Решение по дело №1654/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 700
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20195220201654
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 04.12.2019 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1654 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 2019-1818-02-900 от 13.05.2019 г. на Началник РУ МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.80, т.5 от ЗБЛД на И.Д.П. с ЕГН: ********** ***3 за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

           Срещу НП е подадена в срок жалба от И.Д.П., в която се твърди, че страда от психично заболяване, поради което забравя да носи личната си карта, като се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли съда да отмени постановлението.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище се застъпва позиция за потвърждаване на постановлението.

 

           Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

           На 08.04.2019 г. около 20,20 ч. жалбоподателят се намирал в гр. П., по ул. „Ц. К.“ № 55 когато е спрян за проверка от полицейски служители, между които и свидетелят И.Г.. Жалбоподателят не представил документи за проверка, между които и лична карта. Полицейският служител И.Г. установил самоличността на жалбоподателя посредством справка с ОДЧ, след което съставил АУАН на жалбоподателя, подписан и получен без възражения. Въз основа на съставения АУАН, Началникът на РУ МВР Пазарджик е издал обжалваното наказателно постановление.

           

По делото е разпитан като свидетел И.Г.. В показанията си той потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от събраните писмени доказателства по делото.

 

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена от лице, което има правен интерес от обжалването, в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на административното нарушение по чл.6 от ЗБЛД. Вярно е, че на процесната дата и място той не е носил документ за самоличност, поради което от обективна страна деянието е извършено, но съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В конкретния случай се установи от медицинската документация по делото, че жалбоподателят страда от психично заболяване – параноидна шизофрения, което му пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Административнонаказателна отговорност може да се търси само от лица, които в състояние на вменяемост са извършили административното нарушение, т.е. вменяемостта на извършителя се явява предпоставка за вина. Не такъв е конкретният случай, видно от събраните по делото доказателства. Не е наказателно отговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Извършването на деянието от субективна страна подлежи на доказване и доказателствената тежест за това лежи върху наказващия орган. Последният не ангажира доказателства за това, че жалбоподателят е могъл да разбира свойството и значението на извършено и да ръководи постъпките си.

            По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 2019-1818-02-900 от 13.05.2019 г. на Началник РУ МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.80, т.5 от ЗБЛД на И.Д.П. с ЕГН: ********** ***3 за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.

                                                          

 

                       

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: