№ 47643
гр. София, 22.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110112136 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „С.И.“ ЕАД срещу С.
П. Б..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от „С.И.“ ЕАД срещу С. П. Б. кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да
бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
5332,97 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот за
периода от януари 2021 г. до октомври 2021 г. вкл., след прекратяване на
договор за наем за период от 01.01.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 15.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 218,37 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 02.02.2021 г. до 15.11.2021 г.
Ищецът твърди, че на 06.02.2003 г. между „С.И.“ ЕАД, от една страна и
от друга М.И.Б. (починал на 19.11.2009 г.) и С. П. Б. е бил сключен договор за
наем, по силата на който дружеството е предоставило за временно и
възмездно ползване апартамент № 44 на две нива, находящ се в
подпокривното пространство в бл.458, ****“, УПИ Ш-2029, гр.София,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня с тоалетна, тоалетна, обща
застроена площ 109,46 кв.м, светла площ 88,23 кв.м, както и прилежащото
мазе, с площ 2,20 кв.м, с административен адрес: *****. Съгласно нот.акт №
119, T.V, д.№ 1007/2000 г. на Сл.по вписванията-АВ, който апартамент е
собственост на „С.И.“ ЕАД. Посочва, че след изтичане на договорения наемен
срок от 2 години, на основание чл.236, ал.1 от ЗЗД договорът за наем се е
трансформирал в безсрочен. Сочи, че съгласно чл.3.1 от договора за наем
месечната наемна цена за жилището е била определена на 43 лв., като
впоследствие, с Анекс от 15.03.2006 г. месечната наемна цена е била
1
увеличена на 86 лв. Твърди, че наемателят системно е бил в забава на
заплащане на наемните вноски и в тази връзка на основание чл.8, т.З, б.“а“ от
договора за наем, с писмо изх.№ СИ-03- 292/07.05.2014 г. на „С.И." ЕАД е
било отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договорните
отношения, при условие, че наемателката не заплати сума в общ размер на 2
641,33 лв., представляваща дължими наемни вноски, неустойка за забава
върху неизплатените наемни вноски и такса битови отпадъци /ТБО/. Посочва,
че поради неизпълнение на посоченото задължение в указания в писмото
срок, е настъпил правният резултат от отправеното предизвестие и действието
на договора за наем от 06.02.2003 г. между „С.И.“ ЕАД и С. Б. се е прекратило,
считано на 20.06.2014 г. Твърди, че прекратяването на договора е било
установено и в Решение № 10893/07.10.2022 г. постановено по гр.дело №
**** на СРС, 150 състав, потвърдено с Решение № 2159/27.04.2023 г. по
гр.дело № *** на СГС, IV Г състав. Посочва, че след прекратяването на
договора за наем С. П. Б. е продължила фактическото ползване на жилището и
го ползва и към днешна дата. Посочва, че в изпълнение на чл.35, ал.1 от
приетата с Решение № 489 по Протокол № 22/22.10.2020 г. на Столичния
общински съвет „Наредба за реда за учредяване и упражняване правата на
общината в публични предприятия и търговски дружества с общинско участие
в капитала“, от „С.И.“ ЕАД е бил организиран конкурс за избор на наемател на
апартамент № 44, ет.10, вх.2, бл.458 в ж.к.“Младост-4", гр.София, на дата
12.01.2021 г. с начална месечна цена в размер на 630 лв., определена от
сертифициран оценител. С писмо изх.№ СИ- **** г. на „С.И.“ ЕАД
ответницата е била уведомена за възможността да участва в конкурса, но не е
подала заявление за участие. С последващи писма изх.№ **** г. и С*** г. е
била уведомена, че от 13.01.2021 г. до подписване на двустранен приемо-
предавателен протокол за предаване на обекта на „С.И." ЕАД, дължи месечно
обезщетение за фактическо ползване в размер на 630 лв., съответстващо на
месечния пазарен наем, определен от сертифициран оценител. Твърди, че
съгласно счетоводна справка, към датата на завеждане на заявление вх. №
87905 от 15.11.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
след приспадане на заплащаните месечни суми от 86,00 лв. ответницата имала
неизплатено задължение към „С.И.” ЕАД, по повод продължаващото ползване
на собствения на дружеството имот в общ размер от 5551, 34 лв.. за периода:
13.01.2021 г. -30.10.2021 г. Претендира и обезщетение за забава в размер на
218,37 лева (двеста и осемнадесет лева и 37 стотинки), представляваща лихва
за период от 02.02.2021 г. до 15.11.2021 г. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявения иск. Оспорва предявеният между
страните договор е да е бил прекратен. Твърди, че договорът се е
трансформирал в безсрочен като наемодателят не се е противопоставил на
ползването от страна на наемателката. Прави възражение за погасяване по
2
давност на претендираното обезщетение. С оглед гореизложеното моли за
отхвърлянето на предявения иск.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3.
липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване своето обедняване и обогатяването на ответницата, както и
причинната връзка между тях, т.е. че през процесния период ответницата е
ползвала имота без правно основание за това и е препятствала ищеца да го
ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата,
които има или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време,
съответно обогатяването на ответницата, изразяващо се в спестяването на
разходи за наем за ползване на имота за процесния период.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Основателността на исковата претенция по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.)
ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за
заплащане на претендираните суми; 3.) периода на забавата; 4.) размерът на
обезщетението за забавено изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на
падежа.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обяви за безспорно
3
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 06.02.2003 г. между
„С.И.“ ЕАД, от една страна и от друга М.И.Б. (починал на 19.11.2009 г.) и С. П.
Б. е сключен договор за наем, по силата на който дружеството е предоставило
за временно и възмездно ползване апартамент № 44 на две нива, находящ се в
подпокривното пространство в ****
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза е
относимо и допустимо и следва да бъде допуснато.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 от ГПК Определение №
47640/22.11.2024 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.02.2025 г. от 10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 06.02.2003 г. между „С.И.“
ЕАД, от една страна и от друга М.И.Б. (починал на 19.11.2009 г.) и С. П. Б. е
сключен договор за наем, по силата на който дружеството е предоставило за
временно и възмездно ползване апартамент № 44 на две нива, находящ се в
подпокривното пространство в ****
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при
депозит в размер на 300,00 лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б..
4
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5