Протокол по дело №2078/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1948
Дата: 28 ноември 2022 г. (в сила от 28 ноември 2022 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20223100502078
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1948
гр. ****, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д. Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Ил. Писарова Въззивно
гражданско дело № 20223100502078 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Въззивникът С. С. Е., редовно уведомен, не се явява, представлява се
от адв. Д. В. и адв. А.Р., редовно упълномощени и приети от съда от днес.
Въззиваемият „БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, редовно призован,
представлява се от юрисконсулт Р. Л. , редовно упълномощена и приета от
съда от днес.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Л.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3839/14.10.2022 г.
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на С. С. Е., ЕГН
**********, ****, чрез пълномощника му адв.Д.В. и адв.Ат.Р., срещу
решение №1925/15.06.2022г., постановено по ГД №6415/2021г. на 12 състав
на ВРС, с което съдът е уважил предявените от „БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА“
АД срещу С. С. Е. искове за осъждане на ответника да заплати сумите:
2788.20 лева /с ДДС/, представляващи наемна цена по договор за наем от
1
01.01.2020г. за ползването на 240 кв.м. от ПИ №******* по КК на гр.**** с
адрес в гр.****, ******, дължима за периода от юни 2020г. до ноември 2020г.,
ведно със законна лихва от депозиране на иска на 05.05.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 188.25 лева –
обезщетение за забава върху главницата за наемната цена, считано от падежа
на всеки месечен наем за периода от май 2020г. до април 2021г.; сумата от
86.55 лева, представляващи разходи за ползвана ел.енергия и поддържка на
съоръжения за периода май 2020г. до ноември 2020г., ведно със законна лихва
от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане както и
сумата 5.27 лева – обезщетение за забава върху тази главница, считано от
падежа на всяко задължение, за периода от 09.05.2020г. до 28.04.2021г.
Въззивникът уточнява, че не обжалва решението в частта, в която са
отхвърлени частично претенциите за мораторни лихви върху наемната цена и
консумативните разноски.
С жалбата си въззивникът твърди, че постановеното осъдително
решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е достигнал
до погрешно съждение относно идентичността на договорения за ползване
имот и действително ползвания от ответника. Поддържа се твърдението, че
ответникът не е ползвал имот с идент. №*******, а с ид.№****. Съдът е
допуснал противоречиво интерпретиране на изложените от страните
становища по спора като е игнорирал неизпълнението на възложено на ищеца
задължение да представи Приложение №1 към договора за наем, в което била
индивидуализирана ползваната от ответника реална част от имота. Твърди се,
че неясно остава как съдът е достигнал до извод за идентичността на
предоставения и ползвания имот с този по договора за наем при липса на това
доказателство. На следващо място съдът неправилно е приел, че
свидетелските показания са противоречиви. Въззивникът твърди, че
показанията и на двамата свидетели кореспондират помежду си, тъй като
посочените и от двамата реални части не попадат в имота с ид.№…...256 /по
договора за наем/, собственост на ищеца Булпорт Логистика АД. И двамата
свидетели сочат ползвани от ответника сгради съответно в ПИ №*** и ПИ
№*****. Съдът не е отчел, че свидетелят Ш. е служител на ищеца и да цени
показанията му съгласно чл.172 ГПК. Твърди се, че съдът не е извършил
обстоен и задълбочен анализ на събраните доказателства. На трето място,
въззивникът твърди, че ищецът не е установил с допустимите доказателства,
че след прекратяване на договора за наем, ползването на имота е продължило.
Според въззивника, приложеното извлечение от системата за регистриран
достъп и съответно регистрирането на магнитна карта №** **** не са
надеждни доказателства предвид влошените отношения между ответника и
изп.директор на ищеца както и опосредяване достъпа до наетия имот от
имоти, ползвани от Булпорт Логистик АД. Твърди се, че в ползвания имот са
налице вещи на ответника, които последния не е могъл да вземе поради
ограничения достъп до наетия имот. Претендира се отмяна на решението и
вместо това отхвърляне на предявените искове изцяло.
2
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна
БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА АД, ЕИК 20042***6, ****, представлявано от Р.К.,
чрез ю.к.Р.Л., за неоснователност на жалбата. Поддържа, че съдът е
постановил решение въз основа на събраните доказателства и установената
посредством същите фактическа обстановка. Поддържат се твърдения за
продължило след изтичане срока на договора на 31.04.2020г., ползване на
реалната част от 240 кв.м. от ПИ с ид. №*******, вкл. за периода на
претенцията м.11.2020г. Твърди се, че евентуално ползване на по-голяма част
от съседен /несобствен на ищеца/ имот не е относимо към процесната
претенция. Твърди се, че ответникът системно закъснявал със заплащане на
наема и консумативните разноски за ползвания имот, което също
представлявало основание за предприетото прекратяване на договора от
страна на наемодателя. Твърди се, че изслушания по делото свидетел на
ответника Р.А. е приятел на същия и показанията му са предубедени.
Поддържа се, че показанията на св.Ш. са последователни, обективни и точни
като визират именно северния триъгълник от имот №256 – процесния. Твърди
се, че ищецът не е могъл да представи приложение №1 към договора за наем,
тъй като документът се намира у ответника /последният не е върнал същия/.
Въззиваемата страна твърди, че ответникът е изнесъл от имота всички лични
вещи като до момента са останали единствено непотребни такива, за
вдигането на които се отправя изрична покана в настоящия процес. Страната
счита, че е установила претенциите си по реда на главното и пълно доказване
като добросъвестно е изпълнила и правата си като наемодател. Поради
неоснователността на въззивната жалба, претендира потвърждаване на
решението на РС ведно с присъждане на сторените в производството
разноски.
АДВ. Р.: Запознати сме с определението на съда с проектодоклада.
Поддържаме жалбата изцяло.
ЮРИСКОНСУЛТ Л.: Ние поддържаме нашия отговор.
АДВ. В.: Други доказателства няма да сочим. Представяме договор за
правна помощ.
ЮРИСКОНСУЛТ Л.: Други доказателства няма да сочим.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Р.: Уважаеми окръжни съдии, изложили сме във въззивната жалба
съображения за неправилността и незаконосъобразността на постановения
съдебния акт от Районен съд – гр. ****.
Бих искал да обърна отново внимание на няколко аргумента. Първият е
относно Приложение 1 , чрез което трябва да бъде индивидуалициран
процесният имот. В жалбата сме цитирали част от съдебния акт в тази насока
3
и създаденото противоречие със заключенията на първоинстанционния съд
при достигането на заключението му, след като ни бе връчено Вашето
определение, ведно с отговора на въззивната жалба и аргументите на
„Булпорт Логистика“ АД, отново достигаме до извода за едни нелогични и
несъстоятелни доводи. В отговора си въззиваемата страна твърди, че е
сключен пореден договор за наем. За нас остана неясен въпросът защо не е
представено и към предходните договори за наем Приложение 1. Дори и да не
е върнат екземпляр от доверителя ми, както те твърдят, би следвало и имаха
възможността, тъй като това не е вярно, да ги представят с предходните
договори за наем, ведно с Приложение 1.
На следващо място, в решението си Районен съд - **** излага
разпределената доказателствена тежест, съгласно чл. 154 от ГПК. Съобразно
разпределената доказателствена тежест ние не считаме, че изброените точки
от Районен съд - **** са доказани по безспорен и категоричен начин. Няма
спор, че е подписан договор за наем за посочения период между въззиваемата
страна и нашия доверител. Но втората точка определя да се докаже
изпълнението на собствените задължения по договора. Как в настоящия
случай е установено при липса на основния спорен въпрос кой имот
действително се ползва на г-н Е.?
На следващо място, моля да обърнете внимание и на т. 3, а именно, че
ползването е продължило и след изтичането на уговорения срок. Районен съд
приема, че такова ползване се установява от представеното извлечение за
вход-изход, както и от представената магнитна карта. Считаме, че самата
карта не може да установи действителното ползване ползване на имота след
изтичане на договора. До това заключение стигаме, имайки предвид, че
картата е предоставена през м. юни 2020 г. Ако приемем, че този достъп му е
бил осигурен тогава, в действителност той преди този срок не би следвало да
има достъп до имота, след като приемо-предавателният протокол е от тази
дата. Аз считам, че това не е годно доказателство, което да установи
действителното ползване по категоричен начин след уговорения от договора
срок. Няма да коментирам останалите точки. Считаме, че и те не са доказани
по безспорен и категоричен начин. Накрая бих искал да кажа, че както
изложихме в отговора на исковата молба, действителните отношения между
доверителя ни и дружеството се влошават и мисля, че до тази индикация
можем да достигнем, четейки отговора на въззиваемата страна, наричайки
неговите вещи, чрез които той е изкарвал прехраната си там боклуци, че били
разхвърляни, че бил некоректен. Такива твърдения за забавени плащания и
т.н. и за суматохата, която е създавал в имота мисля, че за първи път
установяваме от отговора на въззивната жалба.
АДВ. В.: Моля, в този смисъл да отхвърлите решението на ВРС и да
постановите друго такова, като уважите нашите претенции, както да ни
присъдите и направените разноски.
Аз ще допълня казаното от колегата със следното: още от самото
4
начало, още с подаване на отговора на исковата молба ние твърдим и
изискваме въпросното Приложение 1, с което е индивидуализирана частта от
имота, която е отдадена под наем, тъй като в годините ползваната от нашия
доверител част от имот е различна, те са го местили и последните години,
както и в процесния договор за наем, не са подписвали такова Приложение 1
към процесния договор за наем. Той никога не е виждал такова Приложение
1. Последните години, когато става въпрос и за процесния договор, е извън
поземления имот, който е собственост на „Булпорт Логистика“ АД и
единствено в отговора на въззивната жалба аз виждам, че такова Приложение,
видите ли, ни било дадено, което ние не сме върнали. Ако такова Приложение
ни е дадено, ние няма от самото начало да искаме и неколкократно Районният
съд да ги задължава да бъде представено, за да се запознаем въобще има ли
такова.
ЮРИСКОНСУЛТ Л. : Такова приложение към договора, както стана
ясно, не ни беше върнато, няма как да представим документ, с който не
разполагаме. Установено беше ползването на част от имота от свидетелските
показания на свидетеля С. Ш. – служител на дружеството „Пара Дайв“. То
беше посочено като най-северната част на имота в триъгълникът, който
естествено се образува от сградите около него и сградата на дружеството
„Адекс“ пред него. Беше установено също така, че наемателят се е
разпростирал на доста по-голяма площ от предвидените по договора 240 кв.м.
и това, че е завзел други площи мисля, че е ясно за всички, така че изместване
от спора е твърдението за ползване на друг имот. Нашият иск е за ползването
на нашия имот, което беше доказано. Пропусната система „вход-изход“ също
́
показва, имаше съвкупност от доказателства, които сочеха това, не е
единствено картата, която е предоставена, свидетелските показания – също. В
тази връзка, считаме за доказани твърдяните от нас обстоятелства.
Моля да потвърдите решението на Районен съд и да ни присъдите
разноски за процесуално представителство.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ обяви, че ще се
произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:09
часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5