МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД N2321/2017 година по
описа на РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав
Частната
тъжителка Н.К.А. *** обвинила подс. Г.В.К. ***, в това че
на 19.05.2017год.
в гр.Русе, в съдебно заседание по НЧХД №785/2017год., по описа на РРС, казала нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К.А., ЕГН:**********,
в нейно присъствие, а именно „Тя живя на втория етаж в една стая с трима
мъже….”, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148 ал.1, т.1,
вр.чл.146 ал.1 от НК.
на
19.05.2017год. в гр.Русе, в съдебно заседание по НЧХД №785/2017год., по описа
на РРС, разгласила позорно обстоятелство за тъж. Н.К.А., ЕГН:**********, а именно „Тя живя на втория етаж в една стая
с трима мъже….”, като клеветата е нанесена публично – престъпление по чл.148
ал.2,пр.1, вр.ал.1, т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК.
По делото са
приети за съвместно разглеждане два граждански иска предявени от частната тъжителка
против подсъдимата, всеки за сумата от 750лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от двете престъпления, състоящи се в уронване на честта и
достойнството. Претендира се законна лихва и разноски по делото.
Повереникът
на тъжителката поддържа обвинението. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването на престъпленията, в които е обвинена и да бъдат уважени гражданските искове.
Подсъдимата дава обяснения. Не се счита за виновна. Твърди, че с
думите „Тя живя на втория етаж в една стая с трима мъже….” не е имала за цел да
обиди или наклевети тъжителката. Защитникът й пледира за оправдателна присъда, с мотива за липса на умисъл.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.
Подс.К. е на
87год; българска гражданка, със средно образование, вдовица, пенсионер, неосъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл.78а НК; ЕГН: **********.
Подс.К. ***. Имота
представлява двуетажна къща. Вторият етаж бил съсобственост между две лица,
едното от което бил св.Ц. Х.. Последният не живеел там и отдавал своите две стаи
под наем. В периода 2014 – 2015год. едната стая обитавал св.С. С., заедно с
негови приятели – Д. и Ф.. За да се стигне до кухненското и сервизните
помещения трябвало да се премине през стаята, обитавана от трите момчета.
Етажът разполагал с преходен коридор, през който се минавало за да се отиде до
стаите и сервизните помещения. За кратко време от посочения период 2014год –
2015год. на втория етаж се настанила да живее и тъж.А.. Според нейните
твърдения тя заживяла в коридора, където си поставила легло, а според показанията на наемодателя – св.Ц. Х.,
който един ден я заварил да спи в стаята на трите момчета, тя останала да живее
за кратко там.
Част от имота
на първият етаж обитавала подс.К..*** било образувано НЧХД №785. Тъжител по
него била Д. Д., съседка на подс.К., която обвинила сина на последната – св.Е.
К. за нанесена лека телесна повреда. Делото приключило с влязла в сила
оправдателна присъда. В едно от съдебните заседания на 19.05.2017год., в
качеството на свидетели били разпитани тъж.Н. А. и подс.К.. Първата свидетелствала
срещу св.Е. К., а втората в негова защита. В процеса на разпита по посоченото
дело, подс.К. разказала, че св.Н.А. „живяла на втория етаж в една стая с трима
мъже….”. Последният ден от 6месечния срок, в който може да бъде заведено дело
от частен характер, тъж. А. завела процесното дело, като обвинила подс.К., че с
посочените думи едновременно я обидила и оклеветила, твърдейки че чрез тях тя я определила като
лека жена.
Горната
фактическа обстановка съдът установи, съобразявайки обясненията на подсъдимата,
показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства.
Безспорно
се установи, че подс.К. на 19.05.2017год., в съдебно заседание казала: „Тя живя
на втория етаж в една стая с трима мъже и после ……” Изразът е вписан в съдебния
протокол. Протоколът е официален свидетелстващ документ с обвързваща
доказателствена сила, в резултат на което съдът приема за безспорно установено,
че посочения израз е казан от подсъдимата.
Въпросът
на който следва да се отговори доколко той обективира състава на престъплението
обида и клевета, при това едновременно.
Съдебната практика и теория ясно сочат, че едно и също деяние не може да
обективира различни по вид престъпления.
Установената
фактическа обстановка и изложеното дават основание на съда да приеме, че
обвинението спрямо подсъдимия за осъществен състав по чл.146 ал.1 НК е
несъставомерно.
Обидата
е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите, и цели
да измени обществената им оценка. Приема се, че с обидата се засяга личното
достойнство на пострадалия, докато при клеветата се накърнява положителната
оценка или мнение на обществото за него.
Съдебната
практика изисква, за да е осъществен основният състав на престъплението “обида”
- чл.146 НК деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка, мнение
за личното достойнство на засегнатия, в негово присъствие . Необходимо е от
обективна страна чрез думи деецът да каже нещо унизително с оглед на приетите в
обществото морални норми на човешко общуване за достойнството на друго лице. Така
състава на това престъпление се осъществява чрез използуване на унизителни от
гледна точка на морала епитети, отразяващи отрицателни качества, унизителни
съждения за качествата на пострадалия и то в негово присъствие. Едновременно с
това деецът следва да съзнава, че тези негови думи са унизителни за честта и
достойнството на пострадалия. В конкретния случай изречените думи - „Тя живя на
втория етаж в една стая с трима мъже….” нямат характер на обида, тъй като подс.К. не дава своя негативна оценка за
личността на тъж.А. под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр.,
които по своето съдържание засягат честта и достойнството на последната и се
обективират с такава цел, а сочи обстоятелства свързани с местоживеенето на
тъжителката. Освен, че изреченото не
осъществява изпълнителното деяние на обидата, то и липсва обективен елемент от
състава й - за да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко от него. Върховният съд приема, че за осъществяване
състава на чл.
146, ал. 1 НК не е достатъчно обиденият физически да присъствува на
мястото, където са казани обидните думи и изрази, необходимо е още те да бъдат
възприети от него. Това ще стане, като ги чуе. Може да има обида и тогава,
когато лицето не присъствува на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по
радиото и телевизията, прочете за обидните действия от изпратено до него писмо
и др. Това по конкретното дело не е установено. Никъде в съдебния протокол не е
отразено, че тъж.А. разпитана първа в съдебното заседание е останала в залата
до приключването му. Доказателства за този факт в настоящото производство не са
представени от нея. Единствено в тъжбата това обстоятелство е заявено, но
същото остава само едно твърдение. Ако се приеме, че заявеното от подсъдимата в
съдебното заседание е достигнало до тъжителката чрез съдебния протокол, то
тогава твърдението, че „обидата” била осъществена на 19.05.2017год. е необосновано,
тъй като се изисква технологично време за изготвяне на протокола и за
получаването му от страната.
Предвид изложеното съдът намира, че
извършеното от подсъдимата престъпление по отношение на частния тъжител не е съставомерно,
поради което подс.К. следва да бъде призната за НЕВИННА в това, на 19.05.2017год.
в гр.Русе, в съдебно заседание по НЧХД №785/2017год., по описа на РРС, да е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К.А., ЕГН:**********,
в нейно присъствие, а именно „Тя живя на втория етаж в една стая с трима
мъже….”, като обидата да е нанесена публично и ОПРАВДАНА по обвинението чл.148 ал.1, т.1, вр.чл.146 ал.1 от НК.
Досежно
обвинението за осъществено престъпление клевета:
Разликата
между обидата и клеветата е в съдържанието на обективираната информация,
отнасяща се до пострадалия. При обидата деецът дава своя негативна личностна
оценка чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и др., а при клеветата
разгласява неистински позорни обстоятелства или приписва престъпление, което не
е извършено.Т е. тъжителят следва да посочи факти, които от гледище на морала
го позорят или да съставляват престъпление. С клеветата се накърнява
положителната оценка или мнение на обществото за последния. В конкретния случай
тъжителката твърди, че с думите „Тя живя на втория етаж в една стая с трима
мъже….” подс.К. осъществила състава на престъплението по чл.147 от НК, тъй като
я определила „за лека жена”. Както съдът посочи по-горе безспорен факт е
обстоятелството за изречените от подсъдимата слова. Доколко те обаче дават негативна
личностна оценка за тъж.А., а не са плод на нейни субективни възприятия е
въпрос на който следва да се отговори. Съдът намира, че тъжителката не
представи убедителни доказателства изречените слова да са неистински позорни обстоятелства, уронващи
нейния морал. В съдебното производство се събраха неоспорими доказателства, че
тъж.А. живеела на втория етаж, в стая /коридор/, който бил преходен и през него
се минавало за да се стигне до останалите стаи, една от които обитавана от св.С.С.
и неговите двама съквартиранти, както и до кухненските и сервизни помещения. Т.
е. доказва се, че тъжителката и останалите съквартиранти са имали съвместно
съжителство, наложено от разпределението на помещенията. Това съвместно
съжителство обаче по никой начин не е представено от подсъдимата като позорно
обстоятелство, уронващо морала на тъж.А.. Словата, съставляващи обвинението, са
извадени от контекста на целия абзац от показанията на подсъдимата дадени в
съдебното заседание от 19.05.2017год. Малко по-надолу в тях тя твърди, че
впоследствие тъжителката „…останала сама, като мъжете напуснаха. Мъжът ми я
съжали, веднъж й даде пари…..” .Разглеждайки в цялост и взаимовръзка
показанията й, се налага изводът че същите характеризират тъжителката като
материално затруднено лице, на което се наложило да живее в трудни условия, за
което подсъдимата и съпругът й „…я съжалихме”. Изречението, че впоследствие ”тя
остана сама, като мъжете напуснаха”, сочи че подсъдимата излага хронологията на
определени събития и не определя тъж.А. за лека жена. В този аспект са и
нейните обяснения, дадени в съдебното заседание. Без значение за съставомерността на
престъплението е кой и как е плащал наема, разходите за консумативи, каквито
писмени доказателства представи адв.Я..
В този смисъл е и Решение № 80 от 9.03.1998 г. на
ВКС, по н. д. № 766/1997 г., II н. о., докладчик съдията Юрий Кръстев, съгласно
което: "Позорността" на тези
обстоятелства е продукт на субективен прочит, на оценъчни съждения, на изводи и
определен начин на мислене, за което не може да се носи наказателна
отговорност, тъй като не са на подсъдимата и не са част от обективната
действителност. Те са резултат на интелектуална дейност, която е субективна. Т.
е. словата, изречени от подсъдимата са приети от тъжителката при субективен
прочит, при собствени оценъчни съждения, за което подс.К. не може да носи
наказателна отговорност.
Поради
изложеното подс.К. следва да бъде призната за НЕВИННА в това, на 19.05.2017год. в гр.Русе, в съдебно заседание по
НЧХД №785/2017год., по описа на РРС, да е разгласила позорно обстоятелство за
тъж. Н.К.А., ЕГН:**********, а именно
„Тя живя на втория етаж в една стая с трима мъже….”, като клеветата да е
нанесена публично и на основание 304 от НПК ОПРАВДАНА по обвинението по чл.148 ал.2,пр.1, вр.ал.1, т.1, вр.чл.147
ал.1 от НК.
ПО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКА:
Не е налице основание
за ангажиране на гражданската отговорност на подс.К. спрямо гражданския ищец за престъпленията
по чл.148 ал.1, т.1, вр.чл.146 ал.1 от НК и по чл.148
ал.2,пр.1, вр.ал.1, т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК. Предвид гореизложеното в мотивите, съдът установи, че подсъдимата не е извършила противоправните
деяния, което се явява основание за възникване на деликтна отговорност. И тъй като липсва такова не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради което гражданските искове, всеки в размер съответно на 750лв., ведно със законната лихва се явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ и като такива
следва да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ.
Тъж.А. следва
да заплати на подс. Г.В.К. направените
разноски в размер на 20.00лв – видно от представения договор за правна помощ между
адв.А. и подс.К., до настоящия момент последната й заплатила сума от 20лв.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.........................