Р Е Ш Е Н И Е №……..
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.София, 07.
08. 2020 г.
Софийски
градски съд, Търговско
отделение, VІ-11 състав, в закрито
заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия
Вранеску ч. гр. д. № 6633/2020 г.
за да постанови определение, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на З.
„А.“ АД срещу постановление от 11.06.2020 г., с което частен съдебен изпълнител
С.Я., рег. №844 по изп. д. № 20208440401136, е оставил без уважение
възражението на длъжника за намаляване приетите по делото разноски на
взискателя.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че по
изпълнителното дело правната помощ на адвоката на взискателя се е свела
единствено до изготвяне на шаблонна молба за образуване на изпълнително дело. Счита,
че начисленото по изпълнителното дело възнаграждение за адвокат на взискателя
по изпълнителното дело е прекомерно и е определено в противоречие с
процесуалния и материален закон. Счита, че производството не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което приетото адвокатско възнаграждение
следва да бъде намалено, на минималния размер -200 лева съгласно Наредба №1,
поради прекомерност. Претендира да бъде и преизчислен размера на таксата по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ, а останалите такси да се намалят до сумата от 48 лева.
Взискателят
по изпълнителното дело, редовно уведомен, депозира възражение, с което оспорва
основателността на жалбата. Счита, че отказът на съдебния изпълнител да намали
приетото адвокатско възнаграждение за правилен и законосъобразен. Моли,
обжалваният акт да бъде потвърден.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № 20208440401136, е изложил подробни мотиви по
обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита
жалбата за неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение е уговорено за
цялостна защита по изпълнителното производство, поради което не следва да се
приема, че е налице прекомерност на същото. Счита, че пропорционалната такса е
изчислена правилно и законосъобразно.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На
28.05.2020 г. по молба на взискателя „Б.Р.“ ООД чрез адв. К.Й.е
образувано изп. д. № 20208440401136 срещу З. „А.“ АД, въз основа на
изпълнителен лист издаден на 21.05.2020 г. от Софийски градски съд по т. д. №8018/2013
г., СГС, ТО, VI-2 с-в, с който длъжникът е осъден да заплати в полза на
кредитора следните суми: 23 468.02 лева- съдебни разноски, за
производствоо пред СГС и обезпечителното производство, 95 213.98 лева-
разноски представляващи разлика над сумата от 23 468.02 лв. разноски за
производството пред СГС, 59 572.30 лева- разноски във въззивното
производство и сумата от 12 000 лева.
В
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят претендира събиране на
сумите по изпълнителния лист, като с оглед принудителното събиране на
вземанията да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в банка
„ЦКБ“ АД. Претендира събирането на направените в изпълнителното производство
разноски включително адвокатски хонорар в размер на 3 201.05 лева.
По
изпълнителното дело е представено пълномощно за представителна власт на адв. К.Й..
Представен е също така договор за правна защита и съдействие от 06.04.2020 г.,
сключен между „Б.Р.“ ООД и адвокатско дружество „Д.и Л.“, от който е видно, че
договореният между страните адвокатски хонорар е в размер на 2 667.54 лева
без ДДС. Видно от предмета на договора за правна помощ с него освен процесуални
действия по образуване и провеждане на изпълнително производство се възлага
извършването и на други правни действия извън изпълнението пред ЧСИ .
С
постановление от 28.05.2020 г., съдебният изпълнител е постановил образуване на
изпълнителното дело, постановено е изпращането на покана за доброволно
изпълнение до длъжника и е наложен запор върху банковите му сметки в „ЦКБ“ АД,
Съдебният изпълнител е приел дължимостта на 72 лева- обикновени такси по
ТТРЗЧСИ, 0.80 лева- държавна такса и 3 201.05 лева- адвокатско
възнаграждение.
На
29.05.2020 г., съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „ЦКБ“ АД, с
което е наложил запор върху всички банкови сметки на длъжника З. „А.“ АД
открити в банката. С писмено съобщение вх. №016569 от 09.06.2020 г., „ЦКБ“ АД
уведомява съдебният изпълнител, че дружество длъжник по изпълнителното дело има
открита сметка в банката, като е направен превод на цялата дължима сума, на
посочена от ЧСИ сметка, от запорното съобщение в размер на 202 084.18 лева
с платежно нареждане от 02.06.2020 година.
Покана
за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника на 01.06.2020 г. . В поканата
е удостоверено, че длъжникът следва да заплати следните суми: 190 254.30
лева- разноски по изпълнителен лист и следните разноски по изпълнителното дело:
3 201.05 лева- адвокатско възнаграждение, 12190 лева, обикновена такса и
8 506.93 лева- пропорционална такса към 28.05.2020 година.
На
03.06.2020 г. длъжникът по изпълнителното дело депозира пред ЧСИ възражение, с
което моли приетите по изпълнителното дело такси и разноски да бъдат намалени.
С
обжалвания акт съдебният изпълнител оставя без уважение искането на длъжника за
намаляване приетите по изпълнителното дело такси и разноски.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване
действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално
легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на
длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство.
От
представеното в цялост копие на изпълнителното дело е видно, че извършените от
адвоката действия по делото представляват подаване на молба, със съответните
доказателства, за образуване на изпълнителното дело. В молбата са посочени и
изпълнителен способ, а именно запор върху банковите сметки на длъжника в банка
„ЦКБ“ АД. След подаване на молбата ЧСИ е наложил запор на банкови сметки на
длъжника в „ЦКБ“ АД, като на 02.06.2020 г., в резултат на наложения запор по
банкова сметка *** „Централна кооперативна банка“ АД, дължимите суми са
преведени по сметка на ЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е получена на 01.06.2020 година.
Видно
от договора за правна помощ, приложен към молбата за образуване на
изпълнителното дело, между взискателя и пълномощника е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 667.54 лева без ДДС, което е минималното определеното
по начина посочен в чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 2004г..
Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи
правната и фактическа сложност на делото. Случая не се отличава с фактическа и
правна сложност. Пълното изпълнение на задължението по изпълнителното дело,
след налагане на запора, обосновава
извод за липса на необходимост от извършването на допълнителни процесуални
действия за в бъдеще, от което следва, че не е налице правна и фактическа
сложност по изпълнителното дело. В хипотеза, в която дължимата сума предмет на
изпълнителното дело е в големи размери, при сложност на събиране на сумите и
необходимост от множество изпълнителни действия, то това би определило нуждата
от извършването на допълнителни действия от адвоката и би оправдало
начисляването на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004 година. Но в
настоящата хипотеза, като се има предвид вида на длъжника – застрахователно
дружество, със задължение да поддържа определен финансов ресурс и съответно
явни и налични финансови възможности, бързото и в цялост плащане на
задължението, е неоправдано да се
определя възнаграждение за процесуално представителство и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания извън възнаграждението за
образуване на изпълнителното производство. Същото към момента на сключване
договора за правна помощ - 06.04.2020 г. се определя на 200 лева съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 година, в редакцията й преди изменението от 15.05.2020г.. Следва да се отчете й факта, че
договореното възнаграждение е с предмет по-широк от образуване и провеждане на
изпълнително дело пред ЧСИ.
С
оглед изложеното, настоящия съдебен състав, счита че неоснователно е отказано
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение. Направеното от длъжника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като основателно следва да бъде уважено, а
приетото адвокатско възнаграждение от 3 201.05 лева с ДДС, следва да бъде
намалено до минималния размер, посочен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г.в редакцията преди последното изменение, а именно сумата от 200.00 лева.
В
случая, основателна се явява жалбата срещу постановлението за разноски по
изпълнителното дело в частта на определената от ЧСИ пропорционална такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ, доколкото, с оглед постановеното по-горе намаляване на
адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателя за изпълнителния процес, има
за последица и намаляване общия размер на паричното задължение, който служи
като основа за определяне на таксата. Съгласно т. 26, б. „е“ от ТТРЗЧСИ за
изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната
сума. Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане
не се включват авансовите такси. В настоящия случай дължимата такса по т. 26 следва
да е в размер на 7 027 лева без включен ДДС, а с ДДС 8 402.40 лв. . За
разликата над тази сума - до пълния начислен размер от ЧСИ с постановлението за
разноски от 8 506.93 лева- таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Простите
такси са заплатени от взискателя само в размер на 72.80 лв., които са внесени от взискателя и
са определени от ЧСИ на основание т.1,т.5,т.3 и т.9 от ТТР на ЗЧСИ с
Постановление от 28.05.2020 г.-стр.18 и
стр.39 по номерацията на изп.дело . Липсва основание за начисляване
на разликата до пълния определен техен
размер с поканата за доброволно изпълнение от 121.90 лв.
С
оглед изложеното, настоящия съдебен състав, счита че разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до минималния размер, посочен в чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно
сумата от 200.00 лева, а пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва
също да бъде намалена на 8 402.40 лв.
Доколкото
в процесния казус се спори и се обжалва размера на разноските, настоящия състав
споделя установената практика, че в тези производства, касаещи разноски, същите
не следва да се присъждат, поради което искането на частния жалбоподател за
присъждане на разноски се явява неоснователно.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на З. „А.“ АД срещу постановление от 11.06.2020 г., с което частен съдебен изпълнител С.Я., рег. №844 по изп. д. № 20208440401136, е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване приетите по делото разноски на взискателя и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за платено от взискателя и дължимо от
длъжника по изп. д. № 20208440401136 на
частен съдебен изпълнител С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение
от 3 201.05 /три хиляди двеста и един лев и пет стотинки/ лева на 200.00 /двеста/
лева.
ОТМЕНЯ по жалба на З. „А.“ АД срещу постановление от 11.06.2020 г.,
с което частен съдебен изпълнител С.Я., рег. №844 по изп. д. № 20208440401136,
е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване приетите по
делото разноски на взискателя, в частта относно определената пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, дължима от длъжника З. „А.“ АД, ЕИК ******над сумата от
от 8 402.40 /осем хиляди четиристотин и два лева и четиридесет / лева с
ДДС и за прости такси за сумата над 72.80 лв/ седемдесет и два лева и осемдесет
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: