Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………………..2016 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,IX - ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
осми януари, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
При участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 3076 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от СД
„Хоризонт – Димитрови и Сие“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Варна, ул. „Морска сирена“ л.х26, ет.11, ап. 63 представлявано
от В.Н.Д. против В.П.С. с ЕГН **********
*** осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да заплати 8 210.57 лева, по твърдените че
това е стойността на нанесената вреда, с деянието за което ответникът е осъден
с влязла в законна сила присъда по НОХД № 889/1996 г. по опис на ВРС и
претендира лихва в размер на законната за периода от 25.04.1991 г. – датата на деянието до 04.03.2015г. в размер на 59 796.67
лева. Претендират се на правените по делото разноски.
Първоначалната
искова молба е постъпила в Окръжен съд - Варна на 11.03.2015 г. и взоснова на
нея е образувано гр.д. № 797 по опис на ВОС з 2015 г. След многобройни
уточняващи молби производството по делото е прекратено и изплатено по
подсъдност на Варненски районен съд. С определение № 1279 от 02.11.2015 г. по
гр.д. № 13363 по опис на ВРС за 2015 г. е повдигната препирня за подсъдност
между ВОС и ВРС.С Определение № 768 от 10.11.2015 г. по ч. гр.д. № 586 по опис
на Апелативен съд, за компетентен е определен Варненски окръжен съд.
След
връщане на делото от Апелативен съд е образувано ново производство под № 3076
по опис на ВОС за 2015 г.
Исковата
молба от 11.03.2015 г. е уточнявана с допълнителни молби както следва: молба с
вх. Рег. № 12232/20.04.2015 г. вх. Рег. № 13340/29.04.2015 г. , вх. Рег. №
2208/13.07.2015 г.
От
обстоятелствената част на исковата молба и уточнващите такива се установяват
следните твърдения:
Ищецът СД „Хоризонт – Димитрови и Сие“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул. „Морска сирена“ л.х26, ет.11,
ап. 63 представлявано от В.Н.Д. излага,
че ответникът В.П.С. с ЕГН **********
*** е осъден с влязла в законна сила на 04.12.1996 г. Присъда по НОХД 889 по
опис на ВРС за 1996 г. с която е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 323, ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК му е наложена
глоба в размер на 5000 лева. Ищцовото дружество твърди, че е встъпил като частен обвинител в процеса и в
това си качество е изискал от наказателния съд да допусне съдебно оценителна
експертиза, приета като доказателство в наказателният процес. Според
представителя на дружеството ищец тази
експертиза е установила размера на претърпените вреди. По отношение на тези
вреди, се твърди, че са настъпили в следствие на деяние „взломна кражба“. Описани
са вещите, за което се твърди, че са собственост на дружеството и тяхната обща
стойност към момента на деянието – 25.04.1991 г. съответна на посочената в СОЕ
по наказателното дело и се претендира за осъждане на ответника, да обезщети
дружеството с паричната равностойност на тези вещи.
Конкретизирани
са вещите, тяхната бройка, единичната цена и общия размер на стойността им,
както следва:
1. Маси от метална конструкция с гетинаксов плот,
ресторантски, луксозни, модел Ф-70, с диаметър 70 см. - 13 броя с единична цена
57 лв., на обща стойност 741 лв.
2.
Казанчета с ел.нагреватели, вместимост 50л., от
неръждаема стомана, за варене на компоти - 2 броя с единична цена 60 лв., на
обща стойност 120 лв.
3. Бронзови тръби за пост-микс апарат, ресторантьорски, дължина 190 см.,
диаметър 30 мм. - 2 броя с единична цена 10.90 лв., общо 21.80 лв.
4. Пластмасови лъжички за еднократна употреба - 600 броя, цена 7.80 лв.
5.
Пластмасови вилички за еднократна употреба - 600 броя,
цена 4.20 лв.
6. Пластмасови чинийки за еднократна употреба -
600 броя, цена 15 лв.
7.
Коняк „Плиска", производство гр.Преслав, 500мл. -
90 броя с единична цена 2.90 лв., на обща стойност 261лв.
8. Бренди „Слънчев бряг", производство гр.Преслав, 500мл. - 12 броя с
единична цена 1.90 лв., на обща стойност 22.80лв.
