Решение по дело №4901/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 54
Дата: 2 февруари 2023 г.
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20222120204901
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Б., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120204901 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Б. М. с ЕГН ********** от гр.Б. и съдебен
адрес в гр.Б. чрез адв.К. К. АК-Б. против наказателно постановление №22-
0769-002829/11.11.2022г на Началник група в ОДМВР-Б., сектор“Пътна
полиция“-Б., с което й е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 (двеста) лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 6
(шест) месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление е останала
жалбоподателката. Счита го за неправилно. Настоява, че няма вина за
извършването на нарушението.
Редовно призована за открито съдебно заседание жалбоподателката не
се явява. За нея се явява упълномощен адвокат. Претендират разноски.
За административнонаказващия орган редовно призован се явява ЮК.
Моли за потвърждаване на НП и взема отношение по жалбата с писмено
становище, в което прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендират се разноски.
1
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото
съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице посочено в наказателното постановление като нарушител
пред териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от
закона реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
причини:
На 18.06.2021г, около 15,00 часа, в гр.Б. по бул.“Д.“, до хотел „К.“ в
посока ул.“Д.“ жалбоподателката като водач управлявала лек автомобил
марка „Тойота“ модел „Ярис“ с рег. №..., собственост на В. М. М. с ЕГН
**********. По това време свидетелите Г. Д. и П. П. и двамата служители в
сектор „ПП“-Б. били на работа и спрели за проверка водача М.. След проверка
в служебния таблет установили, че проверяваният лек автомобил бил с
прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП от 05.04.2022г. Към
момента на проверката водачът М. управлявала автомобил, който нямал
валидна застраховка „ГО“. На място, на последната бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия AД и сериен №287636 на
18.06.2022г (лист 8 от делото). За това, че лекият автомобил бил с прекратена
регистрация от 05.04.2022г на водача М. в акта било вписано
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на
жалбоподателката и последната го подписала без възражения. Получила
екземпляр. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения. С
акта бил иззет контролния й талон.
Установено било, че процесният автомобил е със служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от 05.04.2022г въз основа на получено
от сектор „ПП“-П. уведомление по електронен път от Гаранционен фонд за
МПС по реда на чл.574 ал.6 от КЗ, за водачи, които не са сключили
застраховка ГО. Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за която е получено уведомление от Гаранционен
фонд по чл.574 ал.11 от КЗ и се уведомява собственика на ППС.
Като взел предвид акта, постановения отказ от Районна прокуратура-Б.
за отказ от образуване на досъдебно производство с постановление от
27.09.2022г (лист 14 от делото) и останалите писмени доказателства
2
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление №22-0769-002829 на 11.11.2022г с описание на фактическата
обстановка идентична с тази в акта, а именно, че водачът С. Б. М. с ЕГН
********** осъществила административно нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП и
на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП му наложил
наказанието глоба в размер от 200 лева и я лишил от право да управлява МПС
за срок от шест месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично
доказана въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както
актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от
закона срокове. Компетентността на актосъставителя изхожда от
представената Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021г (лист 18 и 19 от
делото).
Настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП
освен санкционна е и материалноправна, защото съдържа в себе си и
описание на нарушението, и санкция. В случая административнонаказващият
орган, като е посочил, че описаното в НП деяние е нарушение на
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на
нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение на чл.175
ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на процесуалните правила. Критерият, по
който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е
преценката доколко това нарушение е довело до накърняване правото на
защита на наказаното лице. В настоящия случай в наказателното
постановление се съдържа подробно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които е извършено и това не е накърнило
правото на защита на жалбоподателя, поради което не е съществено.
Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателката на
инкриминираната дата-18.06.2022г управлявала МПС–лек автомобил марка
„Тойота“ модел „Ярис“ с рег. № ..., собственост на В. М. М. с ЕГН
**********, който не е бил регистриран по надлежния ред, тъй като
регистрацията му е била прекратена служебно на 05.04.2022г на основание
чл.143 ал.10 от ЗДвП (несключване на договор за задължителна застраховка
3
„ГО“). Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От събраните по
делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателката е
управлявала посочения в акта и в НП автомобил, който е бил със служебно
прекратена регистрация, т.е. същият не е бил регистриран по надлежния ред
в Р България. От материалите по делото не се установява жалбоподателката
да е знаела, че регистрацията на автомобила, който не е нейна собственост е с
прекратена служебно. В хода на прокурорската проверка е било установено,
че жалбоподателката не е знаела за прекратяването. Действително нито
чл.143 ал.10 от ЗДвП, нито в чл.18 ал.1 т.8 от Наредба №І-45 от 14.03.2000г е
посочено кой прекратява регистрацията и кой уведомява собственика на
автомобила за прекратената регистрация, но това следва да бъде съответното
звено извършило регистрацията, тъй като до него ще бъде изпратено и
уведомлението и то ще е териториално компетентно да я прекрати.
При преценка на субективната страна на административното
нарушение, съдът съобрази разпоредбата на чл.143 ал.10 ЗДвП, която
предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, и се
уведомява собственика на ППС. По делото липсват каквито и да било
доказателства собственикът на автомобила, в случая жалбоподателят, да е бил
уведомяван по някакъв начин за това обстоятелство. В този смисъл
собственикът със служебно прекратена регистрация, респективно
жалбоподателката не е осъществила от субективна страна състава на
посоченото в наказателното постановление административно нарушение по
чл.140 ал.1 ЗДвП.
С оглед изложеното в частта, в която на основание чл.175 ал.3
предложение първо от ЗДвП са наложени две кумулативни санкции
обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано
и само на това основание подлежи на отмяна.
С огледа изхода на спора следва да бъде осъдена ОДМВР-Б. да заплати
на жалбоподателката направените разходи в съдебното производство за
адвокат в размер на 400 (четиристотин) лева по адвокатско пълномощно.
4
Мотивиран от изложеното по-горе, Б.кият районен съд, V-ти
наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0769-002829/11.11.2022г на
Началник група в ОДМВР-Б., сектор“Пътна полиция“-Б., с което на С. Б. М. с
ЕГН ********** от гр.Б. и съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.К. К. АК-Б. й е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е
лишена от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване
на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) на основание
чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на С. Б. М. с ЕГН ********** от
гр.Б. направените в хода на въззивното производството съдебно-деловодни
разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за адвокат по адвокатско
пълномощно.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5