Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4598/2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И.И.Д. срещу
ЗД Л.И. АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата
от 200000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 08.05.2016 г., вследствие на което е починала С.С.Д. – майка на
ищцата. Претендира законната лихва от 07.06.2018 г., както и направените по
делото разноски.
Ищцата твърди, че като последица от произшествието,
осъществило се на 08.05.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника, е починала майка ѝ С.С.Д.. От
загубата е понесла неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Позовава
се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
С влязла в
сила присъда от 12.06.2018 г. на СГС по НОХД №2111/2018 г. В.И.Д. е признат за виновна
в това, че на 08.05.2016 г. на бул. Цар
Борис III, при управление на лек автомобил „Пежо“ с рег. № *******, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.25, ал.2 ЗДвП, при навлизане в
съседна пътна лента не е пропусналапътните превозни средства, движещи се по
нея, в следствие на което реализира ПТП с попътно движещият се автомобил „Ауди“
и насрещно движещият се автобус марка „Исузу“, в следствие на което по
непредпазливост причинила смърт на С.С.Д. – пътничка в лекия автомобил
„Пежо“.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което за настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд,
авторството и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан
от присъдата.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито
фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за
отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески
начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява чрез
включване по изключение на всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Видно от
представеното удостоверение за наследници, ищцата е дъщеря на пострадалата.
От
показанията на свидетелката Т.Т.-Д., семейна приятелка и кръстница на ищцата,
се установява, че ищцата и пострадалата са живеели заедно, в едно домакинство,
отношенията им били на обич и подкрепа, ищцата преживяла изключително тежко загубата
на майка си, загубила тегло, прекъснала обучението си като студентка, престанала
да общува с близките си.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на
чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на „Пежо“ с рег. № *******, което е
противоправно, с което е причинил по непредпазливост смърт на С.С.Д.. От присъдата на наказателния съд се установява причинната връзка между
произшествието и смъртта. Претърпените неимуществени вреди се потвърждават от
свидетелските показания по делото. Поради това съдът приема, че е налице
деликт, извършен от водача В.И.Д. при управление
на лек автомобил „Пежо“ с рег. № *******.
Не е спорно
между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на процесния микробус, валидна към датата на инцидента,
поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи
страдания от загубата на близък човек.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалата (50 г.),
възрастта на ищеца (24 г.); същността на връзката родител-дете, тежките
психологически последици за ищцата. При преценка на посочените критерии съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 150000 лв. Съдът споделя
виждането, че неимуществените вреди от загубата на родител са неизмерими с пари
– какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира
вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито
оценява загубата на ищеца. За целите на реализиране на отговорността обаче следва
да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав
приема, че сумата от 150000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените
критерии за справедлива компенсация за претъпените от нея неимуществени вреди.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението
на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че
ищцата е пътувала на седалката зад водача, като травматичните увреждания,
довели до смъртта на пострадалата, са причинени от притискане на тялото на
пострадалата от настъпилите значителни пластични деформации на лекия автомобил
в зоната, където е седяла. От това следва, че независимо дали пострадалата е
ползвала предпазен колан, това не би имало значение за предотвратяване на
уврежданията, довели до смъртта й. В съдебно заседание вещото лице д-р Цв. Г.
уточнява, че травматичните увреждания по механизма на притискане са характерни
когато пострадалият е използвал предпазен колан, тъй като тялото е фиксирано и
няма възможност да се отклони. Ето защо съдът приема, че не е налице противоправно
деяние, извършено от пострадалата, което да е допринесло за настъпване на
вредите. Възражението за съпричиняване е неоснователно.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви
върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото е приложена Претенция с вх. № на ответника от 07.06.2018 г., с
която ищецът
го е уведомил за извършено ПТП и за претенцията си за плащане на обезщетение, поради което претенцията за
лихва за забава от 07.06.2018 г. е основателна.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ЗА, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 4147,50 лв.
На ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение (300 лв.) и експертиза (400 лв.),
съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 175 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
съответно дължимата държавна такса в размер на 6000 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД Л.И. АД, ЕИК ********, да заплати на И.И.Д., ЕГН **********, на основание чл.432,
ал.1 КЗ сумата от 150000 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на С.С.Д. – майка, при
произшествие, осъществено на 08.05.2016 г., заедно със законната лихва от 07.06.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 200000 лв.
ОСЪЖДА ЗД Л.И. АД, ЕИК ********,
да заплати на адв. К.Л.,
адрес: ***, партер, офис Б-12, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 4147,50
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН **********, да заплати на ЗД Л.И. АД, ЕИК ********, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 175
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗД Л.И. АД, ЕИК ********, да заплати по сметка
на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 6000 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: