Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 03.06.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 120 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Ви-Ки-93“ ЕООД гр.Русе срещу заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 64-ФК/21.02.2019 г.,
издадена от Б. С.Г. - началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1 и чл.187,
ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – бистро „Роял“, находящ се в гр.Русе,
ул.“Плиска“ № 89, стопанисван от него, и забрана за достъп до обекта за срок от
10 дни. В жалбата и в хода на устните състезания се релевират подробни доводи
за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при нарушаване на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
норми. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени и да му присъди направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, оспорва същата. Твърди, че при издаване на оспорения
административен акт са спазени всички изисквания за неговата законосъобразност.
Сочи, че извършената продажба се установява от издадения служебен бон от
24.11.2018 г. за сумата от 3,77 лева, на който не било установено да
кореспондира издадена фискална касова бележка. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Със заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 64-ФК/21.02.2019 г., издадена от Б. С. Г. - началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.186,
ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – бистро „Роял“, находящ се в гр.Русе, ул.“Плиска“ № 89,
стопанисван от него, и забрана за достъп до обекта за срок от 10 дни. В
оспорената заповед е записано, че жалбоподателят не издал фискална касова
бележка от наличния в обекта работещ ЕКФП за продажба, извършена на 24.11.2018
г. на стойност 3,77 лева, за която бил издаден служебен бон, с което бил
осъществен състав на нарушение по чл.25, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.
изпълнителният директор на НАП е оправомощил и началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186
от ЗДДС. Оспорената заповед е издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, т.е. от компетентен
орган.
В заповедта е посочено правното основание за издаването й
- чл.186, ал.1 и чл.187 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа
да постанови заповедта, са посочени констатациите на органите, обективирани в протокол
сер.АА № 0306962/05.02.2019 г. за извършената проверка, ведно със събраните
доказателства, както и обстоятелствата във връзка с извършването на
констатираното нарушение на нормата на чл.25, ал.1 и ал.3, във вр. с чл.3, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Предвид наличието на посочени фактически и правни
основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически
факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената
форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК,
настоящият съдебен състав приема, че е спазена установената форма за издаване
на административния акт.
По отношение на преценката за наличието или липсата на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за
спазване на материалния закон, съдът намира следното:
Принципът на истинност, съгласно чл.7, ал.1 от АПК, който
се намира в неразривна връзка с принципа на служебното начало – чл.9, ал.2 от АПК, изисква от административния орган да основа своето решение на
действителните факти по случая, доказателства за които органът е длъжен да
събере дори когато няма искане от заинтересованите лица. Конкретно проявление на
тези две основни начала са нормите на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, които
създават задължение за административния орган да се произнесе едва след като изясни
всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации като за тази цел
необходимите доказателства следва да се събират служебно.
В нарушение на тези свои процесуални задължения органът е
постановил оспорената заповед за налагане на ПАМ без релевантните факти и
обстоятелства да са били изяснени. В случая извършилите проверката органи по
приходите са приели, че не е налице издаден фискален бон за извършената
продажба на стойност 3,77 лева, основавайки се единствено на служебния бон за
същата сума от 24.11.2018 г. (на л.23 от преписката). В случая служебният бон
за поръчката на джин „Савой“, безалкохолно и минерална вода 0,5 л. на обща стойност
3,77 лева, издаден от нефискален принтер в обекта, съставлява единствено индиция
за наличие на продажба, а не както счита ответника – пряко доказателство за
такава. Служебният бон не установява по безспорен начин извършването на плащане
по поръчката, което е именно релевантния факт, обосноваващ извод за
неизпълнение на задължението да се издаде документ за продажба по реда на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., респ. обосноваващ извод за наличие на основанието
по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ (в този смисъл решение
№ 12506 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 177/2012 г., VIII о., решение №
5079 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8304/2011 г., I о. и др.).
В случая по делото не се установява, че по посочената
поръчка е налице плащане и от показанията на св.Д.В., подала по телефона сигнал
срещу жалбоподателя в информационния център на НАП за данъчни нарушения.
Цялостното поведение на посочената свидетелка при проведения в съдебно
заседание на 09.05.2019 г. разпит, дадените отговори на поставените от съда и
страните въпроси, някои заявени от същата обстоятелства, включително тези,
съдържащи се в представения препис от сигнал, изцяло дискредитират
достоверността на показанията на посоченото лице. Така например св.В. твърди,
че след получаване на призовката за явяване в качеството на свидетел в съдебно
заседание същата отново позвънила на националния телефон на НАП като й били
дадени инструкции да подаде жалба срещу
съдията-докладчик, за да не бъде разпитвана в посоченото качество. На
въпроса на съда дали действително е заплатила сумата от 3,77 лева за напитките,
посочени в служебния бон и дали й е бил издаден фискален такъв, В. заявява:“Поръчката за 3,77 лева я платих, не ми
донесоха фискален бон. Вярвате ли аз да не я платя и да остана жива, те ще ме
убият, как няма да я платя“. На въпроса къде се намира оригинала на
служебният бон свидетелката заявява (имайки предвид заявеното пред служителите
на НАП):“Казвам им, че бонът е в трезор,
аз си имам трезор в банка и бонът е там и аз няма да им донеса бона в оригинал“.
В същото време по делото жалбоподателят е представил
писмени доказателства: извлечение от софтуерния продукт, с който е издаден
служебния бон от 24.11.2018 г. и бон за сторно поръчка-бар (л.48 от делото), от
които се установява, че непосредствено след издаването му (по-малко от две
минути след това) служебният бон е бил сторниран. От показанията на св.К.Я.
(сервизният техник, обслужващ жалбоподателя) се установява, че сторно бележката
не може да се антидатира, тъй като софтуерът разполага с блокировка срещу
връщане на дата и час. Сочи, че датата и часът на нефискалния принтер не са
самостоятелни, а се черпят като информация от датата и часа на касовия апарат,
поради което посочената дата и час на сторно бележката следва да отговаря на
действителните.
При това положение и с оглед на разпределената на
основание чл.170, ал.3 вр.ал.1 от АПК доказателствена тежест съдът намира, че
ответникът по жалбата не е провел пълно и главно доказване на релевантния по
делото факт: че на 24.11.2018 г. жалбоподателят е извършил продажба, получил е
плащане по нея, за която получена сума не е издал фискална касова бележка. По
изложените съображения заповедта се оказва издадена както при съществено
нарушение на процесуалните правила досежно събирането и оценката на
доказателствата – чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, но и при нарушение на материалния
закон – чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.25, ал.1 и ал.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., доколкото не се установи да е извършено плащане по
продажба, за което следва да бъде издадена фискална касова бележка.
Оспореният административен акт не съответства и на целта на закона. Целта на
принудителните административни мерки е да предотвратяват и преустановяват
извършването на нарушения, съответно да предотвратяват и отстраняват вредните
последици от тях – чл.22 от ЗАНН. Това само по себе си предполага своевременно
прилагане на принудителната административна мярка при констатиране на допуснато
нарушение от съответния субект. Неизпълнението на това изискване прави
прилагането на принудителната административна мярка неефективно, т. е. не в
съответствие с целта на закона, което само по себе си е самостоятелно основание
за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ – чл.146, т.5 от АПК (вж. решение №
13228 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4306/2018 г., I о. и др.). Така е и
в разглеждания случай. Заповедта е издадена почти три месеца след твърдяното
нарушение, чието осъществяване в случая не беше и доказано от ответника, поради
което с нея не може да се постигнат посочените цели. В обобщение оспореният
административен акт се явява незаконосъобразен на основанията, предвидени в чл.146,
т.3, т.4 и т.5 от АПК, поради което следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски в общ размер на 550 лева, от които 500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и 50 лева – заплатена държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Ви-Ки-93“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Плиска“ № 89,
бл.“Ахелой“, вх.1, представлявано от управителя П. Г. С., заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 64-ФК/21.02.2019 г., издадена от Б. С.
Г. - началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ – бистро „Роял“, находящ се в гр.Русе, ул.“Плиска“ № 89 и
забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
ОСЪЖДА
Националната агенция по приходите, представлявана от изпълнителния директор
Галя Димитрова, да заплати на „Ви-Ки-93“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 550 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: