Р Е Ш Е Н И Е № 260979

 

                                        12.11.2021г., град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР: ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като разгледа докладваното от председателя гражданско  дело №1230 по описа за 2020 година, намери за установено следното:

 

Предявен е иск е с правна квалификация чл.127, ал.2 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на Н.Д.И., ЕГН ********** *** против П.Б.Б., ЕГН ********** ***.

Твърди се, че страните са сключили граждански брак през 2001г., а през 2004г. придобили недвижим имот в гр.********, който бил ползван като семейно жилище. Сумата по договора била заплатена със средства от изтеглен от ищеца банков кредит от Банка ***в размер на 26 800,00 лева. Кредитът бил обезпечен с ипотека върху имот, собственост на родителите на съпруга. За да заличат тази ипотека и за да финансират ремонтни дейности в семейното жилище, съпрузите сключили договор за банков кредит №**/18.04.2004г. с Булбанк АД /сега Уникредит Булбанк АД/ за сумата 33 000,00 лева. И двамата съпрузи били заематели длъжници по този договор. С част от кредита ищецът погасил кредитното задължение към Банка ДСК. Последвали множество рефинансирания на кредитите, извършени от ищеца /подробно описани в исковата молба/, в резултат на което същият твърди, че на 18.10.2019г. окончателно е изплатил дълга към Уникредит Булбанк АД, по който двамата съпрузи били солидарно задължени.

Ищецът твърди, че ответницата Б. по никакъв начин не е участвала в погасяването на изтегления от двамата кредит от Уникредит Булбанк АД, поради което сезира съда с искане да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 26 709,37 лева, представляваща размера на нейното задължение като солидарен длъжник към банката. Сумата се претендира ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от П.Б.Б. чрез адв.М.Т., с който оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че с ищеца са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 28.07.2001г. е прекратен на 19.08.2017г. с влязло в сила решение по гр.д.№219/2017г. на Районен съд – гр. Кърджали. Ответницата оспорва, че получените в заем суми са използвани за задоволяване нужди на семейството, като твърди, че ищецът се е облагодетелствал сам с получените по негова сметка парични средства. Счита, че ищецът следва да конкретизира за какви семейни нужди са ползвани заемните средства, получени по договора Уникредит Булбанк АД. Според Б. останалите кредити, описани в исковата са теглени от ищеца без нейното знание и съгласие, сумите са постъпвали по негова банкова сметка и ги е разходвал както намери за добре. Посочва, че дългът към банката не е погасен изцяло с последващи рефинансирания, тъй като през 2005г. И. е погасил кредита със средства от друг изгоден кредит.

Ответницата твърди, че нейното участие в погасяване на задълженията се изразява в работа по трудово правоотношение, по граждански договори, работа по отглеждане на децата, полагане на грижи в домакинството.

В случай, че предявеният иск бъде уважен, ответницата прави възражение за прихващане със сумата 1600,00 лева, преведена на 18.11.2018г. с платежно нареждане №************ от нейна банкова сметка по сметка на ищеца, за което плащане твърди да е извършено без основание и в резултат на него И. да се е обогатил без основание. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори и това е видно от представеното по делото решение по гр.д.№219/2017г. на Районен съд – гр.Кърджали, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 28.07.2001г., е прекратен с развод на 19.08.2017г. Видно от съдържанието на решението, съпрузите са във фактическа раздяла от 2016г. 

Съгласно нотариален акт №***, т.**, рег.№****, н.д.№533 от 18.06.2004г. на нотариус К.Д. с район на  действие Районен съд гр.Карджали, БулбанкАД е отпуснало на Н.Д.И. и  П.Б.Б. – И. кредит за рефинансиране, ремонт и реконструкция в размер на 33 000,00 лева, която сума съпрузите са се задължили солидарно да изплащат чрез месечни погасителни вноски предвид сключения договор за кредит №**/18.06.2004г. За обезпечаване на вземането на банката съпрузите са учредили в нейна полза ипотека върху свой недвижим имот, представляващ апартамент в гр.********. Въпреки, че поради изтекъл период на съхранение този договор за кредит не беше приобщен като доказателство по делото, не може да се отрече неговото съществуване в правния мир, доколкото съдържанието му е възпроизведено в нотариалния акт, а данни за него има и в наличните банкови извлечения, коментирани в приетата експертиза.    

Установява се, че впоследствие съпругът Н.Д.И. е сключил следните договори за кредит за текущо потребление: на 06.03.2008г. с Банка ***ЕАД за сумата 40 000,00 лева; на 25.09.2012г. с Банка ***ЕАД за сумата 40 000,00 лева; на 25.03.2015г. с Банка ***ЕАД за сумата 50 000,00 лева.

Експертизата на вещото лице В.Ш. установява, че окончателното погасяване на кредита по договора с Булбанк АД от 18.06.2004г. е извършено на 24.03.2008г. с превод от Банка ***ЕАД с наредител Н.И.. Сумата, с която е погасено солидарното задължение на страните е заплатена с част от получения от ищеца на 06.03.2008г. кредит от Банка ***ЕАД. С част от всеки следващ заем И. е погасявал/рефинансирал/ задълженията към банката по предишните кредити. Последният кредит, изтеглен на 25.03.2015г. е изцяло погасен на 18.10.2019г. чрез плащане от ищеца на сумата 31 556,83 лева.

Разпитани са свидетели за установяване на твърденията на страните за това как са разходвани свободните заемни средства, извън тези, използвани за рефинансиране. Според Т.И. -С./сестра на ищеца/ съпрузите са правили основен ремонт на жилището в гр.********, който включвал преустройство, монтиране на соларна инсталация, обзавеждане с мебели по поръчка. М.Б. /майка на ответницата/ също знае, че съпрузите са правили ремонт на жилището. Тя твърди още, че Н. харчел пари за своите хобита – парашутизъм, концерти, почивки, докато П.Б. работела и гледала децата. В тази част показанията на Б. не се кредитират на основание чл.172 от ГПК, като се има предвид възможната й заинтересованост, както и липсата на други доказателства, които да подкрепят казаното.

Тъй като ответницата не доказа по безспорен начин, че остатъкът от получените кредити по време на брака след погасяване на задълженията към банките са разходвани за лични нужди на ищеца, следва да се приеме, че средствата са били употребени за задоволяване нужди на семейството. На основание чл.32, ал.2 от СК страните са били солидарно задължени не само по договора с Булбанк АД, а и по всеки следващ договор за кредит, независимо, че страна по него е само ищеца. Погасяването на всички задължения, с изключение на последното плащане на 18.10.2019г., е извършено преди фактическата раздяла на съпрузите. Всички вноски за погасяване на кредитите, извършени преди раздялата, независимо, че са направени само от ищеца, по презумпция представляват общи семейни средства. От друга страна фактическата раздяла е обстоятелство, което опровергава извода за семеен произход на средствата, поради което съдът намира за доказано, че само последната погасителна вноска от 18.10.2019г. в размер на 31 556,83 лева е с произход лични средства на ищеца. Тъй като не се установиха други уговорки между страните, на основание презумпцията за равна задълженост, установена в чл.127, ал.2 от ЗЗД, ответницата дължи на ищеца половината от тази сума, а именно – 15 778,42 лева. За разликата над този до пълния предявен размер от 26 709,37 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.

Неоснователно е възражението на ответната страна за прихващане на задължението й със сумата 1600,00 лева, която твърди да е превела на 19.11.2018г. по сметката на ищеца без основание. В производството по воденото между страните гр.д.№1540/2018г. на Районен съд – гр. Кръджали П.Б. е направила изявление както в отговора на исковата молба, така и в съдебно заседание на 10.01.2019г., от което става ясно, че въпросната сума от 1600,00 лева представлява размера на издръжката за детето Д., която майката е трябвало да върне на бащата и която касае период, в който детето е живяло с него. Този факт е възприет и в решението на съда, постановено по същото дело.  

Предвид частичното уважаване на иска на страните следва да се присъдят разноски по съразмерност. Ищецът е направил разноски в общ размер 2979,17 лева, а ответницата – в размер на 2900,00 лева. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца сумата 1760,00 лева – разноски съразмерно с уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата сумата 1187,00 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.  

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА П.Б.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Н.Д.И., ЕГН ********** *** сумата 15 778,42 лева, представляваща половината от платената на 18.10.2019г. вноска за погасяване на задълженията по договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2015г., сключен между Н.Д.И. и Банка ДСК ЕАД, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 26.06.2020г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.127, ал.2 от ЗЗД за разликата над уважения до пълния предявен размер от 26 709,37 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявеното от П.Б.Б. възражение за прихващане със сумата 1600,00 лева, преведена без основание по банкова сметка на Н.Д.И. на 18.11.2018г.

ОСЪЖДА П.Б.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Н.Д.И., ЕГН ********** *** сумата 1760,00 лева – разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Н.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на П.Б.Б., ЕГН ********** *** сумата 1187,00 лева - разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.   

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                         

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: