Решение по дело №83/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260906                         18.12.2020 г.                              гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                 XXI – ви граждански състав

На петнадесети декември                         две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                       Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Станка А.,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №83 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството е образувано по повод предявената от „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген.Вламир Вазов“ №3, представлявано от Изпълнителния директор инж.Г. Т., против А.С.И., ЕГН **********, адрес ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 210,20 лева, представляваща задължение по издадени фактури в периода 24.03.2017 г. – 26.09.2017 г. през отчетен период 15.11.2016 г. – 13.09.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане и сумата от 44,24 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода 25.04.2017 г. – 30.09.2019 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3688/03.10.2019 г. по ч.гр.д.№8462/2019 г. по описа на РС-Бургас.

                                Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, поради което и има качеството на потребител в отношенията си с експлоатационното дружество относно водоснабден имот, находящ се в ********. Твърди се още, че на името на ответника има открита и заведена при ответника партида с абонатен №918536, както и че по издадени в периода 24.03.2017 г. – 26.09.2017 г. фактури е налице неизпълнено задължение за плащане на главница в общ размер на 210,20 лева, която произтича от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 15.11.2016 г. – 13.09.2019 г. Главницата се претендира ведно с лихва за забава в общ размер на 44,24 лева от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция. Твърди се, че за процесните суми ищцовото дружество се е снабдило със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№8462/2019 г. по описа на РС-Бургас и същите се претендират ведно с законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

                                В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноските от исковото и заповедно производство.

                                Така предявения иск е с правно основание чл.422 от ГПК.

                                Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

                                В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба, вх.№76064/15.12.2020 г. с приложено към нея писмо, изх.№11-00-3849(1) на Община Бургас.

                                В съдебно заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен представител, който претендира за отхвърляне на иска.

                                Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                                По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№8462/2019 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е образувано по заявление на „ВиК“ ЕАД, въз основа на което има издадена на 03.10.2019 г. Заповед №3688 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът, в качеството му на длъжник да заплати на кредитора сумата от 210,20 лева - главница за периода 15.11.2016 г. – 13.09.2017 г., сумата от 44,42 лева – лихва за периода 25.04.2017 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 02.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

                                Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №83 по описа на Бургаски районен съд за 2020 г., против длъжника в заповедното производство А.С.И. е подадена в едномесечния срок от уведомяването, считано от 10.12.2020 г., съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 26.11.2019 г., от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.

                                Спорен между страните е въпросът дали ответникът има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е потребявал такива в периода 15.11.2016 г. – 13.09.2017 г.

                                В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 24.08.2020 г., неоспорен от страните, настоящият съдебен състав приема, че предявения главен иск е неоснователен. Ищецът не проведе успешно доказване, както легитимацията на ответника като потребител на ВиК услуги, така и размера и изискуемостта на процесните парични вземания.

                                Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г., потребител на услугите В и К са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект. От данните по делото не може да се установи, че през процесния период А. И. Х. е била собственик или ползвател на водоснабдения обект, където е предоставена услугата на ищцовото дружество. Тази липса на доказателства изключва материално-правната легитимация на ответника като длъжник по цитираната наредба, поради което и изводът, който се налага е, че за А.С.И. не е възникнало паричното задължение за заплащане на сумите по представените фактури.

                                Предвид изложеното, съдът намира главния иск за неоснователен, а това налага отхвърлянето му, ведно с обусловените претенции за обезщетение за забава.

                                Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

                           ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №3, ет.4, представлявано от инж.Г.Т., за приемане за установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът А.С.И., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца сумата от 210,20 лева, представляваща задължение по издадени фактури в периода 24.03.2017 г. – 26.09.2017 г. през отчетен период 15.11.2016 г. – 13.09.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане и сумата от 44,24 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода 25.04.2017 г. – 30.09.2019 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3688/03.10.2019 г. по ч.гр.д.№8462/2019 г. по описа на РС-Бургас.

                                Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала:

СА