№ 136
гр. Бургас, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:МАРТИН Р. БАЕВ
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян
като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252100600108 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 39 от 26.11.2024г., постановена по НОХД № 60/2024г. по описа на
Районен съд-Несебър, подсъдимият В. С. К., ЕГН **********, бил признат за виновен в
това, че на 11.03.2021 г., около 10:55 ч., в гр. Обзор, общ. Несебър, в района на площад
,,Белослав Манолов“, в близост до бистро „Ореха", управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Мерцедес" модел „* ***" с peг. № * **** ** (негова собственост), в
срока на изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС, наложено му с НП
№ 19-0304-003058/18.11.2019г. на Началника на РУ-Несебър, влязло в сила на 12.06.2020г.,
след като е наказан за същото деяние по административен ред с НП №19-0304-
003220/27.11.2019 г., издадено от Началник на РУ-Несебър, ОДМВР гр. Бургас, връчено на
К. лично на 09.12.2019 год. и влязло в законна сила на 20.06.2020 г., поради което и на
основание чл.343в, ал.1, вр. чл.54 от НК го осъдил на 8 месеца „лишаване от свобода“, което
да изтърпи при първоначален „общ“ режим, и му наложил кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
Със същата присъда, на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът привел в изпълнение и
наложеното на К. по НОХД 355/2019г. по описа на Районен съд- Несебър, наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца и постановил то да бъде изтърпяно отделно при
първоначален „общ“ режим.
Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият К., който чрез
защитника си - адв. Мартин Пеев от АК-Шумен, я обжалва в срок. Въззивната жалба
съдържа бланкетни оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска
неговата отмяна и постановяването на нова въззивна присъда, с която подс.К. да бъде
1
признат за невинен по повдигнатото му обвинение. В условията на евентуалност се предлага
присъдата да бъде изменена, чрез приложението на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, като
наложеното на подс. К. наказание бъде заменено с „пробация“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и предлага
атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Във въззивното съдебно заседание подс. К., редовно призован, се явява лично, заедно
с упълномощения си защитник - адв. Пеев, който поддържа жалбата и отправените с нея
искания. В материалите по делото се съдържали достатъчно доказателства, от които се
установявало, че макар и вече веднъж да му е било заменено наказанието „пробация“ с
наказание „лишаване от свобода“, подс. К. си бил извел поука от действията си, разбирал
последиците от извършеното и в бъдеще не би допуснал поредно противоправно деяние. В
настоящия случай налагането на наказание „лишаване от свобода“ било прекомерно и
несправедливо.
В последната си дума подс. К. моли наложеното му наказание „лишаване от свобода“
да бъде заменено с наказание „пробация“.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и
пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери
жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния 15-
дневен срок от легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на въззивен съдебен
контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани
достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му
решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност,
настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с
изложените от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, които в
обобщен вид са следните:
Подсъдимият В. С. К., ЕГН **********, е роден в гр. Б., но живее в гр. Варна на
адрес: ул. *** № ***, ет. ***, ап. ***. Той е *** гражданин, *** образование, ***, *** и е
***.
Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач (л. 67-75, том 1 от
досъдебното производство) към датата на инкриминираното деяние - 11.03.2025г.,
подсъдимият К. е притежавал СУМПС № *********/25.10.2018г. Многократно е наказван по
административен ред за извършени от него нарушения на ЗДвП, като с Наказателно
постановление № 19-0304-003058/18.11.2019г. (л.103, т.1 от досъдебното производство) на
началника на РУ-Несебър, влязло в сила на 12.06.2020г., на подсъдимия е било наложено
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, а с наказателно постановление № 19-0304-
003220/27.11.2019 г. (л.22, т.1 от досъдебното производство), издадено от началник на РУ-
Несебър, ОДМВР гр. Бургас, връчено на К. лично на 09.12.2019 год. и влязло в законна сила
на 20.06.2020 год., подсъдимият е бил санкциониран на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП
за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП - за това, че на 10.11.2019г. е управлявал МПС, след
като е бил лишен от правоуправление на 22.04.2019 г.