9. Захар, 5-грамови пакетчета, 1 кашон от 4.30 кг., по 1 лв. за кг., на обща
стойност 4.30 лв.
10. Халби за бира, стъклени, ресторантьорски, средно качество, 500 мл. - 24
броя с единична цена 1.10 лв., на обща стойност 26.40 лв.
11. Чаши за шампанско, стъклени, ресторантьорски, средно качество, 200 мл. - 48
броя с единична цена 0.95 лв., на обща стойност 45.60 лв.
12. Чаши за сок, стъклени, ресторантьорски, средно качество, 300 мл. - 360 броя
с единична цена 0.70 лв., на обща стойност 252 лв.
13. Чаши за бренди, стъклени, ресторантьорски, средно качество, 100 мл. - 276
броя с единична цена 0.85 лв., на обща стойност 234.60 лв.
14. Столове
пластмасови с метална конструкция, градински,
ресторантски, средно качество - 703 броя с единична цена 8 лв., на обща
стойност 560 лв.
15. Пластмасови чаши за бира за еднократна употреба, 500 мл. -1000 броя с
единична цена 0.05лв., на обща стойност 50 лв.
16. Хладилен агрегат трифазен, взломен от хладилен трикамерен шкаф, тип
гардероб - 1 брой на цена 630 лв.
17. Тестобъркачка МТ-50, вместимост 50л., ресторантьорска - 1 брой на цена 3000
лв.
18. Електрическа фурна „Пауталия", трикамерна, ресторантьорска - 1 брой на
цена 1900 лв.
19. Платнища
за чадъри, ресторантски, взломени от метална
конструкция, брезентови, с диаметър 2м. - 19 броя с единична цена 10 лв.,
на обща стойност 190 лв.
20. Електрически
бойлер, трифазен с кожух - 300 л., ресторантски - 1
брой на цена 330 лв.
21. Маси метални, с метален плот, квадратни, дължина 70 см., градински,
ресторантски - 34 броя с единична цена 42 лв., на обща стойност 1428 лв.
22. Бурета алуминиеви за бира, оборотни от Пивоварен завод-Варна 7 броя с
единична цена 50 лв., на обща стойност 350 лв.
23. Бутилки за въглероден двуокис, оборотни, метални - 2 броя с единична цена
70 лв., на обща стойност 140 лв.
Ищцовото
дружество претендира имуществени вреди в размер на стойността на тези вещи към
датата на деянието, намалена със съответния процент поради овехтяване в общ
размер от 8 210.57 лева и претендира лихва в размер на законната за
периода от 25.04.1991 г. до 04.03.2015г. в размер на 59 796.67
лева, както следва:
1. Маси от метална конструкция с гетинаксов плот,
ресторантски, луксозни, модел Ф-70, с диаметър 70 см. - 13 броя с единична цена
57 лв., на обща стойност 741 лв., 10% овехтяване - като главница 666.90 лв. и лихви
от деня на отнемането - 25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 4862 лв.
2. Бронзови тръби за пост-микс апарат,
ресторантьорски, дължина
190 см., диаметър 30 мм. - 2 броя с единична цена 10.90 лв., общо 21.80
лв., 5% овехтяване - като главница 19.90
лв. и лихви от деня на отнемане
25.04.1991г. до 04.03.2015г. -145.02 лв.
3. Казанчета с
ел.нагреватели, вместимост 50л., от неръждаема
стомана- 2 броя с единична цена 60 лв., на обща стойност 120 лв., 10%
овехтяване - като главница 108 лв. и
лихви от деня на отнемане
25.04.1991г. до 04.03.2015г. -767 лв.
4. Пластмасови лъжички
за еднократна употреба - 600 броя, с цена за
100 бр. 1.30 лв. - като главница 7.80
лв. и лихви от деня на отнемане
25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 57 лв.
5. Пластмасови вилички за еднократна употреба -
600 броя,
единична цена 0.07лв., на обща стойност 4.20 лв.. - като главница 4.20 лв.
и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -30.43 лв.
6. Пластмасови чинийки за еднократна употреба -
600 броя,
единична цена 0.025лв., на обща стойност 15 лв.. - като главница 15 лв. и
лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -109.35 лв.
7. Коняк „Плиска", производство гр.Преслав,
500мл. - 90 броя с
единична цена 2.90 лв., на обща стойност 261лв. - като главница 261 лв. и
лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -1902.54 лв.
8. Бренди
„Слънчев бряг", производство гр.Преслав, 500мл. - 12 броя
с единична цена 1.90 лв., на обща стойност 22.80лв. - като главница 22.80
лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -166.23 лв.
9. Захар,
5-грамови пакетчета, 1 кашон от 4.30 кг., по 1 лв. за кг., на
обща стойност 4.30 лв. - като главница
4.30 лв. и лихви от деня на
отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -31.14 лв.
10. Халби за бира, стъклени, ресторантьорски,
средно качество, 500
мл. - 24 броя с единична цена 1.10 лв., на обща стойност 26.40 лв., 5%
овехтяване - като главница 25.08 лв. и
лихви от деня на отнемане
25.04.1991г. до 04.03.2015г. -182.75 лв.
11. Чаши за шампанско, стъклени, ресторантьорски,
средно качество,
200 мл. - 48 броя с единична цена 0.95 лв., на обща стойност 45.60 лв., 5%
овехтяване - като главница 43.32 лв. и
лихви от деня на отнемане
25.04.1991г. до 04.03.2015г. -315.84 лв.
12. Чаши за сок,
стъклени, ресторантьорски, средно качество, 300 мл.
- 360 броя с единична цена 0.70 лв., на обща стойност 252 лв., 5%
овехтяване - като главница 239.40 лв. и
лихви от деня на отнемане
25.04.1991г. до 04.03.2015г. -1745.31 лв.
13. Чаши за
бренди, стъклени, ресторантьорски, средно качество, 100
мл. - 276 броя с единична цена 0.85 лв., на обща стойност 234.60 лв., 5%
овехтяване - като главница 222.87 лв. и
лихви от деня на отнемане
25.04.1991г. до 04.03.2015г. -1624.72 лв.
14. Столове пластмасови с метална конструкция,
градински,
ресторантски, средно качество - 703 броя с единична цена 8 лв., на обща
стойност 560 лв., с 10% овехтяване - като главница
534 лв. и лихви от деня
на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -3893.12 лв.
15. Пластмасови
чаши за бира за еднократна употреба, 500 мл. -
1000 броя с единична цена 0.05лв., на обща стойност 50 лв.. - като
главница 50 лв. и лихви от деня на
отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -
364.48 лв.
16. Хладилен агрегат трифазен, взломен от хладилен
трикамерен
шкаф, тип гардероб - 1 брой на цена 630 лв., с 10% овехтяване - като
главница 537 лв. и лихви от деня на
отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -
3914.92 лв.
17. Тестобъркачка МТ-50, вместимост 50л.,
ресторантьорска - 1 брой
на цена 3000 лв., с 30% овехтяване - като главница
2100 лв. и лихви от
деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 15309.90 лв.
18. Електрическа фурна „Пауталия", трикамерна,
ресторантьорска - 1
брой на цена 1900 лв., с 30% овехтяване - като главница 1330 лв. и лихви
от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 9696.13 лв.
19. Платнища за чадъри, ресторантски, взломени
от метална
конструкция, брезентови, с диаметър 2м. - 19 броя с единична цена 10 лв.,
на обща стойност 190 лв., с 50% овехтяване - като главница 95 лв. и лихви
от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -652.59 лв.
20. Електрически бойлер, трифазен с кожух - 300
л., ресторантски - 1
брой на цена 330 лв., с 10% овехтяване - като главница 297 лв. и лихви от
деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -2165.22 лв.
21. Маси
метални, с метален плот, квадратни, дължина 70 см.,
градински, ресторантски - 34 броя с единична цена 42 лв., на обща
стойност 1428 лв., с 20% овехтяване - като главница
1235 лв. и лихви от
деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 9003.62 лв.
22. Бурета
алуминиеви за бира, оборотни от Пивоварен завод-Варна
7 броя с единична цена 50 лв., на обща стойност 350 лв., с 20% овехтяване
- като главница 280 лв. и лихви от деня
на отнемане 25.04.1991г. до
04.03.2015г.-2041.36 лв.
23. Бутилки за въглероден двуокис, оборотни,
метални - 2 броя с
единична цена 70 лв., на обща стойност 140 лв., с 20% овехтяване - като
главница 112 лв. и лихви от деня на
отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015 г. -816.60 лв.
В уточняващите молби се твърди, че ответникът е извършил взломна кражба и отнел тези вещи от
ищеца, а вещите са били собственост на дружеството. Посочва се, че са били обект на други производство за защита
на вещни права – гр.д. № 4618 по опис на ВРС за 1998 г.
Ответникът оспорва иска като
недопустим и в условията на евентуалност като неоснователен. Възразява
твърденето на ищеца, че деянието за което е осъден е квалифицираното като
взломна кражба и твърди, че е осъден за самоуправство. Възразява допустимостта на посочената от
ищеца като доказателство съдебно икономическа експертиза. Оспорва се
твърдението на ищеца, че дружеството е било конституирано като частен
обвинител. Оспорват се стойностите претендирани от ищеца по съображения, че те
са в неденоминирани лева в сила от 05.07.1999 г. Прави възражение за изтекла погасителна
давност, като относно началният момент на давността /чл. 114, ал.3 от ЗЗД/ се
цитира ТР № 5 от 05.04.2006 г. на ВКС. Счита, че давността е започнала да тече
от момента 25.04.1991 г. е и изтекла на
същата дата през 1996 г.
В ход по същество и в
писмени бележки страните поддържат изразените от тях становища. Ищецът въвежда
нови фактически твърдения и представя доказателства.Ответникът отрича
твърденията за взломна кражба.
Съдът след като се запозна
със становищата на страните, събраните по делото доказателства, правните норми
регламентиращи процесните отношения, прима за установено следното от фактическа
и правна страна:
С присъда постановена
на 20.11.1996 г. по НОХД № 889 по опис на ВРС за 1996 г. , влязла в законна
сила на 04.12.1996 г. ответникът е признат за виновен в това , че на 25.04.1991
г. в гр.Варна, самоволно, не по установения в закона ред осъществил едно свое
оспорвано от Вл.Д., Р.Д., Н.Н. и Л.Анкова на дял от дяловия капитал и от
правото на печалбата на СД „Хоризонт“, като случаят не е маловажен, поради
което и на основание чл. 323, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му налага наказание
Глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
Осъден е за заплати
разноски в полза на Държавата в размер на 2030 лева.
От съдържанието на
мотивите с установява, че В.Н.Д. е конституиран като частен обвинител, а
останалите съдружници, вкл. и подсъдимия са били членове на СД „Хоризонт“. Между тях и подсъдимия е възникнал спор за
уреждане на имуществени отношения по повод изключването му от дружеството.По
искане на подсъдимия, сега ответник съдът допуснал обезпечение на бъдещите му
осъдителни претенции за сумата от 34 000 лева чрез запор след опис и оценка
на движими вещи, описани от съдия изпълнител на 22.03.1991 г. и за техен пазач
бил назначен В.Д.. На 19.04.1991 г. подсъдимият, сега ответник предявил
обезпечения иск и било образувано гр.д.
№ 544 по опис на ВОС за 1991 г. В
мотивите към присъдата се посочва, че преди да изчака решението на съда
разбил помещение и отнеса в дома си част
от вещите.
Съгласно разпоредбата
на чл. 300 от ГПК влязлата в законна сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В конкретният
случай от диапозитива на присъдата, с
която съдът е сезиран, се установява,
че:
Ответникът осъществил свое, но оспорвано от останалите
съдружници, право на дял от дяловия капитал на СД.
Деянието е осъществил
на 25.04.1991 г.
Противоправността е
квалифицирана като престъпление по чл. 323, ал.1 от НК /самоуправство/ .
Вината му се простира
до прекият умисъл относно самоуправството
но не и по отношение на твърдението за „взломна кражба“.
Наличието на
описателна част в мотивите към присъдата относно начина, по който е извършено
на сомуправното деяние /чрез разбиване
на тавана на помещение и изнасяне на вещи/ , не ангажира настоящия съд с
доказателство за този факт, нито с доказателства, че по този начин той е изнесъл
точно вещите посочени в исковата
молба.
Разпоредбата на чл.
300 от ГПК е императивна а императивните
разпоредби не се тълкуват разширително.
Заключената на вещи
лица приети като доказателства в наказателното производство, но не
намерили място в диапозитива на
присъдата, също не могат да се ползват като доказателства в настоящия
граждански процес.
Заключенията на вещи
лица, приети като доказателства в исков процес различен от настоящия, които не
са намерили израз в диспозитива на съденото решени, не мотат да се ползват като
доказателство в настоящия процес.
Разпоредбата на чл.
298 от ГПК, аналогична на чл. 300 от ГПК
лимитира пределите на зачитане на съдебното решение. В тези предели не са
включени експертните заключения.
Признанията за
определени факти, извършени в наказателен или граждански процес, различен от
настоящия процес са извънсъдебни признания, коието се преценяват с оглед
останалата част от доказателствата. В тази връзка представения протокол от с.з.
проведено на 09.02.1999 г. по гр.д. № 4618 по опис на ВРС за 1998 г. и съдържащ
отговори на ответника, на въпроси зададени му по реда на чл. 114 от ГПК /отм./
в частта, в която признава, че част от вещите „които вещото лице е посочило“ са
в негово държане, не могат да се приемат като доказателство за правно
релевантен факт от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД по настоящото дело.
От Решение от
16.08.1999 година, постановено по гр. дело № 4618/1998г. на ВРС, се установява,
че е уважен иск с правно основание чл.108 С, предявен от СД „Хоризонт –
Димитрови и сие” срещу настоящия ответник по отношение на 30 бр. столове „Гамбринус” и съоръжение за наливно пиво, а по отношение
на тестомесачка ТМ, пекарна „ПЕС
Вещите, за които искът
по чл. 108 от ЗС е уважен не са включени в настоящата претенция.
От това следва, че със
СПН е установено, че вещите по т. 16,17,18,22 и 23 не са собственост на
ищцовото дружество. Следователно,
твърдяното деяние, дори и да е съществено от ответника, не води до вреда
за дружеството и претенцията за
обезщетение е неоснователна. Липсва елемент от фактическият състав на
непозволеното увреждане. Наличието на това решение е основание за отхвърляне на
предявения иск за следните суми – по т.
16 главница 537 лв. и лихви от деня на отнемане
25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 3914.92 лв;
по т. 17 главница 2100 лв. и лихви от
деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 15309.90 лв.; по т. 18 главница 1330 лв. и лихви от
деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 9696.13 лв.; по т. 22 главница 280 лв. и лихви от деня на отнемане
25.04.1991г. до 04.03.2015г.-2041.36 лв.;
по т. 23 главница 112 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до
04.03.2015 г. -816.60 лв., общо главница
4459 лв. и лихви 31 778.11 лв.
С Решение от
18.11.2014 г. по в. гр.д. № 1787 по описа за 2014 година на ВОС е потвърдено Решение
№ 1906 от 09.04.2014 година, постановено по гр. дело № 999/12г. на ВРС, с която
е отхвърлен предявеният от същия ищец срещу същия ответник осъдителен иск за
заплащане на сумата от 3 984 лева, претендирана като стойност на подробно
посочени в решението погинали вещи, на основание чл. 57, ал.2 ЗЗД, както и за
сумата от 13 958 лева, претендирана като обезщетение за забава върху
главницата, на основание чл. 86 ЗЗД. Припокриването на вещите в настощито
производство вещите, което са били обект на претенцията по чл. 57, ал2 от ЗЗД
не е правно релевантен факт, който може да обоснове извод за недопустимост на
настоящото производство или неоснователност на претенцията от т.1 до 15 вкл,
19,20,21 вкл. защото решението по гр.д. № 999/12 не е идентично по предмет с
настоящото производство. Същото се отнася и до решение № 3526 от 16.12.2008 г.
по гр.д № 1434 по опис на ВРС за 2008 г. в което е разрешен спор по чл. 57, ал.2
от ЗЗД по претенция за обезщетение за част от същите вещи.
От доказателствата, които ищцовата страна е
ангажирала, не се установява нито един от елементите на непозволеното увреждане
по чл. 45 от ЗЗД. Ответникът е
извършил деяние на 25.04.1991 г. но няма
доказателства това деяние да е кражба на посочените в исковата молба вещи.
Деянието е неправомерно, то е престъпление, но неговата правна квалификация по
чл. 323 от НК изключва възможността в наказателния процес да бъде допуснат
граждански иск за обезщетение за отнети вещи или за връщане на тези вещи. Обект
на престъплението по ч. 323 от НК не
собствеността върху вещите, а реда
за осъществяване на претендирани права /могат да бъдат права на собственост
или други/. Следователно макар и да е
осъществено деяние и то да е противоправно и за дружеството да е настъпила
вреда, претенцията за обезщетение е неоснователна, тъй като тя няма връзка с
конкретното изпълнително деяние.
Относно
размера на претенцията: Ищцовото
дружество се позовава на експертни оценки
преди деноминацията на лева и освен, че са недопустими доказателствени
средства, с тях се установяват суми,
които не са деноминирани. За прилагане
на деноминацията не се изисква специални знания или назначаване на вещо лице.
Правилото е просто и считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира,
като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев. Деноминацията се отнася за всички
величини в български левове, определени към 5 юли 1999 г. Деноминацията се
отнася и за всички имуществени и парични права и задължения, в това число за
активите и пасивите на предприятията, за ценните книжа, за размера на дяловете,
за вписания в търговския регистър размер на капитала на търговските дружества и
за всички платежни средства в левове. Деноминацията се извършва по силата на
закона, без да е необходимо изрично изявление в такъв смисъл от правоимащите
лица. Освен че претенцията е недоказана по размер, спрямо нейният размер следва
или да се приложи деноминацията или да се означи, че сумите са неденоминирани.
Относно
възражението на ответника за изтекла погасителна давност: Няма спор между
страните, че когато извършителят на деянието е известен, началния момент, от
който е възниква вземането е денят на деликта, както и че крайният момент е
изтичане на пет години от тази дата. Нужно е да се добави и друго - наказателният процес относно престъпление, осъществяващо фактически състав
на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД
/ каквото не е престъплението по чл. 323 от НК/ не е съдебен процес относно
вземането за вреди, произтичащо от деликта. За правата на пострадалия според
решението са меродавни гражданските закони, а ако встъпи в наказателния процес
като граждански ищец - и тези на НПК. За да
спре изтичането на погасителната давност, следва да има предявен иск по реда на
ГПК или такъв, предявен съвместно в наказателния
процес, а не само образувано наказателно производство, инкриминиращо деянието.
Ако има опасност давността да изтече преди внасянето на делото с обвинителен
акт в съда, следва да предяви иск пред гражданския съд, за да прекъсне течащата
давност.Също така нормите на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД изчерпателно са посочени
хипотезите, при които давността не тече или се прекъсва. Наличието на висящ
наказателен процес не е сред изброените случаи. Наказателното производство няма
правната характеристика на "съдебен процес относно вземането" по см.
на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД
на пострадалия за вредите, произтичащи от престъплението, освен ако увреденият
не е встъпил в наказателното производство като граждански ищец. В конкретния
случай макар и ответникът да е бил
признат за виновен признат за виновен в извършено престъпление по чл.323 от НК,
но това е деяние, насочено против реда на управление, и не визира пострадал по
смисъла на закона. В него ищецът не е встъпил, в качеството на „Граждански
ищец”, следователно и този процес не прекъсва протичането на давностния срок.
Изтъкнатият факт, за конституирането на частен обвинител е без значение.
Давността е срок, който в случая
се брои по години и е изтекъл на 26.04.1996 г. Това означава, че всякакви
имуществени претенции – основателни или неоснователни, които ищецът свързва с
деянието на ответника осъществено на 25.04.1991 г. са погасени по давност.
С оглед изхода от спора в тежест
на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените от ответника
разноски, което са в размер на 1200 лева, съобразно представения списък.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявения от от СД „Хоризонт – Димитрови и Сие“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул. „Морска сирена“ л.х26, ет.11,
ап. 63 представлявано от В.Н.Д. против
В.П.С. с ЕГН ********** *** осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД да заплащане на сумата
от 8 210.57
/неднминирани/ лева, по твърдените че това е стойността на нанесената
вреда, с деянието за което ответникът е осъден с влязла в законна сила присъда
по НОХД № 889/1996 г. по опис на ВРС и сумата от 59 796.67
/неденоминирани/лева по твърдението, че представлява мораторна лихва в
размер на законната за периода от
25.04.1991 г. – датата на деянието до 04.03.2015г.
ОСЪЖДА СД „Хоризонт – Димитрови и Сие“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул. „Морска сирена“
бл. 26, ет.11, ап. 63 представлявано от В.Н.Д. ДА ЗАПЛАТИ на В.П.С. с ЕГН ********** *** сумата от 1200
/хиляда и двеста/ лева. представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: