РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1112
гр. Пловдив, 29 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и девети май през две хиляди и двадесетата година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 548 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Териториална
дирекция Тракийска при Агенция „Митници“, чрез директора А.Х. – П., против решение
№ 34 от 30.01.2020 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена
без уважение жалба с вх.№ 94-00-312 от 17.01.2020 г. по регистъра на ТД на НАП
– Пловдив, срещу разпореждане за прекратяване на производството по принудително
изпълнение съгласно чл.225 ДОПК с изх.№ С190013-035-0340429 от 20.12.2019 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че решението на директора е
необосновано и неправилно, като счита за неправилно възприетото становище на
приходната администрация, че са налице предпоставките на чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК. Счита, че публичният изпълнител не е изчерпал всички допустими от закона
възможности за събиране на процесните публични
вземания и неоснователно е пристъпил към прекратяване на производството, както
и че вземането е несъбираемо, когато е изтекъл срокът за принудителното му
събиране съгл. чл. 171 от ДОПК. Моли съда да постанови решение, с което да бъде
отменено решението на директора на ТД на НАП, както и да бъде отменено самото
разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство. В съдебно
заседание се представлява от юрк. К.. Претендират се
разноски.
Ответникът – директор на ТД на НАП Пловдив чрез
процесуалния си представител юрк. П. моли жалбата да
се остави без уважение, а постановеното решение да се остави в сила. Представя
писмени бележки.
Настоящият състав на Административен съд – Пловдив
намира, че жалбата е допустима за разглеждане, тъй като е подадена от лице,
което има правен интерес да обжалва издаденото решение.
Правният интерес от обжалване се обуславя от това, че
с разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство се прекратява и
принудителното изпълнение за изпълнителните титули, предадени за събиране от
страна на органите на Агенция „Митници“, а именно НП №256/09.07.2012 г. и РА №13/37/05.10.2011
г.
Установява се от фактическа страна, че с разпореждането
на публичния изпълнител към датата на прекратяване изпълнително дело №
13110002092/2011 г., образувано против "ИНТЕР ПЕТРОЛИУМ" ЕООД, ЕИК
*********, се включват следните публични вземания: месечни осигурителни
декларации образец №6 за няколко периода; годишни данъчни декларации по чл. 92
от ЗКПО за няколко периода; справки-декларации по ЗДДС за няколко данъчни
периода; 3 бр. ревизионни актове (РА), издадени от органите на НАП и един от
органите на Агенция Митници; общо 17 бр. Наказателни постановления (НП), от които
1 бр. е издаден от орган на Агенция Митници, 13 бр. са издадени от органи на
НАП и 3 бр. са издадени от органи на Българския институт по метрология.
Установява се също, че НП, издадено от органите на
Агенция Митници, е влязло в сила на 05.09.2012 г., с което на дружеството е
наложена лихвоносна имуществена санкция в размер на 11 932, 20 лв.
Постановлението е постъпило за принудително събиране с писмо вх.
№28357/20.09.2012 г. и е присъединено в изпълнителното производство с
Разпореждане за присъединяване изх. №2092/2011/000050/12.11.2012 г.
Посочва се от ответника, че събирането на
имуществената санкция е обезпечавано многократно с постановления за налагане на
обезпечителни мерки, издадени през 2014 г. и 2019 г., с които са наложени
запори на банкови сметки в: „ПИРЕОС ЕВРОБАНК“ АД, „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК" АД, „Общинска банка" АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
върху вземане от „Д.“ ЕООД, както и върху безналични
ценни книжа). Постановленията на публичния изпълнител се считат за връчени на
длъжника по реда на чл. 32 от ДОПК, но от посочените изпълнителни способи не са
постъпили парични средства, които да послужат за погасяване на санкцията.
Освен това се констатира, че с РА №13/37/05.10.2011 г.
на "ИНТЕР ПЕТРОЛИУМ" ЕООД са установени задължения за акциз за
периода 11.02.2009 г. - 31.07.2011 г., в размер на 3801, 60 лв. - главница и
382, 93 лв. - лихва към 05.10.2011 г. За заплащане на същите задълженото лице
(ЗЛ) е приканено със съобщение за доброволно изпълнение, издадено на 16.02.2012
г. и връчено чрез съдействието на органите на полицията на управителя на
12.03.2012 г.
Посочва се от ответника, че събирането на вземането е
било обезпечавано многократно с
постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени през 2012 г., 2014
г. и 2019 г., с които са наложени запори на банкови сметки в: 30 банки, в
„ПИРЕОС ЕВРОБАНК“ АД, „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, „Общинска банка“ АД и
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, върху вземане от „Д.“ ЕООД, както и върху безналични ценни книжа). Постановленията на публичния изпълнител
се считат за връчени на длъжника по реда на чл. 32 от ДОПК. Като резултат от
предприетите действия по сметката за принудително изпълнение са постъпили суми
на 01.11.2012 г. в размер на 55, 26 лв., разпределени с разпореждане от
02.11.2012 г. за частично погасяване на главница на задължение за акциз,
установено с цитирания РА, както и на 09.09.2014 г.,
в размер на 15, 80 лв. отново определени в полза на Териториално митническо
управление - Пловдив за частично плащане на задължението за главница на акциз
по ревизионния акт.
На 19.03.2019 г. с разпореждане е разпределена
постъпила на 13.02.2017 г. по сметката за принудително изпълнение сума от запорирано вземане от трето лице в размер на 3690 лв., като
с нея са погасени задължения по декларации обр. №6,
както и задължение по годишна декларация по ЗКПО.
На 13.12.2019 г. е получен отговор от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, с който сме уведомени, че запорът е наложен на 12.12.2019 г., по сметката няма авоари и има предходно
наложени запори. Направено е и проучване на имущественото състояние на длъжника
през месец ноември и м. декември на 2019 г., като резултатите от него са
намерили отражение в оспореното разпореждане.
За да потвърди с решението си разпореждането за
прекратяване на принудителното изпълнение, директорът на ТД на НАП – Пловдив е
приел, че разпореждането за прекратяване на производството по принудително
изпълнение е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител, както и при наличие на о основанията на чл.
225, ал. 1, т. 4 от ДОПК - принудителното изпълнение се прекратява, когато
публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички
изпълнителни способи са изчерпани. Приел, че липсата на имущество или други
активи води до обоснован извод за невъзможност за събиране на публичните
вземания, което от своя страна квалифицира вземането като несъбираемо.
Посочено е, че
при проучване на имущественото състояние на длъжника е установено, че същият
няма недвижимо и движимо имущество; не са установени вземания от трети лица.
Последната подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е за 2013 г.
След този период няма данни за извършване на търговска дейност, т. е. не се
очакват постъпления, които да подлежат на запор, а разпределените през 2012 г.
и 2014 г. суми, вследствие на реализираните запори, са в малък размер и по
банковите сметки няма авоари или са налични предходно наложени обезпечителни
мерки от други взискатели. Посочва се, че задълженото
лице е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 2014 г.
Счита за безспорно доказано, че липсват активи на
дружеството -длъжник, които да бъдат осребрени чрез провеждане на принудително
изпълнение. Посочва, че доколкото в случая е приложена нормата на чл. 225, ал.
1, т. 4 от ДОПК и е установено, че няма имущество спрямо което да бъдат
упражнявани изпълнителните способи, предвидени в ДОПК, а служебното прилагане
на давността не представлява способ за принудително изпълнение, то е без правно
значение предвиденият от законодателя 10-годишен срок за провеждане на
производство по принудително изпълнение.
При така изложеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
В случая на първо място следва да се констатира, че
административното производство по постановяване на оспореното решение е
осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от ДОПК от материално компетентен орган
и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт, който е
постановен в изискваната от закона форма.
Настоящата съдебна инстанция не се констатира
нарушения на процесуалните правила при издаването на процесното
решение, съответно на разпореждането за прекратяване. В случая съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства налага да се приеме на следващо
място, че фактическите констатации на органите по приходите са истинни, а
направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.
Спор по установените факти не се формира между
страните по делото. Спорът е от правен характер и касае правилното приложение
на материалния закон, като спора се концентрира най-общо във въпроса налице ли
са предпоставките по чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК за прекратяване на
производството по принудително изпълнение на публични вземания, след определяне
на вземанията от длъжника "Интер Петролиум“ ЕООД
като несъбираеми.
Необходимо да се посочи в тази връзка, че разпоредбата
на чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК предвижда прекратяване на производството по
принудително изпълнение на публичните вземания, когато публичният изпълнител е
преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са
изчерпани. Действително, в случая от данните по приложената административна
преписка, се установява, че публичния изпълнител е предприел съответните
действия за установяване на имущественото и финансово състояние на длъжника,
извършвайки необходимата пълнота от справки в съответните публични регистри
относно осъществявана икономическа дейност, притежавани доходи, движимо и
недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника, на
територията на Република България, с оглед прилагане на изпълнителните способи
за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК.
Оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл, а именно,
че публичния изпълнител не е изчерпал в необходимата пълнота всички
изпълнителни способи, преди да обяви вземанията за несъбираеми, са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. При това
положение изводът на публичния изпълнител, че вземането по изпълнителния титул
е несъбираемо, с оглед на което е прекратил производството по принудително
изпълнение на публичните вземания спрямо посочения длъжник, в съответствие с
разпоредбата на чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК, е фактически и правно обоснован.
В случая доказателства, които да подлагат на съмнение
възприетите от органите по приходите изводи, не са ангажирани нито в
административното нито в настоящото съдебно производство, като не се сочи от
страна на взискателя, нито се установява от данните
по делото да са налице доходи или имущество на длъжника, върху които да е
възможно да се насочи принудителното изпълнение на публичните вземания.
Констатира се, че дружеството няма промяна на
обстоятелствата в Търговския регистър от 2009г., а от 2014 г. е дерегистриран по ЗДДС. От събраните по делото доказателства
се установява, че дружеството няма активи, върху които да бъде насочено
принудително изпълнение за събиране на вземанията – по делото е налична
изготвена подробна справка в тази връзка.
Като е изложил съображения в този смисъл, Директорът
на ТД на НАП – гр.Пловдив е постановил решението си в съответствие със закона.
Крайният извод е, че решението му, с което е оставена без уважение жалбата на взискателя Териториална дирекция Тракийска при Агенция
Митници срещу разпореждането на публичния изпълнител за прекратяване на
производството по принудително изпълнение на публичните вземания поради
несъбираемостта им, е правилно и законосъобразно, поради което и ще следва да
бъде оставено в сила. Това налага извод за неоснователност на жалбата.Тя ще
следва да бъде отхвърлена.
Претендират се от страните разноски, които предвид
изхода на делото следва да се присъдят на ответника. Претендират се такива в
размер на 500 лв., съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят
за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела
без определен материален интерес.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Териториална дирекция
Тракийска при Агенция „Митници“ против решение № 34 от 30.01.2020 г. на
директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх.№
94-00-312 от 17.01.2020 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, срещу
разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение
съгласно чл.225 ДОПК с изх.№ С190013-035-0340429 от 20.12.2019 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция Митници, Териториална дирекция Тракийска да
заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500 /петстотин/лева възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: