Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 83/19.4.2019г.
гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №323/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.16в ЗСП и е образувано по молба на Директор на Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Вълчи дол за настаняване на В.А.А., ЕГН **********, в „Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост”, находящ се в с. Оборище, обл. Варна, за срок три
години. Основанието за искането е здравословното състояние на лицето, както и
данни, че настойникът на лицето не може да полага грижи.
Вносителят твърди, че със Заповед №СУ/Д-ТХ/368-2
от 28.01.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Добрич, е
постановена по административен ред временно мярка за закрила „настаняване в Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост” с. Оборище, обл. Варна. Твърди, че В. А.
е с диагноза „Лека умствена изостаналост” 50% трайно намалена работоспособност,
със срок 01.10.2019 г. съгласно Експертно решение на ТЕЛК №3036/156 от 28.10.2016
г., издадено от „МБАЛ – Добрич” АД гр. Добрич. Твърди също, че В. А. е поставен
под пълно запрещение с Решение №225 от 30.06.2015 г. на ОС Добрич. Сочи се, че
съгласно удостоверение №94И-00-373 от 31.07.2015 г., органът по настойничество
и попечителство при Община Добрич е определил И. И. за настойник на В. А.. Предвид
неспособността на лицето да се справи финансово в ежедневието, ограничената
възможност за самостоятелно обслужване в услугата която ползва в ДВХУИ с.
Оборище, където е потребител от 28.01.2019 г., както и неспособността на лицето
да се грижи само за себе си, и невъзможността на настойника да полага нужните
грижи, каквото може да се осигури в специализирана институция, се сочи наличие
на основания за настаняване на В. А. ***.
В с. з. Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Вълчи дол,
чрез процесуален представител поддържат молбата.
В
с. з. И. И. - настойник на заинтересованата
страна В. А.,
поддържа предявеното искане.
В с. з. заинтересованото лице В. А. се явява лично като прояви комуникативност
и същевременно – неясно възприятие за болестното си състояние и за случващото
се като демонстрира и твърде повърхностно отношение и липса на разбиране към
способността си да полага самостоятелни грижи за себе си.
Съдът, след преценка на
събраните писмени и гласни доказателства, по реда на чл.235 ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представено Решение №225 от 30.06.2015 г. по гр. дело №174/2015 г.
по опис на ОС Добрич, В. А. е поставен под пълно запрещение.
От представено Експертно решение на ТЕЛК №3036/156 от 28.10.2016 г. издадено
от „МБАЛ – Добрич” АД гр. Добрич е
видно, че В. А. е с диагноза „Лека умствена изостаналост” с
констатирана 50% трайна нетрудоспособност със срок 01.10.2019 г.
Видно от представено удостоверение №94И-00-373 от 31.07.2015
г., И. И. е настойник, а А. А. заместник настойник на В. А.,
поставен под пълно запрещение.
Със заявление за ползване на социални услуги, делегирани от държавата
дейности вх.№ОУ/ДТХ/368 от 10.12.2018 г. и становище от 26.11.2018 г., И. И. е
заявил желание В. А. да ползва социална услуга в „Дом за възрастни хора с
умствена изостаналост” с. Оборище.
Със Заповед №СУ/Д-ТХ/368-2 от 28.01.2019
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Добрич, е постановена по
административен ред временно мярка за закрила „настаняване в Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост” с. Оборище, обл. Варна, поради лично заявено писмено мнение от
В. А. и декларирано становище от настойника за осигуряване непрекъсната специализирана
медицинска и персонална грижа.
Видно от приложени доклади, изготвени от
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Добрич от 12.12.2018 г. и 15.01.2019 г.,
предвид заболяването което датира от ранна детска възраст, В. А. е загубил
възможностите за задоволяване на основните жизнени потребности. Излага се, че
наличието на ментално увреждане, спецификата на заболяването, трудностите които
среща настойника в ежедневието, ограничените възможности на лицето за
самостоятелно обслужване, обуславят нуждата от комплекс дейности за
задоволяване на ежедневни, здравни и рехабилитационни потребности. Излага се
още, че невъзможността на близките да оказват постоянна подкрепа, да осигуряват
системни и качествени грижи в семейна среда, необходимостта от медицинско
наблюдение и рехабилитационни грижи, както и декларирана писмена молба от
настойника и заявено лично желание от В. А., налага ползването на социална
услуга в ДПЛУИ с. Оборище.
За
да се произнесе по искането за настаняване на лицето В. А. в
съответствие с разпоредбата на чл.16в ЗСП, съдът
съобрази следното:
В
разпоредбата на чл.16, ал.2 ЗСП предоставянето
на социални услуги в специализирана институция е предвидено само
след изчерпване на възможностите за предоставяне на социални услуги в общността. Предвид
събраните доказателства, съдът намира, че спрямо В. А. се
констатира основанието по чл.16,
ал.4, т.2 ЗСП
– няма възможност за полагане на грижа в домашна
среда и прилагане на социална услуга в общността от резидентен
тип.
Съобразно направено искане и на основание чл.16а, ал.3, вр. чл.16в, ал.6,
вр. чл.16, ал.3 ЗСП съдът намира, че следва да се постанови мярка за
закрила – настаняване в „Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост” за срок три години от
влизане в сила на съдебното решение.
Водим
от горното и на основание чл.16в, ал.6 ЗЗДт, съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА В.А.А., ЕГН **********, в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост”,
находящ се в с. Оборище, обл. Варна, за срок ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на
основание чл.28, ал.4 ЗСП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС Варна в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението преписи да се изпратят на „Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост”, находящ се в с. Оборище, обл. Варна и И.
И..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: