Р Е
Ш Е Н
И Е
№510
23.06.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 566 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Минчонис 1895“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: ***, и адрес за съобщения и призоваване: ***, представлявано
от управителя В. Е. К., срещу Уведомително писмо изх.№ 02-260-2600/14427 от
04.08.2021г. на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019.
Уведомителното писмо се обжалва с оплаквания за
нищожност и незаконосъобразност. Същото било издадено от орган без материална
компетентност. Дори и да била извършена делегация на права за издаване на акта,
това не ставало ясно от съдържанието му. Заповед за делегация не съществувала
преди издаване на писмото.
На следващо място, писмото било издадено в
противоречие с административнопроизводствените правила. Не било извършено
уведомяване по реда на чл.26 от АПК за започването на производството. Същото
така, в нарушение на чл.35 от АПК не били изяснени всички факти и обстоятелства
по случая и не била дадена възможност на лицето да участва в производството.
Освен това, в уведомителното писмо не се съдържали
мотиви за извършените е него намаления на субсидията. Съображения в тази насока
липсвали. Съответно налице било нарушение на формата на административния акт.
Писмото противоречало и на материалния закон. В него
липсвало позоваване на извършени проверки, както и на издадени от МЗХГ
административни актове. Не било посочено дали стопанисваните блокове на
земеделско стопанство не отговарят на изисквания за подпомагане, нито какви
били те, от кого било установено несъответствие, чрез какви методи, в кой
период. Това означавало, че намалението на субсидията било извършено самоволно.
В акта не бил описани нито едно БЗС, нито площ, за която да било прието, че не
отговаряла на нормативните изисквания. Не само не било посочено кои площи на
какви изисквания не отговаряли и по какъв начин било установено това, но и не
бил посочен начина и законовата норма, по които били формирани намаленията.
Предвид изложеното, не ставало ясно от съдържанието на писмото какви са
конкретните основания за извършените намаления. Същото важало и по отношение
наложените санкции, както и за извършеното прихващане.
По изложените съображения се претендира прогласяване
на нищожност на оспорения акт или отмяна на същия, както и присъждане на
разноски по делото. Допълнителни съображения в подкрепа на претендираната
отмяна на оспорения акт, се релевират в писмена защита.
Ответникът – Заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2019г. с общо Заявление за подпомагане с УИН 26/310519/92441
(л.26), „Минчонис 1895“ ЕООД, УРН 626552, е заявило (л.46) за подпомагане схеми
и мерки, сред които СЕПП (схема за единно плащане на площ), СПП (схема за
преразпределително плащане), ЗДП (схема за плащане на селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания), СЗ-ДККП
(схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и
патладжан)), СЗ-П (обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер)), СЗ-КЛЧ (схема
за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън)), СЗ-МЗДП (схема
за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеш)), СПК
(схема за обвързано подпомагане за протеинови култури), ПНПД (схема за преходна
национална помощ за земеделска земя на хектар), както и: подпомагане по Мярка
11 – Биологично земеделие, Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамкова
директива за водите (Мярка 12), Компенсаторни плащания за други райони,
засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/HP 2.
В „Таблица на използваните парцели 2019“ (л.50), са
отразени и предвидените в площите култури, както и площите, представляващи ливади.
Съгласно посоченото в Таблица на заявените площи по
схеми и мерки 2019 (л.52), неразделна част от заявлението, заявените площи са:
по СЕПП – 39.75 ха, по ПНПД – 36.4 ха, по ЗДП – 39.75 ха, по мярка 13.2/HP 2 – 17.69
ха, по СЗ-ДККП – 7.41 ха, по СЗ-П – 6.68 ха, по СЗ-КЛЧ – 0.25 ха, по СЗ-МЗДП – 1.15
ха, по СПК – 1.3 ха, по Мярка 12/Натура 2000 – 36.4 ха.
Част от заявлението са и Приложение за кандидатстване
по мярка 12 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 (л.53, л.55). В първото
са посочени парцелите и площите по тази мярка, а във второто е отразено
заявеното за подпомагане направление, а именно биологично растениевъдство, като
в таблицата на заявените по направлението площи (л.67) е отразена и площта – 39.75
ха.
По подаденото заявление за подпомагане са били
извършени автоматични проверки, отразени в „Резултати от автоматични проверки
на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания
2019“ (л.66 и сл).
На 05.06.2019г. е била направена редакция в подаденото
заявление, направена чрез подадено Общо заявление за подпомагане (л.75).
Съгласно отразеното в „Таблица на използваните парцели 2019“ (л.80), заявени са
допълнително парцели и предвидените за тях земеделски култури. Извършена е и
промяна на площите на някой първоначално заявени парцели, както и на вида на
заявените за тях култури.
Видно от Заявление за подпомагане 2019 (л.95), и
по-конкретно от „Таблица на използваните парцели 2019“ (л.157), на 05.06.2019
са били заявени допълнителни парцели по част от заявените вече мерки и схеми.
Извършени са били и корекции на площите по схемите и мерките, което е видно от
„Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2019“ (л.101). Извършена е била и
корекция на първоначално заявените парцели и на площта на вече заявените по мярка
12 (л.103).
Направените корекции и допълнения на подаденото
заявление са били обект на автоматични проверки, резултатите от които са
отразени в съответната писмена форма – л.114 и сл.
Във връзка с подаденото заявление, на дружеството е
била извършена проверка на място чрез дистанционен контрол (ДК), състояла се на
03.09.2019г., и бърза проверка на място, състояла се в периода 08.10. – 09.10.2019г.,
резултатите от които са отразени в Доклад за проверка на площи (л.189 и сл.). В
него е посочено, че при проверката на място е присъствал Е. Г. К.– упълномощено
лице на „Минчонис 1895“ ЕООД.
От съдържанието на Доклада ( л. 189-197) се
установява, че парцел 22770-83-2-4, (стр.3 от Доклада) бил засят с домати и към
момента бил дискуван; за парцел 22770-86-4-1 (стр.4) е отразено, че на същия имало повече
от една култура – част от него бил засят с люцерна, а другата част била ливада
за косене; за парцел 22770-86-4-3 (стр.5) е записано, че част от него не се
обработва; за парцел 22770-86-5-1 (стр.6) е посочено, че декларираната
(заявена) култура била лук, а установената – праз; относно парцели
22887-243-2-1 и 22887-39-3-1 (стр.9 и 12) е установено, че декларираните площи
били по-големи от измерените, т.е. били с наддекларирани площи; за парцел
22887-38-2-2 (стр.11) е установено, че декларираната култура била главестно
зеле, а установената – броколи;
В Доклада за всеки парцел е посочена декларираната
площ и измерената, като са налице разминавания. В табличен вид (л.195) в
Доклада са описани декларираните и установени площи – сумарно, по мерки и
схеми, като е видно, че са налице несъответствия. Докладът е подписан от
експерт на РТИ – Хасково към ДФЗ.
Докладът за проверка на площи е бил приложен към
Уведомително писмо изх.№01-262-2600/802 от 22.10.2019г. (л.198), адресирано до „Минчонис
1895“ ЕООД. Няма данни за датите на изпращане и получаване на писмото.
С оспореното Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/14427
от 04.08.2021г. заместник изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ уведомил дружеството
жалбоподател за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на заявените
схеми/мерки, базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане с УИН 26/310519/92441
за кампания 2019. В писмото е посочено, че общата оторизирана сума за
получаване била изчислена чрез Интегрираната система за администриране и
контрол след извършване на задължителни административни и/или проверки на място
(в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление. Тези данни
били сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните
регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП. В Таблица 1 от писмото
– „Оторизирани суми“, са отразени искана сума, намалението и оторизираната
сума. Намалените суми са както
следва: по подмярка 13.2/HP 2 – 445.92 лева, по СЕПП – 1838.44 лева, по мярка
12/Натура 2000 – 727.55 лева, по СПП – 58.98 лева, по СПК – 4.00 лева, по ЗДП –
519.65 лева, по СЗ-ДККП – 2432.18 лева, по СЗ-П – 16091.79 лева, по СЗ-КЛЧ – 2706.15
лева, по ЗС-МЗДП – 1050.17 лева. Оторизираните
суми са: по подмярка 13.2/HP 2 – 592.02 лева, по СЕПП – 5896.12 лева, по
мярка 12/Натура 2000 – 2120.09 лева, по СПП – 4057.62 лева, по СПК – 275.20
лева, по ЗДП – 4356.48 лева, по СЗ-ДККП – 3725.25 лева, възстановени от ФД – 206.40
лева.
В пояснението за колона 3 –
„намаления“, от таблица 1 е записано: намаления на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване
и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания; наложена ставка на корекция („финансова дисциплина”), определена
съгласно член 26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и член 8, параграф 1 от Регламент
(ЕС) №1307/2013; линейно намаление съгласно член 51, параграф 2 от Регламент
(ЕС) №1307/2013, налагано съгласно член 6, параграф 2, буква е), т. i) от
Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията; линейно намаление съгласно
член 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно
член 6, параграф 2, буква е), т.iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014
на Комисията.
Видно от разпечатка от Система за
електронни услуги на ДФЗ, уведомителното писмо е било изтеглено/свалено от системата
на 01.06.2022г.
По делото се допуснаха и приеха
заключения по съдебно-технически експертизи (СТЕ), изготвени от геодезист и
агроном.
На първо място в заключението по
СТЕ, изготвено от агроном, относно парцел 22770-86-5-1, се посочва, че сортовете
лук се различават помежду си по морфологични, биологични и стопански признаци.
Според съдържанието на специфичното етерично масло и вкуса, луковите сортове се
деляли на три групи: лютиви, полулютиви и сладки, като най-голямо стопанско
значение имали лютивите сортове. Сортовете от групата на сладкия лук се
отглеждали чрез разсад и семената му се засявали края на февруари началото на
март, а разсадът бил готов към края на м. май и до 5 юни трябвало да се засади.
Най-разпространеният лук – лютивият, се отглеждал след сеитба на глави от
арпаджик. Арпаджикът се засаждал при благоприятни условия и при спазване на
всички изисквания за отглеждане, лукът се прибирал в края на юни началото на
юли. Сортовете праз се разделяли на 2 групи – с късо и с дълго лъжливо стъбло.
Разсадът можело да се засажда на постоянно място до края на юли или малко
по-късно и се прибирал късно през есента – около 15-20 ноември. В случая
засаждането на праза станало на 185-25 юли, растежът на стъблото не бил
приключил към датата на проверка – 08.10.2019г. При извършена навреме обработка
на почвата, съпроводена с необходимата доза торене и добра организация на работа
между прибирането и засаждането на двете култури, можело да се получат добри
добиви.
На следващо място вещото лице сочи,
че е възможно след реколтирането на зелето в даден парцел да е засята
установената при проверката на място в случая култура броколи. Предшественик на
броколите се явявало главестото зеле. Това обаче било против изискванията на
културите, защото били от едно и също семейство и науката и опита, доказали, че
там, където било засадено зеле, ново засаждане на култури от същото семейство –
„кръстоцветни“, можело да стане след 4 години.
Вещото лице – геодезист, в
изпълнение на поставената задача е установило, че от общия брой обследвани
блокове от земеделското стопанство (осем), декларираната площ била 19.01 ха.
Установената, измерена от служителите на ДФЗ площ била 15.49 ха. Обработваемата
площ извън измерената при проверката на място, била 2.90 ха. Относителният дял
на обработваемата площ извън измерената при административните проверки към
декларираната площ, бил 15.26%. Относителният дял на обработваемата площ извън измерената
при административните проверки към установената и оторизирана площ, бил 18.72%.
За да направи това заключение, в констативната част на СТЕ вещото лице е
описало декларираните от ЕТ и измерени от служители на ДФЗ, площи на парцели 22770-83-2-3,
, 22770-86-4-1, 22770-84-4-3,
22770-86-5-1, 22770-86-6-1,
22770-86-6-2, 22770-243-2-1, 22770-38-2-2.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Жалбата срещу процесния акт е подадена до Административен съд
– Хасково на 14.06.2022г., а Уведомително писмо изх.№02-260-2600/14427 от 04.08.2021г.
е било изтеглено/свалено от СЕУ на 01.06.2022г. Следователно, същата се явява
подадена в рамките на преклузивния 14-днвен срок за оспорване.
Уведомителното писмо се оспорва
изцяло, поради което
жалбата е частично недопустима. Видно от таблица 1 от него наред с
направените намаления по схемите и мерките, с оспорения акт на дружеството жалбоподател
са оторизирани (тоест одобрени за плащане) следните суми: по подмярка 13.2/HP 2
– 592.02 лева, по СЕПП – 5896.12 лева, по мярка 12/Натура 2000 – 2120.09 лева,
по СПП – 4057.62 лева, по СПК – 275.20 лева, по ЗДП – 4356.48 лева, по СЗ-ДККП
– 3725.25 лева, възстановени от ФД – 206.40 лева. В тази си част уведомителното
писмо не засяга неблагоприятно правната сфера на дружеството, напротив – явява
се благоприятен за него административен акт. В този смисъл за „Минчонис 1895“
ЕООД не е налице правен интерес от обжалването на уведомителното писмо по
отношение на оторизираните суми. Правният му интерес е свързан единствено с
тази част от волеизявлението на ответника, с която се правят намаленията по
схемите/мерките. Ето защо жалбата срещу уведомителното писмо – в частта за
оторизиране на суми по заявление 26/310519/92441 на „Минчонис 1895“ ЕООД за
кампания 2019 следва да се остави без разглеждане, а делото в тази му част да
бъде прекратено.
В останалата част жалбата е допустима. С частта от уведомителното писмо, с
която ответникът е извършил намаление на суми за подпомагане правната сфера на дружеството
жалбоподател е засегната неблагоприятно, поради което е налице правен интерес
от обжалване.
Разгледана по
същество, жалбата в допустимата ѝ
част е основателна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“
П. С., на която със Заповед №03-РД/2891#2 от 16.06.2021г. (л.172) на основание
чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2, 4, 5 предл. първо във вр. с ал.6 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.10, т.1, т.2, т.7 и
т.13, и чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие”,
Решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие” по т. 6.2. от протокол №114 от
15.06.2017г., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ надлежно е делегирал свои
правомощия, сред които и това по т.1 – да издава и подписва всички уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово
подпомагане, подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Предвид последното и с оглед дата на издаване на оспореното писмо,
невярно е твърдението в жалбата, че преди издаване на акта не е съществувала
заповед за делегиране.
Заповедта за делегиране на
правомощия е основана на съответните нормативни разпоредби, съответно
компетентността на издателя на оспорения акт не подлежи на съмнение. Съгласно
чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП (в приложимата редакция – бр.51 от 2019г.,
в сила от 28.06.2019г.) предвижда възможност изпълнителният директор да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда.
Уведомителното писмо е издадено в
изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на издателя си. При
издаването на оспорения акт обаче не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4
от АПК, като настоящия съдебен състав намира, че същият не е надлежно мотивиран.
От съдържанието на процесното
уведомително писмо не става ясно кои са фактическите и правните основания за
намаленията на субсидията по подмярка 13.2/HP 2, по СЕПП, по мярка 12/Натура
2000, по СПП, по СПК, по ЗДП, по СЗ-ДККП, по СЗ-П, по СЗ-КЛЧ и по ЗС-МЗДП.
Съдържащото се пояснението за колона
3 – „намаления“, от таблица 1 в оспорения акт, не позволява да се установи
еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Посочени са
няколко хипотези за намаляване на субсидиите по принцип, но не е изяснено коя
от тях е относима за конкретния случай, като не е ясно и дали приложение следва
да намерят всички изброени.
По отношение процесните схеми и
мерки от уведомителното писмо са ясни единствено размерите на исканите от
заявителя суми, на намаленията, на оторизираните и изплатените суми, без да са
изложени каквито и да било конкретни фактически констатации и съответната
правна обосновка. Пояснението е общо и бланкетно, и не дава представа защо на
практика е отказано подпомагане.
Съдебната практика приема, че
мотивите на уведомително писмо от вида на процесното се съдържат в таблиците и
поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може
да бъде проверено и потвърдено от представените по делото доказателства и от
документите по административната преписка, което в случая е невъзможно, тъй
като релевантни мотиви, обосноваващи волята на административния орган не могат
да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспорения акт.
Описаните в Доклада за проверка на
площи констатации не са отнесени към съответните им правни норми. Както в
доклада, така и в оспорения акт не са посочени съответни, приложими за
конкретните установени факти нормативни разпоредби. В тази насока следва да се
посочи и че извършените с акта намаления са общи – отнасят се за подпомагане по
съответна мярка/схема. Само може да се предполага какви са реалните фактически
съображения и правните основания, поради които са извършени процесните
намаления.
В Доклада за проверка на площи са
отразени установени при проверката чрез ДК и бързата проверка на място, фактически
обстоятелства. Същите обаче не са обсъждани в оспорения акт, нито са били
разглеждани в друг документ, предхождащ издаването на процесното писмо.
Съответно тези факти не са съотнесени към цитирани в писмото нормативни
разпоредби.
Във връзка с отразеното в Доклада
следва да се посочи, че отразените в него несъответствия се отнасят до парцел със
заявена култура домати, като към момента на проверката бил дискован, по
отношение на други парцели е установено, че имат повече от една култура, при
трети – че части от тях не се обработват. Установени са и площи с култури на
тях, различни от заявените, а имено: при заявена култура „лук“, на място била
установената култура „праз“; при заявена култура „главестно зеле“, на място
била установената култура „броколи“. Съгласно отразеното в Доклада, установени
са били декларирани площи по-големи от измерените, т.е. наддекларирани площи.
Нито в Доклада, нито в оспореното писмо обаче се сочи кои нормативни разпоредби
не са били спазени от жалбоподателя с така установеното от фактическа страна.
Изложеното води на извод, че
посочените в цитирания доклад обстоятелства, не могат да бъдат възприети като
мотиви за издаване на оспорения акт, предвид че същите не са привързани към
конкретно нарушена правна разпоредба, а и не са посочени в акт като основание
за наложените намаления по съответните мерки/схеми. Едва в хода на настоящото
съдебно производство с писмено становище по делото е направен опит за
мотивиране на обжалваното уведомително писмо, което е недопустимо, тъй като
така се ограничава правото на защита на дружеството и се възпрепятства
съдебната проверка на акта, а и по този начин се създава възможност за подмяна
на съображенията, мотивирали преценката на органа.
За мотиви на акта в случая не може
да се приемат и поясненията под таблиците на уведомителното писмо, вкл.
резултатите от автоматичните проверки при подаване на заявлението. Непосочването
на фактически основания в оспорения акт и съответните правни такива в
конкретната хипотеза, не позволява да бъде идентифицирана волята на
административния орган относно упражненото правомощие – намалението по
схеми/мерки, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за
упражняване на това правомощие, т. е. проверка за материалната
законосъобразност на акта.
Допуснатото нарушение на изискването
за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото
препятства и възможността на оспорващото дружество да изгради адекватно
защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на уведомителното
писмо по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Съдът намира и че в хода на
проведеното административно производство е допуснато и нарушение на чл.26 от АПК,
тъй като за така посочените намаления дружеството не е бил уведомено преди
издаването на административния акт. Адресираното до „Минчонис 1895“ ЕООД на Уведомително
писмо изх.№01-262-2600/802 от 22.10.2019г. (л.198), без данни за получаването
му от дружеството, не може да се счита за процесуално действие, изпълняващо
изискването по чл.26 от АПК. Въпреки отразеното в Доклада присъствие на
упълномощено от дружеството лице, няма данни това лице да е подписало документа
и да е било наясно с отразеното е него, като не са налице и данни за
запознаване на земеделския производител със съдържанието му.
На следващо място и във връзка с
гореизложеното, съдът счита, че в случая административният акт е издаден без да
са били изяснени всички факти и обстоятелствата по случая, и без да са събрани
всички относими доказателства – в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Във връзка
с установените на част от парцелите култури, различни от заявените, не е било
изследвано дали в рамките на една земеделска година е било възможно да се
отгледат две зеленчукови култури, и в тази връзка дали заявената култура, към
датата на извършване на проверката, е била прибрана, съществувала ли е по-рано
и т.н. Изясняването на това обстоятелство би било от значение при определянето
на допустимите и недопустими за подпомагане площи, респ. за правото на
подпомагане или за размера на евентуално намаляване на съответната субсидия.
Наред с всичко изложено, настоящият
съдебен състав отчита като съществено нарушение и липсата на посочени в
оспорения акт правни основания за определяне на размера на намаленията. Не
става ясно как са формирани тези размери, в съответствие с кои нормативни
изисквания са определени.
По изложените съображения проценото
уведомително писмо, в допустимата му за оспорване част, следва да се отмени на
основанията по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
Предвид факта, че естеството на
въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната
на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по заявлението на „Минчонис 1895“ ЕООД в
частта на заявеното подпомагане по подмярка 13.2/HP 2, СЕПП, мярка 12/Натура
2000, СПП, СПК, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-П, СЗ-КЛЧ, ЗС-МЗДП, при спазване на разпоредбата
на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта, както и съобразно
изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК.
При този изход на спора в полза на дружеството
жалбоподател следва да бъдат присъдени деловодни разноски в общ размер на 2167.60
лева, от които 50 лева – платена държавна такса (л.12), 717.60 лева –
възнаграждения за вещи лица (л.357, 301, 306, 307 / л.257, 270, 279) и 1400
лева – адвокатско възнаграждение (л.186, 303).
Мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.4,
чл.172, ал.2, чл.173, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Минчонис 1895“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу Уведомително писмо изх.№
02-260-2600/14427 от 04.08.2021г. на заместник-изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2019, в частта относно оторизиране на следните суми: по подмярка 13.2/HP 2 –
592.02 лева, по СЕПП – 5896.12 лева, по мярка 12/Натура 2000 – 2120.09 лева, по
СПП – 4057.62 лева, по СПК – 275.20 лева, по ЗДП – 4356.48 лева, по СЗ-ДККП –
3725.25 лева, възстановени от ФД – 206.40 лева.
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№
02-260-2600/14427 от 04.08.2021г. на заместник-изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2019 в частта на извършените намаления на субсидията, както следва: по подмярка
13.2/HP 2 – 445.92 лева, по СЕПП – 1838.44 лева, по мярка 12/Натура 2000 –
727.55 лева, по СПП – 58.98 лева, по СПК – 4.00 лева, по ЗДП – 519.65 лева, по
СЗ-ДККП – 2432.18 лева, по СЗ-П – 16091.79 лева, по СЗ-КЛЧ – 2706.15 лева, по
ЗС-МЗДП – 1050.17 лева.
ИЗПРАЩА административната преписка на
зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне по
подаденото от „Минчонис 1895“ ЕООД Заявление за подпомагане с УИН 26/310519/92441
за кампания 2019, съобразено задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр.С., ***,
да заплати на „Минчонис 1895“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК
*********, разноски по делото в размер на 2167.60 (две хиляди сто шестдесет и
седем лева и шестдесет стотинки).
Решението в частта, с която жалбата
е оставена без разглеждане, имащо характер на определение, подлежи на обжалване
с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, а в останалата му част – в
14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на
Република България.
Съдия: