№ 385
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камен И.
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Л. Тр. К.
като разгледа докладваното от Камен И. Въззивно частно наказателно дело
№ 20231000601135 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава Двадесет и първа вр.чл.306 ал.3
вр.ал.1,т.1 НПК,като е образувано по частна жалба,вх.№81121/08.09.2023
година,допълнена надлежно от осъдения М. К. К.,с установена
самоличност,ЕГН **********,чрез защитника му адв.С. И. от АК-София
против Определение №3912/04.09.2023 година,постановено по н.ч.д.
№4230/2023 година по описа на Софийски градски съд.
С атакуваното определение съдът,на основание чл.306 ал.1 т.1 НПК
вр.чл.25 НК вр.чл.23 НК,е „групирал“ наказания,наложени на осъдения М. К.
К.,с установена самоличност, ЕГН ********** на основание чл.23 и чл.25 от
НК е съобразил наказанията,наложени на осъденото лице по две наказателни
дела,както следва:
-наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,наложено по нохд
№3639/2023 година на СГС и
-наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца и
„глоба“,наложени по нохд №14616 /2022 година на PC гр.София.
1
Съдът е определил,на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК на осъдения
М. К. К. едно общо наказание „лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година
нохд №14616/2023 година на СР и по нохд №3936/2023година на СГС,като
на основание чл.24 НК е увеличил определеното общо най-тежко наказание с
3 /три/ месеца.
На основание чл.57 ал.1,т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът е определил
наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 3 /три/
месеца да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим.
Съдът е приспаднал,на основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК времето,през
което осъденият М. К. К. е бил задържан с мярка „задържане под стража” по
нохд №14616/2023 година на СРС за времето от 04.06.2022 година до
04.08.2022 година.Приспаднал е задържането по нохд №3936/2023 година по
описа на СГС за времето на задържане със Заповед за задържане по ЗМВР на
07.12.2022 година и с постановление на прокурор,считано от 08.12.2022
година до 10.12.2022 година,както и времето,през което е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” от 10.12.2022 година до 17.02.2023
година.
Съдът,на основание чл.25 ал.2 НК е зачел времето,през което осъденият
М. К. К.,с установена самоличност е търпял наказание „лишаване от свобода“
по делата, включени в групата.
На основание чл.23 ал.3 НК съдът е присъединил изцяло наказание
„глоба“ в размер на 400,00лв. /четиристотин лева/ по нохд №14616/2023
година по описа на СРС.
В подадената частна жалба и допълнението към нея се твърди,че е
постановен незаконосъобразен съдебен акт в частта,в която решаващият съд е
приложил нормата на чл.24 НК и е увеличил размера на определено общо
наказание.Изложени са подробни оплаквания срещу обосноваността и
законосъобразността решението първия съд да приложи нормата на чл.24 НК.
Не се оспорва,че правилно е определено общото най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и е присъединено наказание
„глоба“,но се сочи,че не са налице материално-правни и процесуално-правни
предпоставки за прилагане нормата на чл.24 НК.Твърди се,че прилагане
нормата на чл.24 НК не държи сметка на факта,че осъденият е с недобро
здравословно състояние и сам се грижи за малолетно дете,поради
2
дезинтересирането на майката на детето.
Прави се искане за отмяна на постановения съдебен акт в частта,в която
е приложена нормата на чл.24 НК и е увеличено с ТРИ месеца наказанието
„лишаване от свобода“,определено по реда на чл.25 НК.
Пред въззивният съд защитата на осъдения К. поддържа подадената
жалба по основанията,изложени в нея.Претендира отмяна на атакувания
съдебен акт само в частта,в която първият съд е приложил нормата на чл.24
НК и е увеличил наказанието на осъдения К. с три месеца“лишаване от
свобода“.
Осъденият К. не се явява пред въззивния съд,надлежно уведомен.Заявил
е желание делото да се разгледа в негово отсъствие.
Представителят на АП София оспорва обосноваността на подадената
частна жалба.Сочи,че първият съд е обсъдил всички обстоятелства,които
обуславят прилагане на чл.25 НК,а след това законосъобразно и
аргументирано е увеличил наказанието на осъдения К. с три месеца.Сочи,че
са отчетени както броя на деянията,за които се прилага нормата на чл.25
НК,така и обстоятелствата,свързани с приложение на чл.24 НК.
Претендира атакувания съдебен акт да се потвърди.
Съдът,като прецени доводите на защитата и представителя на
държавното обвинение,като провери атакувания съдебен акт и стори
собствен анализ на установените факти и обстоятелства намира,че частната
жалба е процесуално допустима,но е неоснователна по същество.
Съображенията са следни:
Първият съд правилно е установил фактите,касателно подлежащите на
„кумулация“ наказания по цитираните по делото съдебни актове.Видно е,че с
определение за одобряване на споразумение,постановено по нохд
№14616/2023 година по описа на СРС,в сила от 14.02.2023 година на К. са
наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца
и „Глоба“ в размер на 400,00лв. /четиристотин лева/ за престъпление по
чл.343б,ал.3 НК,както и наказания от 11 /единадесет/ месеца и „Глоба“ в
размер на 100,00лв. /сто лева/ за престъпление по чл.343б,ал.1 НК,както и
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца за престъпление
по чл.318 НК,като на основание чл.23 НК на осъдения К. е определено едно
3
общо най-тежко наказание от 11 /единадесет/ месеца „лишаване от
свобода“,като е определен първоначален „строг“ режим.Присъединено е
наказанието „Глоба“ в размер на 400,00 лева
На основание чл.59 НК е зачетено времето,през което осъдения К. е било
задържан, считано от 04.06.2022 година до 04.08.2022 година.
С определение за одобряване на споразумение от 20.07.2023
година,постановено по №3936/2023 година на СГС,за извършено
престъпление по чл.321 ал.3, т.1 вр. ал.1,пр.2 НК на К. е наложено наказание 1
/една/ година „лишаване от свобода“,като на основание чл.57, ал.1, т.3
ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК е зачетено и приспаднато
времето,през което осъдения К. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.
Съобразявайки установените факти и обстоятелства /справка
съдимост,бюлетини за съдимост, справка от ГД „ИН” към МП, справка от
НСлС/ е прието правилно,че са налице предпоставките на чл.25 ал.1 вр.чл.23
ал.1 НК по отношение на наложените наказания по нохд №14616/2023
година на СРС и по нохд №3936/2023 година на СГС.Няма спор,че
деянията,за които на осъдения К. са наложени посочените по-горе наказания
са извършени по начин и време,съобразно останалите съдебни актове,описани
в справката за съдимост,позволяващ и задължаващ съда да приложи нормата
на чл.25 НК.Първият съд коректно е посочил в мотивите си ,че наложените
наказания на осъдения К. по нохд №15064/2020 година на СРС и по нохд
№265/2017 година на PC-Царево следва да се търпят отделно,поради наличие
на „рецидив“ и на факта,че деянията са извършени преди извършване на
престъплението по нохд.№14616/2023 година на СРС,т.е не са налице
условията на чл.25 НК.Видно е,че определеното най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ е това,определено на осъдения К. по нохд.№3936/2023
година на СГС-„лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.Поради това
първият съд законосъобразно е определил ,на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23
ал.1 НК на осъдения М. К. К. ,с установена самоличност едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година по нохд.
№14616/2023 година на СРС и по нохд. №3936/2023 година на СГС.
Насетне първият съд подробно е изложил съображенията си за прилагане
4
нормата на чл.24 НК.
Неоснователно е оплакването на защитата на подс.К.,че първият съд не е
приложил правилно материалния закон и незаконосъобразно,без оценка на
всички обстоятелства по делото в дълбочина и съвкупност,е приложил
нормата на чл.24 НК,увеличавайки определеното общо наказание „лишаване
от свобода“ от една година,с три месеца.
Първият съд правилно е намерил,че „….целите на генералната и
специална превенция не биха били изпълнени в своята цялост без приложение
на чл.24 от НК в настоящия случай,…..,въпреки че се касае за само две
осъждания,включени в група“.Правилно е преценено,че т.н.“първо“
осъждане, обсъждано в конкретния случай обхваща три отделни
престъпления,изрично посочени по-горе и от настоящия съд /такива по
чл.343б,ал.1 и ал.3 НК,както и престъпление по чл.318 НК,всички извършени
на 04.06.2022 година./,а осъждането по нохд №3936/2023 година на СГС е за
„….тежко умишлено престъпление,свързано с продължително ръководене на
организирана престъпна група от януари 2020 година до 07.12.2022 година“
за престъпна деятелност,свързана с високорискови наркотични вещества.
Обсъждайки имплицитно по делото данните за личността,семейното и
здравословно състояние на осъдения,обществена му опасност,възможността
му за ресоциализация след пребиваване в пенитенциарно заведение, и
съобразявайки разписаното в Препоръка №22/2003 година на Комитета на
министрите на Съвета на Европа,правилно първия съд е намерил,че
определеното общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено с ТРИ
месеца.Изложил е мотиви защо не приема за обосновано искането и
претенцията на държавното обвинение за прилагане на чл.24 НК с
½.Съобразено е,че така в пълна степен ще се реализира специалната
превенция за осъденото лице, без да се подценява степента на реализиране на
генералната превенция.Така законосъобразно е определено общо най-тежко
наказание в размер на 1 /една/ година и 3 /три/ месеца. Законосъобразно ,на
основание чл.57 ал.1,т.2, б.“б“ ЗИНЗС съдът е определил най-тежкото
наказание да се търпи при първоначален „строг” режим.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК съдът е приспаднал времето,през
което осъденият К. е бил задържан,като е изложил убедителни мотиви във
връзка с приетите в тази насока периоди и срокове,като е приложил и чл.25
5
ал.2 НК за времето,през което осъдения е търпял наказание „лишаване от
свобода“ по осъжданията,включени в групата.Законосъобразно,след като е
определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ и е
приложил нормата на чл.24 НК първият съд,на основание чл.23 ал.3 НК е
присъединил наказание „глоба“ в размер на 400,00 /четиристотин/ лева по
н.о.х.д.№14616/2023 год. на СРС.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че обосновано и
законосъобразно първият съд се е съобразил с указания,дадени в
задължителната тълкувателна практика /ППВС №4/1965 година, Решение
№11/1987 година на ОСНК на ВС и ТР №3/2009 година на ОСНК на ВКС.
Не са налице други основания,които да обуславят изменяне на
атакувания съдебен акт,извън посочените или да налагат отмяната му.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №3912/04.09.2023
година,постановено по н.ч.д. №4230/2023 година по описа на Софийски
градски съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6