Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ………...2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на тридесети януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело № 1196 по описа за 2022 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по
подадена жалба от Д.В.А., ЕГН **********, с адрес *** против Решение № 2153-03-48/11.04.2022г.
на Директора на ТП на НОИ- Варна, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане
№ РВ-3-03-01082298/28.02.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП-Варна на НОИ, с което е разпоредено да възстанови добросъвестно получено
парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 17.05.2021г. до 26.01.2022г.
в размер на 1060.45 лв. Жалбоподателката твърди, че оспорененото решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон и постановено в несъответствие с целта на закона. Твърди, че съгласно
сключения трудов договор от 18.02.2021г., с дата на постъпване на работа-
01.03.21г., е определен месечен график от общо 99 часа месечно, или
разпределено по работни дни- до 4 часа дневно. Твърди, че длъжността „личен
асистент“ изисква ежедневни дейности, които трябва да се извършват спрямо
ползвателя на услугата, като отношенията са от такова естество, че е невъзможно
да се осигури трето лице, което би поело временно задълженията, докато тя е временно
нетрудоспособна. Грижите се извършват в домашни условия, лечението също е на
домашен режим, което й позволява да полага грижи за болната си майка, за
периода на лечението. Получаването на обезщетение, в случая, е на основание
–самоосигуряващо се лице-търговец, за което внася лично осигурителни вноски.
Счита, че няма пречки да получава обезщетение на основание- невъзможност да
упражнява дейност като едноличен търговец, като същевременно упражнява трудова
дейност като личен асистент. Нормата на чл.46 от КСО е императивна, но се отнася
за случаи, в които лицето получава обезщетение за временна нетрудоспособност
въз основа на внесени осигурителни вноски по трудово правоотношение и
същевременно да упражнява трудова дейност по същото правоотношение за периода
на нетрудоспособността и изплащането на обезщетение. Твърди, че когато могат да
се упражняват едновременно дейности на различни основания, и само за едната от
тях е налице временна нетрудоспособност, за нея се дължи обезщетение, а ако
здравословното състояние и предписаният режим на лечение позволява да се
извършва и другата от тях, особено, когато се касае за специфична грижа като
личен асистент на нуждаещо се лице, което изисква непрекъснат режим по утвърден
график в домашни условия, няма пречка тя да се извършва и за нея да се получава
съответното възнаграждение. Твърди и че в случай, че следва да възстанови
изплатените суми от НОИ, то следва да бъде взето предвид, че според
нормативните изисквания първите три дни от всеки период на временна
нетрудоспособност са за сметка на работодателя, респективно- самоосигуряващото
лице и получаваното обезщетение не следва да се включва в общия размер на
изплатените суми, съответно сумите, които подлежат на възстановяване. Счита, че
тъй като упражняваната трудова дейност не е на пълен работен ден, а на 4 часа
дневно, то дължимото обезщетение за тези часове също би следвало да бъде
намалено на половина. Моли да бъде отменен обжалваният акт, а в условията на
евентуалност да бъде изменен в частта относно размера на сумата, подлежаща на
възстановяване. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на ТП- Варна на НОИ, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, както и
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при
наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
С
разпореждане № РВ-3-03-01082298/28.02.2022г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП-Варна на НОИ на основание чл.114 ал.2 и 3 КСО е
разпоредено на жалбоподателката да възстанови добросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване за периода от 17.05.2021г. до 26.01.2022г. в
размер на 1060.45 лв. За да се произнесе е взел предвид установеното, че А.,
видно от справка в информационните масиви на НОИ, се осигурява за всички
осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и
безработица за упражнявана трудова дейност като собственик на ЕТ“Благолепие- Д.В.“,
а от 18.02.2021г. е в трудово правоотношение с район Приморски; на 19.05.21г.
за самоосигуряващото се лице е представено удостоверение приложение №9 към
чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО по болничен лист серия Е2020 и №3089630 с период за временна неработоспособност от 17.05.21г. до 28.05.2021г.; на 07.07.21г. по БЛ серия Е2020 и №3089397 с период на временна
неработоспособност от 05.07.21г. до 14.07.21г.; на 06.12.21г.- БЛ серия Е2020 и №3089587 за периода от 06.12.2021г. до 11.12.2021г.; на 10.01.2022г.- БЛ серия
Е2020 и №3089642 за периода от 10.01.2022г. до 21.01.2022г. и на 25.01.22г. БЛ
серия Е2021 и №3124104 с период на временна неработоспособност от 24.01.2022г.
до 26.01.2022г. Като е взел предвид, че по представените удостоверения ТП на
НОИ Варна е изплатило парични обезщетения за периодите на временна
неработоспособност и при извършена проверка е установено, че за посочените
периоди А. упражнява трудова дейност е приел, че в нарушение на чл.46 ал.3 КСО
на жалбоподателката неоснователно са изплатени 1065.45лв., представляващи
парично обезщетение поради общо заболяване.
От представените с преписката удостоверения/ приложение №9 към
чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО/с вх.№ от 22.03.22г./ и болнични листи в
с.з. се установява, че жалбоподателката е била временно неработоспособна - по
болничен лист №Е20203089798 за периода от 17.05.21г. до 28.05.2021г.; БЛ №Е20203089799 за периода от 05.07.21г. до 14.07.21г.; БЛ № Е2020 3089707 за периода от 06.12.2021г. до 11.12.2021г.; БЛ № Е20203089800 за периода от 10.01.2022г. до 21.01.2022г.
и БЛ № Е20220798517 за период от
24.01.2022г. до 26.01.2022г. и че тези болнични листи са й издадени за минало
време, за повече от един работодател/осигурител, по-късно потърсен болничен за
втори работодател- всички издадени на 11.03.22г. Удостоверенията/ приложение №9
към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО/с вх.№ от 22.03.22г./-представяне са от
община Варна-район Приморски относно правото на изплащане на парично
обезщетение по болничните листи на А..
От
представените писмени доказателства се установява, че А. се осигурява за всички
осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и
безработица за упражнявана трудова дейност като собственик на ЕТ“Благолепие- Д.В.“,
а от 18.02.2021г. е в трудово правоотношение с община Варна- район Приморски- на длъжност „личен асистент“.
В
данните, подадени от ЕТ „Благолепие – Д.В.“, по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за
лицето са отразени: за месец 05.2021г. - 9 работни дни
лицето е било неработоспособно, за м.07.2021г. – 8 работни дни лицето е било
неработоспособно, за м.12.02021г. – 5 работни дни лицето е било
неработоспособно, за м. 01.2021г. – 13 работни дни лицето е било
неработоспособно, за които дни е с право на парично обезщетение по реда на
чл.40, ал.1 от КСО.
По
реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване на Д.В.А. е изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност за месец 05.2021г., за м.07.2021г., за м.12.2021г., за м.01.2021г.
- за 35 работни дни в размер на 1 060.45 лв.
От
представените фишове, и отчетни форми за м.05.2021г., м.07.2021г., м.12.2021г.
и м.01.2022г. се установява, че А. е отработила дните, в които е била временно
нетрудоспособна и от работодателя район „Приморски“ й е било начислено и
изплатено възнаграждение за пълни отработени месеци – за 99 часа, без дни във
временна неработоспособност.
От
констативен протокол № КП-5-03-01081426 /25.02.2022г. се установява, че на
основание чл.108 ал.1 КСО е извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ-
Варна на изплатените парични обезщетения от ДОО за временна неработоспособност
за общо заболяване и за бременност и раждане на Н.Ч.и Д.А., при която е
установено, че жалбоподателката е
собственик на ЕТ“Благолепие-Д.В.“ и е декларирала на 22.04.2020г., че от
20.04.20г. упражнява дейност като самоосигуряващо се лице и ще се осигурява за
всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест
и безработица като пенсионер; за периодите по БЛ А. е във временна
неработоспособност, като болничните листи са представени пред ТП на НОИ-Варна и
са изплатени своевременно. Установено е и че по сключен договор №
48-ЗЛП/18.02.21г. с община Варна-район Приморски работи като личен асистент по Закона
за личната помощ, като видно от представените фишове и отчетни форми/попълнени
от лицето/ и потвърдени от полвателя е отработила периодите от 17.05.21г. до 28.05.2021г., от 05.07.21г. до 14.07.21г., от 06.12.2021г. до 11.12.2021г., от 10.01.2022г. до 21.01.2022г. и от 24.01.2022г. до 26.01.2022г.
и й е изплатено възнаграждение за пълни отработени месеци /за 99 часа/.
От
жалба вх. № 1012-03-18 от 16.03.2022г. се установява, че жалбоподателката е
оспорила издаденото разпореждане по реда на чл.114, ал.3 и ал.4 от КСО в ТП- Варна
на НОИ, като е представила и издадените й болнични листи за втори
работодател/осигурител.
С
Решение № 2153-03-48 от 11.04.2022г. директорът на ТП- Варна на НОИ е отхвърлил
жалбата, като е приел, че през периодите, за които са представени от
ЕТ“Благолепие-Д.А.“ болнични листи и й е изплатено обезщетение за временна
неработоспособност същата е упражнявала трудова дейност като личен асистент.
В
с.з. са представени болнични листи за втори работодател- Район „Приморски“
№Е20203089797 за периода от 06.12.2021г. до 11.12.2021г., №Е20203089798 за
периода от 17.05.2021г. до 28.05.2021г., №Е20203089799 за периода от 05.07.2021г.
до 14.07.2021г., №Е20203089800 за периода от 10.01.2022г. до 21.01.2022г.,
както и разпореждане от 30.09.22г. за преизчисляване на пенсията на
жалбоподателката, актуална справка за пенсионер към 01.10.22г., удостоверение
за получени възнаграждения от район „Приморски“, фиш заплата с корекции, справка
за представени документи и изплатени обезщетения и помощи от ДОО, справки от
регистър на осигурени лица, 5 бр. Удостоверения с корекции/приложение №9 към
чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО, с които община Варна-район Приморски уведомяват
директора на ТП- Варна, че към деня на настъпване на временната
неработоспособност, А. е била осигурена за съответния риск. Представено е и
удостоверение от ТП-Варна на НОИ относно направени удръжки за погасяване на
неправилно получено парично обезщетение за временна неработоспособност.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че размерът на
дължимите суми, изплатени от ТП на НОИ-Варна, получени добросъвестно от
жалбоподателката, подлежащи на възстановяване са в общ размер 1060.45лв.; първите
три дни от болничните листи, които са за сметка на работодателя, са изплатени
от ТП на НОИ-Варна; в случай, че се приеме сумата да бъде намалена на половина,
то същата би била в размер на 530.23 лв.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира следното:
Обжалваното решение е
издадено от компетентен орган – директорът на ТП -Варна на НОИ, съгласно чл.117,
ал.1, т.2, буква „д“ от КСО. От компетентен орган е издадено и потвърденото с
него разпореждане на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП Варна на
НОИ. Същото съдържа реквизитите, визирани в чл.59, ал.2 от АПК.
Оспореното решение е издадено
в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания
за постановяването му.
В разпореждането е прието,
че Д.А. за периодите, за които е представила болничен лист като собственик на
ЕТ „Благолепие-Д.В.“, съответно й е било изплатено парично обезщетение за
периодите на временна неработоспособност, едновременно за същите периоди е
упражнявала трудова дейност като личен асистент съгласно сключен трудов договор
с община Варна - Район „Приморски“.
Компетентният орган е
приел, че е налице хипотезата на чл.46,
ал.3 от КСО.
С Решение № 2153-03-48/11.04.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Варна, при осъществения административен контрол,
е потвърдено обжалваното пред него разпореждане.
С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен един от
изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност
и раждане, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи
трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и
майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.
В случая към датата на
издаване на разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при
ТП-Варна на НОИ е била налице хипотезата
на цитираната разпоредба. Жалбоподателката се е осигурявала за всички осигурени
социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица за
упражнявана трудова дейност като собственик на ЕТ“Благолепие- Д.В.“, а от
18.02.2021г. е в трудово правоотношение с район Приморски за длъжността „личен
асистент“. За самоосигуряващото се лице са представени удостоверения приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО по болничен лист серия Е2020
и №3089630
с период
за временна неработоспособност от 17.05.21г. до 28.05.2021г.;
на 07.07.21г. по БЛ серия Е2020
и
№3089397
с период
на временна неработоспособност от 05.07.21г. до 14.07.21г.;
на 06.12.21г.- БЛ серия Е2020 и №3089587 за периода от 06.12.2021г. до 11.12.2021г.;
на 10.01.2022г.- БЛ серия Е2020 и
№3089642 за периода от 10.01.2022г. до 21.01.2022г. и на 25.01.22г. БЛ серия
Е2021 и №3124104 с период на временна неработоспособност от 24.01.2022г. до
26.01.2022г. По представените удостоверения ТП на НОИ Варна е изплатило парични
обезщетения за периодите на временна неработоспособност. Установено е, че за
м.05.21г., м.07.21г., м.12.21г. и м.01.22г. на А. е начислено и изплатено възнаграждение
като личен асистент в пълен размер, поради което с издаденото разпореждане е
постановено възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение
поради общо заболяване.
От събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че на 11.03.22г.
жалбоподателката се е снабдила с болнични листи за периода от 17.05.21г. до
26.01.22г., издадени към работодателя район Приморски с включена забележка, че
болничните са издадени за повече от един работодател/осигурител, издадени са за
минало време, потърсени по-късно от пациента за втория работодател.
От представените с
преписката удостоверения/ приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от
НПОПДОО/с вх.№ от 22.03.22г./ -представяне се установи, че същите подадени от
община Варна-район Приморски относно правото на изплащане на парично
обезщетение по болничните листи на А.. От представеният фиш за м.03.22г. е
видно, че община Варна, район Приморски е направило корекция за минало време на
трудовите възнаграждения, получени от жалбоподателката за периодите обхванати
от тези болнични листи. С представените удостоверения /приложение № 9 с код
„корекция“, подадени от община Варна, район Приморски на 23.05.22г., се
премахват работните дни в условията на временна неработоспособност.
Видно е, че към датата
на издаване на оспореното решение жалбоподателката е била предприела действия
за представяне на болнични листи и пред втория работодател. Същите са приети и
представени пред ТП на НОИ Варна и от този работодател. Последният е извършил
съответните корекции, като е отразил дните на временна неработоспособност,
коригирал е работните дни за съответния период и е подал в ТП на НОИ
удостоверение по образец с корекции.
Налице са нови факти и
обстоятелства, които са от значение за случая. Лицето се е снабдило с втори екземпляр на болничните
листи и ги е представило на втория си работодател. Съобразно чл.8, ал.1 от НПОПДОО
за всеки болничен лист са представени отделни удостоверения за всяко от
правоотношенията/основанията за осигуряване. Независимо, че от втория
работодател удостоверенията са представени след издаване на оспорения акт,
същите следва да бъдат съобразени като издадени и представени съобразно
изискванията на законодателя.
В този случай не е
налице нарушение на чл.46 ал.3 КСО.
С оглед представените
с жалбата против издаденото разпореждане болнични листи, издадени за втория
работодател, решаващият орган е следвало да издаде решението си след като
изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и
възраженията на жалбоподателката и представените от нея доказателства, съгласно
задължението си по чл.35 АПК.
След представяне на
болничните листи на втория работодател, подаването от него на удостоверенията
по образец и извършените корекции на отработените дни за времето на временна
неработоспособност не е налице изплатено трудово възнаграждение от осигурителя Район
„Приморски“. Лицето има право на изплатеното парично обезщетение за временната
неработоспособност, изплатено за сметка на ТП на НОИ-Варна. Целта на
обезщетението е да замести липсата на трудово възнаграждение за периода на
временна неработоспособност.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореното
решение на Директора на ТП- Варна на НОИ и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни
и следва да бъдат отменени.
При този изход на
делото и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 560лв., от които
10лв.-ДТ, 250лв.- депозит за вещо лице и 300лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-48/11.04.2022г. на Директора
на ТП на НОИ- Варна и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-03-01082298/28.02.2022г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП-Варна на НОИ, с което е
разпоредено на Д.В.А. да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение
поради общо заболяване за периода от 17.05.2021г. до 26.01.2022г. в размер на
1060.45 лв.
ОСЪЖДА ТП- Варна на НОИ да заплати на Д.В.А. ЕГН **********
сумата от 560 лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: