№ 7500
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110162079 по описа за 2024 година
Ищецът „П. к. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
..........., е предявил искове за признаване за установено, че М. Б. Х., ЕГН **********, адрес
гр. София, .............., дължи сумите: 300 лв. главница по Договор за к. № ................. сключен
на 15.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.06.2024 г. до изплащане на
вземането, 64.77 лв. договорно възнаграждение за период от 20.06.2023 г. до 20.04.2024 г.,
86.65 лв. лихва за забава за период от 21.06.2023 г. до 20.04.2024 г., за които е издадена
заповед от 18.7.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
39370/24 г. на СРС, както и осъдителни за заплащане на възнаграждение за закупена и
използвана услуга "Фаст" в размер на 120 лева, и на възнаграждение за закупена услуга
"Флекси" в размер на 180 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Твърди се в исковата молба, че ответницата сключила
договор за потребителски к. след попълнено и подписано от нея искане за отпускане на
потребителски к. със зададени параметри, декларирайки, че е запозната с приложимите към
договора общи условия, както и че е получила преддоговорната информация. Съгласно
договора, заемодателят изпълнил задължението си да предостави на ответницата сумата от
300 лв., която тя следвало да върне на 11 месечни вноски по 33.16 лв. всяка, при годишен
процент на разходите – 47.79 % и годишен лихвен процент – 40.90 %. С подписване на
договора ответницата закупила услуги „Фаст“, на стойност 120 лв. и „Флекси“ на стойност
180 лв. Общият размер на задължението бил 664.77 лв. Тъй като ответницата не изплатила
задълженията си, ищецът претендира да се установят вземанията му, както и да се осъди да
заплати дължимите суми за възнаграждение за закупени услуги "Фаст" и "Флекси", ведно
със законната лихва до изплащане на вземането, и да му се присъдят разноските в
1
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. Оспорва наличието на договорно правоотношение между страните,
както и че ищецът е предоставил процесната сума. Оспорва съдържанието на договора.
Твърди нищожност поради противоречие с разпоредбите на Закона за потребителския к..
Счита уговорките за закупуване на услуги „Фаст“ и „Флекси“ за противоречащи на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са
предявени в срок и са процесуално допустими, и осъдителни по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Основателността им е предпоставена от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно облигационно отношение между страните по договор за к. и
неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на к.ополучателя; размер на
дължимата възнаградителна лихва за исковия период; изпадането на к.ополучателя в забава;
размера на обезщетението за забава; наличието на валидни клаузи за възнаграждения за
допълнителни услуги; извършване на допълнителните услуги; изискуемост на вземанията.
Приет е по делото договор за к. № ................. сключен на 15.05.2023 г., по силата на който на
ответницата е отпуснат заем в размер на 300 лв., който да върне на 11 вноски по 33.16 лв.
Уговореният ГПР е 47.79 %, а лихвата - 40.90%. Общата сума за плащане е 364.77 лева.
Неразделна част от договора са подписани от страните погасителен план и Общи условия, с
които ответницата е декларирала, че се е запознала. Подписан е от к.ополучателя формуляр с
информация за к.а, който съдържа данни относно параметрите му и относно правото на
отказ от договора и предсрочно погасяване на к.а.Според представената извадка от
платежно нареждане, сумата от 300 лв. е преведена чрез EasyPay /съгласно уговорения
начин/ на ответницата в деня на сключване на договора. Според договора и формуляра,
ответницата е поискала закупуване на допълнителни услуги Фаст и Флекси срещу
възнаграждение съответно от 120 лв. и 180 лв., цената на които е разсрочена с месечните
вноски, по 27.27 лв. месечно.
Сключеният между ищеца и ответницата договор за заем има характеристиките на договор
за потребителски к. по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните
приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответницата има качеството на
потребител, и установените в тях императивни разпоредби следва да бъдат съобразени от
съда, дори и служебно.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски к. се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по к.а и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за к., като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по к.а изразява общите разходи по к.а за потребителя, настоящи или
2
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения к., като според ал. 4 не може да бъде
по-висок от петкратния размер на законната лихва. Предвид това е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителя, без да е поставен в
положение да преценява и изчислява каква е крайната сума, която дължи. В процесния
договор за потребителски к. е посочен процент на ГПР 47.79%, т. е. формално е изпълнено
законовото изискване. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за к.а, а именно възнагражденията за допълнителните услуги
Фаст и Флекси, които е поела да плаща ответницата заедно със задълженията за връщане на
главница и възнаградителна лихва. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по к.а за
потребителя“ са всички разходи по к.а, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за к.ни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски к., които са известни на к.ора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за к., когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на к.а, или в
случаите, когато предоставянето на к.а е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че к.орът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски к., но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на к.а. Съдът намира, че описаните в договора
„допълнителни услуги“ по съществото си не представляват реално предоставени
допълнителни възможности или преференциални условия, които да носят допълнителни
ползи за к.ополучателя, за да обосноват заплащане на възнаграждения в определените
размери. Обстоятелството, че заплащането от потребителя на възнаграждения за т. нар.
"допълнителни услуги" е предвидено като предварително, означава, че възнагражденията са
дължими от потребителя само заради възможността за предоставянето на изброените
услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от него. Отделно
от това т.нар. допълнителни услуги нямат такъв характер, а представляват действия по
усвояването и управлението на к.а, за които к.орът не разполага с възможността да събира
отделна такса извън сумата по общите разходи по к.а. Предвид изложеното съдът намира, че
възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в действителност са част от общия разход
по к.а за потребителя, поради което подлежат на включване в ГПР. Невключването на
възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР е в нарушение на императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е нарушено изискването в ГПР по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и
които са пряко свързани с к.ното правоотношение. Отделно от това, при включване на
разходите за възнаграждението /които са в размер на к.а/ в ГПР, то размерът на последния
възлиза на много повече от законоустановения и допустим размер от 50 %. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на
3
ГПР по к.а е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на к.ните продукти, да ориентира икономическия
избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения.
Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/. В този смисъл, като не е оповестил
действителен ГПР в договора за к., к.одателят е нарушил изискванията на закона и не може
да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора
за к. на основание чл. 22 ЗПК.
В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на к.а, без да дължи
лихва и или други разходи по к.а, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Следва да се уважи иска за главница, а останалите искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
основателна съразмерно с уважената част от исковете и от направени разноски за държавна
таса 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., дължими са 69.87 лв., а за заповедното
производство - 49.85 лв. за. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „П. к. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ..........., иск с правно основание чл. 422 ГПК, че
М. Б. Х., ЕГН **********, адрес гр. София, .............., дължи сумата 300 лв. главница по
Договор за к. № ................. сключен на 15.05.2023 г., за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39370/24 г. на СРС.
ОТХВЪРЯ предявените от „П. к. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ..........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, за признаване за
установено, че М. Б. Х., ЕГН **********, адрес гр. София, .............., дължи сумите: 64.77
лв. договорно възнаграждение за период от 20.06.2023 г. до 20.04.2024 г. по Договор за к. №
................. сключен на 15.05.2023 г., и 86.65 лв. лихва за забава за период от 21.06.2023 г. до
20.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 39370/24 г. на СРС,
ОТХВЪРЯ предявените от „П. к. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ..........., искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, за осъждане на М.
Б. Х., ЕГН **********, адрес гр. София, .............., да заплати сумите 120.00 лв.
възнаграждение за закупена услуга "Фаст" и 180.00 лв. възнаграждение за закупена услуга
"Флекси".
ОСЪЖДА М. Б. Х., ЕГН **********, адрес гр. София, .............., да заплати на „П. к. Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ..........., на
4
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 69.87 лв. разноски в исковото производство и сумата
от 49.85 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5