Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.Варна, 07.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание,
проведено на седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Светла
Радойкова, като разгледа доклад***ото от съдията гр. дело № 1459 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са при
условията на обективно и субективно кумулативно съединя***е искове с правно осно***ие чл.108 от ЗС от „И.”
ЕООД за осъждане на ответниците М.Й.Г. и Н.Н.Г. да
предадат на ищеца владението на недвижим имот представляващ ПИ 10135.***.*** по
КК на гр.Варна, с площ от 846 кв.м., находящ се в
гр.Варна, местност „***и ***” при граници: ПИ 10135.***.331; 10135.***.***, 10135.***.***, 10135.***.*** и
10135.***.***.
Предявени са в
условията на евентуалност по реда на изменение на иска по чл.214, ал.1 от ГПК и
искове с правно осно***ие
чл.108 от ЗС от ищеца против ответниците
осно***и на придобивно
осно***ие – изтекла в полза
на ищеца придобивна давност в периода от 2008г. до
19.05.2014г., прието от съда за допустимо с определение от 02.11.2016г.
/първото по делото съдебно заседание/ съгласно т.2В от ТР 4/2014г. на ВКС.
Производството се
развива с участието на трето лице-помагач на страната на ответниците – А.Т.В..
В исковатa
и
уточняващата молби ищецът твърди, че е собственик на процесния имот - ПИ 10135.***.***
по КК на гр.Варна, с площ от 846 кв.м., находящ се в
местност „***и ***”, представляващ стар имот ПИ № 237 с площ по преходен план
от 1000 кв.м., като собствеността е придобил въз основа на покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 11, том
1, рег. № 147/2008г. В началото на м.12.2015г., при справка в СГКК установил,
че като собственик на имота е вписана ответницата М.Г. въз основа на нот.акт № 164, том 6, дело № 892/22.12.2014г. за
покупко-продажба по време на брака си с Н.Г.. Излага, че ответниците не са
собственици на имота, тъй като са придобили същия от несобственик – А.В., а тя
от К.К. и И.К., които са били признати за собственици
въз основа на нот.акт по обстоятелствена проверка №
20/09.04.2014г. Твърди, че ответниците владеят имота без осно***ие и моли да бъдат уважени предявените срещу тях осъдителни
искове за собственост.
В срока
по чл.131 от ГПК ответниците М.Г. и Н.Г. са
депозирали писмен отговор, чрез процесуалния си представител, с който оспорват
предявените искове като неоснователни. Твърдят, че са собственици на имота,
който са го придобили с нот.акт за покупко-продажба,
вписан в служба вписания под № 42/22.12.2014г. от единствения легитимен
собственик – А.В.. Към деня на сделката, ответниците са придобили владението на
имота, който по това време е бил ограден и заключен чрез преда***е на ключа от
него. Праводателката им А.В. е придобила
собствеността от К.К. и И.К. по силата на договор за
покупко-продажба през 2014г., а последните са били признати за собственици с
констативен нотариален акт № 178/2014г. в качеството им на наследници по закон
на И*** С*** А*** въз основа на успешно проведена реституционна процедура с
решение № 1652/01.06.2006г. на ОСЗ-Варна. Оспорват твърденията на ищеца, че е
собственик на имота, като твърдят, че неговите праводатели
– Н. и П*** Н*** не са били такива, тъй като те са се легитимирали като
собственици с решение на Кмета на Община Варна № ***/15.09.1993г. за възстановя***е
на собствеността по реда на ЗВСВНОИ, което е нищожно и незаконосъобразно.
Твърдят, че възстановения имот не е идентичен на отчуждения от наследодателя на
праводателите на ответниците – П*** Р*** Н*** имот,
както и че същият не е бил отчужда***. Оспорват
реституционното решение от 1993г. като твърдят, че с него се възстановява имот
в местност „***, а не „***и ***”, както и поради това, че в самото решение не е
вписано че е налице отмяна на отчужда***ето. Оспорват
автентичността на подписа положен за кмет на Общината, като твърдят, че същият
не е изпълнен от кмета на Община Варна по това време – Х***К***. Молят за
отхвърляне на предявените искове.
В предоставения срок за отговор, третото лице-помагач на страната на ответниците А.В. е депозирала
писмен отговор,
в който заявява
становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. Излага, че е придобила собствеността на
процесния имот въз основа
на договор за покупко-продажба обективиран
в нот.акт № 140/2014г. и в качеството си на собственик
се е разпоредила с него в полза на ответницата М.Г.. Оспорва правата на ищците
като твърди, че праводателите им Н. и П*** Н*** не са
били собственици, поради това, че имотът, който им е бил възстановен по реда на
ЗВСВНОИ с решение на Кмета от 22.02.1993г. е имал земеделски характер, бил е
включен в ТКЗС и е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, както това е станало в
решение на ПК № 1652/01.06.2006г. в полза на наследниците на И*** А***. Твърди,
че решението на Кмета на Община Варна от 1993г. е нищожен административен акт,
тъй като не е подписано от тогавашния кмет – Х***К***. Посочва, че от закупу***ето на имота до неговата продажба през 2014г. е
владяла имота трайно и необезпокоя***о, оградила го е и го е облагородила.
Оспорва твърденията на ищеца, че в владял имота. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът «***»
ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли
да бъдат уважени. Излага, че на праводателите на
ответниците е реституиран имот,
който не е бил заявя*** за възстановя***е, а отделно от това в решението на поземлена комисия
същият не е индивидуализиран
с номер, площ и граници, което прави същото
нищожно.
Ответниците М. и Н.
Г***, чрез процесуалния си представител
оспорват материалноправната
легитимация на ищеца, поради
това, че реституционната им
процедура е опорочена – издаденото в тяхна полза решение № ***/22.04.1993г.
на Кмета на Община Варна е нищожно като издадено от
некомпетентен орган. Оспорва и твърденията за осъществя***о трайно, явно и
необезпокоя***о фактическа власт по отношение на процесиния
имот. Моли предявените срещу тях искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Третото лице-помагач на ответниицте – А.В., чрез процесуалния
си представител поддържа становището за неоснователност на
предявените искове и моли
да бъдат отхвърлени.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регл***тиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С нот.акт за замяна на недвижими имоти № 146, том 5, дело
№ 2069/1978г. П***
Р*** Н*** е з***ила собствен имот в местност „К***” и
е получила в собственост имот в местност „*** ***” край гр.Варна, представляващ
500 кв.м. лозе и 500 кв.м. овощна градина, при граници: С*** Д., В*** В., *** А***и път. Видно от удостоверение за наследници
издадено на 19.02.1992г. /л.139/, П*** Н*** е починала на 09.09.1984г., а нейни
наследници са съпругът й – Г*** Н. Н*** и синът й Н. Г***ев
Н***.
Със заповед №
1418/16.05.1989г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет – В.К***, по
реда на чл.98 от ЗТСУ, е разпоредено отчужда***е в полза на Държавата на недвижим имот находящ се в местност „***”, а именно имот № 674 собственост
на Н. Г***ев Н*** и Г*** Николаев Н*** за извърш***е на застроително
мероприятие – производствена база на ВМЕИ-Варна. Със заявление от 20.08.1992г. Н.
Г***ев Н*** е сезирал Кмета на Община Варна с искане
за възстановя***е по реда на ЗВСВОНИ на имот с пл. № 674 по плана на местност „***” с площ от 1000
кв.м.
По заявлението за
възстановя***е на собствеността се е произнесла Комисия по реституция при
Община Варна на 18.02.1993г. /л.147/, която е приела, че е налице фактическият
състав на чл.2 и чл.1 от ЗВСВНОИ за възстановя***е собствеността на отчуждения
имот пл. № 674 на
наследници на П*** Р*** Н*** поради неизпълнение към деня на влизане в сила на
закона на мероприятието, за което е извършено отчуждението.
С решение № ***/22.02.1993г.
на Кмета на Община Варна /л.82/, на осно***ие чл.2 от ЗВСВНОИ на наследниците на П*** Р*** Н*** – Н. Г***ев Н*** и Г*** Н. Н*** е възстановена собствеността върху
лозе с площ от 1000 кв.м. в местност „***”, пл. № 674, което към дена на влизане в
сила на ЗВСВНОИ не е засегнато мероприятието-производствена база на ВМЕИ-Варна.
В решението е посочено, че собствениците не са получили суми за отчуждения
имот, поради което същите не следва да внасят суми по сметка на Общината. В
решението е посочено, че е подписано от Кмета на Община Варна – Х***К***.
По повод оспор***е автентичността на подписа положен на решение № ***/22.02.1993г. от
посочения за кмет на Община Варна - Х***К*** е открито производство по оспор***е автентичността на подписа по реда на чл.193 от ГПК и е проведена Съдебно-почеркова екслертиза изготвена и поддържана в съдебно заседание от
вещото лице Е.А.. От заключението на същата се установява, че подписът положен
за „Кмет на Община Варна в решение № ***/22.02.1993г. не е изпълнен от Х***К*** изпълняващ
длъжността кмет на Община Варна по това време. Аналогично е заключението и по
проведената тричленна Съдебно-криминалистична експетиза за почерково изслед***е на документа, поддържано в съдебно заседание от
вещите лица – Ц.Ц., Р.Н. и Н.Р.. В съдебно заседание
на 15.03.2017г. вещите лица посочват, че от множеството експертизи правени на
документи изходящи от „кмета на Община Варна” по това време са установили, че изслед***ият подпис в процесното решение от 22.02.1993г. е изпълнен от Е. Р***в С***
заема длъжността заместник –кмет по времето на кмета Х***К***.
С писмо от Община
Варна с изх. № АУ038865ВН-003ВН от 15.05.2017г. /л.353/ е
посочено, че след проверка в Регистъра на решенията по реституция в дирекция
„Общинска собственост, икономика и стопански дейности” е установено, че датата
на изда***е на решение № *** е
22.02.1993г.
Видно от
представената заповед № 287/12.02.1993г.
на Кмета на Община Варна – Х***К***, на осно***ие чл.44, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМСМА, поради отсъствието му
от пределите на Р.България, Х***К*** е задължил първият заместник кмет на
Община Варна – Е. С*** да изпълнява всичките му правомощия на кмет на Общината
за времето от 15.02.1993г. до 19.02.1993г. включително.
С протокол за въвод
във владение от 15.09.1994г., Н. Г***ев Н*** и Г*** Н.
Н*** са въведени във владение на имотите описани в решение на Комисията по
реституция при Община Варна № ***/22.02.1993г.,
а именно имот № 674 по плана на
местност „*** ***” с площ на място – 915 кв.м.
С нот.акт за продажба на недвижим имот № 2, том 2, рег. № 1473, дело № 170/2005г. Н. Г***ев Н*** и П*** Ра***ова Н*** са продали на Д*** Д***
И***ова, Д*** Д. А***, К***
И*** К***, Г*** А.А., А*** И***ов
А. и З*** А***ова А***ова
собствения си недвижим имот –лозе находящо се в гр.***а,
местнст „***”, а по скица „***и ***” с площ от 1000
кв.м., а по скица с площ от 846 кв.м. представляващ имот № 237 идентичен на
имот № 674 по плана на местност „***”, при граници:
път, ПИ № 236, ПИ № 238 и ПИ № 240
С нот.акт за продажба № 11, том 1, рег.
№
147, дело №
11/2008г., на 22.01.2008г. Д*** Д. А***, Г*** А.А., Зара А***ова А***ова, Б*** А***ийчева А***а, Д*** Д*** И***ова, К*** И*** К*** и А*** И***ов
А. са продали на „И.” ЕООД недвижим имот находящ се в
гр.Варна, местност „***и ***” /бивша местност „***”/ представляващ имот № 237 с площ от
1000 кв.м., а по скица с площ от 846 кв.м., при граници: път, ПИ № 236, 238 и 240.
С решение №
1652/01.06.2006г. на ОСЗ-Варна издадено по заявление вх. № 40971/08.06.1992г. на К.К.К. е признато правото на собственост на наследниците на И***
С*** А*** в съществуващи стари реални граници на нива с площ от 10 дка в
землището на гр.Варна, местност „*** ***”. В решението е посочено, че за изда***ето на констативен нот.акт
за собственост и сделки е необходима скица с точните размери на имота.
Отбелязано е, че решението е влязло в сила на 13.07.2006г. С цитираното
заявление вх. №
40971/23.07.1992г. от К.К., същата е заявила пред
ПК-Варна за възстановя***е 6 имота с общ размер от 12,5 дка в местносите Лафолу, Мешелика, Оброклук, Канара Йолу, Баналията и Мандъгьолджу.
Видно от
представеното удостоверение за наследници изх. № 256/17.02.2006г. издадено от
Община Варна, след смъртта си на 25.05.1982г. И*** С*** А*** е оставил за свой
наследник дъщеря си Велика И***ова К., която пък след
смъртта си на 12.031985г. е оставила за наследници съпругът си – К*** К*** К***ов
починал на 08.07.1991г. и дъщерите си И.К.К. и К.К.К..
С нот.акт № 20, том 1, рег. № 1059, дело № 112/2014г., издаден на 09.04.2014г. издаден на осно***ие чл.587, ал.1 от ГПК, И.К.К. и К.К.К. са признати за собственици на 6 недвижими имота находящи се в землището на гр.Варна, сред които ПИ с ид. № 10135.***.*** /с номер по предходен план 237/ с площ от 846 кв.м.
при граници: имоти с ид. 10135.***.331, 10135.***.***,
10135.***.***, 10135.***.***
и 10135.***.***. За съставяне на акта е представено решение № 1652 от 01.06.2006г. на ОСЗ-Варна.
На 19.05.2014г. с
нот.акт № 140, том 1, рег. № 1515, дело № 153/2014г. И. Колева и К.К. са се разпоредили чрез договор за покупко-продажба с
имот с ид. № 10135.***.*** в полза на А. Т***
В.. С нот.акт за покупко-продажба № 164, том 6, рег. № 15158, дело № 892 от 22.12.2014г. А.В. е продала
имота на М.Й.Г.. Към момента на сключ***е на сделката
купувачката М.Г. е била в граждански брак с Н.Н.Г.,
видно от удостоверение изх.
№
АУ019335ВН/29.02.2016г. издадено от Община Варна.
От
заключението на проведената по делото Съдебно-техническа експертиза поддържана
в съдебно заседание от вещото лице Ш.Х. се установява, че е налице идентичност
между имот № 674 по КП от 1969г.,
с който е индивидуализиран имота в Решение № ***/1993г. за възстановя***е на
собствеността по реда на ЗВСВНОИ, с имот
№ 237 по КП от 1999г. описан в нот.акт №
2/2005г. и нот.акт № 11/2008г. както и с процесния
имот с ид.10135.***.*** по КК на гр.Варна, като
идентичността е установена по местонахождение на имота и приблизително еднаква
площ. Вещото лице посочва, че е налице идентичност между имота придобит от П***
Н*** по замяна през 1978г., с отчуждения от наследниците на П*** Н*** със
заповед № 1418/1989г. имот, с възстановения имот с решението на Кмета на
Общината № ***/1993г. и процесния имот. По отношение реституцията на имота по
реда на ЗСПЗЗ, вещото лице посочва, че поради
липсата на посочени номер и граници на възстановения имот с решение №
1652/01.06.2006г. на ОСЗ-Варна не може да се установи кой точно имот се
реституира в полза на наследниците на И*** А***. Нещо повече, вещото лице е
посочило, че правоимащите лица –наследници на И*** А***
не са заявявали за възстановя***е имот с площ от 10 дка в местност „*** ***”
какъвто им е възстановен, както и че процесният имот
не се намира в местностите, в които са посочени за възстановя***е имоти със
заявлението с вх. № 40971/23.07.1992г. от К.К..
Единствената индивидуализация на имота възстановен с решението на ОСЗ-Варна е направена
едва с протокола за въвод от 24.03.2014г., в които е посочен процесния имот. Посочено
е, че е налице идентичност между процесния имот с ид.10135.***.***
по КК на гр.Варна и имота описан в констативния нот.акт
за собственост № 178/2014г. издаден в полза на И. и К.К.,
с имота, с който са се разпоредили в полза на А.В. с нот.акт
№ 74/2014г. и с имота по нот.акт № 42/2014г., с който
А.В. е продала имота в полза на ответницата М.Г..
В
хода на процеса са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В***
Н*** Н*** и Т*** В*** В***.
Свидетелят Н*** излага в
показанията си, че познава Т*** К*** като собственик на фирмата „***” от 2007г.
по повод закупеният от дружеството недвижим имот. Последният бил чужденец и
живеел в Дъблин. Имотът бил закупен в началото на 2008г. – празен парцел с площ от около 1 дка. На
свидетеля било възложено да се грижи за имота и да го поддържа в приличен вид –
да се коси тревата. В периода от 2008г. до 2014г. в имота имало храсти и
обрасла трева, която се косяла няколко пъти с моторна машина за косене. Имало и
дървета. Към момента на закупу***ето имотът бил ограден
с телена ограда. До 2014г. свидетелят посещавал имота през няколко месеца, а
имало периоди, в които не бил посеща*** и повече от половин година. а през 2014г.
установил, че оградата била сменена с нова на метални колове, метална мрежа и
метална врата. През 2014г. било и последното посещение на свидетеля в имота. Посочва,
че уведомил собственика за новата ограда, а той го помолил да направи каквото е
необходимо.
От показанията на св.В*** се
установява, че посетил имота за първи път през 2014г. по молба на бащата на А.В.
– Те***, който го помолил да помогне за почист***ето
му.Узнал от Те***, че А. била закупила имота. Имотът бил по пътя за с.К***ар и
имал лека деневилация. Бил силно буренясал и не
можело да се влезе в него. Имало саморасли храсти и дървета с различна височина, на около 7-8 до десет
години. Имало бодливи храсти, а в лявата част и голямо орехово дърво. При
първото посещение през 2014г. имотът не бил ограден. Имало ограда на съседните
имоти. В ляво от имота имало сграда, в която се произвеждали бутилки, а в имота
имало разпръснати множество от тях. Свидетелят посочва, че вероятно имотът е
бил използ*** за сметище, тъй като в него имало
изхвърлени множество бутилки и отпадъци, които събрали в около 100 чувала и
изхвърлили на няколко курса с микробус. Свидетелят посочва, че не е посещавал
имота след почист***ето, което му било направено през
2014г. в продължение на 7-10 дни.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Основателното
провеждане на предявените ре***дикационни
искове е обусловено от установя***е по пътя на пълното и главно доказ***е на елементите от фактическия състав на
приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищеца,
придобито на твърдяното осно***ие,
упражня***а фактическа власт от ответниците върху спорния имот, както и липса
на правно осно***ие за
това. Наведените твърдения в исковата молба за принадлежност на собствеността
по отношение на процесния имот в патримониума на ищеца
и твърдения, че същият се владее от ответниците без правно осно***ие обуславят извод за наличие на правен интерес у ищеца от
предявя***е на осъдителните искове за собственост, а от там и за процесуалната им
допустимост.
В настоящия случай
ищецът се позовава на собственост по отношение на процесния имот придобита въз
основа на правна сделка – покупко-продажба от 2008г. обективирана
в нот.акт № 11/2008г. С тази сделка „И.” ЕООД е
закупил от седем физически лица - Д*** Д. А***, Г*** А.А., Зара А***ова А***ова, Б*** А***ийчева А***а, Д*** Д*** И***ова, К*** И*** К*** и А*** И***ов
А. процесния имот. За да е станал ищецът собственик на посоченото придобивно осно***ие следва да установи, че такива са били и праводателите му. Установи се, че шест от тях - Д*** Д. А***, Г*** А.А., Зара /З***/ А***ова А***ова, Д*** Д*** И***ова, К*** И*** К*** и А***
И***ов А. са закупили имота на 19.05.2005г. от
продавачите – Н. Н*** и П*** Ра***ова
Н***. Не се събраха доказателства какви права по отношение на имота е
притежавала продавачката на ищеца - Б*** А***ийчева А***а, нито как ги е придобила тя с оглед предприетото от
ответниците общо оспор***е на правото на собственост
на ищеца и на праводателите му, което безспорно се
отразява на обема на придобитите от ищеца права. Дори да се приеме, че Б*** А***а не е притежавала права, с които да се е разпоредила в
полза на ищцовото дружество, то на преценка подлежат
правата, които са придобили останалите продавачи със сделката от 2005г.
Последните са закупили имота от Н. Н*** и П*** Ра***ова Н***. Ответниците не
оспорват, че П*** Н*** е наследник по закон на Г*** Н. Н***, макар по делото да
не е представено удостоверение за наследниците му. Липсата на това
доказателство обаче не позволява на съда да направи обосно***
извод за обема права, които са преминали по силата на закона в патримониума на П*** Н***, т.е дали същата е била
единствения му наследник и дали е притежавала в цялост правата, с които се е
разпоредила чрез продажба през 2005г.
Дори да се направи
извод, че към 2005г. собственици на имота са били единствено Н. Н*** и П*** Н***,
то с оглед отчитане на последиците от настъп***е
на вещно-прехвърлителното действие на сделката, в
тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказ***е, че същите са били собственици на продадения
имот. Въпросът за правата им е повдигнат по пътя на оспор***ето
от ответниците по делото като са наведени твърдения за незаконосъобразност на
процедурата по реституция проведена по реда на Закона за възстановя***е
собствеността върху някой отчуждени имоти върху някой отчуждени имоти /ЗВСВНОИ/
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
Възстановя***ето на
собствеността по чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се извършва при
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ имотът да е собственост на
лицето, което се позовава на реституционен ефект; 2/ имотът да е отчужден в
горепосочения период въз основа на някой от изчерпателно посочените в чл. 1,
ал. 1 нормативни актове за мероприятие на държавата, кооперациите и
обществените организации по уличнорегулационния план; 3/ към деня на влизане в
сила на закона строителството върху отчуждения незастроен имот фактически да не
е започнало и дворното място отговаря на изиск***ията за образу***е на
самостоятелен парцел при спаз***е на съответните
правила /чл. 2 и чл. 1, ал. 3/; 4/ за имота да не е получено обезщетение, а ако
е получено - да е върнато и 5/ към момента на влизане в сила на закона имотът
да е собственост на държавата или общината.
Принцип
на реституционните закони е, че имотите се възстановяват на лицата, от които са
отнети. В настоящият случай със Заповед № 1418/16.05.1989г. на председателя на
ИК на Общински народен съвет по реда на чл.98 от ЗТСУ в полза на Държавата за извърш***е на мероприятие – Производствена база на
ВМЕИ-Варна от собствениците Н. Г***ев Н*** и Г*** Н. ***.
Имотът е бил придобит от тяхната наследодателка П***
Р*** Н*** по силата на договор за замяна през 1978г., за който вещото лице по
СТЕ посочва, че е идентичен на отчуждения и възстановения през 1993г. За
възстановя***е собствеността на същия имот е подадено заявление от Н. Г***ев Н*** на 20.08.1992г., т.е в рамките на законоустановения в чл.4 от ЗВСЗНОИ 6 месечен срок от
влизане на закона в сила /обн. в ДВ
бр.15/21.02.1992г./ Същият имот с пл. № 674 по плана на с.*** е бил предмет на образу***ата реституционна преписка и за отмяната на
неговото отчужда***е е издадено решението на Кмета на
Община Варна № ***/22.02.1993г. Съгласно чл.4 от ЗВСВНОИ именно той е
компетентен да разгледа искането за отмяна на отчужда***ето
и да се произнесе със съответното решение.
Реституционното
производство се е развило само между административния орган и претендиращия
реституция, поради което в утвърдената съдебна практика не е спорно, че по
искане на неучаствалото в него трето лице, чиито права са засегнато с
реституцията, в случая ответниците, същите могат да защитят правата си с
възражения за нищожност или материална незаконосъобразност на реституционното
решение в рамките на исковия процес по спор за собственост, в който им се противопоставят неговите вещно-правни
последици.
Тъй като ответникът и третото лице – помагач не са
участвали в административното
производство, в което е издадена процесната заповед за отмяна
на отчужда***ето на процесния имот, съдът на
осно***ие чл.17, ал.2 от ГПК следва да извърши
т. нар. косвен
съдебен контрол по отношение законосъобразността
на този индивидуален
административен акт. Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 4 от ТР №
6/10.05.2006 г. на ВКС по
т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК, ответник по петиторни
искове, осно***и на реституция на
спорния имот чрез отмяна на
отчужда***ето, осъществено по благоустройствените закони, не разполага с възможността да иска отмяната на
индивидуалния административен
акт на кмета
на общината, с който се отменя
отчужда***ето /т.е не може да
сезира съда с нарочно искане за отмяна на акта/, но може да направи
възражение /както е сторено в
случая/, че не са налице
благоустройствените изиск***ия за допустимост
на реституцията. Гражданският съд е длъжен да
разгледа това възражение и ако го намери за
основателно след преценка на материалната
законосъобразност на решението за възстановя***е
на правото на собственост на отчуждения имот,
без да го
отменява, да отхвърли предявения иск за собственост
относно този имот. Осъществя***ето на косвен съдебен
контрол на решението на кмета на Община Варна от 22.02.1993г. в случая има преюдициално значение, както поради това, че правата на праводателите на ищеца зависят именно от надлежно
проведената процедура по реституция по чл.2 от ЗВСВНОИ, така и поради
въведената от ответниците конкуренция на реституцията по ЗВСВНОИ и по ЗСПЗЗ.
Събраните по
делото доказателства във връзка с откритото производство по чл.193 от ГПК за оспор***е автентичността на подписа на кмета на Общината
поставен под решение № ***/22.02.1933г.
безспорно установяват, че това не е подписът на заемащият длъжността Кмет на
Община Варна – Х***К***, а на неговият заместник - Е. Р***в С*** /в този смисъл са отговорите на
вещите лица по проведената тричленна СПЕ дадени в съдебно заседание на
15.03.2007г./. Установява се от представената заповед за замест***е
№ 287/12.02.1993г.,
издадена на осно***ие
чл.44, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМСМА, че кметът Х***К*** е задължил първият
заместник кмет – Е. С*** да изпълнява всички правомощия на кмет на Общината за
времето от 15.02.1993г. до 19.02.1993г. Между страните е налице спор по въпроса
за датата на изда***е на решение № *** предвид
видната и за неспециалист поправка на същата. Съдът приема, че датата на изда***е на цитираното реституционно решение е 22.02.1993г.
– именно тази дата е посочена в издаденото от Община Варна на 15.05.2017г.
удостоверение издадено въз основа на проверка в регистъра на издадените решения за реституция. От друга страна
протоколът на комисията за реституция при Община Варна, в която се предлага изда***ето на решение за реституция /л.147/ е от
18.02.1993г., което означава, че решението на кмета е издадено на дата следваща
тази на предложението, т.е след 18.02.1993г. Не на последно място в Протокола
за въвод на Н. и Г*** Н*** в имот пл. № 674 по плана на местност „*** ***” от 15.09.1994г. е отразено, че въводът се извършва въз основа на решение за реституция № ***/22.02.1993г.
При това положение се налага извод, че решението за реституция е издадено от
заместник кмета на Община Варна, без към датата на изда***ето
му – 22.02.1993г. същият да е бил надлежно оправомощен
за това предвид изтеклия срок за замест***е на кмета
Х***К***. Заместник-кметът
не е оторизирания по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ орган, което означава, че решение № 1403/22.02.1993г. е издадено
в
нарушение на компетентността на органа по реституция. Заповед № 287/12.02.1993г. на кмета на община
Варна е издадена на осно***ие чл. 39, ал. 2 от
ЗМСМА и в съответствие с този
текст представлява заповед за замест***е,
с която кметът на общината е определил
заместник кмет, който да го
замества при отсъствието му от общината. В случаите
на замест***е е необходимо да бъде
доказано отсъствието на титулярния орган.
Това отсъствие следва да бъде установено
с надлежен документ – командировачна заповед, болничен лист, документ удостоверяващ разрешен отпуск и т.н. Отсъствието, което не е удостоверено
по надлежен ред не представлява
осно***ие да бъдат изда***и
административни актове от заместници на
титулярния административен орган. Замест***ето е способ,
при който в определен срок, в който титулярното длъжностно лице поради определена причина не изпълнява
служебните си задължения е замест***о от заместник, който
изцяло изпълнява неговите функции, включително функциите му да издава
административни актове.
Тоест, за да бъде
валиден подписания по замест***е административен
акт следва да бъде безспорно
доказано, че титулярният административен орган не е изпълнявал
служебните си функции в съответното си седалище. Неудостовереното
отсъствие на кмета на общината
от работното му място в общинската
администрация или от самото населено
място, дори и да е свързано със
служебно пъту***е не е достатъчно осно***ие за
изда***е на административни актове от негови заместници.
В този случай
същите биха могли да издават
административни актове, ако това правомощие
им е делегирано със съответен акт.
При делегирането не е необходимо да бъде
изрично удостоверя***о отсъствието на титуляра, тъй като
с акта на делегиране съответният титулярен орган изрично се е отказал
от упражня***ето на определени
свои функции, като ги е възложил
на други длъжностни лица. В настоящия случай обаче не е налице
делегиране на права, а обжал***ата заповед е подписана
въз основа на замест***е, като липсва изрично
удостоверя***е на обстоятелството, че титулярното длъжностно лице е отсъствало, т.е. че заместникът
легитимно е упражнявал правото си да
го замества при негово отсъствие. Административният акт, издаден от
държавен орган в нарушение или при липса на компетентност е недействителен
- нищожен и не пораждат правни последици. Последицата от нищожността на издаденото реституционно
решение е, че същото не е в състояние
да легитимира праводателите на ищеца като собственици
на процесния имот на въведеното за
тях осно***ие – реституция по реда на чл.2 от ЗВСВНОИ.
За пълнота на изложението по въпроса за проведената по реда на чл. 2 от
ЗВСВНОИ реституционна процедура следва да се посочи, че решението за
отмяна на отчужда***ето произвежда
действие от момента на възстановя***е
на полученото парично обезщетение – чл.6 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. В самото решение
е посочено, въз основа на писмо № 149/19.02.1993г. на ЗИКС-Варна, че собствениците не са
получили суми за отчуждения имот, поради което не следва да възстановяват
такива в полза на Общината. От съдържанието на цитираното писмо обаче става
ясно, че имотът на Н. и Г*** Н*** е „отчужден за жил.строителна
кооперация по стопански начин, като в този случай разходите са за сметка на
правото на строеж на кооперациите”. В заповедта за отчуждение по реда на чл.98
от ЗТСУ №1418/16.05.1989г.
/л.135/ изрично е посочено, че имот пл.
№
674 се отчуждава за мероприятие – „Производствена база на ВМЕИ-Варна”. В същата е определена
стойност на отчуждения имот – общо 864,30 лева, която е разпределена по равно
на всеки от двамата собственици - Н. Н*** и Г*** Н***, съгласно оценителен
протокол от 10.03.198г. Тази сума като стойност на паричното обезщетение е
посочена и в предложението на комисията по реституция при Община Варна. При
това положение съдът приема, че отчужда***ето на имот
пл. № 674 по плана на
местност „***” не е било без заплащане на обезщетение на собствениците /не е
извършено за извърш***е на застроя***е на жилищна
кооперация както е посочено в писмото от 19.02.1993г./, същото е било в размер
на 864,30 лева, а доказателства за възстановя***е на
същото не са ангажирани от ищеца. Горното е самостоятелно осно***ие за незаконосъобразност на проведената реституционна
процедура по реда на чл.2 от ЗВСВНОИ.
Предвид
сбъд***е на вътрешното процесуално условие, под което
е предявен евентуалният иск съдът, следва да се произнесе по същия. Въведеното
евентуално придобивно осно***ие за правото на собственост на дружеството е придобивна давност за периода от 2008г. до 2014г. Ищцовото дружество е добросъвестен владелец, т.к. владее
имота на правно осно***ие,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик. За да придобие
собственост чрез давностно владение върху процесния
имот ищецът е следвало да упражнява фактическа власт с намерение за своене в продължение на 5 години. Фактическият състав на
владението съгласно чл.68, ал.1 от ЗС включва както обективният елемент на
упражня***а фактическа власт, така и субективният елемент вещта да се държи
като своя. Тоест, за да е налице владение, следва да се установят в процеса на доказ***е две материални предпоставки, при проявлението на
които възниква това оригинерно придобивно
осно***ие - в продължение
на определен период от време едно лице, което не е собственик, да упражнява
постоянно (да няма случаен характер, а изразява воля трайно да държи имота и не
се ограничава само с отделни действия), непрекъснато (да не е загубено за
повече от шест месеца съгласно чл.81 от ЗС, несъмнено (демонстриране на
намерението за своене), явно (да не е установено по
скрит начин) и спокойно (да не е установено по насилствен начин - физическо
принуда или заплаха) фактическата власт върху определена вещ, като това
фактическо господство следва да се изразява в действия, които съответстват на
вещните правомощия на собственика; и фактическата власт следва да се упражнява
с намерение за своене - да се държи вещта като
собствена, чрез извърш***е на фактически и правни
действия, които съответстват на правото на собственост.
От събраните по
делото гласни доказателства обаче не се установява наличието на който и да било
от двата елемента от фактическия състав на придобивната
давност – нито ищецът да е упражнявал фактическа власт по отношение на имота,
нито да е имал намерение да го счита за свой и да го свои. Не се установи
законният или друг представител на „И.” ЕООД да е владял имота или да е
извършвал в него каквито и да било действия, с които да се демонстрира
собственическо поведение. Както посочва свидетелят Н***, едноличният собственик
и управител на ищцовото дружество живеел в Дъблин,
без да се установява след закупу***ето на имота през
2008г. да е посещавал страната и имота, който е придобил. За целият период от
2008г. до 2014г. в имота не било посадено,нито построено нищо, а според показанията
на св.В***, към 2014г. същият бил превърнат в сметище, от което се изхвърлили
повече от 100 чувала боклуци, целият бил обрасъл с бурени и младорасли
дървета. Свидетелят Н*** посочва, че собственикът на ищцовото
дружество му бил възложил да го наглежда и почиства, за да не буренясва, което
свидетелят извършил почист***е два пъти, но уточнява,
че имало периоди, в които за повече от половин година не бил посещавал имота, а
към 2014г., когато било установено, че имотът е ограден с нова ограда бил минал
и по-дълъг период от време. С оглед изложеното съдът приема, че ищецът не е
установил да е осъществявал фактическа власт по отношение на имота, нито лично,
нито чрез трето лице, като едновременно с това не е демонстрирал поведение,
което да съответства на един собственик на имот, което несъмнено да сочи, че
упражнява правомощията на абсолютното право на собственост. Дори обаче да бе установено упражня***ето
на фактическа власт с намерение за своене върху прцесния имот в рамките на изискуемия по чл.79, ал.1 от ЗС
срок – факт, който настоящият съдебен състав не приема за доказан, то предвид
нереализираната отмяна на отчужда***ето му по реда на
ЗВСВНОИ, то същият считано от 1989г. е със статут на държавна собственост след
извършеното отчужда***е и не може да бъде придоби***
чрез давностно владение.
С оглед изложеното
по-горе съдът приема, че ищецът чиято е доказателствената
тежест не е установил при условията на пълно и главно доказ***е
да е придобил процесния имот на въведените придобивни
осно***ия, което прави
безпредметно изслед***ето на останалите елементи от
фактическия състав на ре***дикационния
иск. На това осно***ие
предявените искове с правно осно***ие чл.108 от ЗС против всеки от двамата ответници се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно т.2 от ТР 4/2014г. на ВКС, при произнасяне по иск с правно осно***ие чл.108 от ЗС съдът дължи произнасяне с двоен диспозитив – произнасяне по въпроса за принадлежността на правото на собственост и за осъждане на ответника да предаде владението. Съгласно мотивите на решението, аналогично е произнасянето и когато съдът не установи правото на собственост на ищеца – тогава „отхвърля и двете искания за защита”.
Ищецът е направил
искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като
съобразно изхода съдът не присъжда такива.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:*** против М.Й.Г., ЕГН **********, с адрес:
*** и Н.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** обективно
кумулативно съединени искове за приемане за установено, че ищецът е собственик
на недвижим имот, представляващ: ПИ 10135.***.*** по КК на гр.Варна, с площ
от 846 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност „***и ***”
при граници: ПИ 10135.***.331; 10135.***.***, 10135.***.***,
10135.***.*** и 10135.***.***, при твърдения за
придоби***е на собствеността въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 11, том
1, рег. № 147, дело № 11/22.01.2008г., а в условията на евентуалност въз основа
на изтекла в негова полза придобивна давност в
периода от 2008г. до 19.05.2014г. и
ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на
ответниците М.Й.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** да предадат
на ищеца владението на недвижим имот, представляващ:
ПИ 10135.***.*** по КК на гр.Варна, с площ от 846 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност „***и ***” при граници: ПИ
10135.***.331; 10135.***.***, 10135.***.***, 10135.***.*** и 10135.***.***, на осно***ие чл.108
от ЗС.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на трето лице-помагач на ответниците – М.Й.Г., ЕГН ********** и Н.Н.Г., ЕГН ********** - А. Т*** В., ЕГН ********** с
адрес: ***
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжал***е
пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от получа***е
на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: