№ 283
гр. С., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500141 по описа за 2025 година
С решение № 244/11.12.2024 год. по гр.д. № 242/2024 год. на РС-С. е отхвърлен като
неоснователен предявения иск от „Авия-А Груп“ ЕООД с ЕИК *********, с. К., община Д.,
срещу „Л. Инвест 1“ ЕООД, с ЕИК *********, гр. С. за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 20 330 лева – възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с
твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Моли
съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения
иск.
Въззиваемият оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че на 20.03.2023 год. между страните бил сключен
договор за изработка на интериорни врати с възложител – ответника по делото и изпълнител
„Авия-А Груп“ ЕООД с предмет изработването на 40 бр. врати, като впоследствие поръчката
е коригирана на 38 бр. врати, както следва: за апартамент № 43, находящ се в гр. С. да бъдат
изработени следните врати: врата № 1.43 – 787 лв., врата № 2.43 – 712 лв., врата № 3.43 –
687 лв.; врата № 4.43 – 687 лв., врата № 5.42 – 712 лв. и врата № 6.43 – 687 лв.; за
1
апартамент № 12, находящ се в гр. С. – врата № 1.12 – 787 лева, № 2.12 – 687 лева, № 3.12 –
687 лв., № 4.12 – 687 лв. и № 5.12 – 687 лева; за апартамент № 11 да се изработят следните
врати: врата № 1.11 – 787 лв., врата № 2.11 – 687 лв., врата № 3.11 – 687 лв., врата № 4.11 –
712 лв., врата № 5.11 – 712 лв. и врата № 6.11- 687 лв., както следните врати за къща в с. П.:
ет. 2 врата № 1.50 – 687 лв., № 2.50 – 687 лв., № 3.50 – 687 лв., № 4.50 – 687 лв., № 5.50 – 687
лв., № 6.50 – 687 лв. и № 7.50 – 687 лв., а за ет. 1 – врата № 8.51 – 712 лв., № 9.51 – 687 лв. и
№ 10.51 – 687 лв., както и за „К.“ следните врати: № 1.60 – 687 лв., № 2.60 – 687 лв. и №
3.60 – 687 лв., и на ет. 2 „К.“ следните врати: № 1.61 – 687 лв., № 2.61 – 687 лв., № 3.61 – 687
лв., № 4.61 – 687 лв., № 5.61 – 687 лв., № 6.61 – 687 лв. и № 7.61 – 687 лв., или общо 27 930
лв. без ДДС /34 156 лв. с включен ДДС/. Към поръчката е уговорено също така да се
изработят и 110 бр. первази по 15 лв. или общо 1650 лв. без ДДС /1980 лв. с ДДС/. Отделно
от това, за монтаж на всяка от вратите ответното дружество се е съгласило да заплати по 80
лв., или общо сумата 3200 лв., както и добавка „обков“ в размер на 3 523 лв. Общата сума по
договора, подлежаща на заплащане от възложителя възлиза на 42 859 лв. с включен ДДС.
Тази сума ответникът се задължил да заплати по следния начин: 50% - при подписване на
договора /авансово/, 40% - след изработването на вратите и доставянето им и 10% - след
монтаж. На 27.03.2023 год. ищецът издал фактура за договореното авансово плащане, като
по сметката на изпълнителя е постъпила сумата 19 668 лв. След получаване на авансовото
плащане ищецът е изпълнил изцяло възложената му поръчка точно и пълно. При
изпълнение на задължението си по договора да достави на посочените адреси в гр. С. и с. П.
интериорните врати, поръчващият не допуснал работниците или, ако ги допускал, след
монтажа на вратите заявявал, че не е доволен и няма да плати. Всички врати били
изработени и доставени в обектите на поръчващия, като по-голямата част от тях били
монтирани, а само 6 бр. врати не били монтирани поради възпрепятстване на изпълнението
от страна на ответника. Въпреки многократно отправените покани от ищеца до ответника да
заплати останалата дължима сума в размер на 20 330 лева, ответникът отказал да изпълни
договорното си задължение, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявените
осъдителни искове.
В подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените
искове. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните с възражението, че
представеният по делото договор за изработка от 20.03.2023 год. не е подписан от
управителя на ответника или от друго лице с права да представлява дружеството.
Останалите приложените писмени документи – таблица и проформа фактура също не са
подписани от представител на ответното дружество. Не оспорва, че е заплатил на ищеца
сумата 19 479,60 лева – авансово плащане по договора в размер на 100% от стойността на
договореното между страните, като на основание приложената към отговора проформа
фактура е издадена от ищеца фактура № ********** от 27.03.2023 год. на същата стойност.
Оспорва отразеното в представената от ищеца проформа фактура, че авансовото плащане
представлява 50% от стойността на договора. Заплатената от ответника сума представлява
пълното уговорено между страните възнаграждение по договора за изработка и същото е
заплатено изцяло авансово въз основа на отправена от ищеца устна оферта за изработването
на 38 бр. врати, обков и монтаж. Освен това уговорката между страните била доставката и
монтажът да бъдат извършени в срок до 30 календарни дни, считано от датата на заплащане
на представената от ответника проформа фактура на 27.03.2023 год., т.е. срокът е изтекъл на
2
28.04.2023 год. Въпреки многократните покани от страна на ответника и до настоящия
момент изпълнителят не е изпълнил договорните си задължения в цялост, тъй като не са
доставени и монтирани 15 бр. врати. При доставката на монтираните врати били
констатирани множество съществени недостатъци, поради което ответникът възразил, че при
наличие на такива недостатъци и при следващата доставка, приемането на вратите ще бъде
отказано. Въпреки обещанието от страна на ищеца, че следващите доставки ще бъдат точни,
при последвалата доставка отново били констатирани недостатъци на изделията. Ответникът
оспорва твърдението на ищеца, че е изпълнил надлежно поръчката, както и че е доставил
всички врати и същите са приети от възложителя без забележки. Некачествената изработка
от страна на изпълнителя наложила ответното дружество да сключи договор с друг
изпълнител за отстраняване на недостатъците на изработеното. Оспорва и твърдението в
исковата молба, че възложителят възпрепятствал изпълнението на договора. Сочи, че
многократно е подканял изпълнителя да спази сроковете и да изпълни надлежно поръчката
– нещо, което не било направено. Моли съда да отхвърли иска изцяло като неоснователен.
По делото е представен договор за изработка от 20.03.2023 год., по силата на който
„Л. Инвест 1“ ЕООД възложило на „Авия-А Груп“ ЕООД изработването, доставката и
монтажа на интериорни врати, подробно описани в таблица към договора в срок до 4
седмици, срещу заплащане на уговорена цена в размер на 38 509,20 лева, както следва: 50%
- при подписване на договора, 40% - при изработването на вратите и доставката и 10% - при
тяхното монтиране. В таблица към договора са описани 38 бр. врати на обща стойност
26 556 лева, цена монтаж – 3040 лева, 110 бр. первази – 800 лева с цена на монтаж 608 лева и
обков на обща стойност 2936 лева с цена на монтаж – 648 лева ,като общата стойност на
договора възлиза на 39 998, 40 лв. – цена на изделията и монтаж.
Представена е проформа фактура № 8 от 08.03.2023 год., издадена от изпълнителя
„Авия-А Груп“ ЕООД с посочен получател „Л. Инвест 1“ ЕООД за сумата 19 668 лева –
авансово плащане съгласно оферта за 40 бр. врати, 110 бр. первази и монтаж на врати. На
същата дата изпълнителят е издал и проформа-фактура за сумата 19 479,60 лева – авансово
плащане „съгласно оферта“ за 38 бр. врати, обков и монтаж.
Приложена е и фактура № 99/27.03.2023 год., издадена от изпълнителя „Авия-А
Груп“ ЕООД за сумата 19 479,60 лева – авансово плащане съгласно оферта за изработка на
38 бр. врати с получател „Л. Инвест 1“ ЕООД.
Според показанията на св. М. – съпруг на представителя на ищеца и управител на
производствената дейност, представителят на ответника П.Л. се свързал с него за
изработката на процесните 38 бр. врати, като ищецът изготвил оферта, след като били взети
размерите на място. Вратите следвало да се монтират в апартаменти в жк. „М.“ и в две къщи
в с. П.. След изготвянето на офертата и проекта на договора от страна на изпълнителя
страните се срещнали, като представителите на двете дружества присъствали лично и
документите били предадени на възложителя. Представителят на ответника Л. казал, че ще
прочете договора и ще го подпише, като на място същият не бил подписан. Изпълнителят
започнал да изработва вратите съгласно изготвената оферта – за 38 бр. врати, первази и
монтаж. Окончателната устно уговорена цена била 38 000 лв. без ДДС, като 50% следвало да
се платят авансово, 40% - при доставката и 10% - след монтажа. Впоследствие не били
правени промени в цената. Първоначално ответникът превел 50% като аванс, съгласно
3
уговореното. Останалата част в размер около 19 000 лева следвало да се платят напълно след
монтажа. Всички врати били доставени, но възложителят не платил останалата част от
цената. На добра воля изпълнителят монтирал 32 бр. врати. Шест броя врати не били
монтирани, но били доставени в партера на блока. През м. декември 2023 год. ответникът
обещал, че ще плати сумата до края на месеца, после обещал да изпълни до края на
м.януари, но отново не било извършено плащане. Свидетелят лично участвал при
доставката на вратите до адресите, като възложителят отказал да подпише приемо-
предавателните протоколи.
Съгласно показанията на св. Й., който извършва търговска дейност по монтаж на
врати, ищцовото дружество му дало поръчка за монтаж на 38 бр. врати през м. февруари
2023 год., като тогава били взети размерите на вратите за три апартамента в жк. „М.“ и на
къща-близнак в с. П.. От тези 38 бр. врати били монтирани 32 бр. Монтажът на вратите
започнал около 21.05.2023 год., след превода на част от парите. При монтажа на вратите в
апартамента на „К.“, още при разопаковането на вратите и касите лицето-получател К.
предявил претенции, че по вратите има надрасквания в резултат от превозването и качването
им до апартамента. Собственикът се свързал с представителя на изпълнителя и било
уговорено вратите да се върнат, за да се отстранят недостатъците. Всички врати били
върнати в цеха, а после отново били отнесени за монтаж. К. отново не бил доволен заради
кривини при монтажа и др. Монтажът спрял, вратите отново били върнати и продължил
монтажа на останалите врати. Недостатъците впоследствие били отстранени.
Според св. П.Л. – син на представителя на ответното дружество, ответникът поръчал
изработването на 38 бр. врати на ищеца на цена около 500-520 лв. за всяка, уточнена в устен
разговор, като окончателната цена трябвало да се уговори по-късно. Не си спомня с точност
окончателната уговорена цена, но смята, че страните се съгласили да се заплатят 19 000 лева
за доставката на всички врати, като уговорката била цялата дължима сума да се заплати
авансово. Дружеството заплатило авансово за цялостната изработка на вратите. Вратите не
били доставени изцяло. Правени били частични доставки, доставки на некачествени врати –
механично увредени, начукани, с проблеми по фурнира, като същите били връщани за
доработване, отново доставяни и др. Няма обяснение защо ищцовото дружество търси
допълнителни суми за вратите. Не били доставени всички врати, както и не били подписани
приемо-предавателни протоколи, тъй като вратите не били приети от възложителя. Лично
свидетелят направил възражения за открити от него недостатъци, които не били отстранени
от изпълнителя. След първата доставка, когато било установено, че вратите идват с
недостатъци и били върнати за доработване, след което недостатъците не били отстранени,
ответникът изобщо отказал да приема доставката на вратите по договора, тъй като били с
видими дефекти. 15 броя врати не били доставени и монтирани, а тези, които са доставени и
монтирани били с дефекти.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Николова от
06.11.2024 год. в счетоводството на „Л. Инвест 1“ ЕООД е осчетоводена фактура №
99/27.03.2023 год. за сумата 19 479,60 лв. с ДДС в сметка „Доставчици“, издадена от „Авия-
А Груп“ ЕООД с основание – авансово плащане съгласно оферта за изработка на 38 бр.
врати от дъб и 6 бр. врати от орех. Фактурата е заведена в дневника за покупките на
ответното дружество. С платежно нареждане от 27.03.2023 год. е преведена сумата 19 479,60
лв. от „Л. Инвест 1“ ЕООД по сметка на „Авия-А Груп“ ЕООД. Представената по делото
4
фактура № 8/08.03.2023 год. за сумата 19 668 лв. не е осчетоводена при ищеца и ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 288 от ТЗ.
В тежест на ищеца по делото е да проведе пълно главно доказване, че между страните
по делото е сключен договор за изработка с посочения предмет – изработването от страна на
ищеца по поръчка на ответника на 38 броя врати, 110 бр. первази и монтаж, срещу
твърдяното възнаграждение и при посочените в исковата молба условия, както и
обстоятелството, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора. Въпреки
дадените от съда с определението от 27.06.2024 год. указания до ищеца да представи
оригинала на приложения към исковата молба договор за изработка от 20.03.2023 год.,
ищецът не е изпълнил разпореждането, като е заявил, че не разполага с подписан от
ответника договор за изработка и няма да се ползва от него. Поради непредставянето на
оригинала на документа, същият не следва да бъде ценен като доказателство по делото.
Освен това, в договора не е посочено лицето, което го е подписало от името на поръчващия,
а според показанията на водения от ищеца свидетел М. при срещата за сключване на
договора между страните били постигнати само устни уговорки, като на място договорът не
бил подписан от страна на Л.. По делото не се доказа и твърдението на ищеца за сключен
устен договор между страните с посоченото в исковата молба съдържание. Действително, от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по несъмнен начин, че
ответникът възложил на ищеца изработката на процесните врати 38 бр. врати, които
следвало да се монтират в апартаменти в жк. „М.“ и две къщи в с. П.. Относно уговорената
между страните цена за изработката и монтажа съдът не следва да кредитира приложената
по делото таблица към договора и проформа-фактура № 8 от 08.03.2023 год., тъй като
същите са изготвени едностранно от ищеца по делото и не са подписани от представител на
ответното дружество, нито са осчетоводени от последното. Според св. П.Л. ответникът
поръчал изработването на 38 бр. врати на ищеца на цена около 500-520 лв. за всяка,
уточнена в устен разговор. Не си спомня с точност окончателната уговорена цена, но смята,
че се съгласили да се заплатят 19 000 лева за доставката на всички врати, като уговорката
била цялата дължима сума да се заплати авансово. Дружеството заплатило авансово за
цялостната изработка на вратите, като според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на в.л. Николова в счетоводството на ответника „Л. Инвест 1“ ЕООД е
осчетоводена фактура № 99/27.03.2023 год. за сумата 19 479,60 лв. с ДДС в сметка
„Доставчици“, издадена от „Авия-А Груп“ ЕООД с основание – авансово плащане съгласно
оферта за изработка на интериорни врати, като сумата е преведена изцяло по сметката на
изпълнителя. Други фактури не са осчетоводявани при ответното дружество и не носят
подписа на негов представител. Съдът не следва да кредитира показанията на св. М. в частта
относно постигнатите между страните уговорки за цената по договора, а именно – относно
твърдяното от същия обстоятелство, че окончателната устно уговорена цена била 38 000 лв.
без ДДС. На първо място, същият е съпруг на представителя на ищеца и работи при
изпълнителя, поради което безспорно е заинтересован от изхода на спора. Освен това, тези
показания се опровергават от показанията на св. П.Л., според когото уговорената цена за
изработката била около 500 лв. за всяка врата, или около 19 000 лева за доставката общо на
5
всички врати, като уговорката била цялата дължима сума да се заплати авансово. С оглед
противоречивите показания на свидетелите следва да се приеме, че ищецът не е провел
успешно пълно доказване на твърденията си относно уговорената цена по договора за
изработка, а именно - общо за сумата 39 998 лева. Не се доказа по категоричен начин от
носещия доказателствената тежест ищец, че ответникът - възложител се е задължил освен
заплатената сума по фактурата от 27.03.2023 год. в размер общо на 19 479,60 лева /заплатена
изцяло в полза на изпълнителя/, да заплати и процесната сума преди или след монтажа на
изделията. От приложената електронна кореспонденция се установява единствено, че
изготвеният от изпълнителя проект на писмен договор е изпратен по електронната поща на
свидетеля П.Л., като по делото не се доказа същият да е одобрен от представителя на
дружеството – възложител.
Това налага извод, че ищецът не е провел успешно пълно доказване на твърденията
си относно уговореното между страните възнаграждение по сключения между тях договор за
изработка, поради което предявеният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 244/11.12.2024 год. по гр.д. № 242/2024 год. по описа
на РС-С..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6