Решение по дело №206/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ТД на НАП [населено място] против Решение № 80/14.03.2025г., постановено по ВАНД № 49/2025г. по описа на Районен съд град Шумен.

В касационната жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Доводите на касатора се свеждат до твърденията, че клонът на търговец не е самостоятелен правен субект, който може да носи административно-наказателна отговорност, като същата е била правилно насочена към основното търговски дружество, както и че не е налице маловажен случай. Решаващият съд е постановил незаконосъобразно решение, поради което касаторът моли настоящата касационна инстанция да отмени атакуваното Решение на РС Шумен и да потвърди отмененото с него НП № 800509-[рег. номер]/04.12.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ЦУ при ТД на НАП [населено място]. В открито съдебно заседание не изпраща процесуален представител.

Ответната страна „Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с представляващ Е. Д. П., редовно призована, не изпраща представител, като представя становище по касационната жалба, в което я оспорва и претендира разноски.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна. Излага доводи за законосъобразност на решението на въззивния съд, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на касационната съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, а решението на РС е правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните:

С Решение № 80/14.03.2025г., постановено по ВАНД № 49/2025г. по описа на Районен съд Шумен, съдът като първа инстанция потвърдил НП № 800509-[рег. номер]/04.12.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ЦУ при ТД на НАП [населено място], с което на ответника по касация, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС.

При постановяване на обжалваното решение, съдът е приел, от фактическа страна следното: На 01.11.2024г. била извършена съвместна проверка от компетентни длъжностни лица при НАП с ОД на МВР-Шумен, сектор ПИП и РД "Пожарна безопасност" ЗН Шумен в търговски обект– технически център за годишни технически прегледи на автомобили, находящ се в [населено място] и стопанисван от „Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“- София, чрез клонът му в [населено място], която започнала с извършване на контролна покупка от органите по приходи на услуга- обслужване на пожарогасител 2кг. заверка за 2024/2025г., на стойност 10.00лв., заплатена в брой от инспектор по приходите. Плащането било прието от служителя П.Г., заемащ длъжността „автомайстор“. За направената покупка в брой не бил издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство, нито от кочан с касови бележки, като при фактическата касова наличност в обекта била установена разлика с разчетената по данни на ФУ е в размер на 10,00лв., като промяната в касовата наличност, представлявала въвеждане на пари от процесната покупка, които не са отчетени във фискалното устройство. За констатирано нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС бил съставен АУАН № [рег. номер] в присъствието на упълномощено от търговеца лице, което не посочило възражения. Такива били депозирани в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал процесното НП.

Решаващият съд, с оглед наведените пред него доводи с въззивната жалба, е приел, че са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, изложил е подробни мотиви по съществото на спора, касателно субектът подлежащ на административно-наказателна отговорност, както и мотиви, че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което отменил наказателното постановление. Приел е за безспорно установено, че е налице плащане в брой в търговски обект по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС и липсата на регистрирането му и издаването на фискална касова бележка за продажбата е нарушение на регламентираното в чл.185 ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. и чл.118 ал.1 от ЗДДС, задължение към държавата.

Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение по отношение на съставомерност на деянието, така и за наличие на допуснато съществено нарушение при издаване на НП, свързано с липсата на преценка на тежестта на нарушението от административно-наказващия орган. Настоящият касационен състав намира, че правните изводи на РС [населено място] в тази им част са съобразени с процесуалния и материалния закон, поради което не следва и да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Касационният съд споделя мотивите на въззивната инстанция за приложимост на института на „маловажния случай” на административно нарушение касателно конкретната деятелност, които са съобразени с практиката на СЕС. Административен съд Шумен, в множество свои решения по аналогични казуси, последователно счита, че преценката за наличие на маловажен случай е поставена в зависимост от наличие на конкретни факти, които разкриват по- ниска степен на обществена опасност на нарушението и дееца. В случая се установяват обстоятелства, определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с другите подобни простъпки, предвид ниската стойност на покупката. В т.48 на цитираното от въззивния съд Решение на СЕС от 4 май 2023 година по дело С-97/21 по преюдициално запитване на АдмС Благоевград, СЕС се произнесъл по отношение на наложена имуществена санкция за нерегистрирана продажба спрямо размера на неплатения ДДС, намираща се в същото съотношение като процесната и я е приел за несъразмерно тежка. Действително, засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 год. на МФ, обусловени от целта на закона, свързана с отчетността и проследимостта на сделките във връзка с осъществяване фискалната политика на държавата, е специален и се намира под особен режим, но това не отменя задължението на административно-наказващия орган да прецени всички обстоятелства свързани с тежестта на нарушението, което той не е сторил. За всеки конкретен случай на административно нарушение административно- наказващият орган е овластен да преценява наличието или липсата на условия за освобождаване на нарушителя от отговорност чрез предупреждение, респективно съдът да упражни контрол на тази преценка при възникнал спор. Съгласно § 1 т.4 от ДР на ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Следователно, при преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. При това положение, съдът приема, че ответникът по касация е нарушил обществени отношения, които се отличават с по- висока степен на обществена опасност, но санкционираното нарушение, допуснато за първи път и с ниска стойност на нанесената вреда на фиска, попада в категорията на така наречените „маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във връзка с чл.93 т.9 от НК.

За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция в производство по оспорване на наложена ПАМ на ответника по касация със Заповед № 300-ФК от 04.12.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна, Г. Д. „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е имала възможността да произнесе кое е данъчно-задълженото лице, което следва да носи отговорност за нарушение на данъчния закон. Не се споделя изводът на въззивния съд, че административно-наказващият орган е следвало да ангажира отговорността на Сдружение "Съюз на българските автомобилисти"– клон Шумен, с ЕИК: 0006910301782, чийто служител е лицето, приело плащането, без да издаде касов бон. Съгласно чл.17 ал.1 от ТЗ, всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище, като видно от справка в ТР, сдружението има клонове в множество населени места в България, като процесният в [населено място] е с ЕИК на клон: 1782. Клонът не е самостоятелно юридическо лице и не е самостоятелен правен субект. Той представлява териториално и организационно обособена част от дейността и от имуществото на търговеца, с регистрацията на която законодателят свързва определени правни последици. В някои случаи законът допуска клонът да влиза в преки отношения с трети лица, като работодател и страна по търговски правоотношения, но клонът е част от търговското предприятие на търговеца. Поради което правилно е била насочена административно-наказателната отговорност по процесното НП към основното юридическо лице.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила. Предвид това, че Районният съд не е отменил НП само на основание приложение на чл.28 от ЗАНН, упражнявайки задължението си по чл.63 ал.2 т.2 предл. второ от ЗАНН, настоящият състав следва да упражни това правомощие, като предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход от спора и според правилата на чл. 143 ал. 1 от АПК, във връзка с чл.63д ал.1 от ЗАНН основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв. Искането е направено своевременно, а по делото са налице доказателства за действителното заплащане на адвокатско възнаграждение. Разноските следва да се възложат в тежест на Националната агенция за приходите, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на процесното наказателно постановление.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/14.03.2025г., постановено по ВАНД № 49/2025г. по описа на Районен съд град Шумен.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с представляващ Е. Д. П., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид (чл.185 ал.1, във връзка с 118 ал.1 от ЗЗДС), представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите с адрес [населено място], [улица], да заплати на „Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с представляващ Е. Д. П. сумата 400.00 (четиристотин) лева, представляваща деловодни разноски в касационна инстанция.

Решението е окончателно.