.2022 г. като с писмо от 21.04.2022 г. ответникът отказал да изплати
обезщетение за щета ... Отказал да изплати обезщетение и за увредена задна броня по щета
... На 08.09.2022 г. настъпило второ застрахователно събитие, частична щета на автомобила
при ПТП, вследствие на което автомобилът бил увреден, като ответникът отказал да изплати
застрахователно обезщетение и за тази щета. С възлагателно писмо от 21.09.2022 г.
ответникът възложил на сервиз ремонт с 5 позиции без задната броня, поради което се
наложило ищцата да възложи на сервиза и ремонта на отказаните щети в дясната и в задната
част на автомобила, за което заплатила на сервиза сумата от 6904, 73 лв., като в настоящото
производство претендира частично сумата от 2000 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е налице покрит риск и се
позовава на т. 16.22 от общите условия към договора за застраховка поради несъответствие
1
между вида и степента на претендираните увреждания и депозираното от застрахования
събитие в уведомление за щета. При условията на евентуалност оспорва предявения иск и по
размер като завишен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, в тежест на
ищеца е да установи следните факти: сключен застрахователен договор при ответното
застрахователно дружество за имуществена застраховка за повредената вещ, която е била
предмет на договор за; настъпване в периода на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; настъпили в причинна връзка
със застрахователното събитие вреди в сочения от ищеца размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже възраженията
си или да установи положителния факт на погасяване на дълга.
Между страните не се спори относно наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за имуществена застраховка относно процесния автомобил и
през процесния период, като видно от приложените застрахователни сертификати ищцата
има качеството лизингополучател по отношение на автомобила, поради което съдът приема,
че разполага с материалноправна легитимация да търси обезщетение за причинени щети
върху застрахования автомобил.
От приетото по делото уведомление за щета .., подадено от ищцата, се установява, че
тя е описала следното застрахователно събитие, настъпило на 12.04.2022 г.: „Автомобилът е
бил паркиран на ул. „....“ 69, когато е намерен със следи от увреждане от неизвестно МПС,
изразяващи се в увредени десни врати, задна броня, десен панел, преден десен калник,
предна броня, праг, огледало дясно“.
С писмо от 21.04.2022 г. ответникът е отказал да заплати застрахователно
обезщетение за щетата като се е позовал на т. 16.22 от общите условия към договора за
застраховка поради наличието на следи по детайлите от варо-циментова мазилка и
еднопосочност на улицата с паркиране отдясно и колчета в черно и жълто, вследствие на
което е заключил, че щетите по автомобила са били нанесени при движение и
съприкосновение с неподвижни обекти, а не както е било описано в уведомлението за
щетата.
С уведомление за щета .. ответникът е бил уведомен за нанесени щети на
застрахования автомобил на 14.04.2022 г. със следното описание: „При маневра на заден ход
водачът уврежда задна броня и спойлер в колче“. С ново уведомление за щета .. ищцата е
уведомила ответника за настъпило ПТП с друго МПС, при което са били причинени вреди
на задна броня и облицовка. Приложен е протокол за ПТП от 08.09.2022 г., съгласно който
друг водач в опит да избегне настъпване на произшествие с трети автомобил, движещ се с
несъобразена скорост, е извършил рязка маневра вдясно, при което е причинил щети на
процесния автомобил в областта на заден десен калник.
С писмо от 19.09.2022 г. ответникът е отказал да удовлетвори изцяло претенциите по
договора за застраховка, като е посочил, че щетата по задната броня вече е била
претендирана по първата щета с номер 344, по която дружеството е отказало да изплати
обезщетение, като липсват доказателства този детайл да е бил ремонтиран междувременно.
От приетото заключение по съдебна автотехническа експертиза, което след преценка
по реда на чл. 202 ГПК, следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно
изготвено, се установява, че на автомобила са били причинени увреждания по цялата дясна
част, на височина до около 1 метър и на приблизително еднаква височина, със следи от
жълта и черна боя. В заключението са приложени и цветни снимки на уврежданията.
Вещото лице е дало заключение, че тези увреждания не биха могли да се получат при
преминаване и съприкосновение с друго превозно средство, а наподобяват съприкосновение
2
на автомобила в бетонен или метален кол по време на движение на автомобила. По
отношение на описания в приетия протокол за ПТП механизъм вещото лице е посочило, че
от техническа гледна точка увреждане по задната броня на автомобила е възможно да бъде
получено при описания в протокола механизъм. При сравнение на снимките, извършени при
огледа на щета 344 и на щета 823 вещото лице е установило идентичност на част от
уврежданията по задната броня вдясно. При изслушването на заключението в откритото
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че има съвпадение на щетите от двете
произшествия, като има наслагване от предишно произшествие и това, за което е заведена
щета 823.
Като взе предвид събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице,
съдът приема, че застрахователят основателно е отказал да заплати застрахователно
обезщетение по първата щета с номер 344, като се е позовал на общите условия към
договора. Съгласно т. 16.22 от общите условия застрахователят не изплаща обезщетения за
щети при съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните
увреждания по превозното средство и декларираното от застрахования събитие в
уведомлението за щети. В разглеждания случай е налице именно такова несъответствие, тъй
като уврежданията на процесния автомобил по тази щета няма как да са били причинени по
описания от ищцата в уведомлението за щета начин. Това се установява по несъмнен начин
от местоположението на щетите и наличното оцветяване по следите, видно на приложения
снимков материал. Такива увреждания съгласно заключението на вещото лице могат да
бъдат причинени при съприкосновение на автомобила в бетонен или метален кол по време
на движение, но не и при съприкосновение или преминаване на друго превозно средство,
както твърди ищцата в уведомлението.
Същевременно, по делото липсват доказателства, а и не се твърди описаните в
първата щета увреждания по задна броня да са били отстранени, като за увреждания отново
на същото място е било подадено второ уведомление, на същата дата като първото, но с
посочена дата на настъпване на застрахователното събитие по-следващия ден (щетите по
уведомлението за щета 344 се твърди да са настъпили на 12.04.2022 г., а по уведомлението
за щета .. на 14.04.2022 г.). След получаване на отказа за изплащане на обезщетение по щета
344, щети по задната броня са декларирани за пореден път в ново уведомление от 14.09.2022
г. при настъпило ПТП. От заключението на вещото лице и от приложените снимки се
установява, че се е получило наслагване на увреждания в тази част на автомобила, като не е
възможно да се отграничи какви и кои увреждания по задната броня са били нанесени през
месец април и какви и кои при ПТПто от месец септември. Това съдът намира, че се дължи
на недобросъвестното поведение на ищцата, която не е декларирала реалния механизъм на
настъпване на уврежданията по автомобила в първото уведомление, същите не са били
отстранени, което е довело до наслагване в една и съща област на няколко увреждания. По
изложените съображения правилно застрахователят се е позовал на изключението от
застрахователното покритие, уговорено в т. 16.22 от общите условия, поради което
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на общо 1488 лв., от които 300
лв. депозит за експертиза и 1188 лв. платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Д..“
№.., ет. 2, срещу ЗАД „А..“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„С..“ .., осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, за
3
заплащане на сумата от 2 000 лв. – частичен иск от общо заявено вземане в размер на 6904,
73 лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка „Каско“ – полица № .. с период на покритие 06.06.2021 г. – 05.06.2022 г. и по
полица № .. с период на покритие 06.06.2022 г. – 05.06.2023 г., за вреди, настъпили върху
л.а. „..“ с рег. № .., по следните щети: щета .., задна броня по щета .., за които е бил извършен
оглед на 18.04.2022 г., и щета .., настъпила на 08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Д..“ №.., ет. 2, да
заплати на ЗАД „А..“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С..“ ..,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1488 лв. разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4