Решение по КНАХД №596/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ц.Б.С.-2009“ ООД, [населено място], чрез пълномощника – юрисконсулт С. Х., против Решение № 304 от 04.07.2025 г., постановено по АНД № 759/2025 г. по описа на РС – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 16 от 22.04.2025 г. на директора на Регионална здравна инспекция – Русе (РЗИ – Русе). С НП на дружеството за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) и на основание чл. 218, ал. 2, предл. последно от същия закон, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лева. Касаторът оспорва съдебния акт с твърдения, че същият е неправилен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила досежно събиране и оценка на доказателствата по делото. Моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждането на разноски в настоящото производство.

Ответната страна – директор на Регионална здравна инспекция – Русе, редовно призован не изпраща процесуален представител. Представено е писмено становище, в което развива доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на оспореното решение, поради което иска същото да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд, въз основа анализ и оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е приел от фактическа страна, че касаторът - „Ц.Б.С.-2009“ ООД, стопанисва обект - игрална зала, находяща се на [улица] [населено място]. През месец януари 2025г. бил подаден сигнал с вх. № 96-00-12/22.01.2025г. по електронната поща в РЗИ - Русе, че в тази зала се извършва тютюнопушене. Във връзка с посочения сигнал, на 29.01.2025 г. около 17:05 ч., инспектори от РЗИ - Русе извършили проверка на обекта. В хода на проверката било установено, че в игралната зала се извършва активно тютюнопушене, като бил установен клиент, който играел на игрален автомат и успоредно с това пушел цигара, която изтръсквал в пластмасова чашка с течност, служеща за пепелник. Тази чашка била поставена върху игралния автомат и при влизането на проверяващите клиентът изгасил цигарата си в нея. Освен това, в залата се усещала миризма от тютюнопушене. За констатираното нарушение Г. П. - инспектор в отдел ПББЗ при РЗИ съставила АУАН срещу дружеството в присъствие на негов представител. Впоследствие „Ц.Б.С.-2009“ ООД подало писмено възражение в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН, директорът на РЗИ - Русе издал оспореното НП, с което на основание чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, на дружеството била наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл. 56 ал. 1 от ЗЗ.

От правна страна въззивната инстанция е счела, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че в АУАН и в обжалваното НП нарушението е описано пълно и ясно, което от своя страна осигурява възможност на дружеството да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност за да организира пълноценно защитата си. Анализирайки приобщените по делото писмени и гласни доказателства, РС - Русе е стигнал до извода, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение, тъй като е допуснало тютюнопушене в игралната зала, стопанисвана от него. Сочи, че наложеното административно наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано. В мотивите на съдебно решение съдът е дал мотивиран отговор на всички наведени от страна на жалбоподателя възражения. Касационната инстанция споделя тези мотиви, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН намира, че не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Решението на РС - Русе е правилно.

В АУАН и НП нарушението е описано достатъчно ясно и подробно. Посочени са всички релевантни приложими разпоредби. В този смисъл правото на жалбоподателя да научи за какво е санкциониран не е нарушено и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В настоящия случай юридическото лице (касаторът) е привлечено към административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, а именно за допускане в управляван от него обект извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. С последната законодателят е създал забрана за тютюнопушене в закритите обществени места. РС – Русе след подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, правилно е приел, че нарушението е доказано по безспорен начин. От свидетелските показания на актосъставителя Г. П. се установява, че тя лично е възприела как един от клиентите, по време на проверката, употребява класическа цигара, като вместо пепелник използва пластмасова чаша. Това обстоятелство не се оспорва от касатора. Такива възражения няма наведени нито в пред наказващия орган, нито във въззивното производство. Доведените от касатора свидетели също не опровергават това обстоятелство.

Фактическият състав на нарушението, предмет на НП, от обективна страна включва следните елементи: 1. обществено място, 2. това обществено място да е закрито и 3. да се извършва тютюнопушене. Съгласно §1а, б. „а“ от ДР на ЗЗ: "Обществени места" по смисъла на чл. 54а, 56 и чл. 56а, ал. 2 и 3 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и обектите по § 1, т. 9, букви "б", "г", "д", "е", "ж", "к", "л", "о", "п" и "у", а от своя страна §1, т. 9, б. „д“ предвижда именно игралните зали като такова място. С оглед изложеното, както и от обстоятелствената част на оспорваното пред районния съд НП и предхождащите го актове - АУАН и протокол от проверката, както и от събраните по делото гласни доказателства, се установява по несъмнен начин фактическа обстановка, която формира извода, че в момента на проверката се извършва тютюнопушене от клиент на заведението, в помещение, което попада в обхвата на понятието "закрито обществено място". Следва да се отбележи, че в хода на производството пред РС – Русе, изобщо не е оспорено обстоятелството, че се касае за обект по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Т. възражение е наведено едва с касационната жалба, което съдът, по изложените по-горе съображения, счита за неоснователно.

На следващо място, ирелевантни за спора са издадените от управител и служители на дружеството и представени пред АНО нарочни заповеди за забрана на тютюнопушенето и употреба на диазотен оксид (райски газ). Това, че се издадени заповеди и са възложени за изпълнение на служителите, не освобождава от отговорност дружеството, след като взетите мерки не са резултатни и не е създадена организация на работа в обекта, която да гарантира спазването на законовата забрана за тютюнопушене. Така търговецът – юридическо лице е допуснал в управлявания от него обект извършването на нарушение по чл.56,ал.1 от ЗЗ.

Неоснователно е и наведеното в касационната жалба възражение, че в НП е посочена само нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. В диспозитива на оспорения акт е посочена и разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. последно от ЗЗ. Приложената материалноправна норма и санкционна такава предвиждат ангажиране отговорността именно на юридическото лице, което управлява закрито обществено място по смисъла на ЗЗ и допуска тютюнопушене в него. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че непосочването на нарушението като допустителство в обстоятелствената част на НП, не е от категорията на съществените нарушения, което да доведе до отмяна на оспорения акт.

Посочените в АУАН и НП фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилната преценка на доказателствата в случая води на единствения категоричен и законосъобразен извод, че в момента на проверката на контролните органи в стопанисваното от санкционираното дружество заведение се извършвало тютюнопушене, което нарушава забраната, въведена от законодателя с разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Правилно установени и доказани се явяват всички елементи от обективна страна от състава на нарушението. Затова и съответно на закона е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Ц.Б.С.-2009“ ООД, стопанисващо проверения обект, на основание чл. 218, ал. 2, предл. последно от ЗЗ. Отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна и при нея не се изследва субективната страна на нарушението. Достатъчно е да са налице елементите от обективна страна за да се ангажира отговорността на нарушителя. Нарушаването на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места е с висока степен на обществена опасност, тъй като засяга здравето на лицата – клиенти на търговския обект.

С оглед гореизложеното решението на РС - Русе като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, разноски на касатора не са дължими и такива не му се присъждат.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 304 от 04.07.2025 г., постановено по АНД № 759/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.