Р Е
Ш Е
Н И Е
№… Разград
3. VІІ.2020г.
година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен
2020
съд
29
.VІ.
На Година
публично
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар: Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА АТАНАС ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В. гражданско 2020 №56
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Г.И.И., подадена чрез процесуално представляващата го по
пълномощие адв. Пантева срещу Решение №529/19.ХІІ.2019 по гр.д.№1500/2019 на
РРС В ЧАСТТА, с която на осн.чл.45 ЗЗД е
осъден да заплати на С. и М. Стоянови 514,10лв.
в обезщетение за причинени им при ПТП имуществени вреди и В ЧАСТТА, с която на осн.чл.45 ЗЗД е осъден
да заплати на М.С. 1 000,00лв. в обезщетение за претърпени от същото ПТП
неимуществени вреди.
С депозирания в срок отговор, насрещните по жалбата страни оспорват основателност на
жалбата и молят за потвърждаване на решението в обжалваните му части като
правилно и законосъобразно постановен съдебен акт.
С
депозирания в срок отговор, в качеството си на трето, подпомагащо ответника
лице, „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД признава допустимост и основателност на
въззивната жалба.
Като
подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
При служебно дължимата по реда на
чл.269 ГПК проверка, съдът констатира, че решението е валидно, а в обжалваната
си части и допустимо постановен, по
същество на заявената на осн.чл.45 ЗЗД защита, съдебен акт. То е постановено от законен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен
иск.
В случая, значимите
за изхода на делото факти са
установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК
доказателства и доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на
доказване и в съответствие с проявена в
тази насока активност на страните.
При разглеждане на делото и при постановяване на решението,
първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК като
не е нарушил процесуалните
правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в
рамките на дължимото се по см. на чл.140
и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея
факти. Спорът е изяснен от фактическа
страна, с допустими по см. на ГПК
доказателства, които са относими
към подлежащите на доказване и правно
релевантни за изхода на делото факти .
Пред тази инстанция не се
ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха
обстоятелства, от които да следва за
установена фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на
първоинстанционното производство.
Разгледана по същество, жалбата
е частично основателна. Обективираните в обжалваното решение изводи
за размера на дължимото, за неимуществените вреди обезщетение по чл.45 ЗЗД сочат
на несъответно прилагане на чл.52 ЗЗД.
Според състава на въззивния съд, анализът на доказателствата, относимо на процесуално заявеното от
страните поведение, дава основание за следните фактически и правни изводи:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по субективно съединени искове, предявени
от въззиваемите С. и М. Стоянови срещу въззивника Г.И.И. за ангажиране
деликтната му отговорност по чл. 45 ЗЗД
с обезщетяване на виновно и противоправно причинени от него имуществени
вреди и за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени от деликта на въззиваемата С..
Като факти, обосноваващи заявената
по чл.45 ЗЗД защита в обстоятелствена част на исковата молба се твърди, че на 25.І.2019 г. около 7:40
часа на кръстовището на републикански път Русе – Врана и републикански път
Разград – Исперих, при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с
рег.№РР 6841 АК въззивникът предизвиква ПТП с преминаващия по път с
предимство л.а. „Пежо 307“ с рег.№РР 5686 ВК, собствен на
въззиваемите и управляван от въззиваемия С..
Във връзка с произшествието, между страните е съставен приложеният като доказателство
на л.10 двустранен констативен протокол в съдържание, на който са удостоверили
механизма на ПТП, настъпилите по
автомобила на ищеца видими вреди в зоната на лявата задна
врата. В случая водачите са
посочили в протокола при какви обстоятелства е настъпило ПТП и са направили схема по начин, доказващ механизма на настъпването му. В реквизит на
протокола въззивникът собственоръчно е посочил, че е виновен за инцидента.
Съгласно разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е
длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и
съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на
която е настъпило произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от
закона). Службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП
в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно
от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му при произшествието щети (т. 7), и когато произшествието е
с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи
на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди (т. 8).
Доколкото по делото няма нито
твърдения, нито данни, че след настъпването на ПТП процесният автомобил не е
можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че д
случая не е била налице някоя от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, при които службите за контрол на
МВР задължително посещават мястото на ПТП, респективно застрахованият не е имал
задължение да изисква изготвянето на документ за щетите по автомобила.
Така установеното от фактическа
страна, предпоставя следните, релевантни към предмета на спора правни изводи: Двустранно
подписания от участниците в произшествието
КП представлява частен
свидетелстващ документ, който по арг. на
чл. 180 ГПК представлява доказателство,
че изявленията, които съдържа, са направени от подписалите го лица. В случая
ДКП се ползва с доказателствена сила срещу
въззивника като негов издател, предвид
обективирано от него в съдържание на протокола
извънсъдебно признание с характер на неизгодно за него обстоятелство,
а именно- признание за ангажиращите
деликтната му отговорност предпоставки на чл.45 ЗЗД - виновно и противоправно поведение.
От значение за определяне на размера
на дължимото обезщетение е
установяването на онези вреди по автомобила на ищеца, които са пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП. Основна база за определяне на
уврежданията за които може да се приеме, че са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП са както двустранно подписания от страните протокол, така и
описа на застрахователя, установяващ експертно необходими ремонтни дейности по
автомобила на ищеца като идентични с въведените в предмет на иска такива.
В обобщение на изложеното
дотук, от правна страна настоящата съдебна инстанция приема за доказана съставомерността на
вменяваната в тежест на въззивника деликтна отговорност.
Като взе предвид всичко
изложеното по-горе настоящият съд намира иска за обезщетяване на имуществени
вреди от ПТП за доказан по основание до
уважения от първоинстанционния съд размер.
Разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ
определя действителната застрахователна
стойност като стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. В този смисъл настоящият съд съобрази
приетото с Решение № 209/ 30.І.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, дължимата в обезщетение сума за
вредите по автомобила се доказва в
размера на заплатената от собственика му сума за ремонтните дейности и материали, макар и
цената им да е по-висока от пазарната, поради отстраняване на щетите в
специализиран сервиз. Ищецът не би следвало да търпи неблагоприятни последици
от обстоятелството, че причинените от процесното ПТП вреди по автомобила му са
отстранени в предпочетения от него сервиз.
В случая действията на ищеца не могат да
бъдат квалифицирани като недобросъвестни както предвид обстоятелството, че
съгласно представените с исковата молба доказателства - фактури, работна карта и платежен документ/фискален бон, се установява,
че същият реално е извършил разход в
размер на 1030,80лв. Ето защо дори на базата на заключението на
вещото лице да се приеме, че цените на сервиза
са по-високи от тези в сервизите,
които е проучило вещото лице, ако това не води до превишаване на действителната
стойност на увреденото имущество, не може дължимото обезщетение да бъде намалено само на базата на това
обстоятелство. В случая такова превишаване не е установено. Правилно и
обосновано от доказателствата, първоинстанционният съд е уважил претенцията до
посочения размер на реално полученото от ищеца застрахователно обезщетение.
Като правилно и законосъобразно, решението на
РРС в тази му част следва да бъде потвърдено.
Изложеното дотук, относно осъществения от
въззивника деликт като основание за ангажиране на отговорността му за обезвреда
на търпените от ищците имуществени вреди, е релевантно и за основателността на
предявения от въззиваемата С. иск за обезщетяване на
неиуществени вреди, доколкото последните се твърдят като последица от същия
юридически факт. С жалбата спорът между страните по този иск се концентрира
върху това, търпени ли са действително такива вреди и в какви, обуславящи размера
на обезщетението степен и интензитет. Претендираната до обезщетяването й неимуществена вреда
се твърди от вида на засягащите психиката
на пострадалата с проявления на натрапчив
страх при пътуване с автомобил, смущения в съня, загуба на апетит, лабилност в
емоциите.
При определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид
личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността
на този, който понася вредите. При определяне на размера на обезщетението съдът
изхожда от общественото разбиране за справедливост,залегнал в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД,към момента на постановяване на решението,което разбиране е
обусловено от икономическата конюнктура в страната, при отчитане на възрастта
на увредения, вида и характера на претърпените болки и страдания.
В хода на първоинстанционното
производство е била назначена СПЕ, в заключение на която вещото лице е
констатирало, че от 2009г. ищцата е с диагностицирано рецидивиращо депресивно
разстройство, проявяващо се в годините
периодично в лека степен.
Процесният пътен
инцидент, е действително, обективно настъпило събитие от
рода на стресогенните, но предвид диагностицираното й в годините псих.
заболяване, характеризиращо се със склонност към тревожност и адаптивно
разстройство, във възприятията на ищцата значимостта му е отчетена субективно. В
експертното заключение изрично е посочено, че в реакцията на ищцата към
инцидента, с оглед диагностицираното й в годините разстройство в адаптацията се
наблюдава типичните за същото - субективен дистрес и емоционална
дисфункция. Вещото лице приема, че при ищцата няма данни, които да покриват
критериите за диагностициране на състоянието й като смесено тревожно-депресивно разстройство
и счита, че правилната диагноза е реакция на стрес и разстройство в
адаптацията, смесена тревожно депресивна реакция. Конкретно вещото лице
пояснява, че емоционалността на ищцата няма психопатологични белези и
качествени разстройства на психичната дейност, но в началото при посещенията си
при психиатър е била тревожна и
вследствие на терапията тревожността се е редуцирала в рамките на няколко дни. Самата
тя твърди, че се е справяла с ежедневието.
Обосновано
от експертното заключение, първоинстанционният
съд е приел, че отражението на
процесното ПТП върху психиката на ищцата се случва на фона на
друг здравословен проблем, за който има данни от 2009 г. В тази връзка, при определяне размера на
обезщетението е отчел последното като утежняващо вредата обстоятелство. В този
си състав, изводимо от експертното заключение съдът приема, че зависимостта
между конкретно преживяното и съществуващият
от години здравословен проблем е обратна на приетото от
първоинстанционния съд. Касае се за
заболяване, обуславящо индивидуалните способности на ищцата да отреагира адекватно на стресогенното събитие,
подсилвайки субективно реакцията й към инцидента и улеснявайки настъпването на
конкретните последици, но самия стрес от ПТП не е довел до усложнения на този й
здравословен проблем, щото да се отчетат като утежняващи общото й здравословно
състояние. Разгледани сами по себе
си като резултат от процесното ПТП, тези последици, изразяващи
се в стрес, тревожност и страх, са в рамките на обичайното за този вид
стресогенни събития.
В съвкупността си доказателствата
сочат на това, че тези симптоми на безпокойство и уплах са отзвучали при ищцата
в рамките на дни. Няма данни за нарушения в ритъма й на живот, в
работоспособността й. За времето от
13.ІІІ.2019-21.ІІІ.2019, когато е провела консултации с налбюдаващия психичното
й състояние специалист-св. д-р С.К, състоянието й видимо се е било подобрило
–„има апетит, спи добре“. Обстоятелството,
че последващо на процесното ПТП в живота на ищцата е имало и други житейски събития
от вида на стресогенните(загуба на близък), на които същата не е проявила
симптоми на диагностицираното й рецидивно депресиращо разстройство, сочи на
това, че преживяното от процесното ПТП не е дало трайно отражение върху
психиката й и същото е било преодоляно от нея.
В обобщение, в този си състав съдът приема за адекватно на претърпените от ищцата
неимуществени вреди от процесния деликт обезщетение в размер на 500,00лв. За
този си извод и съответно на чл. 52
от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, съобрази леката
степен на проявление на психичната травма, силата и интензивността на страданията, с установена от експерта
продължителност в рамките, активната възраст на ищцата – 42 години, към
датата на ПТП, недоказани нарушения в обичайния стереотип, както и липсата на неблагоприятна
прогноза за бъдещото й здравословно състояние. На посочения размер сочи и съобразяването с установения към дата на деликта жизнен стандарт.
Поради частично несъвпадане в крайните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която предявеният от въззиваемата иск за обезщетяване на
неимуществени вреди от ПТП е уважен за сумата над 500,00лв. до 1000,00лв.
Изходът на
делото предпоставя уважаване на искането на жалбоподателя за сторени пред тази
инстанция разноски, съразмерно на уважената част от жалбата му. По делото
същият е депозирал доказателство единствено за разноски по следващата се във
въззивното производство държавна такса, която е в минимален размер.
Доказателства за други разноски в настоящото производство не са представени. В
кориците на първоинстанционното дело се установи договор за правна помощ, в
съдържание, на който обаче клауза за платено адвокатско възнаграждение.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №529/19.ХІІ.2019
по гр.д.№1500/2019 на РРС В ЧАСТТА, с която
на осн.чл.45 ЗЗД Г.И.И.,
ЕГН********** е осъден да заплати
на М.Т.М.-С., ЕГН**********
обезщетение за причинени й при
ПТП имуществени вреди за сумата над 500,00лв. до 1 000,00лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.М.-С.,
ЕГН********** срещу Г.И.И., ЕГН********** иск
за дължимо й се на осн.чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за сумата
над 500,00 до 1 000,00лв. като недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№529/19.ХІІ.2019 по гр.д.№1500/2019 на РРС В ЧАСТТА, с която на осн.чл.45 ЗЗД Г.И.И., ЕГН********** е
осъден да заплати на С. Г.С., ЕГН********** и М.Т.М.-С., ЕГН**********
514,10лв. в обезщетение за и В ЧАСТТА, с която на осн.чл.45 ЗЗД е осъден
да заплати на М.С. 500,00лв. в обезщетение за претърпени от същото ПТП
неимуществени вреди.
В останалата си,
отхвълителна част, като необжалвано,
решението на РРС е влязло в сила.
Оставя без уважение като недоказано искането
на Г.И.И., ЕГН********** за присъждане на съразмерни на уважената част
от жалба му разноски.
Решението е постановено при
участие на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД като трето, подпомагащо ответната
страна лице.
Решението на РОС е окончателно
и по арг. на чл. 280, ал. 3, т.1, предл.І ГПК.не подлежи на касационно
обжалване, съгласно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР