Решение по дело №70/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 78
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20227110700070
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

78 от 29.04.2022 г., гр. Кюстендил

 

  В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                                             СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 70 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано по жалба с вх. № 1030/01.03.2022 г. по описа на съда от В.А.Т., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, чрез процесуалния ѝ представител по пълномощие адвокат А.И., от Адвокатска колегия (АК) – Кюстендил, срещу Заповед №277з-329/21.02.2022 г., издадена от старши комисар П.С.– ВПД директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Претендира се отмяна на заповедта, както и присъждане в полза на Т. на направените от нея разноски по делото и в полза на адвокат И. на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебното заседаниe по делото адвокат А.И. поддържа жалбата. 

Ответникът – директорът на ОД на МВРКюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Г. Б., оспорва жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В.Т. е служител в МВР от 1992 г. Заемала е различни длъжности, като от 08.08.2011 г. до 13.12.2021 г.длъжността разузнавач V степен (ДПС) в група „Противодействие на тежките престъпления” на сектор „Криминална полиция” към Районно управление (РУ) – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, а от 13.12.2021 г.длъжността разследващ полицай в сектор „Разследване РУ – Кюстендил и РУ – Бобов дол” към отдел „Разследване” при ОД на МВР – Кюстендил. В периода от 05.03.2012 г. до 14.06.2021 г. тя е заемала длъжност по срочни договори в Мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово (EULEX), поради което е ползвала неплатен отпуск, разрешен от министъра на вътрешните работи. Не са ѝ налагани дисциплинарни наказания, награждавана е четири пъти (през 1992 г. с парична награда, през 1995 г. и 2004 г. с обявяване на благодарност, и през 2006 г. с писмена похвала).

В.Т. е представила Докладна записка вх. № 277р-6098/24.08.2017 г. по регистрационния дневник на ОД на МВР – Кюстендил, в която е посочила, че личната ѝ служебна карта е била открадната, като тя установила липсата ѝ на 18.08.2017 г. сутринта. На 17.08.2017 г. била на работа и при излизане от офиса в гр. Прищина, Република Косово, проверила екипировката си, като в предния ляв джоб на сакото ѝ били служебната ѝ карта и портфейла ѝ, в който съхранявала пари в брой и лични документи. Напуснала офиса в 18:45 ч. със служебен автомобил и посетила служебна вечеря в ресторант в гр. Прищина, тръгнала си малко преди 21:00 ч. и се прибрала в квартирата си отново със служебен автомобил. Заявила е и че след последната проверка на личните и служебни документи не е вадила портфейл или документи от сакото си. Сутринта на 18.08.2017 г. установила липсата на служебната карта и портфейла. Проверила посетените от нея преди това офис и ресторант, както и използваните от нея служебните автомобили, но не открила картата и портфейла, и докладвала в полицията в гр. Прищина за извършена кражба на същите, като било образувано разследване с номер ACR 712, 2017-AB-2550 от 18.08.2017 г.

Със Заповед № 277з-1386/25.08.2017 г. директорът на ОД на МВР – Кюстендил, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, е наредил извършването на проверка от комисар В.Р.– заместник директор II степен, началник на отдел „Криминална полиция”, за изясняване на данните, обективирани в докладната записка, сочещи на нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22, ал. 4 от Инструкция № 8121з-782/02.07.2015 г. за определяне вида, условията и реда за издаване и ползване на служебните карти в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 55/21.07.2015 г., отм. бр. 26/23.03.2018 г.; Инструкция № 8121з-782/02.07.2015 г. (отм.). В.Т. е запозната със заповедта на 01.09.2017 г. Комисар Р.е изготвил Справка рег. № 277р-6755/19.09.217 г. относно резултатите от проверката. В справката е посочено, че с поведението си В.Т., като не е съхранявала зачислената ѝ служебна карта с № 311050 01/20.09.2011 г., с поставен стикер № 31879/МВР 2016, по начин, недопускащ нейното изгубване или кражба, а именно – не е носила завързана с конец служебната си карта и закопчана с безопасна игла за облеклото си (вътрешната страна на предния ляв джоб на сакото, с което е била облечена), и не е носила служебната си карта отделно от портфейла и личните си документи, е нарушила чл. 22, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Инструкция № 8121з-782/02.07.2015 г. (отм.), с което е извършила нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Предложено е на Т. на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да бъде наложено наказание „порицание. В.Т. е запозната със справката на 25.11.2021 г. На същата дата ѝ е връчена покана по чл. 34, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 59/16.07.2021 г.; Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г.) за даване на писмени обяснения или възражения до дисциплинарно наказващия орган (съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. образуваните и неприключили до влизането ѝ в сила производства за търсене на дисциплинарна отговорност от служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР се довършват по реда на тази инструкция). Т. не е представила писмени обяснения или възражения в указания ѝ срок. Директорът на ОД на МВР – Кюстендил е отбелязал на 23.12.2021 г. върху справката, че се е запознал със същата и материалите по проверката, и приема обективираните в нея изводи. На същата дата е разпоредил на В.Т. да се връчи покана за даване на писмени обяснения. На 18.01.2022 г. на Т. е връчена Покана рег. № 277р-549/14.01.2022 г. по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 38, ал. 3 от  Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за даване на писмени обяснения или възражения по резултата от проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, изводите и предложенията по вмененото ѝ нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР наказание, както и за представяне на доказателства за твърдените от нея факти и обстоятелства. В указания ѝ срок Т. не е представила писмени обяснения или възражения. На 21.02.2022 г. е издадена оспорената заповед, с която директорът на ОД на МВР – Кюстендил е приел, че В.Т., за времето от 18:45 часа на 17.08.2017 г. до 06:45 часа на 18.08.2017 г., на неустановено място в гр. Прищина, Република Косово, е извършила нарушение на служебната дисциплина, като по време на ползване на неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, за времето на заемане на длъжност по срочен договор в Мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово (EULEX), разрешен от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121К-5315/14.06.2017 г., считано от 15.06.2017 г. до 14.06.2018 г., въпреки задължението ѝ да съхранява зачислената ѝ служебна карта с № 311050 01/20.09.2011 г., с поставен стикер № 31879/МВР 2016, по начин, недопускащ нейното изгубване, е проявила небрежност и е изгубила същата, с което е нарушила разпоредбата на чл. 22, ал. 1, пр. 1 от Инструкция № 8121з-782/02.07.2015 г. (отм.). Заповедта е връчена на Т. на 21.02.2022 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:  

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия – директорът на ОД на МВР – Кюстендил, който съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР може да налага наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности в ОД на МВР – Кюстендил. Заповедта е издадена в предвидената от чл. 59 от АПК и чл. 210 от ЗМВР писмена форма. Същата съдържа всички реквизити, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР посочва кога дисциплинарното нарушение се смята за открито – когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Ал. 2 на същия текст посочва кога дисциплинарното нарушение е установено – когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при дисциплинарно наказващия орган. В случая директорът на ОД на МВР – Кюстендил е получил справката, изготвена в резултат на проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, на 23.12.2021 г., на която дата се е запознал с нея. Считано от тази дата, процесната заповед е издадена в двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 196, ал. 2 от ЗМВР (вж. в т. см. Решение №7804/19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8903/2018 г., V о.). Заповедта е издадена и в едногодишния срок по чл. 195, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗМВР предвид ползвания от Т. законоустановен отпуск. Съгласно чл. 29 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 34/12.05.2015 г., отм., бр. 59/16.07.2021 г.; Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. (отм.) и чл. 17 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и дисциплинарно производство могат да започнат или да продължат и в случаите, когато сроковете по чл. 195, ал. 1 и 2 от ЗМВР не текат.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната ѝ. Спазена е процедурата, предвидена в ЗМВР, както и в Инструкция №8121з-470/27.04.2015 г. (отм.) и Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. Във връзка с представената от В.Т. Докладна записка вх. № 277р-6098/24.08.2017 г. по регистрационния дневник на ОД на МВР – Кюстендил е издадена заповед за извършване на проверка, в съответствие с изискването на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Т. е запозната със заповедта на 01.09.2017 г., в съответствие с чл. 16 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. (отм.). След събирането на всички относими доказателства проверката е приключила с изготвянето на писмена справка. Предвид чл. 34, ал. 1 и 2 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. Т. е запозната с изготвената справка и ѝ е връчена покана за  даване на писмени обяснения или възражения до дисциплинарно наказващия орган. Доколкото тя не е дала писмени обяснения или възражения до дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание, на 18.01.2022 г.,  в съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г., ѝ е връчена покана от органа за даване на писмени обяснения. В указания ѝ срок Т. не е представила такива и на 21.02.2022 г. директорът на ОД на МВР – Кюстендил е издал оспорената заповед. Деянието, извършено от Т., е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 във вр. с чл. 22, ал. 1, пр. 1 от Инструкция № 8121з-782/02.07.2015 г. (отм.), за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР ѝ е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца (минималният срок, предвиден в чл. 200, ал. 2 от ЗМВР).

Съдът намира за безспорно установено извършването от Т. на вмененото ѝ дисциплинарно нарушение, което е квалифицирано правилно от дисциплинарно наказващия орган. Съгласно чл. 22, ал. 1 от  Инструкция № 8121з-782/02.07.2015 г. (отм.) служителите са длъжни да съхраняват зачислените им служебни карти и пропуски по начин, недопускащ тяхното изгубване, кражба, повреждане или унищожаване. В чл. 22, ал. 4 от тази инструкция е предвидено, че служебните карти се носят завързани с конец и закопчани с безопасна игла за облеклото на служителя или в лична чанта, както и че служебните карти и пропуски се носят отделно от портфейли, други карти и лични документи. Съгласно чл. 23 от посочената инструкция служебните карти на служители на МВР, командировани в чужбина, дългосрочно командировани задгранични представители на МВР, командировани национални експерти, командировани в мисии на международни организации и при частни пътувания извън територията на страната, се носят и съхраняват при стриктно спазване изискванията на чл. 22, ал. 4.

Независимо от правилното установяване на дисциплинарното нарушение, оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. При формалното наличие на законовите предпоставки за издаване на акт със съдържание като това на процесната заповед, прилагането на принципа на съразмерност изисква изследване на въпроса дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 от АПК), дали тази цел може да се осъществи единствено чрез прилагането на този вид наказание, както и дали целеният от него ефект би могъл да се постигне с други, по-благоприятни за лицето, правни средства. Съдът намира, че с избраното по вид наказание от административния орган е нарушен принципът за съразмерност, установен в разпоредбата на чл. 6 от АПК. Посочената норма изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и административният акт да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта. В случая, с оглед на липсата на вредни последици от деянието, цялостното поведение на Т. – сама и веднага е докладвала за изгубването на служебната карта, данните от кадровата ѝ справка (на същата не са налагани други дисциплинарни наказания, а е награждавана четири пъти), и обстоятелството, че от извършването на нарушението до налагането на наказанието са изминали четири години и половина, наложеното наказание „порицание”, макар и за минимално предвидения в закона срок, се явява несъразмерно тежко с оглед на извършеното нарушение, и не съответства на целта на закона. Всяко ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя следва да съответства на тежестта на нарушението, като целта е служителят да осъзнае неправомерността на поведението си, както и чрез налагане на дисциплинарното наказание да се осъществят целите на генералната превенция. В случая извършеното от Т. нарушение може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР.

По изложените съображения съдът намира, че процесната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР – Кюстендил (юридическото лице, в чиято структура е органът ответник) следва да бъде осъдена да заплати на В.Т. направените нея разноски по делото за държавна такса в размер на 10 лева, а на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – да заплати на адвокат А.И. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ на Т. в размер на 400,00 лева.

Воден от гореизложеното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 277з-329/21.02.2022 г., издадена от старши комисар П.С.– ВПД директор на ОД на МВР – Кюстендил.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Кюстендил да заплати на В.А.Т., с ЕГН **********, сумата в размер на 10 (десет) лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Кюстендил да заплати на адвокат А.И.,***, сумата в размер на 400 (четиристотин) лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗА.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                                          СЪДИЯ: