№ 269
гр. Плевен, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430106903 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид:
Иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ.
Постъпила е искова молба от ***, срещу Т. Г. П., в която се твърди, че
ответникът е работил при ищеца по трудово правоотношение по *** при
първоначално уговорено трудово възнаграждение от 610лв., а от месец
януари 2021г. – 650лв. Твърди, че на осн. чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл.
190, ал. 1, т. 2 от КТ и при спазени изискванията на чл. 189 от КТ, на чл. 193,
ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 194 от КТ, на ответника било наложено ***, и на осн.
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовият договор бил прекратен. Моли съда, на осн.
чл. 221, ал. 2 от КТ да осъди ответника да му заплати сумата от 650лв.,
представляваща брутното трудово възнаграждение за един месец, ведно с
лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане
на обезщетението.
Ответникът по същество е оспорил иска, като е заявил, че не оспорва
сключването на договора, но оспорва изплащането на 650лв. месечно трудово
възнаграждение, твърди, че му били заплащани суми от 500лв., но често се
случвало и да не получи такива. Твърди, че работодателят нарушавал
трудовото законодателство и поради това, ответникът и негов колега подали
1
сигнали в ***, а работодателят заявил, че „излита от работа“. Твърди, че по
тази причина на 19.07.2021г. подал по пощата молба до работодателя за
прекратяване на трудовия договор, и същият се счита за прекратен от
момента на достигането му до работодателя. Счита, че по тази причина,
дисциплинарното му *** е нищожно, т.к. ТПО вече е било прекратено на
друго основание. Счита, че по тази причина не дължи претендираното от
ищеца обезщетение на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установени следните обстоятелства: С ***/*** ищецът е назначен на *** с
месторабота *** при ищеца ***. Страните са уговорили безсрочен трудов
договор със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя, и срок на
предизвестие 30дни. Трудовото възнаграждение на ищеца е уговорено в
размер на 610лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж при настоящия
работодател. С допълнително споразумение от 31.12.2020г.,
възнаграждението на ответника е било увеличено на 650лв. месечно, като в
това допълнително споразумение е положен подпис само на работодателя. В
представените фишове от ведомост за сумирано изчисляване на работното
време за м. юни 2021г. се установява, че ищецът е начислил на ответника
брутна заплата от 899.62лв., включвайки в нея отработените часове - дневни и
нощни, възнаграждение за нощен труд, процент за прослужено време в
размер на 2.13лв.
Със *** на осн. чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ
и при спазени изисквания на чл. 189 от КТ, на чл. 193, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл.
194 от КТ, на ответника Т. Г. П. е наложено *** като трудовото му
правоотношение е прекратено. Заповедта е връчена на *** по пощата на ***
Ответникът е представил по делото писмена молба от него до работодателя
***, с която моли да бъде освободен от работа, като сочи нарушения на
трудовото законодателство от страна работодателя. Видно от известието за
доставяне на тази молба, тя е била адресирана до ***, и получена на
27.07.2021г. от *** – ***.
По делото са събрани и други доказателства, които съдът не следва да
2
коментира, доколкото те нямат отношение към спорния по делото въпрос.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ, при
дисциплинарно *** работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. По този начин
работодателят се обезщетява за вредите, които същият търпи вследствие на
прекратяване на трудовото правоотношение по вина на *** за извършени от
последния тежки нарушения на трудовата дисциплина, послужили като
основание за налагане на ***. Предпоставка за получаване на обезщетението
по чл. 221, ал. 2 КТ е наличието на валидно прекратяване на трудовото
правоотношение поради дисциплинарно ***. В конкретния случай, с оглед
представената от ответника молба за прекратяване на ТПО с дата на
получаване от ищеца – преди издаване на заповедта за дисциплинарно ***,
спорен е въпросът на какво основание е прекратено ТПО между страните.
Съдът намира, че изпратената по пощата молба от *** не е адресирана до
работодателя, а до неговия представител в качеството му на физическо лице.
Именно поради тази причина, молбата е получена от *** - ***, който би
могъл да получава изявления до своя ***, но не и до ***, какъвто е
работодателят. В този смисъл получаването на молбата на *** за
прекратяване на ТПО от работодателя е нередовно, и съдът не може да
приеме, че изявлението от *** е достигнало до работодателя, и че действието
на трудовия договор между страните е било прекратено преди налагане на
дисциплинарното наказание със *** От друга страна, заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание – ***, е получена от *** на *** и се
стабилизирала след изтичането на двумесечния срок за нейното оспорване от
***. След 30.09.2021г. за всички лица, и за съда, заповедта за *** доказва
валидно прекратяване на трудовите правоотношения между страните, и то на
основанието, на което е издадена - ***. Поради горното, за *** – ответник по
делото, е възникнало задължението да заплати на работодателя обезщетение в
размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, т.
е. за един месец, доколкото трудовия договор между страните е бил безсрочен
и с уговорено едномесечно предизвестие.
Относно размера на брутното трудово възнаграждение на ответника,
3
което е основата на изчисление на дължимото по чл. 221, ал. 2 КТ
обезщетение, съдът намира следното: Двустранно уговорената между
страните сума на трудово възнаграждение е тази, посочена в договора от ***
– 610лв. Нито промяната в размера на минималната работна заплата за
страната, нито подписаното само от работодателя допълнително
споразумение за увеличаване на ТВ на 650лв., нито заплащането за м. юни
2021г. на по-висок размер на ТВ, са основание съдът да приеме, че е налице
валидна промяна на уговорките между страните за размер на заплатата над
610лв. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ,
трудовият договор с предписаното в чл. 66 КТ съдържание, елемент от което
е и трудовото възнаграждение, се сключва в писмена форма. Посочената
форма за действителност е изискуема съгласно чл. 119 от КТ и по отношение
изменението на трудовия договор по взаимно съгласие. Дори и при
едностранно изменение на трудовото правоотношение от работодателя,
следва да е налице писмен акт и този извод се налага от разпоредбата на чл.
66, ал. 5 КТ, предвиждаща, че при всяко изменение на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-
късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на
*** или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за
извършените промени. В случая по делото не е представено писмено
изявление на работодателя до ***, обективиращо волята му за увеличение
размера на трудовото възнаграждение на ответника в сочения в исковата
молба размер, което означава, че липсват доказателства за спазване на
законоустановената форма за действителност на изменението. В този смисъл,
като брутно трудово възнаграждение, изчислимо по реда на чл. 228, ал. 1 КТ,
и НСОРЗ следва да се приеме само тази сума, която има постоянен характер,
или сборът от 610лв. – писмено уговорено между страните трудово
възнаграждение, и от 2.13лв. - процент за прослужено време към м. юни
2021г.
При тези съображения предявеният иск за сумата 650.00 лева -
обезщетение за работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение
с ответника със ***, се явява основателен до размер от 612.13лв., и до този
размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
650лв. – да се отхвърли като недоказан. Върху сумата от 612.13лв. следва да
се присъди законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
4
съда – 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски. В случая съдът намира, че представените по
делото доказателства за действително направени от ищеца разноски, сочат
единствено разноски за ДТ в размер на 50.00лв. Заплащането на
предендираното адвокатско възнаграждение от 500лв. не е доказано по реда,
посочен в т. 1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС- „съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка“. В случая в договора за
правна защита и съдействие на ищеца – л. 4, стр. 2 от делото, няма
отбелязване за платена сума, а само за договорено възнаграждение и начин на
плащане. Представената на л. 64 от делото разписка от ***, не представлява
договор, и няма характер на разписка за получаване на сумата от 500.00лв.,
т.к. е едностранно подписана от него. Този документ е едностранна
декларация за получаване на уговорената сума за ***, която обаче не е годно
доказателство, което да удостоверява плащането му. Поради горното, и
съобразно уважената и отхвърлена част от иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 47.09лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
612.13 лева - обезщетение на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение със ***, ведно със законна лихва, считано от
03.11.2021 г. -датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
й изплащане, като искът за разликата до пълния предявен размер от 650лв.,
като недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, ДА
5
ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, съдебно-
деловодни разноски по настоящото дело в размер на 47.09лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6