Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.12.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №11912/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Ищците Н.Т.А., П.С.А. и М.С.А., конституирани по реда на чл.227 от ГПК като
наследници по закон на С.И.А., излагат в исковата
молба, че на 05.06.2009г. е сключен договор за заем между С.А. и ответника,
по силата на който му е предоставена сумата от 300 000лева, за срок от
една година, при дължима годишна лихва в размер от 6% и краен срок за връщане
05.06.2010г. на главницата и дължимата лихва. За обезпечаване вземането по договора
заемателят учредил ипотека върху недвижим имот съпружеска имуществена общност,
както и върху недвижими имоти, собственост на "М.М" ЕООД, на която е
управител и едноличен собственик. Обезпечението е обективирано в нот. акт за
учредяване на договорна ипотека № 148, том III, рег.№6152, дело№459/2009г. на нотариусН. с рег.№ 040. Съгласно договора, при непогасяване на заема
в определения срок заемателят дължи наказателна лихва в размер на 0,5% от
просрочената сума за всеки просрочен ден. При неплащане към 06.07.2010г. освен наказателна лихва ,
дължи и неустойка в размер на 25 426 лева.
На 07.06.2009г. заемателят подписал и предоставил на заемодателят
декларация, с която потвърждава получаването пълния размер на заема , съгласно
сключения договор.
Между страните са сключени три анекса
към договора за заем, като с анекс от 06.06.2009г. страните договорили
изменение на лихвения процент на 6% за всяко тримесечие, след което договорната
лихва възлиза на 24% на годишна база, считано от 06.06.2009г. С анекс от
15.12.2010г. страните договорили срокът на договора за бъде продължен до
30.09.2011г., неплатените лихви за 2010г. да се капитализират към главницата на
заема. С анекс от 26.09.2011г. страните договорили продължаване срока на заема
до 30.09.2012г. и неизплатената и дължима лихва за 2011г. до 30.12.2011г. да се капитализира към
главницата.
Излагат твърдения, че всички плащания по договора за заем са в размер на
4500лева и представляват частични плащания на договорни лихви, поради което
ответникът дължи главница в размер на 300 000лева, като са издадени изпълнителен
лист и заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 50 000лева по
гр.дело№ 35900/2012г. на Софийски районен съд,
а за сумата от 250 000лева изп. лист и
заповед за изпълнение на парично задължение по гр.дело№ 35004/2017г. на
Софийски районен съд,88-ми състав. Твърди се, че договорната лихва за периода
от 05.06.2009г. до 30.09.2012г. е в размер на 238 200лева, като са издадени
изп. лист и заповед за сумата от 3 000лева по гр.дело№35900/2012г. на РС, за сумата
от 45 000лева по гр.дело №35004/2017г. на Софийски районен съд. Излагат, че ответникът
дължи договорна неустойка в размер на 25 426 лева и наказателна лихва в размер
на 0,5% върху неплатената сума за всеки просрочен ден. Твърдят, че във връзка с неизпълнението по договора за
заем са водени следните дела между С.А. и ответника:
-гр.дело№35900/2012г. на Софийски районен съд, 50-ти състав, по което са
издадени изп.лист и заповед по чл.417 от ГПК срещу отвтеника за сумата от 50
000лева главница, ведно със законната лихва от 25.07.2012г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размр на 3000лева , държ. такса в размер на
1060лева.
-гр.дело№35004/2017г. на Софийски
районен съд , 88-ми състав са издадени
изпълнителен лист и заповед по чл.417 от ГПК
за галвница в размер на 250 000лева , ведно със законната лихва от
30.05.2017г. до окончателното плащане, 45 000лева договорна лихва и 5900лева държ. такса. Длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед , което обуславя правният интерес от
предявяване на иск за устанвяване вземнето на ищеца за посочените суми.
Предвид изложеното е предявен иск за установяване по отношение на ответника,
че дължи сумата от 250 000лева, представляваща главница по договор за заем,
обективиран в нот. акт за учредяване на договорна ипотека от 05.06.2009г.,
ведно със законната лихва от 30.05.2017г. до окончателното плащане, сумата от
45 000лева договорна лихва за периода от
01.06.2014г. до 30.05.2017г., за които е издадена заповед по
ч.гр.дело№35004/2017г. на Софийски районен съд , 88-ми състав.
Ищецът "С.***" ЕООД излага
в исковата си молба, че с договор за цесия от 17.09.2019г., вписан в службата
по вписванията на 18.09.2019г., С.И.А. му прехвърлил вземането от И.П.И.,
произтичащо от договор за паричен заем от 05.06.2009г., три анекса към него и
нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №148/2009г.,
вписан с акт №134, том13, дв. вх.№22495/05.06.2009г. по описа на АВ, подновена
с вписване на 23.05.2019г., акт том 23, акт№ 183/2019г., дв.вх.№30856, въз
основа на който са издадени два броя изп. листа, като в пункт 2 са описани
процесните вземания, за които е издаден изп.лист от 21.06.2017г. по гр.дело 35004/2017г. на
Софийски районен съд, 88-ми състав. Твърди, че с молба -уведомление с вх.№ 2636/08.10.2019г., подадена по
изп.дело№ 20199230400023 по описа на ЧСИ Н., е уведомен за сключения договор за
цесия и е направено искане да бъде
конституиран като взискател по делото.
Ответникът И.П.И. в писмения си
отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Излага съображения
за нищожност на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.дело№35004/2017г. По отношение на заповедта за незабавно изпълнение
твърди, че е издадена в противоречие със закона. Не излага становище по
съществото на спора, както и твърдения за плащане на процесните суми.
В допълнителна искова молба ищците излага съображения за неоснователност на
възраженията на ответника, изложени в писмения отговор.
Ответникът не представя в срок допълнителен отговор.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за заем от 05.06.2009г., сключен межди С.И.А. като заемодател и И.П.И.,
като заемател, е договорено предоставяне на сума в размер на 300 000лева за
срок от една година, при дължима годишна лихва от 6%. В деня на подписване на договора заемодателят
се задължил да преведе на заемателя сума в размер на 60 000лева по посочена банкова сметка, ***00лева да бъде
предоставена след снабдяване на
заемодателя с удостоверение за тежести, издадено от службата по вписванията, от
които да е видно, че ипотеките върху имотите, обезпечаващи заема, са вписани,
както и че няма други вписани ипотеки върху тях. Крайният срок за връщане на
сумата, включваща главница и лихви, е 05.06.2010г.
В чл.5 е предвидено задължение за заемателя да учреди ипотека върху
недвижим имот СИО, както и собственост на "М.-М"ЕООД , на което е
управител и едноличен собственик. Съгласно чл. 7 от договора, ако заемателят не погаси заема в срока по чл.3,
той дължи наказателна лихва в размер на 0,5% от просрочената сума за всеки
просрочен ден. При неплащане към 06.07.2010г., освен дължимата наказателна
лихва, е длъжен да плати неустойка в размер на 25 426 лева.
От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имоти№148, томIII, рег.№6152, дело№495 /2009г. се установява, че за обезпечаване на
вземането по договора за заем, ответникът учредява договорна ипотека върху
недвижим имот в режим на СИО и недвижими имоти, собственост на "М.-М"ЕООД, които са подробно
описани в нот.акт. На 07.06.2009г. И.И.
декларира, че на 05.06.2009г. е получил
от С.А. пълния размер на заема, съгласно сключена между тях договорна ипотека,
учредена с нот. Акт №148/2009г.
С анекс №1 от 06.06.2009г. страните договарят промяна на лихвения
процент от 6% годишно на 6% за всеки три месеца, като промяната
влиза в сила на от 05.06.2009г. С
анекс№2 от 15.12.2010г. е продължен срока на договора до 30.09.2011г., като
неплатените лихви се капитализират към главницата на заема. Предвидено е, че
неспазване на договореностите в анекса
прави заема незабавно изискуем и ще се пристъпи към публична продажба на
обезпечението по него. С анекс №3 от 26.09.2011г. е продължен срока на договора до 30.09.2012г.,
договорено е при невъзможност дължимата лихва за 2011г. да бъде изплатена до
31.12.2011г. същата да се капитализира.
С договор за цесия от 17.09.2019г., вписан в Агенция по вписванията на 18.09.2019г., сключен между С.А. и "С.2."ЕООД е прехвърлено възмездно
вземането на С.А. от И.И., произтичащо от договор за паричен заем от 05.06.2009г., анекси към него, и нот. акт
за учредяване на договорна ипотека №148/2009г., въз основа на който са издадени
два изпълнителни листа, един от които е от 21.06.2017г. по ч. гр.дело№
35004/2017г. на Софийски районен съд, 88-ми състав. Цесионерът поел задължение
в срок от 20 работни дни да предприеме действия във връзка с уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане и подписване на договора.
С молба-уведомление с вх. №
2636/08.10.2019г., подадена по изп.дело№ 20199230400023 по описа на ЧСИН.,
"С.2."ЕООД го уведомява за
сключения договор за цесия и е направено
искане да бъде конституиран като взискател по делото. С разпореждане същият е
конституиран като взискател и е разпоредено да се уведоми длъжника и третото
лице ипотекарен длъжник.
Въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, подадено от С.А. на 30.05.2017г.,
е образувано ч.гр.дело№35004/2017г. на Софийски районен съд, 88-ми състав, по
което е издадена заповед по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено И.И. да плати
на С.А. сумата от 250 000лева, главница, ведно със законната лихва за периода
от 30.05.2017г. до окончателното плащане, 45 000лева договорна лихва за периода
от 01.06.2014г. до 50.05.2017г., както и разноски по делото в размер на
5900лева. Посочено е, че вземането произтича от
гореописаните договор за кредит и нот. акт за учредяване на договорна
ипотека.
На 05.03. 2019г. е подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК,
във връзка с което са дадени указания на
заявителя по чл.415 от ГПК с разпореждане от 18.03.2019г. за предявяване на иск
за установяване на вземането в едномесечен срок
от съобщението. В тази връзка е предявен иск за установяване на
вземането по посочената заповед, по който е образувано настоящото
производство.
След служебна справка в НБДН е установено, че С.И.А. е починал на 24.08.2020г.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че между С.И.А. и ответника е сключен договор за заем на 05.06.2009г., по силата на който е предоставена сума в
размер на 300 000лева срещу задължението за връщането й в срок до една година,
при дължима годишна лихва в размер на 6%. От съдържанието на договора се
установява, че в деня на подписването му е преведена на заемателя сума в размер
на 60 000лева по посочена банкова сметка. ***.06.2009г. И.И. декларира, че на
05.06.2009г. е получил от С.А. пълния размер на заема, съгласно договорна
ипотека, учредена с нот. Акт №148/2009г.
В изпълнение на сключения договор за заем и за обезпечаване на вземането по
него е учредена ипотека върху недвижим имот СИО, както и собственост на "М.-М"ЕООД
с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имоти№148,
томIII, рег.№6152, дело№495 /2009г. Сключени са три анекса към договора за заем, с които е продължаван срока му,
като с последния анекс №3 от 26.09.2011г.
е продължен срока до 30.09.2012г., като след изтичане на този срок
подлежи на връщане главницата и договорната лихва.
От горепосочените писмени доказателства
се установява, че между С.А. и ответника е сключен валиден договор за заем, по
който заемодателят е изпълнил задълженията си, като е превел, по посочената в
договора банкова сметка, ***. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
насрещните си задължения по договора за заем за връщане на получената сума,
ведно с договорна лихва, съобразно с параметрите на договора. В тази връзка не
са ангажирани доказателства, поради което следва да се направи извод, че
ответникът не е изпълнил задължението си да върне дадената на заем сума, ведно
с договорната лихва, в срок до 30.09.2012г.
С договор за цесия от 17.09.2019г.,
вписан в Агенция по вписванията на 18.09.2019г.,
С.А. е прехвърлил на "С.2."ЕООД вземането си, произтичащо от договор за паричен
заем от 05.06.2009г., анекси към него, и
нот. акт за учредяване на договорна ипотека №148/2009г., въз основа на който са
издадени два изпълнителни листа, един от които е от 21.06.2017г. по ч. гр.дело№
35004/2017г. на Софийски районен съд, 88-ми състав.
Представена е молба-уведомление с
вх. № 2636/08.10.2019г., подадена по изп. дело№ 20199230400023 по описа на ЧСИН.,
"С.2."ЕООД, с която е уведомен ЧСИ за сключения договор за цесия и е направено искане да бъде конституиран като
взискател по делото. С разпореждане на ЧСИ цесионерът е конституиран като
взискател и е разпоредено да се уведоми
длъжника и третото лице ипотекарен длъжник. Не са представени доказателства, от които да
се установи, че уведомлението е връчено на длъжника по изпълнителното дело, за
да се приеме, че договорът за цесия е породил правни последици в резултат от
него.
В
решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ T. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, съдържащо задължителни указания по
прилагане на закона е предвидено,
че следва да бъде съобразен настъпилия в хода на процеса факт на получаване на
отправеното от цедента до длъжника уведомление за цесията. "Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 188, ал. 3 ГПК
(отм.). Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано".
Съдът приема, че с получаването на книжата по делото, както и определението
по чл.140 от ГПК от 22.03.2021г., в обстоятелствената част на което е посочено
обстоятелството за сключване на договора за цесия, ответникът е уведомен за
същия. Предвид указанията
дадени в посоченото решение по прилагане на закона, следва да се приеме, че с
връчване на книжата по делото и определението по чл.140 от ГПК-12.04.2021г., ответникът е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането по процесния договор за заем на трето лице "С.2."
ЕООД, поради което този договор е породил правни последици спрямо него.
В резултат от сключения договор
процесните вземания са прехвърлени на ищеца "С.2." ЕООД, поради което
се установява неговата активна
материално-правна легитимация по предявените искове, като следва да се приеме
за установено, че ответникът дължи процесните суми на "С.2." ЕООД и
да се отхвърлят исковете на конституираните по реда на чл.227 от ГПК ищци, тъй
като преди откриване на наследството С.А. е прехвърлил вземането си по
процесния договор на трето лице, като до приключване на устните състезания по
настоящото дело договорът за цесия е породил правни последици.
Съгласно т.9 от тълкувателно
решение №4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
В настоящото производство се установява , че след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е
настъпила промяна на обстоятелствата, изразяваща се в прехвърляне на вземането
чрез породил правни последици след датата на исковата молба договор за цесия, поради
което активно материално-правно легитимиран по иска за установяване
съществуване на вземането по процесния договор за заем е цесионерът, на когото
е прехвърлено вземането.
Поради това следва да се приеме за установявано че ответникът дължи на "С.**"ЕООД
сумата от 250 000лева по договора за заем и анексите към него, като исковете на
ищците, конституирани по реда на чл.227 от ГПК, следва да се отхвърлят.
По иска за установява вземането на договорна лихва в размер на 45 000лева
за периода от 01.06.2014г. до 30.05.2017г. съдът приема следното:
В договора за заем е предвидено задължение за заемополучателят да върне
сумата от 300 000лева за срок от една година, при дължима годишна лихва в
размер на 6%. В анекс №1 от 06.06.2009г.
страните договарят промяна на лихвения процент
от 6% годишно на 6% за всеки три
месеца, като промяната влиза в сила на
от 05.06.2009г.
В настоящото производство се претендира заплащане на договорна лихва за периода от 01.06.2014г. до
30.05.2017г., поради което намира приложение договореното в анекс 1, приложимо
след 01.06.2009г. Ответникът не ангажира
доказателства за изпълнение на задълженията си по договора чрез плащане на главницата
и договорна лихва, поради което същият дължи заплащане на договорна лихва върху
процесната главница. Размерът й съдът определя по реда на чл.162 от ГПК, използвайки
достъпните в интернет лихвени калкулатори.
След направено изчисление на дължимата договорна лихва върху сумата от 250 000лева, при годишен
лихвен процент от 6 % се установява дължима договорна лихва от 45 583,33лева, но с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес исковете следва да се уважат до предявения размер,
като се приеме за установено вземането на цесионера "С.**" ЕООД за
сумата от 45 000 лева договорна лихва по процесния договор за заем за
периода от 01.06.2014г. до 30.05.2017г.
В писмения си отговор ответникът прави възражение за нищожност на
разпореждане за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ, издаден в заповедното
производство по ч.гр.дело№ 35004/2017г. на Софийски районен съд, 88-ми състав,
на основание чл.270 от ГПК, по което съдът приема следното:
В определение № 64 от 23.01.2015 г. по ч.гр.д. № 141/2015 г. на ВКС, ІV
ГО, постановено по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК, изрично е прието, че
нищожността на заповед за изпълнение, издадена по реда на глава 37 ГПК, може да
бъде установявана по иск на длъжника, предявен против заявителя, на същите
основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително
съдебно решение. В този смисъл и Определение № 668 от 15.08.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 771/2017 г., III г. о., ГК.
Съдебното решение – в случая заповед за изпълнение, е нищожно ако: то е
постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено
еднолично, вместо от съдебен състав, както и ако в съдебния състав е участвало
лице, което няма качеството на съдия; ако е постановено по предмет, по който
съдът не разполага с правораздавателна власт (когато делото, решено по реда на
ГПК, не е гражданско), както и решение по спор, който е извън пределите на
личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в
изключителната компетентност на чуждестранен съд; нищожно е устно постановеното
решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано,
когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство
от членовете на съдебния състав, да го подпишат. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в решение
№391/16.06.2009 г. по гр.д.№2525/2008 г. на ВКС-ІІ Г.О.
В настоящото
производство не се установява нито едно от горепосочените основания, от които
да се направи извод, че заповедта за изпълнение е невалидна. Атакуваната
заповед е в писмена форма, подписана от съдията, по предмет, който е в
пределите на личната и териториална
компетентност на българския съд, както и
в рамките на правораздавателната власт на съда.
Следва да се
има предвид, че производството по издаване на заповед за изпълнение няма за
предмет установяването от съда дали конкретното вземане съществува или не, а
дали заявеното вземане е спорно между страните. В този смисъл, простото
подаване на възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение препятства
влизането й в сила и за установяване дължимостта на вземането, заявителят
следва да проведе успешно исков процес.
Предвид гореизложеното съдът приема, че възражението за
нищожност на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е неоснователно и е
неотносимо към процесния спор за дължимост на сумите по договора за заем. Видно
е от доказателствата по заповедното производство, че длъжникът е подал
възражение по чл.414 от ГПК в срок, във връзка с което е предявен иск по чл.422
от ГПК, по който е образувано настоящото производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца направените по делото разноски. Следва да се присъдят направените по
делото разноски на цесионера, тъй като с договора за цесия са прехвърлени
вземанията по процесния договор и
разноските, направени в заповедното производство, както и принадлежащите на
вземането лихви, неустойки и разноски. С оглед на това, следва да се присъдят
на "С.2."ЕООД разноските в заповедното и исковото производство.
Представени са доказателства за направени разноски в исковото производство в
размер на 5900лева държавна такса и в заповедното в размер на 5900лева държавна
такса.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Т.А. с ЕГН**********, П.С.А. с ЕГН********** и М.С.А.
с ЕГН**********, конституирани по реда на чл.227 от ГПК като наследници по
закон на С.И.А., срещу И.П.И. с ЕГН**********,
искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с
чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за установяване по отношение на ответника, че дължи
сумата от 250 000лева, представляваща главница по договор за заем, обективиран
в нот. акт за учредяване на договорна ипотека от 05.06.2009г., ведно със
законната лихва от 30.05.2017г. до окончателното плащане, сумата от 45 000лева договорна лихва за
периода от 01.06.2014г. до 30.05.2017г.,
за които е издадена заповед по ч.гр.дело№35004/2017г. на Софийски районен съд ,
88-ми състав.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "С.2."ЕООД с ЕИК********срещу
И.П.И. с ЕГН**********, искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с
чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1, чл.86 и чл.99 от ЗЗД, че И.П.И. с ЕГН**********
дължи на "С.2."ЕООД с ЕИК********сумата от 250 000лева,
представляваща главница по договор за заем от 05.06.2009г., обективиран в нот.
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №148/2009г.,
вписан с акт №134, том13, дв. вх.№22495/05.06.2009г. по описа на АВ, подновена
с вписване на 23.05.2019г., акт том 23, акт№ 183/2019г., дв.вх.№30856, ведно
със законната лихва от 30.05.2017г. до
окончателното й плащане, сумата от 45 000лева договорна лихва за периода от
01.06.2014г. до 30.05.2017г., за които е издадена заповед по
ч.гр.дело№35004/2017г. на Софийски районен съд , 88-ми състав, прехвърлени на
"С.2." ЕООД с договор за цесия от 17.09.2019г., вписан в Агенция по
вписванията на 18.09.2019г., сключен
между С.И.А. и "С.2."ЕООД, с който е
прехвърлено вземането на С.И. А.
от И.П.И., произтичащо от договор за паричен заем от 05.06.2009г., анекси към него и нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имоти№148, томIII, рег.№6152, дело№495 /2009г.
ОСЪЖДА И.П.И. с ЕГН********** да заплати на
"С.2."ЕООД с ЕИК********на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените разноски в заповедното
и исковото производство в размер на 11
800лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: