№ 31
гр. П., 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500626 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от Р. А. Ш. , ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. Ф. , община Б., обл. П. , ул. „ С. “ № 8А , против „Застрахователно
дружество „Евроинс “ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. С. , бул. „Хр. К.“ №43. С исковата молба е предявен осъдителен иск за
заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане .
С Решение № 470/ 16. 06.2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1125/2021г. по
описа на същия съд, предявения иск е уважен частично . Присъдени са деловодни разноски
в полза на ищцата.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба в уважителната част от
ответника в първоинстанционното производство,подадена чрез пълномощника на страната.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се
отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от
въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск .
Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в двете
инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.
В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд в
1
обжалваната част , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Районният съд е сезиран с пряк иск на увреденото лице против застрахователя . Правното
основание на предявения иск е нормата на чл.432 от КЗ .
Фактическият състав на тази правна норма е следния :
1/Валидно възникнало застрахователно правоотношение и покрит застрахователен риск .
2/Осъществен фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,а именно
– деяние на деликвента; вина и противоправност на деянието ; настъпила имуществена или
неимуществена вреда;причинна връзка между виновното и противоправно деяние и
настъпилата вреда;
От това е видно ,че иска по чл. 432 от КЗ има сложен фактически състав- застрахователно
правоотношение( застрахован – застраховател ) + непозволено увреждане ( увредено лице –
делквент ).По тази причина в текста на чл. 432 ал. 2 от КЗ изрично е посочено, че
застрахователя може да прави възражения , които произтичат , както от
застрахователния договор , така и от гражданската отговорност на застрахования . В
съдебната практика и теория еднозначно се приема ,че такива възражения може да прави не
само застрахователя ,но и увреденото лице- ищец по иска. . Възраженията може да се
основават както на застрахователното правоотношение , така и на деликтното
правоотношение.
По отношение отговорността на застрахованото лице следва да се отбележи , че в текстовете
на КЗ( виж чл. 429 ал. 2 от КЗ) са посочени лицата ,които обхваща понятието „застраховано
лице „ . Освен собственика на МПС ,това е и всяко трето лице,което ползва МПС на
законно основание ,независимо от това дали е упълномощено изрично или мълчаливо за
2
ползването .
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 58 с дата 04.
10. 2020г.,съставен от дежурен при ОД на МВР П.. В графата „Обстоятелства и причини за
ПТП“е посочено ,че вина за ПТП има водача на МПС марка „БМВ“,с рег. № РА **** КК ,
Д.Р.П.. Съгласно констативния протокол водача на МПС не се е съобразил с интензивността на
движението и не е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие , а именно пресичащо платното
за движение домашно животно /кон/ , като го блъска и убива ,след което се блъска в неподвижно препятствие
,намиращо се отляво на пътя.
От доказателствата ,събрани пред първата инстанция въззивния съд прави извода ,че не е
оборена материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП,в качеството му
на официален свидетелстващ документ , в частта относно обстоятелствата , при
които е настъпило ПТП и причините за ПТП.
По случая е взето административно отношение от органите на МВР, като на виновния водач
е съставен АУАН № ****** по описа на РУ „Полиция“ при ОД на МВР - гр. П..
Според задължителната практика на ВКС ,постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р. №
71/ 16. 08.2017г.по т. д. № 60343/2016г. на 2-ро гр. отд. на ВКС ; Р. № 227/ 12. 02.2014г.по т. д. №769/2012г. на
1-во т. отд. на ВКС ; Р. № 67/ 24. 06.2015г.по т. д. №439/2014г. на 1-во т. отд. на ВКС ; ) протоколът за
ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК.
Такъв документ, освен с формална доказателствена сила по отношение авторството на
документа се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение
на обстоятелствата ,които са посочени в документа. До доказване на противното съдът е
длъжен да приеме ,че обстоятелствата,които са посочени в документа са се осъществили
така , както са посочени . Това се отнася и за причините и механизма на ПТП.При
оспорване на документа, оспорващата страна следва да установи твърденията си ,които
касаят механизма на ПТП с всички допустими доказателства по ГПК , включително и чрез
свидетелски обяснения .
В съдебното производство пред първата инстанция ответната страна не е оспорила
съдържанието на констативния протокол в частта относно механизма на ПТП и
причините за ПТП .От доказателствата събрани пред първата инстанция(приетата без
възражение от страните автотехническа експертиза и обясненията на разпитаните по делото свидетели)
безспорно е установено ,че механизма на ПТП и причината за ПТП съответстват на
посоченото в протокола за ПТП.
По делото са разпитани като свидетели лицата С.И.В. , О. Р. Ш.,Р.Д.П. , С.Г.К., А.Н.А. ,
Д.Р.П. и О.А.К.
Разпитаните по делото свидетели установяват идентична фактическа страна относно
механизма и причините за настъпване на ПТП с тази , която е описана в протокола за ПТП.
Правилно районния съд е дал вяра на тези обяснения , тъй като те възпроизвеждат преки
впечатления от мястото на произшествието , не си противоречат взаимно и кореспондират
със заключението на приетата по делото САТЕ.
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се установява,че
водачът на лекият автомобил марка БМВ *** с ДК № РА **** КК към момента на ПТП е
могъл да възприема животното като опасност за управлявания от него автомобил, ако се
е движил със скорост на автомобила от 40 км/ч. Според експерта разстоянието между
автомобила и коня към момента, в който конят е могъл да се възприема от страна на
водача на МПС-то като опасност е 30-35 метра, но това е само при скорост на движение
3
на автомобила от 40 км/ч , като над тази скорост на автомобила, водачът няма
достатъчно време за реакция.Посоката на движение на коня и скоростта му е било в
лявото пътно платно или в насрещното движение спрямо движението на автомобила към
момента на ПТП. Ударът е настъпил в предната част на лекия автомобил и странично на
коня. Според вещото лице съприкосновението между автомобила и коня е настъпило в
лявата лента по посока на движение на автомобила, като конят не е попадал в опасната
зона за спиране на автомобила.
При така събраните доказателства пред първата инстанция съдът намира за правилен и
обоснован извода на районния съд за това ,че изцяло е осъществен фактическият състав
на непозволеното увреждане . Налице е виновно и противоправно деяние , извършено от
водача на лекия автомобил Д.Р.П. С действията си участника в движението е нарушил
правилата за движение по пътищата( чл. 16 ал. 1 т. 1 и чл. 20 ал. 1 от ЗДВП.) Според посочените
правни норми "На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение",
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП : "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват"; "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко препятствие .
В резултат на виновното и противоправно деяние са причинени неимуществени вреди на
ищеца , в качеството му на участник в движението . В тази връзка следва да се отбележи
,че в текста на чл. 429 ал. 1 т.1 от КЗ изрично е посочено ,че обезщетението покрива както
имуществените, така и неиимуществените вреди, причинени на трети лица. Налице е пряка
причинна връзка между поведението на шофьора на МПС, настъпилото ПТП и
причинените имуществени вреди на ищеца . Това обстоятелство е установено и от
заключението на САТЕ.
Неоснователно е възражението на застрахователя за освобождаване от имуществена
отговорност ,поради това ,че собственика на животното не е упражнил достатъчен
надзор върху него .
Според текста на чл. 408 от КЗ застрахователя може да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение само в следните случаи:
1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение;
2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице;
3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително
с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие;
4. в други случаи, предвидени със закон.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато трето ползващо се лице умишлено е причинило застрахователното събитие без
знанието и участието на застрахования или на другите ползващи се лица, обезщетението се плаща на другите
ползващи се лица, а ако няма такива - на застрахования или на неговите наследници. В случай на плащане на
застрахователно обезщетение по изречение първо застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
лицето, което умишлено е предизвикало застрахователното събитие.
Настоящият казус не попада в посочените хипотези, поради което застрахователя не е
имал право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
По въпроса за „съпричиняване“ на причинените вреди .
Съпричиняването на вредоносния резултат винаги означава обща каузалност , т. е. две
причини за настъпването на вредата .Вредоносният резултат трябва да се намира в
4
причинна връзка не само с виновното и противоправно поведение на причинителя на
вредата , но и с действията или бездействията на самия увреден. Не е необходимо
виновно и противоправно действие и на увреденото лице.Противоправността и вината на
пострадалия са възможно ,но не и задължително условие за намаляване на обезщетението.
Необходимо е да има причинна връзка между поведението на пострадалия ( неговото
действие или бездействие ) и настъпилите вреди .
В настоящият казус е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като собственика
на животното не е упражнил достатъчен и постоянен надзор върху животното.
Доказателствата по делото сочат( виж обясненията на разпитаните по делото свидетели и заключението на
приетата по делото СТЕ) ,че животното е оставено да пресича пътното платно без надзор от
собственика на животното и без контрол от неговата страна. Според текста на чл. 50 от
ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под
чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато
животното е избягало или се е изгубило.
Размерът на съпричиняването правилно е определен от районния съд ,като 30% от размера
на общо причинените вреди .
При положение, че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на
въззивната инстанция, на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК , решението на районния съд ще
следва да се потвърди .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ще
следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба
сумата 1300 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат пред въззивната
инстанция , по представения договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от
ГПК .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 470/ 16. 06.2022г . на районен съд П. , постановено по гр. д.
№ 1125/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс “ АД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление на дейността гр. С. , бул. „Хр. К.“ №43,да заплати в полза на Р. А.
Ш. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Ф. , община Б., обл. П. , ул. „ С. “ № 8А,
сумата 1300 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат пред въззивната
инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не
подлежи на касационно обжалване ( търговско дело / застрахователна сделка- чл. 1 ал. 1 т. 6 от ТЗ/ с цена
на иска под 20 000 лв.).
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6