Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София
15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, V въззивен
състав в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МЛ. СЪДИЯ КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Цветанка Делова и с
участието на прокурор Светослав Милушев, като разгледа докладваното от съдия Гетов
ВАНД № 1475 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
решение от 10.02.2021 г. по НАХД №12623/2020
г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 23-ти състав е признал
обвиняемия Д.Г.Г. за ВИНОВЕН в това, че на 07.12.2019 г. в гр. София, на бул.
„Арсеналски“, в района на кръстовище с бул. „Черни връх“, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака в областта на тялото и главата на П.Г.Т.причинил на същия
телесни увреждания – оток в централната теменна област на главата и в долната
част на лявотилно-задушната област, оток
на устата, поредица от охлузвания и кръвонасядания по лигавицата на долната
устна, разкъсвания и кръвонасядания по лигавицата на горната устна, охлузване и
кръвонасядане по предно-външната повърхност в долната трета на лявото бедро,
кръвонасядане по предно-вътрешната повърхност в средата на лявото бедро,
повърхностна травма на окосмената част на главата и лицето, навяхване на шията,
контузия на корема, реализирали медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и леката телесна повреда е
причинена по хулигански подбуди – деянието е извършено на обществено място/оживено кръстовище в централната част на града, в
непосредствена близост до голям търговски център, спирки на масов градски
транспорт и хотел/, без основателна причина, без да е
предизвикан от пострадалия, при демонстриране на безнаказаност и пренебрежение
към установените правила и норми, закрилящи
добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на
пострадалия – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК,
поради което на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78а от НК е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност
обвиняемия и му е НАЛОЖИЛ
административно наказание „глоба“ в размер от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Със
същата присъда обвиняемият Д.Г. е осъден да заплати направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 301, 55 /триста
и един лева и петдесет и пет стотинки/ лева по
сметка на СДВР.
По
въззивна жалба, изхождаща от защитника на обвиняемия Г., е образувано ВАНД 1475/2021 г. по описа на СГС, НО, V
въззивен състав, с което е атакувана постановеното решение на СРС с доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановения акт, както и
превратно тълкуване на доказателствения материал. В депозираното допълнение към
въззивна жалба се отправя критика към кредитирането на свидетелските показания
наГ., Я.и А., като се навеждат доводи за това че свидетелите не съобщават нищо
за случилото се преди инкриминираното деяние. Изтъква се, че същите не са
възприели отправената реплика към свидетелката Б. от страна на пострадалия.
Критикува се преценката на първоинстанционния съд да ползва изготвената
видеотехническа експертиза при положение, че изображенията съгласно
заключението й са негодни за идентификация. Намира, че районният съд не се е
съобразил със съдебната практика, свързана с квалифицирания признак „по
хулигански подбуди“, като твърди че обвиняемият не е извършил с хулигански
мотиви или подбуди инкриминираното деяние. В допълнението към въззивната жалба се
изразява несъгласие към липсата на кредитиране на свидетелските показания на Б..
Излагат се доводи, че предходната инстанция не е изследвала възможностите за
наличие на крайна необходимост или обвиняемия да е действал под състояние на
афект. Отправя искане към въззивната инстанция да отмени първоинстанционния
съдебен акт или алтернативно да измени наложената глоба, като я определи в
минимално предвидени от закона размер.
С депозираната въззивна жалба не се
правят доказателствени искания към съда.
В
проведеното закрито заседание на 20.04.2021 година въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на обвиняемия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция,
както и ангажирането на нови доказателства.
В хода на съдебните прения в проведеното
открито съдебно заседание на 28.05.2021 г. защитникът на обвиняемия поддържа
подадената въззивна жалба. Изтъква, че е налице личен мотив за осъществяване на
инкриминираното деяние, а не хулигански подбуди. В заключение моли съда да
отмени решението на районния съд или да измени наложената глоба в размер от
1500 лева към предвидения минимален размер.
Представителят
на СГП намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, иска
от съда да го потвърди изцяло.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното: Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
Упражнявайки
правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият
въззивен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на решението. С
оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде
преповтаряна отново, още повече че и доказателствената съвкупност не е
допълнена във въззивното производство.
При постановяване на съдебния акт
първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство
относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за
доказване, в това число: показанията на П.Г.
Т., Е.А.., А.Д.Я., П. Г. А., М.В.Б., обяснения на обвиняемия, съдебномедицинско
удостоверение № 559.12/2019 г. /л. 14 от ДП/, медицинска
документация /л. 15 – 19 от ДП/,
отговор от „Н.Б.Г.“ ЕООД /л. 19 от ДП/, отговор от Столична община /л. 20 от ДП/, протокол за
разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбум /л.
29 – 30 от ДП/, съдебномедицинска експертиза /л. 32 – 36 от ДП/,
протокол № 201/2020 за извършена техническа експертиза /л. 40 -42 от ДП/,
справка съдимост /л. 43 от ДП/, съдебномедицинско удостоверение № 562.12/2019 г. /л. 50 от ДП/, копие от уведомление за настъпило застрахователно
събитие /л. 51 от ДП/, отговор от „Н.Б.Г.“
ЕООД /л. 18 от съдебно производство/.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе
проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите. Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.
Без съмнение е, че правилно контролираният съд е дал вяра изцяло на
показанията на свидетелите Е.Г., А.Я.и П. А.. Лицата добросъвестно са изложили
информация за събитията, на които са
станали очевидци. Свидетелските показания са логични, последователни,
непротиворечиви и непротиворечащи си по между си. Въз основа на тях съдът
правилно е изградил изводи за времето, мястото, обстановката, действията на
пострадалото лице, описание на извършителя на инкриминираното деяние. В
показанията на посочените свидетели се съдържа безпротиворечива информация
относно часът – около 19.30, мястото – бул. „Арсеналски“, както и началният
момент, когато обвиняемият е препречил
път с автомобила си на пострадалото лице. От твърденията на свидетелите се
установява предприетото от обвиняемия поведение, как същият е изкарал от колата
пострадалото лице и е започнал да отправя множество удари и ритници по него.
Свидетелите Я.и А. дават кратко описание на извършителя, като двамата свидетели-очевидци
казват, че той е млад мъж на около 30-40 години. Е.Г. излага сведения, че нападнатото лице е направило опит да се
защити от нанесените му удари от страна на обвиняемия, в тази насока са и свидетелските
показания на П. А., който излага твърдения, че П.Т. е заел „боен гард срещу
нападателя си“. Свидетелите са категорични, че цялата ситуация се е развила за
няколко минути, след което извършителят на престъпното посегателство се е качил
в колата и е потеглил. Разпитан е и пострадалият П.Т., който излага информация
относно датата, часа на инцидента, мястото, посоката си на движение, както и
твърдения, свързани с предхождащия инкриминираното деяние конфликт със
свидетелката Б., поведението на обвиняемия, описание на колата на Д.Г..
Свидетелските показания на Е.Г., А.Я.и П. А. се намират в
синхрон с изложените от страна на пострадалия твърдения относно мястото на
инцидента и поведението на обвиняемия Г..
Въззивната инстанция се присъединява към изводите на районния съд относно кредитирането
на свидетелските показания на пострадалото лице. Правилно контролираният съд е
посочил, че твърденията на Т. намират своята опора в по-голямата част от
приобшените гласни доказателствени средства, така и в резултатите от
процесуално-следственото действие по разпознаване по отношение на авторството
на инкриминираното деяние. Във
връзка с твърденията на свидетеля Т. за
конфликт между него и свидетелката Б., съдът се довери на изложените от
пострадалото лице показания. Същите се подкрепят и от изложената информация от
страна на М. Б. и обвиняемия. По отношение на съдържанието на точно разменените
реплики между свидетелите и твърденията на свидетелката, че П.Т. се е опитал да
излезе от колата си и да отвори нейната врата, съдът прецени да не ползва с
доверие изложеното в свидетелските показания. Причината за това е, че нейните
твърдения не се подкрепят от приобщените свидетелски показания, както и в това,
че при преценка на достоверността на изложената от свидетелката информация
съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че същата е в близки отношения с
обвиняемия. Съдът кредитира писмените
доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото, намира същите за
относими и намиращи се в унисон със свидетелските показания. Изготвеният
протокол за разпознаване на лица по фотоалбум е съставен при изискванията на
процесуалния закон и съдържа всички необходими реквизити за надлежното му
съставяне. Резултатът от извършеното процесуално-следствено действие се
потвърждава и от останала доказателствена съвкупност. По отношение на съдебното минало на обвиняемия, съдът
даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се изведе
данни за липса на предишни осъждания, с оглед на което към периода на
извършване на престъплението обвиняемият е с чисто съдебно минало. В
хода на наказателното производства е изготвена съдебно-медицинска експертиза на
пострадалото лице П.Т.. От нея става ясно, че пострадалият е получил
травматични увреждания, изразяващи се в оток в централната теменна област на главата и в долната част
на лявотилно-задушната област, оток на
устата, поредица от охлузвания и кръвонасядания по лигавицата на горната устна,
охлузване и кръвонасядане по предно-външната повърхност в долната трета на
лявото бедро, кръвонасядане по предно-вътрешната повърхност в средата на лявото
бедро, повърхностна травма на окосмената част на главата и лицето, навяхване на
шията, контузия на корема. Съгласно локализацията на травматичните увреждания става
ясно, че става въпрос за увреждане, получено в резултат на взаимодействие с
твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и човешките ръце. Като
експертното заключение приема, че механизмът съответства да е получен при
визирания от пострадалото лице начин. Настоящата инстанция кредитира изготвената
от вещото лице експертиза като правилна и обоснована, а и неоспорена от
страните. По
време на наказателно производство е
изготвена автотехнически експертиза,
от която съдът извлече данни за поведението на обвиняемия, предприетите от него
действия, както и точното място и времевия период на извършване на престъпното
посегателство. Резултатите от извършената експертиза са в синхрон с изложените
от свидетелите твърдения и описват еднотипна фактическа обстановка. Съдът
ползва с доверие експертното заключение по изготвената експертиза. С оглед задълженията си, съгласно
чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на
доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от
съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното: Настоящата
инстанция е сезирана с жалба, в която са отправени критики по отношение на
кредитирането на експертното заключение на СТЕ. Този съд не намира основателна
причина да не кредитира изготвеното експертно заключение. Към вещите лица са
поставени няколко въпроса, които включват освен лицева идентификация на
извършителя на престъпното посегателство, идентификация на лекия автомобил,
така и какви конкретни действия са били предприети от лицата, записани на
видеозаписите. Предходната инстанция е посочила при анализа на
доказателствената съвкупност за какво точно кредитира експертното заключение, а
именно относно хронологията на предприетите от обвиняемия действия спрямо
пострадалото лице, които се намират в унисон с останалите доказателства по
делото.
Във връзка с направеното възражение, засягащо
квалифицираният признак на леката
телесна повреда – по хулигански подбуди, за несъобразяване с практиката на
съда, настоящата инстанция намира същото за несъстоятелно. Съображенията в тази
насока се състоят в това, че преди осъществяване на престъпното посегателство
от страна на обвиняемия, между пострадалото лице и извършителя не са
съществували никакви взаимоотношения. Двамата са били участници в движението по
пътищата и са се срещнали случайно, като обвиняемият непосредствено преди да
осъществи инкриминираното деяние, е възприел как свидетелката Б. е направила забележка
на П.Т. заради извършеното от него
нарушение на правилата за движение по пътищата. Този съд не може да се съгласи
с твърденията на защитата, че обвиняемият е имал личен мотив, свързан с
предшестващо отправената забележка от страна на майката на детето му спрямо П.Т..
На първо място съдът не счита, че обвиняемият е могъл да възприеме какви точно
реплики са си разменили свидетелката и пострадалото лице, от друга страна съдът
не установи въз основа на обективни доказателства свидетелката Б. да е била застрашена вербално или физически по
някакъв начин от страна на П.Т.. Напротив от фактическа страна направи извод,
че именно Б. е отправила забележка и е влязла доброволно в словесен конфликт с
пострадалото лице. Още повече нарушението на правилата за движение по пътищата
не може да бъде прието като основание за личен мотив, въз основа на който извършителят
на престъпното посегателство да бъде мотивиран да наруши правилата за нормално
социално поведение и да предприеме действия по увреждане на телесния интегритет
на друг човек. Предвид изложеното приетите от фактическа страна обстоятелства
водят до несъмнен извод, че с поведението си обвиняемият е демонстрирал явното
си неуважение към обществените порядки, като грубо ги е нарушил. Извършеното от
страна на Д.Г. деяние, състоящо се в отправяне на множество удари към П.Т., е
осъществено на обществено място – оживен пътен участък, в светлата част от
денонощието. Безспорно от събраните доказателства се установи, че поведението
на обвиняемия е пробудило възмущение сред обществото, което също определя
случилото се като хулиганска проява.
В тази връзка
като несъстоятелни съдът определя и наведените възражения за наличие на крайна
необходимост или състояние на афект от страна на обвиняемия. Предвид
установеното по безспорен начин поведение на Д.Г., изразяващо се в грубо,
последователно и упорито нарушение на обществения порядък и неприкосновеността
на личността на конкретен индивид и липсата на сведения то да е било
провокирано, с поведението си пострадалият да е застрашил нечии интереси или на
същото да е било отговорено от страна на пострадалото лице, изключва по
категоричен начин извършителят да е действал в условия на крайна необходимост.
В тази връзка съдът счита за житейски логична и обяснима реакцията на П.Т. след
като срещу същият са нанесени многобройни удари, да се опита да избегне ново
съприкосновение спрямо телесния му интегритет и да се опита да се защити,
каквито данни съдът извлече от свидетелските показания на П. А.. Съдът не
възприема защитната теза, че обвиняемият е извършил престъпното посегателство в
състояние на афект, поради обстоятелството, че липсват безспорни доказателства
пострадалото лице да е отвърнало към отправената забележка от страна на Б. и да
е нагрубило същата, да я е заплашил или да е предприел действия за
саморазправа. При извършената самостоятелна проверка относно определения от
съда размер на наложената глоба по чл.78а от НК съдът констатира липса на
основания за нейното изменение. Първата инстанция е обосновала правилно защо е
наложила глоба в размер на 1500 лева, а не в установения от закона минимум от
1000 лева, като е отчела като отегчаващо отговорността обстоятелство проявената
упоритост при извършване на инкриминираното деяние, състояща се в изваждане от
лекия автомобил на пострадалото лице, както и нанасянето на множество удари към
П.Т.. При така
установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно обосновано от
правна страна е приела, че с действията си обвиняемият Д.Г. е осъществил
обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. От
обективна страна по несъмнен начин се установи, че на 07.12.2019 г. в гр. София, на бул.
„Арсеналски“, в района на кръстовище с бул. „Черни връх“, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака в областта на тялото и главата на П.Г. Т., обвиняемият Д.Г.Г. причинил на пострадалия
телесни увреждания, състоящи се оток в централната теменна област на главата и
в долната част на лявотилно-задушната
област, оток на устата, поредица от охлузвания и кръвонасядания по
лигавицата на долната устна, разкъсвания и кръвонасядания по лигавицата на
горната устна, охлузване и кръвонасядане по предно-външната повърхност в долната
трета на лявото бедро, кръвонасядане по предно-вътрешната повърхност в средата
на лявото бедро, повърхностна травма на окосмената част на главата и лицето,
навяхване на шията, контузия на корема, реализирали медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и леката телесна повреда
е причинена по хулигански подбуди – деянието е извършено на обществено място/оживено кръстовище в централната
част на града, в непосредствена близост до голям търговски център, спирки на
масов градски транспорт и хотел/, без основателна причина, без да е предизвикан от
пострадалия, при демонстриране на безнаказаност и пренебрежение към
установените правила и норми, закрилящи
добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на
пострадалото лице. От обективна страна е налице
и причинната връзка между нанесените удари по главата и тялото от страна на Г.
и получените травми на П.Т.. По несъмнен начин е доказано, че конкретната роля
на обвиняемия, изразяваща се в отправяне на множество удари в областта на
главата и тялото на пострадалия е допринесла изцяло за получаване на
констатираните телесни увреждания. Осъществен е и квалифицираният
признак на инкриминираното деяние – „хулигански подбуди“, установим от събраните
в хода на наказателното производство доказателствени източници. Инкриминираното
деяние е извършено на публично място, в светлата част на денонощието, то е осъществено пред погледа на множество хора.
Всичко това показва, че с действията си Д.Г. е целял не само да изрази недоволството си от извършеното
нарушение от страна на П.Т., но и да изяви себе си и да покаже на пострадалия и
останалите преки очевидци на инкриминираното деяние, че той не се възпира да
погази установения обществен ред, както и да демонстрира желание да върши
каквото си поиска без да се съобразява какво повелява закона. Цялостното му
поведение и действия са били провокативни и демонстративни, насочени към
изявяване по недвусмислен начин усещането му за безнаказаност. Демонстрирал е
чрез действията си, че не зачита неприкосновеността на отделната личност, така
и установените норми и правила за поведение в обществото, скандализирайки случайните
минувачи и демонстрирайки грубо и накърняващо личността поведение. От
субективна страна изпълнителното деяние е извършено под форма на вина пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал, че се намира на обществено място сред множество хора и
въпреки това е нанесъл удари в областта на главата и тялото на пострадалия,
като по този начин от една страна е целял да причини телесно увреждане, а от
друга да демонстрира своето неуважение към установения в обществото порядък. Относно
приложението на чл. 78а от НК: Този
съд намира така определеното от страна на първостепенния съд административно наказание
по реда и правилата на чл. 78а от НК за справедливо определено при отчитане на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с
правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд намира, че протестираното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Мотивиран от горното и на
основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски
градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение от 10.02.2021 г. по НАХД №12623/2020 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 23-ти
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.