РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Бургас, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120107976 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Мого България“ ЕООД против Ф.
Х. Ч., с която са предявени два осъдителни иска.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството депозира
писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и
моли съда да ги отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.12.2018 г. е сключен договор за покупко-продажба на МПС № ***, с
нотариална заверка на подписите, по силата на който Ф. Х. Ч. продава на „Мого България“
ЕООД за сумата от 16 765 лева лек автомобил марка „***“, модел „***“, рама ***, с рег. ***.
С приемо-предавателен протокол от същата дата автомобилът е предаден на купувача.
На 27.12.2018 г. е сключен договор за финансов лизинг № AG*** (за краткост
Договора) между „Мого България” ЕООД (лизингодател) и Ф. Х. Ч. (лизингополучател), по
силата на който лизингодателят се задължава да придобие и предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване лизингово имущество, а именно: лек
автомобил марка „***“, модел „***“, рама ***, с рег. ***. Цената на автомобила е 16 765
лева, стойността на лизинга е 16 765 лева, първоначалната вноска е 2514,75 лева, а
главницата 14 250,25 лева. Срокът на лизинга е 84 месеца, като лизингополучателят
изплаща главницата и лихвата върху нея на 84 месечни вноски, посочени в погасителен
план, неразделна част от Договора, а лихвеният процент по Договора е фиксиран в размер
1
на 41,16 %. Общият разход по кредита по смисъла на ЗПК е 29 276,56 лева и включва лихва
върху главницата, а годишният процент на разходите по смисъла на ЗПК е 49,41 % и
включва лихва върху главницата. Общата дължима сума от лизингополучателя е 43 526,81
лева. Към Договора се прилагат Общи условия към договори за финансов лизинг,
сключвани от „Мого България“ ЕООД с физически лица-потребители (за краткост ОУ), като
ответникът получава екземпляр от тях и подписва всяка страница от тях. На 27.12.2018 г. е
подписан приемо-предавателен протокол, по силата на който автомобилът е предаден на Ч..
На 27.12.2018 г. е сключено споразумение за прихващане между страните, по силата
на което те приемат, че лизингодателят дължи на Ч. сума в размер на 16 765 лева,
представляваща задължение за заплащане на покупна цена по договор за покупко-продажба
на МПС № ***, а Ч. дължи на лизингодателя по договор за финансов лизинг № AG*** сума
в размер на 3034,75 лева, състояща се от първоначална вноска в размер на 2514,75 лева,
разходи за регистрация на лизинговия автомобил в КАТ в размер на 120 лева и такса за
допълнителна услуга в размер на 400 лева. Страните се съгласяват да прихванат
задълженията, като лизингодателят остава да заплати на Ч. 13 730,25 лева съгласно
уговореното между страните по договора за покупко-продажба на МПС.
Според т.1.30. от ОУ възстановими вреди са вредите на лизингодателя, които
подлежат на възстановяване от лизингополучателя при пълно погиване (тотална щета),
кражба или конфискация на лизинговия актив. Възстановимите вреди включват: всички
дължими от лизингополучателя суми към датата на погиването (тоталната щета), кражбата
или конфискацията на лизинговия актив, заедно със съответно начислените към тази дата
неустойки и дължими разходи за възстановяване; остатъка от главницата с ненастъпил
падеж към датата на погиването (тоталната щета), кражбата или конфискацията на
лизинговия актив; дължимият ДДС, съответстващ на ползвания данъчен кредит при
закупуване на лизинговия актив, коригиран с коефициент съгласно действащия ЗДДС.
Според т.10.10. от ОУ в случай на тотална щета или кражба на лизинговия актив,
застрахователното обезщетение се изплаща на лизингодателя като негов собственик. Според
т.10.11. от ОУ в случай на тотална щета или кражба на лизинговия актив,
лизингополучателят не се освобождава от задълженията си за плащане на дължимите по
Договора суми, съгласно първоначално уговореното и актуалния погасителен план, до
момента на изплащане на застрахователното обезщетение или постановяването на отказ от
страна на застрахователя или до изтичане на срока на лизинга, в случаите когато той
предшества изплащането на обезщетението. Ако застрахователното обезщетение не бъде
изплатено до изтичане на срока на лизинга и лизингополучателят е изпълнил всички
задължения по Договора, лизингодателят му прехвърля правата си спрямо застрахователя.
Съгласно т.10.13. от ОУ ако обезщетението, изплатено от застрахователя (в случаите,
когато такова е изплатено преди изтичане на срока на лизинга) е по-малко по размер от
възстановимите вреди, лизингодателят задържа изцяло застрахователното обезщетение, а
лизингополучателят е длъжен да плати разликата на лизингодателя в срок от 10 дни от
получаването на застрахователното обезщетение.
Според т.10.14. от ОУ при кражба или тотална щета на лизинговия актив, към
момента на изплащане на застрахователно обезщетение, съответно датата на постановяване
на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, лизингодателят
прекратява Договора с писмено известие. Отношенията между страните и останалите
дължими плащания се уреждат от ОУ.
Според т.8.6 от ОУ лизингополучателят се задължава да заплаща всички данъци,
такси, мита и други разноски във връзка с ползването на лизинговия актив.
За периода 27.12.2018 г. – 15.11.2019 г. лек автомобил марка „***“, модел „***“, рама
***, с рег. *** е собственост на дружеството ищец. На последната дата е прекратена
регистрацията на автомобила поради тотална щета, причинена от ПТП на 01.08.2019 г.
Застрахователят по застраховка „Каско +“ „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД изплаща на
лизингодателя застрахователно обезщетение в размер на 9482,48 лева на 23.01.2020 г.
2
На 10.02.2020 г. ищецът изпраща писмо до ответника по електронна поща на адреса,
посочен в Договора, с което уведомява госпожа Ч., че застрахователно обезщетение е
изплатено и след неговото приспадане, лизингополучателят остава да дължи сума в размер
на 5078,85 лева, която следва да бъде преведена до 21.02.2020 г., след което ще бъде
подписано споразумение, с което ще бъдат прехвърлени останките от автомобила на
лизингополучателя. Чрез ЧСИ дружеството ищец изпраща до ответника и уведомление за
прекратяване на Договора, което обаче не е връчено, тъй като адресатът не е открит на
адреса.
Ищецът заплаща данък МПС за автомобила за 2019 г. в размер на 188,04 лева.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза
се установява, че по Договора лизингополучателят е заплатила последно сума от 520 лева на
25.09.2019 г. и общо 4 608,18 лева, които са отнесени към погасяване на първите 9 броя
лизингови вноски, т.е. е погасена главница в размер на 315,94 лева, и към частично
погасяване на дължим данък МПС за 2019 г. в размер на 3,57 лева. Остава дължима
главница в размер на 13 934,31 лева и данък МПС за 2019 г. в размер на 184,47 лева. По
Договора е погасена сума общо в размер на 14 090,66 лева, в която се включва и
застрахователното обезщетение в размер на 9482,48 лева. Остава неизплатена главница в
размер на 4451,83 лева.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са два осъдителни иска с правно основание чл.342, ал.2 и чл.345, ал.1 от
ТЗ. Според чл.342, ал.2 от ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я
предостави за ползване срещу възнаграждение.
Действително поради качеството на лизингополучателя на потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, така и поради естеството и предмета на договора, Договорът попада
под изискванията на ЗПК. Това произтича от спецификите му, с който се осъществява
инвестиционно кредитиране на лизингополучателя. Съгласно чл.24 ЗПК приложими към
тези правоотношения са и нормите на ЗЗП, съответно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК,
съгласно която съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в потребителски
договор.
В Договора се съдържа ГПР, посочено е от кои плащания се състои, както и общата
дължима сума от потребителя. Възнаградителната лихва представлява компонент от ГПР,
уговорена е във фиксиран размер от 41,16 %. Съгласно т.9 от договора за лизинг, ГПР
съставлява 49.41 %, като се формира от договорната лихва. Компонентите на Договора и
дължимите от ответника плащания са ясно посочени в Договора и в него не се съдържат
скрити плащания, които оскъпяват кредита. Съгласно относимата разпоредба на чл.19, ал.4
ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
В този смисъл, безспорно се установи, че между „Мого България” ЕООД
(лизингодател) и Ф. Х. Ч. (лизингополучател) е сключен действителен договор за финансов
лизинг. Установи се, дружеството ищец е придобило превозното средство от самия ответник
и й го е предоставило за ползване, а за госпожа Ч. е възникнало задължение да заплаща 84
месечни лизингови вноски, включващи главница и възнаградителна лихва.
Сумата от 184,47 лева лева, остатък от заплатен данък МПС за 2019 г., е дължима от
лизингополучателя на основание т.8.6. от ОУ. За нейното разходване от лизингодателя има
представени доказателства и то е извършено за задължение, възникнало във връзка с
договора за лизинг. В този смисъл, този иск следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен
3
за разликата до пълния претендиран размер от 184,98 лева.
По отношение на осъдителния иск за неплатена главница по Договора:
Според разпоредбата на чл.343 от ТЗ рискът от случайното погиване или повреждане
на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя. Следователно, при погиване на
вещта лизингополучателят не се освобождава от задължението да заплаща лизингови
вноски. Тези особености при финансовия лизинг произтичат от кредитния му характер.
Лизингодателят отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като
осигурява възстановяване на инвестицията си чрез получаване на лизингови вноски – в този
смисъл Решение № 294 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 670/2009 г., IV г. о.
Лизингодателят още към момента на предаване на лизинговата вещ е направил разход за
закупуването й, поради което след нейното погиване има право на лизинговите вноски до
крайния срок на договора именно, за да се покрие вече направеният от него разход за
закупуване на вещта, с който е кредитирал лизингополучателя.
Не е спорно между страните, че регистрацията на автомобила е прекратена поради
„тотална щета“, последица от ПТП, настъпило на 01.08.2019 г. Не е спорно също така, че на
лизингодателя е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 9 482,48 лева. То обаче
не покрива пълния размер на дължимата от ответника главница по Договора. Това е така,
защото към датата на погиването на вещта 15.11.2019 г. (датата на дерегистрацията)
ответникът дължи главница по неизплатени лизингови вноски с падеж 20.09.2019 г. и
20.10.2019 г., а след тази дата – дължи остатъка от главницата с ненастъпил падеж на
основание т.1.30. и т.10.13. от ОУ. Преди подаване на исковата молба Договорът не е
прекратен, защото ответникът не е получила писменото уведомление за това от
лизингодателя, но с получаването лично от нея на исковата молба по настоящото дело на
15.12.2021 г., към която е приложена покана-уведомление за прекратяване на Договора,
последният се счита прекратен на основание т.10.14. от ОУ.
В този смисъл искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Следва изрично
да се посочи, че ответникът не е предявила чрез насрещен иск или чрез възражение за
прихващане свои насрещни вземания към дружеството. Нещо повече, видно от
кореспонденцията по електронна поща, водена между страните, която е приета по делото,
следва, че ответникът е наясно, че дължи „разликата“ между застрахователното обезщетение
и дължимите суми по Договора, и моли тази разлика да бъде „сметната“ (изчислена), за да я
„доплати“ и да се „прекрати“ Договорът.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но искане за
присъждането им е направено само от ищеца. Дружеството претендира като разноски
заплатените държавна такса, депозит за възнаграждение за вещото лице, изготвило
заключение по съдебно-икономическата експертиза, и юрисконсултско възнаграждение,
като съдът определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК за справедлив негов размер от 150
лева. С оглед уважената част от исковете ищецът има право на разноски в размер на 578
лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Х. Ч., ЕГН – **********, да заплати на „Мого България“ ЕООД, ЕИК
– *********, сумата от 4451,83 лева (четири хиляди четиристотин петдесет и един лева и
осемдесет и три стотинки), представляваща дължима главница по договор за финансов
лизинг № AG***/27.12.2018 г., ведно със законната лихва от 15.11.2021 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Ф. Х. Ч., ЕГН – **********, да заплати на „Мого България“ ЕООД, ЕИК
– *********, сумата от 184,47 лева (сто осемдесет и четири лева и четиридесет и седем
4
стотинки), представляваща направени от дружеството разходи за данък върху моторно
превозно средство за 2019 г. по договор за финансов лизинг № AG***/27.12.2018 г., ведно
със законната лихва от 15.11.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 184,98 лева.
ОСЪЖДА Ф. Х. Ч., ЕГН – **********, да заплати на „Мого България“ ЕООД, ЕИК
– *********, сумата от 578 (петстотин седемдесет и осем) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)________
Вярно с оригинала! ММ
5