Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260013, 27 юни 2022 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и седми май през две
хиляди двадесет и втора година, в публично съдебно заседание, в следния състав
:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, прокурор………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
92 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано на 16.02.2021г. по иск за обезщетение от непозволено увреждане,
предявен от Н.С. против И.И.
Гражданско дело
№ 177/2021г. е образувано на 16.04.2021г. по искова
молба, подадена от И.И. срещу Н.С. за обезвреда на неимуществени вреди, причинени от
непозволено увреждане, нанесено от Н.С. на И.И..
С определение №
41/20.05.2021г., постановено по гражданско дело № 177/2021г. на РС Котел,
съдът е обединил за общо разглеждане гражданско дело № 177/2021г. и гражданско
дело № 92/2021г., двете на РС Котел, тъй като е намерил, че е налице
връзка между тях и е постановил производството да се движи под номера на
по-рано образуваното – този на настоящото дело.
Ищец по
гражданско дело № 92/2021г. е Н.С.С., а ответник е И.И.И. Предявен е
иск с правна квалификация чл.50 вр. чл.45 от ЗЗД за обезвреда на причинени
неимуществени вреди. Твърди се, че с протоколно определение от 02.02.2021г., постановено
по НОХД № 193/2020г. на РС Котел, ответникът И., тогава
подсъдим, е признат за виновен, затова че на 12.04.2020г. в с. Тича, община Котел, причинил
на Н. С. С. от същото село средна телесна повреда, изразяваща се в порезна рана на лявата предмишница с увреждане на мускул и нерв, причинили нарушена
чувствителност и нарушени функции, водещи до трайно затрудняване движението на
левия горен крайник, с което е
извършил престъпление по чл.129, ал.1 от НК и му е наложено наказание пробация.
Ищецът С. твърди, че е
пострадал от престъплението, в извършването на което е признат подсъдимият И. – на
12.04.2020г. в село Тича ответникът И. неочаквано
намушкал в нож ищеца С. в областта на лявата предмишница, качил се в
автомобила си и заминал. Ищецът С. потърсил медицинска помощ в град Котел и след като
бил прегледан, бил насочен и приет за лечение в Отделението по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Д-р И. Селимински“ в град ****, където били установени
следните увреждания : порезна рана с размери 4-5 см в средна трета на лява
предмишница, без активно кървене, хипертезии на VІ и V пръсти на лявата ръка и
хипотенара, дефицит в активната флексия и абдукация на V пръст. Било извършено
оперативно лечение под местна анестезия, раната била ревизирана, флексията –
срязана, извършен бил лаваж на раната и поставен гофриран дрен. Била поставена
ръкавна гипсова лонгета. На следващия ден ищецът С. бил изписан.
Били му определени два контролни прегледи, дати за превръзка и за сваляне на
конците, както и 25-дневен срок за гипсова имобилизация. Предписано било
антибиотично лечение.
Ищецът С. твърди, че бил
претърпял значителни неимуществени вреди – мъки, страдания и физически болки,
които непосредствено след деянието били устойчиви, продължителни и с висока
интензивност. Тъй като нападението било внезапно и много агресивно, а ищецът С.нямал никаква
възможност да се защити, го възприел като намерение за убийство. Ищецът С. преживял
изключително голям стрес. Поради огромното психическо и емоционално напрежение,
претърпял промяна в начина си на общуване с околните, дължаща се, от една
страна, на душевния тормоз, а от друга, от причинената травма и невъзможността
дълго време да се самообслужва. Изпитвал неудобство, че за елементарни
ежедневни дейности се налагало да бъде подпомаган от трети лица. Изпитвал страх
от смъртта, болки, страдания, засягащи телесната му цялост; душевен тормоз;
нарушаване на съня; високо нервно напрежение, което се отразило на
цялостното му емоционално състояние, на работоспособността му; дълго време след
това поддържал високо кръвно налягане.
Претендира
присъждане на обезщетение в размер на 25000.00 лева, както и законната лихва от
момента на увреждането – 12.04.2020г., до окончателното изпълнение на задължението. Заявена
е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът И. е подал отговор срещу исковата молба, в който се
правят следните възражения и оспорвания : Бил предизвикан от агресивното
поведение на ищеца С., с когото още предния ден влязъл в конфликт, а на
12.04.2020г. го чул да отправя по негов адрес вулгарни думи и
ударил автомобила, с който се движел ответникът И., отворил вратата откъм
шофьорската седалка и започнал да го дърпа, в резултат на което ответникът И. политнал и
паднал на земята, а ищецът С. започнал да му нанася удари с юмруци и ритници.
Ищецът С. бил видимо пиян. За да се защити, ответникът И. извадил нож и
ищецът С., посягайки отново да удари ответника И., си срязал
ръката. Ответникът И. успял да го отблъсне, качил се в автомобила и
избягал, тъй като не бил разбрал, че ищецът С. бил наранен.
Твърди, че с действията си ищецът С. допринесъл за настъпване на вредоносния резултат –
възражение за съпричиняване, което ответникът определя на 50%.
Ответникът И. твърди, че е
налице реторсия и бил действал при условията на афект. Не бил действал
умишлено, а по непредпазливост. Оспорват се наведените в исковата молба
твърдения за последиците от травмата : още на следващия ден ищецът С. бил видян в
много добро физическо и психическо състояние, заплашвал, че „ще си го върне“ на
ответника И., обозначавал се като морален и физически победител в
конфликта между двамата. Бил видян да управлява мотор веднага след случката,
както и да работи на полето и във фермата.
Моли за
отхвърляне на предявения иск или за присъждане на обезщетение по справедливост
при отчитане на приноса на ищеца С..
По гражданско
дело № 177/2021г. ищец е И.И., а ответник –
Н.С. С.. Ищецът И. твърди, че с ответника С. се познават
отдавна. Ответникът С. бил с избухлив характер, агресивна и конфликтна
личност. На 11.04.2020г. между двамата възникнал конфликт по повод обработвани
от тях земеделски земи. На следващия ден ищецът С. минавал с
много ниска скорост с автомобила си през центъра на село Тича и докато се
движел, чул, че някой силно го псува и му крещи да спре. Ищецът И. видял
ответника С., който приближил автомобила и ударил
автомобила, като се чул силен удар. Ищецът И.спрял
автомобила и установил, че ответникът С. бил много
пиян. Свалил прозореца и го попитал какво иска. Ответникът С. отворил
вратата откъм шофьорската седалка и започнал да дърпа ищеца И.. Ищецът И. политнал при
рязкото дърпане и паднал на земята. Ответникът С. започнал да му
нанася удари с юмруци и с ритници в областта на кръста, гърба и по краката.
Ищецът И.се уплашил, успял да се изправи на крака и с дясната
си ръка извадил нож от джоба на вратата на автомобила. Не насочил ножа срещу
ответника С., а само го държал. Ответникът посегнал отново да го
удари с лявата си ръка, ръката преминала край острието на ножа и била
прерязана. Ищецът И. отблъснал със свободната си ръка ответника С., качил се в
автомобила и веднага потеглил.
В резултат на
нанесените му от ответника С. удари ищецът И. претърпял
множество увреждания : болки в дясната половина на гърба, които се засилвали
при всяко движение на десния долен крайник, в областта на раменния пояс и
дясната половина на снагата, в лявата поясна област, които се засилвали при
всяко движение на десния долен крайник, леко оточна и зачервена кожа. Тези
болки ищецът И. изпитвал повече от 10 дни, пречели му да изпълнява
нормалните си задължения и да си върши работата. Наложило се да промени и
организира по друг начин работата си като земеделски производител – да търси
работници, които да вършат неговата работа и да им плаща.
Моли съда да
осъди ответника С. да му заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 25000.00 лева заедно със законната лихва от
12.04.2020г. до окончателното изпълнение на задължението.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът по този иск – Н.С., е подал
отговор, в който се правят следните възражения и оспорвания : Оспорва се
изложената фактическа обстановка и се твърди следното : На 12.04.2020г. около 09 часа
на главната улица в село Тича ищецът И. слязъл от
автомобила си и изричайки обидни думи, се насочил към ответника С.. По средата на
пътя се върнал в автомобила си, извадил нещо оттам и тръгнал пак към ответника
С., продължайки да крещи нецензурни думи. Ответникът С. тръгнал срещу
ищеца И., за да разбере какво иска. Ищецът И. доближил
ответника С. и го мушнал с нож в областта на лявата предмишница,
след което се качил в автомобила си и потеглил.
Ответникът С. оспорва да е
бил пиян и между двамата да е имало конфликти по повод земеделски земи. Предния
ден ищецът И. се разсърдил на ответника С. по друг повод.
Ответникът С. оспорва
твърденията да е нанасял на ищеца И. твърдените в исковата молба наранявания.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно
заседание ищецът Н. С. се явява лично и се представлява от адвокат М.Г. ***,
която поддържа предявения иск и претенцията за разноски.
Ответникът И. И.
се явява лично и се представлява от адвокат А.Н. ***, която поддържа отговора и
направените с него възражения и оспорвания.
Ищецът И.И. се
явява лично и се представлява от адвокат А.Н., която поддържа предявения иск и
претенцията за разноски.
Ответникът Н. С.се
явява лично и се представлява от адвокат М.Г., която поддържа отговора и
направените с него възражения и оспорвания.
В срока по чл.149,
ал.3 от ГПК адвокат М.Г. и адвокат А.Н. са представили писмени бележки, в които
са развити обстойни съображения по основателността на предявените искове.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Н. С. живее в село
Тича, а И. И. – в село Остра могила, двете на територията на Община Котел.
Двамата се познават помежду си. И двамата отглеждат животни. Между тях се
породили конфликти по повод ползването на ливади за паша на животните.
На 12.04.2020г.
около 09:30 часа Н.С. излязъл от дома си и се отправил към магазина в центъра
на селото. Пътят му минавал покрай главния път, минаващ през селото, свързващ
град Котел и град Омуртаг. Покрай пътя имало мост, край който Н. С. минал.
Докато вървял, по пътя от град Котел към град Омуртаг се задал с лекия си
автомобил И. И.. Когато И. И. видял Н. С., спрял до него и започнали да
разговарят. И. И. взел нож и излязъл от автомобила. Посегнал с ножа към тялото
на Н. С., който вдигнал ръка, за да се предпази от намушкване. С ножа И. И.
наранил лявата ръка на Н. С., след което се качил в автомобила и продължил по
пътя си. О ръката на Н. С. потекла кръв. Той хванал раната с другата ръка и се
прибрал вкъщи. Веднага с негов близък заминали за **** и в 12:20 часа същия ден
бил приет по спешност в Отделението по ортопедия при МБАЛ „Д-р И. Селимински“,
където било констатирано следното обективно състояние : порезна рана с размери
4-5 см в средната трета на лявата предмишница, без активно кървене. Бил
опериран под местна анестезия – ревизио, фасциотомия, обилен лаваж, гофриран
дрен, ръкавна гипсова лонгета. Изписан бил на следващия ден – 13.04.2020г., с
подобрение, добре зарастваща оперативна рана, липса на фебрилитет и липса на
значими субективни оплаквания. На Н. С. била издадена епикриза, съдържаща
указание за 25 дни срок на гипсова имобилизация и антибиотична терапия с
ципрофлоксацин за седем дни.
На 16.04.2020г. Н.
С. посетил д-р Тома Чаушев – специалист по съдебна медицина и обща и клинична
патология, който прегледал ищеца и след като се запознал с описаната в
предходния пункт епикриза, му издал съдебномедицинско удостоверение №
133/2020г., в което обективирал резултатите от прегледа така : видимо добро
общо състояние, в съзнание, контактен, адекватен, отговаря добре на поставените
въпроси, ориентиран за време, място и собствена личност, разказва подробности
за инцидента; левият горен крайник превързан, обинтован целият и с гипсова
лонгета.
Ръката на Н. С.
била обездвижена с гипсовата лонгета за около месец, което наложило да бъде
обгрижван от близките си и подпомаган при извършване на обичайните дейности от
ежедневието. Не можел да се грижи за себе си, нито да работи. Изпитвал силни
болки, сънят му се нарушил, започнал да вдига кръвното налягане. След около
месец раните зараснали, но Н. С. не бил в състояние да се грижи за животните и
да върши физически труд. Брат му и баща му поели грижата за кравите, а в дома
му помагал свидетелят В. В., който цепел дърва и помагал при обработването на
градината. Известно подобрение настъпило около есента, когато вече започнал да
си върши работата, но останали трайни увреждания, които правели невъзможно
извършването на определени дейности с лявата ръка.
Към края на 2021г.
Н. С. продал една част от кравите, друга част оставил на брат си и заедно със
съпругата си заминали да живеят в Германия при техния син.
С протоколно
определение от 02.02.2021 г., постановено по НОХД № 193/2020 г. на РС Котел,
неподлежащо на обжалване, съдът одобрил постигнато между РП **** и защитника на
И. И., тогава подсъдим, споразумение, с което последният се признал за виновен
в това, че на 12.04.2020г. в с. Тича,
община Котел, причинил на Н. С. С. от същото село средна телесна повреда, изразяваща се в порезна рана на лявата предмишница с увреждане на мускул и нерв, причинили нарушена
чувствителност и нарушени функции, водещи до трайно затрудняване движението на
левия горен крайник – престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Наложено му е
наказание пробация с продължителност една година на пробационните мерки.
При извършения в
хода на настоящото дело медицински преглед на Н. С. бил издаден амблаторен лист
от 04.02.2022г., в който д-р С.С. – специалист по ортопедия и травматология,
установил оперативен цикатрикс около 5-6см в средната трета на предната уларна
повърхност на лявата предмишница. Движенията на трети, четвърти и пети пръсти
били ограничени. Хипотенерът и интеросалната мускулатура били атрофирали. Била
получена атестезия на четвърти и пети пръсти. На Н. С. било указано да проведе оперативно
лечение.
При изготвяне на
назначената по делото съдебномедицинска експертиза вещото лице д-р С. С.
извършил преглед на Н. С. и установил следното : белег (цикатрикс) по
вътрешната част на лявата предмишница с дължина около 5 см и ширина около 1-22
мм, леко надигнат над околните тъкани, седефеночервеникав цвят. По дланната
повърхност на същата ръка се установила неравност – изпъкнали полета, твърди
при пипане (повишена консистенция), които деформирали леко дланта. Трети,
четвърти и пети пръсти на ръката били свити към дланта на около 50-60 градуса.
Било невъзможно свИ.е на ръката в юмрук, както и пълното изпъване (разгъване)
на пръстите. Невъзможно било да хване и стисне здраво предмети с лявата ръка,
т.е. нарушена и ограничена била хватателната функция.
В експертното
заключение вещото лице д-р С. поддържа следното : увредите, описани в
амбулаторния лист от 04.02.2022г., са последица от деянието, извършено на
12.04.2020г. Силните болки от порезната рана и последвалото оперативно лечение
продължили за около седмица, като тяхната интензивност и острота зависи от
възрастта, общото здравословно състояние, прага на дразнимост, типа нервна
система. Вещото лице сочи, че е възможна появата на хронични болки на базата на
анатомични изменения – притискане на мускул и нерв от сраствания (фиброзни
промени на мястото на раната и оперативния цикатрикс), които да доведат до
констатираните ограничения в движението на трети, четвърти и пети пръсти,
слабост на захвата с пръстите, анестезия на пръстите, атрофия на хипотенара на
интеркосталната мускулатура на дланта на лявата ръка. Тъй като болката е
субективно усещане, няма как да бъде описан нейният интензитет. Вещото лице
сочи, че установените анатомични промени и функционални нарушения на лявата
ръка могат да бъдат лекувани оперативно, но не може да се даде отговор дали ще
бъдат излекувани напълно. Вещото лице отрича вероятността ищецът С.да е управлявал
мотоциклет пет дни след причинената му телесна повреда.
И И. И. представя
съдебномедицинско удостоверение № 132, издадено на 13.04.2020г., също от д-р
Тома Чаушев, в което са отрезени резултатите от извършения преглед : Установени
били болки в областта на дясната половина на гърба, като болките се засилвали
при раздвижване на десния горен крайник в областта на десния раменен пояс и
дясната половина на снагата; в лявата поясна област също били установени болки,
които се засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на десния долен
крайник в областта на дясната тазобедрена става, кожата там била леко зачервена
и оточна върху площ с размери около 6-7 см. На съдебния лекат ответникът И.
съобщил, че на 12.04.2020г. около 09:30-10:00 часа пред магазина в село Тича
бил нападнат от мъж на име Н., който го ритал в областта на дясната половина на
кръста и го ударил с ръка в областта на дясната половина на гърба и оттогава
имал болки, които били силни и ставали по – силни – при раздвижване на
травмираните области на тялото. Болките в областта на дясната половина на
кръста ирадиирали надолу през седалищната област по задната повърхност на
десния долен крайник.
Горната фактическа
обстановка съдът изгради след анализира всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
Писмените доказателства съдът ги цени, съобразно доказателствената сила,
която им придава ГПК.
На основание чл.300 от ГПК съдът приема за доказани фактите, които са част
от състава на престъплението по чл.129 от НК, за което И.И.е признат за виновен
със споразумението – че на 12.04.2020г. в село Тича причинил на Н. С. средна
телесна повреда, изразяваща се в порезна рана на лявата предмишница с увреждане
на мускул и нерв, причинила нарушена чувствителност и нарушени функции, водещи
до трайно затруднение на движението на левия горен крайник.
Съдът кредитира в нейната цялост приета по делото съдебномедицинска
експертиза, след като прецени, че е даден компетентен отговор на поставените
въпроси и не се изтъкнаха никакви съмнения с обективността и безпристрастността
на вещото лице.
Относно
свидетелските показания : По делото бяха разпитани петима свидетели – П. С., Б.
Ш., В. В., И.Р. и И. А., първите трима от които по искане на Н. С., а
останалите двама по искане на И. И..
Свидетелите П. С.
и В. В.дават сведения за състоянието на Н.С.след операцията и за помощта и
грижите, от които се е нуждаел. Свидетелката С.е майка на Н. С., а свидетелят В.
– негов съсед.
Свидетелят Б. Ш.
също е съсед на Н.С. и очевидец на деянието, който лично възприел случилото се
от два – три метра разстояние. Този свидетел отрича на местопрестъплението да е
имало други свидетели.
Свидетелят И. Р.
твърди, че заедно с още двама приятели пътували с автомобил по пътя, минаващ
през село Тича и спрели да пият кафе. Свидетелят и още един от пътниците се
взели кафе от кафе – автомат, но не останали там да го пият, а тръгнали по пътя
и спрели някъде около моста. Третият пътник отишъл до бензиностанцията да
зареди гориво. Докато пиели кафе и пушели цигари, свидетелят и приятелят му
видели как някой вика : „Спри, бе, майка ти ще еба!“ Лекият автомобил,
управляван от И. И., спрял. И.И.спрял, излязъл от автомобила и започнал да
обикаля покрай него, за да търси този, който му викал. Н. С. бил този, който
викал. Идвал от другото платно. И. И. карал бавно и може би му бил отворен
прозореца, затова бил чул виковете на Н.С.. Н. С. приближил и ритнал автомобила
по калник, приближил се към шофьорската врата, отворил я, издърпал отвътре И. И.,
започнал да го влачи по земята и да го рита. По едно време престанал и И. И..
се качил в автомобила си и заминал.
Свидетелят твърди, че други очевидци, освен него и приятелят му, нямало.
Отрича да е виждал нож в ръката на И. И.и кръв по Н. С.. Свидетелят заяви, че
го дострашало да се намеси и след като третият пътник пристигнал с автомобила
им, се качили и продължили по пътя.
Свидетелят И. А. е
баща на И. И. и пресъздава в показанията си разказа на сина си за случилото се
– че минавал през село Тича с автомобила и тогава Н. С. слизал по стълбите и го
псувал, като още от предната вечер имали конфликт по повод пашата на животните.
Тъй като И. И. не знаел за какво го псува Н. С., спрял и тогава Н. С. ритнал
калника, отворил вратата, извадил И. И. и започнал да го удря в дясната страна
на гърба, около плешката. Свидетелят А. сочи, че И. И. имал продължително време
– 10-12 дни, болки от нанесените му удари, трудно движел кръста си, трудно
става от стол, трудно си движел дясната ръка, защото имал синини по нея. И. И.
му казал, че Н. С. бил извадил нож, но тъй като И. И. се предпазил, Н. С. се
самонаръгал неволно.
С определението си
по чл.140 от ГПК съдът е указал на страните, че не подлежат на пререшаване
въпросите, решени с присъдата на наказателния съд, относно това дали е
извършено деянието, дали е извършено виновно и неговата противоправност.
Съобразно въведеното от ГПК ограничение, съдът не кредитира показанията на
свидетеля И. Р. за липса на причинени на Н.С. телесни увреждания, причинени от
И. И.. Същото се отнася и до производните по характера си показания на
свидетеля И. А., пресъздаващи разказа на И.И.за механизма на причиняване на
телесната повреда – че Н. С. се бил самонаранил. Прави впечатление почти
пълното припокрИ.е на показанията на свидетеля И. Р. с версията на И. И.,
пресъздадена пред съда посредством показанията на свидетеля И. А., явяващи се в
остро противоречие с фактите, които съдът приема за установени на основание
чл.300 от ГПК – кой е нанесъл телесната повреда и кое лице е пострадало.
Показанията на свидетеля И. Р. обслужват изцяло защитната позиция на И. И.
срещу предявения срещу него иск и твърденията, изложени в исковата молба,
предявена срещу Н. С. Пак в определението си по чл.140 от ГПК съдът е указал,
че е недопустимо гражданският съд да изследва дали И. И.е извършил
престъплението при условията на афект, че следвало да се приложи института на
реторсията и че бил извършил престъплението при непредпазлива форма на вина,
тъй като би се постигнал ефектът на ревизия на влезлия в сила акт на
наказателния съд.
Отделно от
изложеното в предходния пункт, внимателният прочит на показанията на И. Р.води
до извод за пълната им недостоверност и основание съдът да ги игнорира в
тяхната цялост. Показанията на този свидетел страдат от липса на вътрешна
логическа последователност и влизат в пряка конфронтация с показанията на
свидетеля Б. Ш., писмените доказателства и експертното заключение. Дори и да се
приеме, че този свидетел е бил очевидец, недостоверни са показанията му, в
които се твърди, че Н. С. викал и псувал, като виковете му били възприети от
движещия се в лекия си автомобил Н. С., по причина че това е невъзможно. На
въпроса как И. И. е чул виковете на Н. С., свидетелят твърде произволно
допусна, че И.И.може да е шофирал с отворен прозорец, а всъщност изказаното
предположение съдът тълкува като оправдание за депозираните от него неверни
показания. При положение че е безспорно установено, че на Н. С. е била причинена
порезна рана с кръвотечение, е необяснимо как свидетелят И. Р. не е видял
стичащата се от раната кръв. Разпитан като обвиняем на 07.10.2020г. по ДП №
103/2020г. на РУ на МВР Котел, дори И. И. не твърди на местопрестъплението да
са присъствали свидетелят И. Р.и друго неустановено по делото лице, а сочи, че
там били двама негови познати от село Тича, които работели в Демет паркет,
единият от които очевидно е свидетелят Б. Ш.. Никъде нито в обясненията му като
обвиняем, нито в показанията му като свидетел по досъдебното производство, не
се твърди там да са присъствали и още две лица, едно от които да е бил
свидетелят И. Р.. Протоколите за разпит по наказателното дело съдът цени като
частни писмени доказателства, на които чл.180 от ГПК придава доказателствена
сила. Доколкото липсва оспорване, съдът приема, че обясненията, респ.
показанията на И. И., дадени по наказателното дело, са частни документи,
подписани от него и съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от И. И..
Посредством тези протоколи съдът приема, че на местопрестъплението са
присъствали две лица – свидетелят Б. Ш., както и лицето Х.М. който на
12.04.2020г. бил разпитан като свидетел по досъдебното производство. В
показанията си/обясненията си И. И.признава факт, който в настоящото дело
отрича, и след като това извънсъдебно признание се съдържа в изявление пред
държавен орган, то има същата доказателствена сила като съдебното признание (решение № 119 от 26.05.2014 г. на ВКС по гражд. дело № 7034/2013
г., I г. о.).
От изложеното по –
горе съдът стигна до извода, че свидетелят И.Р. и друго неустановено по делото
не са присъствали на мястото, където И.. И. е нанесъл на 12.04.2020г. на Н. С.
средна телесна повреда.
Показанията на
свидетелката П. С. съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се основава на особеностите на свидетелските показания
като средство за възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено
възприети от свидетеля факти, но поради
наличие на емоционална
връзка между свидетеля и
някоя от страните по делото, може да се засегнал в една или друга степен възприемането, запаметяването или интерпретацията
на фактите. В тази насока и законът изрично утвърждава необходимостта от
критичен поглед върху показания, дадени от емоционално обвързани със страна по
спора свидетели, без обаче да ги лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира
дадени под страх от наказателна отговорност показания от
заинтересовано лице само ако и доколкото е подложено на съмнение от друго,
обективно установено в процеса обстоятелство. Показанията на свидетелката С.са ценен източник на данни
по случая, тъй като тя, като майка на Н.С., има преки и непосредствени възприятия
за състоянието на сина ù след причиненото му посегателство. Няма
основание нейните показания да бъдат игнорирани само и единствено поради
роднинските ù отношения с Н. С., дори напротив. Тъй като се твърдят
факти от лично естество, е обяснимо и логично те да не са достояние на голям и
неограничен кръг от хора, а да са известни именно вътре в семейството и на
близките им приятели.
Така обсъдени,
показанията на свидетелката П. С. са в унисон с писмените доказателства и със
заключението на съдебномедицинската експертиза относно последиците от
причинената на Н.С. телесна повреда. Показанията на свидетелите Б. Ш. и В.В.
съдът също кредитира в тяхната цялост, тъй като няма основания за противния
извод.
В тази връзка за
несериозно се преценява твърдението на свидетеля И. А., че пет дена след
инцидента бил видял Н. С.да кара мотора, която възможност с категоричност се
отрече от вещото лице. Показанията на свидетеля А. съдът също подложи на анализ
и проверка по реда на чл.172 от ГПК и установи, че те са изцяло недостоверни. В
показанията на свидетеля А. явства стремеж да убеди съда, че пострадал от
престъплението е не Н. С., а синът му И. И.. Отрича да знае, че И.И. е признат
за виновен за извършено от него престъпление по чл.129 от НК, по което жертва е
Н. С.. Съобщава за интензивни болки и страдания, които преживял И. И. в
резултат на нанесения му от Н. С. побой, каквито увреждания обаче не са
констатирани от д-р Чаушев, прегледал на 13.04.2020г. И. И.и издал
съдебномедицинско удостоверение, в което отразил субективните оплаквания на
прегледания. Не са описани насинявания на дясната ръка, както твърди
свидетелят. Такива насинявания би следвало да са били налични по време на
прегледа, но щом не са били установени, съдът приема, че обективно не са
съществували. Единствената обективна находка, установена от съдебния лекар, е
зачервяване на кожата и оточност с площ около 6-7 см в областта на дясната
тазобедрена става.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
По иска, предявен
от Н. С., срещу И. И. : Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Деянието, противоправността и вината установени и доказани по силата на
обвързващата разпоредба на чл.300 от ГПК.
Посредством показанията на свидетелите П. С., Б. Ш. и В. В. и експертното
заключение се установиха твърденията на ищеца, че е претърпял болки, страдания
и недобства от извършеното спрямо нето престъпно посегателство.
Съдът приема, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от
увреждането, с което е установен и
последният елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – причинната връзка,
която се търси между деянието и настъпването на неблагоприятните последици в
сферата на пострадалата. Тази връзка е от значение за определяне на подлежащите
на обезщетяване вреди, тя е критерий за обема на отговорността с оглед нормата
на чл.52 от ЗЗД, според която обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително
пълен обем болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици,
възникнали от деликта. По справедливост съдът прецени, че не следва да се
ограничи до болките и страданията на ищеца, изживени в момента на
престъплението, а следва да се имат пред вид и тези, изживени и след това. При
причиняване на порезната рана Н. С. безспорно е претърпял болки и страдания, но
те не са прекратени тогава, а са продължили по време на лечението и след него.
За да обезщети претърП.те неимуществени вреди по справедливост съдът следва да
изходи от нормата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, според която се обезщетяват
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът се
съобрази със степента на болките и страдания, за да определи по справедливост
тяхната продължителност – начиная момента на причиняване на телесната повреда,
болничното лечение, периодът на гипсовата имобилизация, възстановителният
процес след отстраняване на гипса. През този период Н. С. е било наложително да
бъде обгрижван от близките си, не можел да работи, не можел да спи, вдигал
кръвното налягане. Когато била с поставена на нея гипсова лонгета, ранената
ръка е следвало да бъде щадена и Н.С. изобщо не е можел да си служи с нея.
Болките и страданията обаче не са преустановени и понастоящем. Уврежданията
продължават да имат практическо значение и към момента на приключване на
съдебното следствие, т.е. две години и един месец след извършване на деянието.
И досега хватателната функция на лявата ръка е нарушена, тъй като са ограничени
движенията на три от пръстите – трети, четвърти и пети, атрофирали са
хипотенарът и интерколарната мускулатура. Описаните нарушения практически са
довели до невъзможност, която продължава и досега, Н. С. да извършва физически
труд, при който активно участие имат и двете ръце. Професията му на фермер
станала немислима, тъй като грижата за животните предполага извършване на
постоянни действия и с двете ръце едновременно – да се носи сено на животните,
да се почиства, да се носят тежки предмети и пр. Същото се отнася и до обичайните
ежедневни дейности, за извършването на които Н. С. е наложително да използва
само здравата дясна ръка. Невъзможността да си служи с лявата ръка неминуемо
води до душевен дискомфорт и усещане за непълноценно съществуване. Както д-р С.,
така и вещото лице д-р С. са отправили препоръка за оперативно лечение, но без
сигурност дали съществуващите проблеми ще бъдат преодолени. След като обсъди в
съвкупност всички посочени по – гори аргументи съдът прецени, че справедливият
размер на обезщетението е 18000.00 лева.
Неоснователно е противопоставеното и прието за разглеждане възражение за
съпричиняване, въведено в процеса от И. И. с отговора срещу исковата молба. По
делото не се събраха данни Н. С. с поведението си да е допринесъл за настъпване
на причиненото му увреждане. Останаха недоказани твърденията му, че Н. С. бил
ритал по автомобила, че го бил извлякъл от автомобила, че го бил влачил по
земята и че го бил ритал. Такива данни се съдържат в обясненията на свидетеля И.
Р., които съдът прие за неистински и не
ги кредитира.
Искът до пълния му предявен размер 25000.00 лева следва да се отхвърли.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва от деня на
увреждането – 12.04.2020г., тъй като при задължение, произтичащо от
неползволено увреждане, деликвентът изпада в забава и без да е необходима
покана – чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По иска, предавен от И. И. срещу Н. .С. : Искът е изцяло неоснователен.
Ищецът по този иск не установи при условията на пълно главно доказване
елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, за които носи последиците от
недоказването им. Не се установи, че на 12.04.2020г. Н. С. му нанесъл телесни
увреждания, че е действал противоправно, че И. И. бил претърпял болки и
страдалия и че съществува причинна връзка между противоправното поведение на Н.
С. и претърП.те от И. И. неимуществени вреди. Както вече беше посочено по –
горе, на 14.04.2020г. съдебният лекар д-р Чаушев констатирал охлузване и
зачервяване в областта на дясната тазобедрена става. Останалите описани в
удостоверението оплаквания са описание на субективните усещания на И. И. – че
изпитвал болки в определени области и при определени движения. При положение че
по делото липсват доказателства Н. С. да е нанесъл на 12.04.2020г. телесни
увеждания на И.И. то съдът приема, че дори и И. И. да е изпитвал някакви болки
и да има някакви охлузвания, то те не са причинени от Н.С.. Свидетелят – очевидец
Б. Ш. отрича Н. С. да е удрял И. И. по тялото, да го е влачил по земята и пр.
Ако Н. С. беше нанесъл на И. И. такъв побой, по тялото му щеше да са видими
следи от този побой, докато два дни след това такива следи липсват. Охлузването
не може а приори да се приеме, че е причинено от Н. С.на 12.04.2020г. тогава
когато И. И. му срязъл ръката с нож. Десет дни по късно – на 22.04.2020г., И. И.
бил прегледан и му бил издаден амбулаторен лист, в който доктор Сотиров описал
обективно състояние, твърде различаващо се от това, което е описал д-р Чаушев
на 14.04.2020г. При сравителния анализ на двата медицински документа съдът се
доверява и възприема данни, описани в съставеното първо по време удостоверение.
По изложените съображения съдът следва да отхвърли предявения иск изцяло.
По претенциите за разноски :
Адвокат Г. е заявила искане за определяне на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА както по иска, предявен от Н. С., така и по иска,
предвен срещу него, по причина че му е оказала безплатна правна помощ като
материално затруднен. Според чл.38, ал.2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение и осъжда другата страна да го заплати.
С оглед изхода от спора по
предявения от Н. С. иск, възнаграждението следва да бъде определено в размер, съобразно с уважената част от исковата претенция. За уважената част от иска е приложим чл.7, ал.2, т.4
от Наредбата, според който минималното възнаграждение е 1070.00лв. Делото не се
отличава с правна и
фактическа сложност, различна от
обичайната, и по тази причина минималното възнаграждение се явява
справедливо и обосновано. По същите съображения следва да се определи и
възнаграждение по исковата молба, по която Н. С. е ответник, което е в размер
на 1280.00 лева.
И. И. има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявения
срещу него иск. И. И. е представляван по делото от адвокат А.Н., която
представила пълномощно и договор за правна помощ. Уговорено е било адвокатско
възнаграждение в размер на 1280.00 лева, платимо по сметка. Тъй като не са
представени доказателства, че сметката на адвокат Н. е заверена с посочената
сума, то претенцията за разноски е изцяло неоснователна – ТР № 6/06.11.2013г.,
постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т.1.
Съдът следва да осъди И. И. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт сумата 720.00 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер
на предявения срещу него иск, както и сумата 300.00 лева, платена на вещото
лице.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.50 вр. чл.45 от ЗЗД И. И. И., ЕГН //**********село
Остра могила, община Котел, да заплати на Н. С. С. ЕГН ***********, село Тича,
община Котел, ул.*********, сумата 18000.00 (осемнадесет хиляда) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от непозволено увреждане,
извършено на 12.04.2020г. в село Тича, за което ответникът е признат за
виновен, че е извършил престъпление по чл.129 от НК, с определение от
02.02.2021г, постановено по НОХД № 193/2020г. на РС Котел, с което е одобрено
споразумение, постигнато между РП **** и защитника на ответника, заедно със
законната лихва от 12.04.2020г. до окончателното изпълнение на задължение, като
иска за разликата до пълния му предявен размер 25000.00 лева отхвърля, както и
претенцията за законна лихва върху отхвърлената част от предявения иск.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.50 вр. чл.45 от ЗЗД, предявен от И. И.
И., с посочени данни, срещу Н.С. С. с посочени данни, за сумата 25000.00 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от ответника от
непозволено увреждане, извършено на 12.04.2020г. в село Тича, като отхвърля и
претенцията за законна лихва от 12.04.2020г. до окончателно изпълнение на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА И. И. И., с посочени данни, да
заплати на адвокат М.Г. *** 11-Б-1, сумата 2351.00 (две хиляди триста петдесет
и един лева) лева, представляващо определено от съда адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на Н. С. С. – ищец по гражданско дело №
92/2021г на РС Котел и ответникът по гражданско дело № 177/2021г на РС Котел,
обединени за общо разглеждане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на И. И. И., с посочени данни, за присъждане на
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК И. И. И., с посочени данни, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата
720.00 (седемстотин и двадесет) лева, представляващи държавна такса върху
уважения размер на предявения срещу него иск, както и сумата 300.00 (триста)
лева, представляващи разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред ОС **** с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я :