На 11.03.2021 г., около 10,30 часа подсъдимият отново управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „* ***“ с peг. № * **** **, по главен път
I-9, в посока от гр. Бяла към гр. Обзор. По време на движението си, той изпреварил
движещото се пред него МПС, управлявано от свид. Я. М. – ВПД началник участък Обзор
към РУ-Несебър. Свид. М. познавал подсъдимия във връзка с работата си, и знаел, че той
бил лишен от правото да управлява МПС, поради което незабавно, след като разпознал
2
подсъдимия, уведомил свид. З. Ф. за установеното, както и за посоката на движение на
подсъдимия. Свид. Ф., заедно със свид. С. – двамата служители в Участък Обзор към РУ
Несебър, които не били на смяна към момента, но били в същия район, незабавно се
отправили с управлявания от свид. Ф. негов личен автомобил към изхода на гр. Обзор в
посока гр. Варна. Около 10:55 часа, на регулирано със светофарна уредба кръстовище,
формирано от ул. „Славянска“ и ул. „Рибарска“ в гр. Обзор, свидетелите Ф. и С. забелязали
управлявания от К. лек автомобил в лентата за насрещно движение. След като светофарът
подал зелен светлинен сигнал за движение на подсъдимия и свидетелите Ф. и С., подс. К.
изпълнил десен завой и паркирал пред гостилница „Ореха“ на пл. „Белослав Манолов“ в гр.
Обзор. Незабавно след така предприетата маневра, свид. Ф. и С. последвали подсъдимия и
паркирали до управлявания от него автомобил. Свид. Ф. и С. излезли от автомобила си,
отишли до подсъдимия, който вече бил излязъл от своето превозно средство, но стоял
непосредствено до него, легитимирали се и извършили проверка на документа му за
самоличност. Тъй като подсъдимият не представил СУМПС, свидетелите Ф. и С. поискали
съдействие от патрул на сектор „Пътна полиция“. След като подс. К. бил отведен до
полицейския участък в гр. Обзор, на място пристигнал свид. Д., който извършил проверка на
подсъдимия за употреба на алкохол. След извършена служебна справка се установило, че
подс. К. бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред. За
констатираното нарушение на чл.150 от ЗДвП свид. Д. съставил Акт за установяване на
административно нарушение Серия АА, бл. № 891400/11.03.2021 г. (л.17, т.1 от досъдебното
производство), който бил връчен лично на подсъдимия.
Описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд установил въз основа на
гласните доказателства - показанията на свидетелите Я. М., Д. Д., З. Ф., А. С. (включително
приобщените му по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.4, вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания, дадени в
хода на досъдебното производство), А. Б., А. Р. и от обясненията на подсъдимия К.; от
писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за обиск на лице, АУАН №
АА891400/11.03.2021г., АУАН № АА327597/11.03.2021г. и АУАН АА387181/10.11.2019г.,
справка за собственост на МПС, Наказателни постановления № 19-0304-003220/27.11.2019г.
и № 19-0304-003058/18.11.2019г., справка за нарушител/водач и справка за съдимост по
отношение на подсъдимия К.; АУАН №. /л. 104 от Том 1 на ДП/,
Първоинстанционният съд, при спазване правилата на формалната логика и
изискванията на закона, е анализирал обстойно наличния по делото доказателствен
материал, в резултат на което е извел правилна фактическа обстановка. Независимо, че
обстоятелствата, изводими от свидетелските показания, са сравнително противоречиви (с
оглед твърденията на свид. Р.), чрез тълкуването им според точното им съдържание, както и
чрез самостоятелното и съвкупното им изследване, районният съд е разкрил обективната
истина. Въззивният състав се присъединява изцяло към извършената от районния съд
оценка на доказателствената съвкупност и към следващите от нея фактически изводи, които
следва да се оценят като логични и обективно верни. Описаната фактическа обстановка, в
частност движението на лекия автомобил на подсъдимия по главен път I-9, в посока от гр.
Бяла към гр. Обзор, паркирането му пред гостилница „Ореха“ на пл. „Белослав Манолов“ в
гр. Обзор, извършената проверка на документите на подсъдимия и последващото му
отвеждане до полицейския участък се подкрепя от цялата налична доказателствена
съвкупност и не се оспорва от страните. Със същата категоричност се установява и фактът,
че с наказателно постановление № 19-0304-003058/18.11.2019г. на началника на РУ-Несебър,
на подс. К. е било наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца, а с наказателно постановление № 19-0304-003220/27.11.2019 г.,
издадено от началник на РУ-Несебър, ОДМВР гр. Бургас, подс. К. е бил санкциониран за
това, че на 10.11.2019г. е управлявал МПС, след като е бил лишен от това право, считано от
22.04.2019 г. Освен, че казаните наказателните постановление са приложени като
доказателства по делото и не са оспорени от подсъдимия, то НП № 19-0304-
3
003220/27.11.2019 г. дори е било обект на проверка от РС-Несебър и с Решение № 55 от
28.02.2020г. по АНД 1811/2019г. по описа на съда, то е било потвърдено.
Както правилно е констатирал районният съд спор между страните по делото е
единствено обстоятелството дали подс. К. е управлявал лекия автомобил, преди при него да
отидат свидетелите Ф. и С.. Настоящият състав счита, че този въпрос следва да получи
положителен отговор, какъвто именно е бил даден и от районния съд. В своята цялост
показанията на свидетелите М., Д., Ф. и С. са абсолютно непротиворечиви помежду си,
последователни, логични, безпристрастни и кореспондиращи с останалите, приобщени по
реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства по делото, от което следва, че същите са
надежден и достоверен източник за фактическите изводи на съда. Полицейските служители,
в качеството им на очевидци, описват изключително подробно поведението на подсъдимия
и собствените си действия при извършената на процесната дата проверка. От показанията
им се установява по категоричен начин авторството на деянието - подсъдимият е управлявал
лекия си автомобил на инкриминираните с обвинителния акт дата и място, като в подкрепа
на този извод е и приложеният по делото АУАН Серия АА, бл. № 891400 от 11.03.2021г.,
изготвен от свид. Д. и връчен лично на подсъдимия, за което обстоятелство последният се е
разписал собственоръчно. В тази връзка следва да се посочи, че твърденията на защитата, че
друго лице, различно от подс. К., е управлявало лекия автомобил, а изобщо и останалите
отправени възражения, са изцяло логически неиздържани и неподкрепени от наличните
доказателства, което коректно е било отбелязано от районния съд. Свид. М. лично е
възприел подсъдимия да управлява моторно превозно средство и именно това е била
причината да поиска съдействие от своите колеги. От своя страна свидетелите Ф. и С.,
отзовавайки се на получения сигнал, също са възприели визуално подсъдимия да управлява
личния си автомобил и са го наблюдавали до момента на преустановяване на движението
му, като са констатирали, че в автомобила нямало други лица. В контекста на изложеното
следва да се посочи, че ако тези свидетели (тримата полицейски служители) не са
разпознали подсъдимия като водач на превозното средство, то предприетите от тях
мигновени действия по „преследване“ на случайно преминаващо покрай тях моторно
превозно средство, без водачът му да е дал повод за това, биха били изцяло нелогични. Също
така следва да се уточни, че възраженията на защитата, свързани с обстоятелството, че
полицейските служители, конкретно М., е бил в невъзможност да възприеме подс. К. като
шофьор на МПС, докато е бил изпреварен от автомобила на подсъдимия, са най-напред в
противоречие с доказателствата, а след това и несъстоятелни, тъй като това обстоятелство
не е предмет на разглеждане по настоящото дело. Попадащо в обхвата на чл.102 от НПК в
конкретния случай е обстоятелството дали към момента на проверката, тоест към момента
на спиране на автомобила „Мерцедес“ модел „* ***“ с peг. № * **** ** на описаните в
обвинителния акт дата и място, негов водач е бил подс. К.. Този факт се установява
безспорно от обсъдените дотук доказателства.
Правилна и обоснована се явява преценката на проверявания съд относно
субективното отношение (незаинтересоваността) на кредитираните с доверие свидетели от
изхода на делото. Опитите на защитата да представи действията им като следствие от
вражда между подсъдимия и полицейските служители и като добре организиран план, по
който подс. К. да бъде обвинен, респективно осъден за това престъпление, са абсолютно
несъстоятелни и неподкрепени от доказателствената маса. Изцяло извън правилата на
формалната логика остава съждението, че полицейски служители, някои от тях с
дългогодишен опит, биха преследвали по улиците гр.Обзор и спрели за проверка дадено
лице, само за да му припишат извършване на престъпление, като дори биха извикали свои
колеги, и то по официален ред, които да подкрепят действията на свидетелите Ф. и С., след
което всички заедно да лъжесвидетелстват пред съда, без дори да има каквато и да било
предшестваща причина за това. По делото липсват данни за конфликти - физически или
словесни, между горепосочените лица, а са налице доказателства единствено, че свид. М.,
4
предвид заеманата от него длъжност, е знаел, че подс. К. е бил лишен от право да управлява
МПС, който факт, както вече беше многократно посочено, е провокирал предприемането на
действия от негова страна.
Така изложеното дотук, мотивира извод у въззивния състав, че решението на
районният съд да отхвърли като недостоверни показанията на свид. Р. и обясненията на
подсъдимия, които твърдят, че на сочената от обвинението дата – 11.03.2021г., лекият
автомобил „Мерцедес“ модел „* ***“ с peг. № * **** ** бил управляван от свид. Р., който
бил помолен от подсъдимия да го откара до гр. Обзор. Очевидно близките приятелски
отношения, в които те двамата се намират, както и фактът, че твърденията им явно
противоречат на останалия събран и проверен по делото доказателствен материал,
мотивират извод, че тези показания (на свид. Р.) са пристрастни поради своята
заинтересованост от изхода на делото, и поради това са ненадежден и недостоверен
източник за установяване на релевантни по делото факти. Позицията на подсъдимия по
отношение на случилото се на инкриминираната дата, която е в синхрон с показанията на
неговия близък (свид.Р.), също обосновано е преценена от районния съд единствено като
проявление на гарантираното му от закона право на защита, но не и като достоверен
източник на доказателствени факти.
При правилно установените факти, районният съд е достигнал до законосъобразен
извод за съставомерност на престъплението, предмет на обвинението.
Коментираното престъпление е на просто извършване, т.е. не предполага
допълнителни вредни последици, извън изпълнителното деяние. Безспорно е установен
фактът, че именно подсъдимият е управлявал автомобила, и то в срока на изтърпяване на
наказание лишаване от право да управлява МПС, след като вече е бил наказван за същото
деяние по административен ред. В контекста на установените фактически положения,
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е счел, че от обективна страна
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 1 от НК, тъй като на
11.03.2021 г., около 10:55 ч., в гр. Обзор, общ. Несебър, в района на площад ,,Белослав
Манолов“, в близост до бистро „Ореха", управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес" модел „* ***" с peг. № * **** ** (негова собственост), в срока
на изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС, наложено му с НП № 19-
0304-003058/18.11.2019г. на Началника на РУ-Несебър, влязло в сила на 12.06.2020г., след
като е наказан за същото деяние по административен ред с НП №19-0304-
003220/27.11.2019г., издадено от Началник на РУ-Несебър, ОДМВР гр. Бургас, връчено на К.
лично на 09.12.2019 год. и влязло в законна сила на 20.06.2020 год.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил престъплението виновно, с „пряк“
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК. К. несъмнено съзнавал, че с НП №
19-0304-003058/18.11.2019г. на Началника на РУ-Несебър, влязло в сила на 12.06.2020г., той
е бил лишен от правото да управлява МПС, тъй като наказателното постановление му е било
връчено лично на 09.12.2019г. и е влязло в сила на 12.06.2020г. Наред с това, с другото
коментирано наказателно постановление (№19-0304-003220/27.11.2019г.) той е бил
санкциониран именно за управление на МПС, в разрез с наложеното му ограничение. Това
постановление, както също беше уточнено, е било обжалвано от него, но наложената
санкция е била потвърдена, и подсъдимият е бил запознат с това обстоятелство.
За престъплението, в извършването на което подс. К. е бил признат за виновен,
първоинстанционният съд, при приложението на чл. 54 от НК, му е наложил наказания
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца и „Глоба“ в размер на 400.00 лева. Настоящият
състав, въпреки доводите на защитата, констатира, че по делото не са налице нито
многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността
обстоятелства, обосноваващи и налагащи определяне на наказанието на подс. К. при
приложението на чл. 55 от НК. Подсъдимият е бил санкциониран по административен ред
5
множество пъти. Видно от приобщената по делото справка за нарушител/водач, спрямо него,
до датата на извършване на деянието по настоящото дело, е имало влезли в сила 22
наказателни постановления за различни нарушения на Закона за движение по пътищата,
включващи отново управление на МПС без съответното свидетелство за управление, като
само малка част от глобите, наложени по тях, е заплатена. Отделно от това той е бил
санкциониран и със 17 влезли в сила фишове. Спрямо него са прилагани и принудителни
административни мерки, изразяващи се във временно отнемане СУМПС. Наред с
изложеното дотук, следва да се отчете и фактът, че настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок по друго осъждане (по НОХД 355/2019г. по описа на РС-Несебър) и то за
деяние, отново включващо управлението на лек автомобил- престъпление по чл. 343б ал.3 от
НК. Така посочените обстоятелства дават основание на настоящия състав да приеме, че
подсъдимият е проявявал абсолютно незачитане на установените в държавата правила,
урегулиращи движението по пътищата. Множеството и разнообразни нарушения, които е
извършвал в периода 2003г. – 2021г. го характеризират като недисциплиниран водач и
личност, явно пренебрегваща задълженията си при управление на превозно средство. Видно
е, че той е изградил в съзнанието си чувство за безнаказаност на противозаконните си
действия. Намаляване на отмереното му наказание, още повече замяната му с по-леко по вид
наказание „пробация“, така както е поискано от защитата, би се явило несъответно на
обществената опасност на деянието и дееца, и би било проява на необосновано
снизхождение към последния. Наложените на подсъдимия множество административни
санкции, както и наказателните такива, очевидно не са постигнали целеното превъзпитание
и поправяне на дееца, което изисква санкционната принуда за настоящото престъпление да
бъде реализирана с по-висок интензитет, именно чрез принудителното му изолиране от
обществения живот. За да преосмисли и поправи поведението си, както и за му се отнеме
възможността да извърши други престъпления, в настоящия случай е задължително подс. К.
да бъде изолиран от социалната си и семейна среда. Казаният извод се затвърждава и от
факта, че наказанието „Пробация“, наложено на подс. К. по НОХД 3894/2021г. по описа на
РС-Бургас, е било заменено с наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3
месеца и 23 дни по ЧНД 886/2022 по описа на ОС-Варна.
Въпреки липсата на данни за имущественото състояние на подсъдимия, с оглед
всичко изложено по-горе относно високата обществена опасност на личността на дееца,
кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ правилно е преценено от районния съд, че
следва да бъде определено в размер, надвишаващ минимума, предвиден в закона, поради
което настоящият състав счита, че наказание „Глоба“ в размер на 400 лева се явява напълно
обосновано и съответно на извършеното.
Правилно районният съд е отчел обстоятелството, че настоящото престъпление е
осъществено в рамките на изпитателния 3–годишен срок на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, наложено на подс. К. по НОХД 355/2019г. по описа на РС-
Несебър, поради което обосновано и в съгласие с императивната разпоредба на чл. 68, ал. 1
от НК Районен съд - Несебър е привел в ефективно изпълнение отложеното с условен срок
наказание. Законосъобразно и в съгласие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС с
присъдата е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието, наложено
с настоящата присъда, както и приведеното със същата наказание по НОХД 355/2019г. по
описа на РС-Несебър.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция или
в досъдебното производство нарушения на материалния закон или на процесуалните
правила, налагащи нейното изменение или отмяна, което изисква тя да бъде потвърдена.
Така мотивиран, на основание чл. 338, във връзка с чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският
окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39 от 26.11.2024г., постановена по НОХД № 60/2024г.
по описа на Районен съд- Несебър.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7