№ 641
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110207133 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, представлявано от управителя
***, срещу наказателно постановление (НП) № 764956-F760228/ 10.04.2024 г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, Централно управление на Национална
агенция за приходите /НАП/, с което на жалбоподателя на основание чл. 185,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева, за
нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се посочва, че издаденото НП е незаконосъобразно и
необосновано поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа, с
искане за отмяна на НП; претендират се сторени разноски за адвокатско
възнаграждение по нарочен списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
процесуален представител, който иска от съда да отхвърли жалбата и да
1
потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави искане за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 19.03.2024 г. в 10.53 ч. е извършена проверка на търговски обект –
дюнерджийница „***“, находящ се в гр. София, бул. „Кн. М. Луиза“ № 52,
стопанисван от жалбоподателя. Извършена е контролна закупка на 1 бр. голям
дюнер и напитка /сок „Капи“/, на обща стойност 8.50 лв., без издаден
фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство /ФУ/ в обекта,
модел „ELTRADE EDITO-KSM-347“, с индивидуален номер на ФУ ED
375850 и индивидуален номер на фискалната памет 44375850. Плащането на
горната сума е извършено „в брой“ от М. И., инспектор по приходите в ЦУ на
НАП, и е прието от помощник-кухня в обекта /Ахмад Кахраман/. Отпечатан е
КЛЕН за дата 19.03.2024 г. Извършена е констатация за това, че продажбата в
размер на 8.50 лв. не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална
касова бележка. Формиран е извод за това, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си да регистрира и отчете извършената от него продажба в
търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка. Резултатите от
проверката са обективирани в ПИП № 0161020 от същата дата. Нарушението
е квалифицирано като такова по чл. 118, ал.1 от ЗДДС, като за същото
нарушение е било издадено преди НП № 720584-F717622/ 22.08.2023 г., в сила
от 13.02.2024 г.
Съставен е АУАН и въз основа на него, при идентично описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е установено и посочване на
правната му квалификация, на 10.04.2024 г. е издадено процесното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 185,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева, за
нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на свидетелите М. И. и Ахмад Кахраман; АУАН;
заповеди за компетентност; протокол за извършена проверка, дневен отчет,
2
както и от останалите материали по делото. Св.И. изрично потвърждава
констатациите в АУАН. Съдът кредитира показанията на този свидетел като
последователни и логични, без противоречия. Съдът не цени показанията на
св.Кахраман, те не намират опора в събрания по делото доказателствен
материал и със същите се цели благоприятен изход по делото за работодателя
на свидетеля.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът прави
следните изводи от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена от легитимирано
юридическо лице (наказаното търговско дружество), при спазване на срока за
обжалване по ЗАНН и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен
контрол) административнонаказващ акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено в съответствие с изискванията на
процесуалния закон, като съдът от първа инстанция, след извършената
служебна проверка, не констатира допуснати в административната фаза на
административнонаказателното производство по ангажиране на
отговорността на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните
правила досежно компетентността на длъжностното лице, съставило АУАН,
респективно издалия НП. Актът е съставен от компетентно лице, а НП е
издадено от компетентно лице, съобразно правомощията, вменени из със
заповеди за компетентност. Настоящият състав на съда намира за спазени
изискванията, залегнали в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя и две
години от извършването на процесното „данъчно нарушение”. В срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и НП.
Съдебният състав прецени, че съставеният АУАН съдържа законовите
реквизити по чл.42 от ЗАНН, а издаденото въз основа на него НП – тези по
чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. обстоятелствата по извършеното нарушение и
описанието му, както и законовите разпоредби, които са нарушени, без да са
налице противоречия във „фактическото и правното описание” на
административното нарушение, включително отразяването на неговите
обективни характеристики. В тази връзка липсват допуснати съществени
3
нарушения на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Няма наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
засягане правото на защита на дружеството-жалбоподател. При издаването на
НП не се установява нарушение на законовите разпоредби, като същото
съдържа изискуемите реквизити, вкл. и относно посочването на
обстоятелствата при извършване на нарушението и неговото описание. В НП
се съдържат данни за датата и мястото на извършеното нарушение,
фактическо описание на обстоятелствата и правна квалификация на
извършеното. Още повече, АНО е мотивирал приемането на изложената
фактическа обстановка, като подробно е описал и писмените доказателства, на
които се е позовал. В тази връзка, съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и не
намира да липсват мотиви в НП.
Този съдебен състав намира, че обжалваното НП е постановено и в
съответствие с изискванията на материалния закон. Разпоредбата на чл.118,
ал.1 от ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да го съхранява до напускането на обекта. В
административнонаказателното производство по безспорен начин е доказано,
че жалбоподателят е стопанисвал търговски обект, извършил е продажба на
стока (дюнер и напитка), но тази продажба не е регистрирана и отчетена
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.
Съдът намира, че съставът на административното нарушение, за което е
съставен АУАН и е издадено НП, се явява доказан. Събраните по делото
доказателства, при липсата на опровергаващи ги, водят до единствения извод,
че жалбоподателят, от обективна страна, е осъществил състава на
нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, доколкото тази разпоредба го е
задължавала като търговец да издаде фискална касова бележка от ФУ в
стопанисвания търговски обект за извършената покупка на сочените по-горе
артикули и плащането на съответната цена, но това не е било сторено.
Нарушението се явява формално (на просто извършване), поради което
настъпването на определен вредоносен резултат не е изискване за
4
съставомерност. Само за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав
не счита за необходимо да коментира субективната страна на нарушението,
доколкото същото е извършено от юридическо лице, а отговорността на
юридическите лица се явява обективна (безвиновна) отговорност.
Санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагане
на административно наказание: глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 200 до 1000 лв.; имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци в размер от 1000 до 4000 лв. за
лице, което не издаде фискална касова бележка (фискален бон). Съгласно
нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, при повторно нарушение по ал. 1 размерът
на глобата е от 400 до 2000 лв., а на имуществената санкция - от 2000 до 8000
лв. С атакуваното НП на дружеството – жалбоподател е била наложена от
наказващия орган имуществена санкция в размер към минималния. При
налагане на наказанието АНО е взел предвид обстоятелството, че
нарушението е извършено в условията на повторност /за същото нарушение е
издадено НП № 720584-F717622/ 22.08.2023 г., в сила от 13.02.2024 г./, и е
отчел, че по същество с „укриване на приходи” се засягат обществените
отношения в една значителна степен. Поради това съдът счита, че
коментираният размер на административно наказание ще изиграе
дисциплиниращ за търговеца ефект да не извършва отново подобни
нарушения и, в този смисъл, АНО правилно е приложил санкционната
разпоредба.
Не може да се приеме, че намира приложение институтът на маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се установяват нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито такива, които
правят обществената опасност на нарушението значително по-ниска в
сравнение с обичайните нарушения от подобен вид.
При този изход на спора, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна, по което съдът има задължението да
се произнесе, се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
5
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ (разпоредбата на чл.37 от ЗПП препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006г.). Разпоредбата на
чл.27е от Наредбата предвижда възнаграждение за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.
Настоящият състав счита, че делото не се характеризира с особена фактическа
и правна сложност, също така взе предвид и броя на проведените заседания,
поради което определя на въззиваемата страна (ЦУ на НАП- гр. София) да
бъде изплатена сумата от 80 лв., представляващи направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото, искането за
заплащане на адвокатско възнаграждение следва да бъде отклонено като
неоснователно.
При законосъобразно проведено административнонаказателно
производство, без допуснати процесуални нарушения на правилата от
съществен характер и при приложен правилно материален закон, с
категорична установеност на нарушението и на неговия автор, атакуваното
НП следва да бъде потвърдено, затова на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно
наказателно постановление№ 764956-F760228/ 10.04.2024 г. на началник на
отдел „Оперативни дейности“ - София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, Централно управление на Национална агенция за
приходите /НАП/, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева, за
нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, представлявано от управителя ***, да заплати
на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
6
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7