Р Е Ш Е Н
И Е
№........................../..........................2022
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми април, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Димитричка Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 733 по описа за 2021 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Д.Т.Н.
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Д.К.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 265, ал.
1, предл. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000
лева, представляваща разходи, необходими за поправката на недостатъците на
работата, извършена от ответника по Договор за изработка от 19.02.2019 г. с
предмет „проектиране, изработка и монтиране на фасада от композитен панел върху
алуминиева конструкция на жилищна сграда, изградена в поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на град ***, Район ***, кв. *** селищно образование „***“.
Първоначално претендираната сума е в размер на 5000
лв. която впоследствие е увеличена два пъти по реда на чл. 214 от ГПК.
Ищецът твърди, че между
него, в качеството на възложител, и ответника, в качеството на изпълнител, е
сключен Договор за изработка от 19.02.2019 г. с предмет „проектиране, изработка
и монтиране на фасада от композитен панел върху алуминиева конструкция на
жилищна сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град ***,
Район ***, кв. ***, селищно образование „***““.
Сочи, че в чл. 1 от
договора е уговорен срок за изпълнение на възложената работа – до 31.05.2019
г., който не е спазен от ответника, като работата била изпълнена в края на
лятото на 2020 г., не била приета чрез подписване на предвидения в договора
протокол, но уговореното възнаграждение било заплатено от ищеца. Заявява, че след
дъждове от края на 2020 г. и началото на 2021 г. в сградата се появила влага, а
по фасадата – множество дефекти, които съгласно мнението на ангажиран от ищеца
специалист, се дължали на некачествена изработка и неправилен монтаж на
фасадата, както и на липсата на отводнителни отвори по монтираните панели.
Ищецът твърди, че посочените недостатъци не биха могли да бъдат установи при
приемане на работата, към който момента същите не са били видими.
Заявява се, че
необходимите за поправката на недостатъците на работата разходи са в размер
общо на 8 690 лева, от които: 3 290 лева – за закупуване на 70 кв.м.
панели от еталбонд на стойност 47 лв/кв.м., 250 лева – за монтаж на скеле – 100
кв.м. при цена 2,5 лева/кв.м., 250 лева – за демонтаж на скеле - 100 кв.м. при
цена 2,5 лева/кв.м., 2 450 лева – за демонтаж на повредени панели от 70
кв.м. по цена 35 лева/кв.м., 2 450 лева – монтаж на нови панели от 70
кв.м. по цена 35 лева/кв.м.
Сочи се, че незабавно
след установяване на скритите недостатъци ищецът е уведомил ответника по
уговорения в договора начин – чрез имейл за същите, както и е поканил последния
да му заплати разходите, необходими за поправката на недостатъците, в
седемдневен срок от получаване на поканата. Въпреки това се твърди, че до
настоящия момент същите не са заплатени от ответника, както и констатираните
недостатъци не са поправени.
По изложените
съображения ищецът предявява исковата си претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, като не се оспорва сключването между страните на
Договор за изработка от 19.02.2019 г. с предмет „проектиране, изработка и
монтиране на фасада от композитен панел върху алуминиева конструкция на жилищна
сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град *** Район
*** кв. *** селищно образование „***““, както и че ищецът е заплатил на
ответника авансово сумата от 17 000 лева.
Твърди се, че работата
следвало да започне до 01.04.2019 г. при уговорена цена от 133 лева за кв.м.,
като окончателното възнаграждение бъде определено след завършване на работата и
измерване на площта на фасадата, по която са монтирани панелите.
Сочи се, че започването
на работата се забавило поради бездействието на възложителя да осигури скеле на
обекта, което довело до монтаж и демонтаж на няколко пъти, като и поради
липсата на монтирана в сградата дограма. Заявява се, че ответникът уведомил
ищеца за необходимостта след монтажа на панелите да бъде завършена и
облицовката – каменните шапки на бордовете на балконите, която е следвало да
бъде залепена за композитния панел с хидроизолационно лепило, като последното
не било предмет на възложената на ответника работа.
Твърди се, че на
12.10.2020 г. ищецът изпратил на ответника по Вайбър три снимки от сградата,
във връзка с установени недостатъци на извършената работа, като в последвалата
между страните кореспонденция ищецът бил посочил, че дефектиралите панели са 15
кв.м. Оспорва се твърдените от ищеца недостатъци да се дължат на некачествени
материали или некачествено изпълнение на работата от ответника, както и да са
на заявената от ищеца площ.
Ответникът твърди, че
след завършване на работата и измерване на панелите по фасадата се установило,
че са монтирани 285 кв.м., като съгласно уговореното възнаграждение на изпълнителя
следвало да бъде заплатена сумата от 37 905 лева. След приспадане на
внесения аванс и на сума от 12 500 лева останало незаплатено от ищеца
възнаграждение по процесния договор от 8 405 лева, по повод на което е
предявен и насрещният иск. Ответникът претендира и сторените в производството
разноски.
В изразено от ищеца
становище по отговора на искова молба и депозирания отговор на насрещния иск се
оспорва ответникът да е изпълнил в срок възложената му работа, както и ищецът
да е станал причина за забавянето на същата. Твърди се, че последният е
осигурил скеле за обекта без да е имал такова задължение по договора, поради
забавата при изпълнение на работата, която се дължала изцяло на бездействие на
изпълнителя. Заявява се, че монтажът на каменните шапки на бордовете на
балконите бил извършен при спазване на всички изисквания за същия. Оспорва се,
на следващо място, монтираната фасада да е с площ от 285 кв.м., като се твърди,
че същата е 221,8 кв.м., както и че ищецът е заплатил цялото дължимо по договора
възнаграждение в размер на 29 500 лева.
Направени от ищеца в
условията на евентуалност, в случай на уважаване на предявения насрещен иск, са
процесуални възражения, както следва:
1. за прихващане на
сумата от 8 405 лева, представляваща разликата над заплатеното от ищеца
възнаграждение по Договор за изработка от 19.02.2019 г. до претендираното общо
такова от ответника в размер на 37 905 лева със сумата от 3 000 лева,
представляваща дължима от ответника неустойка за забава, на основание чл. 9 от
договора. Във връзка с посоченото възражение за прихващане са изложени
твърдения, че изпълнителят не е уведомявал възложителя за завършване на
работата, че последната не е приета от ищеца, като фасадата е монтирана едва в
края на лятото на 2020 г., но дължимото за работата възнаграждение е заплатено
от възложителя.
2. за намаляване на
пълния размер на претендираното от ответника общо възнаграждение по Договор за
изработка от 19.02.2019 г. в размер на 37 905 лева със сумата от
9 310 лева, представляваща стойността на некачествените работи в размер на
70 кв.м. х 133 лева.
3. възражение за съдебно
прихващане на сумите, предмет на предявените първоначален и насрещен искове до
размера на по-малкото от двете вземания.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Я.
поддържа иска, като намира, че по делото безспорно се е установило, че дефектите
по фасадата се дължат на некачествен материал или най-малкото на проблеми с
него. Сочи, че качеството на материала е отговорност на ответника, съгласно
постигнатите уговорки в договора между страните, поради което и намира иска за
основателен. От друга страна намира насрещния иск за неоснователен и недоказан.
В условията на евентуалност поддържа релевираните възражения за прихващане и за
намаляване на цената. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован за същото
съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител адвокат П., намира предявения иск за неоснователен,
въз основа на събраните по делото доказателства. Счита, че от заключенията на
вещите лица не се е установило некачествен монтаж на фасадата. Моли за
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, събрания
и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
От Договор за изработка от 19.02.2019г. се
установява, че страните са се договорили в срок до 31.05.2019г. изпълнителят да
проектира, изработи и монтира фасада от композитен панел върху алуминиева
конструкция на жилищна сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор ***по
КККР на град***, селищно образование „***“. В чл. 3 от договора страните са
предвидили, че изпълнителят ще изработи и монтира фасадата за своя сметка, за
свой риск, лично или чрез възлагане на
работата на трети лица. Материалите за изграждане на фасадата са за сметка на
изпълнителя. В чл. 6 от договора страните са договорили, че за изработване на
фасадата Възложителят следва да заплати на изпълнителя възнаграждение,
определено въз основа на площта в квадратни метри на монтираната фасада, като
възнаграждението е в размер на 133 (сто тридесет и три) лева за квадратен
метър, като възнаграждението ще бъде определено окончателно след завършване на
монтажа на фасадата. Измерването на площта на фасадата се извършва от възложителя
и изпълнителя, като при спор между страните измерването следва да бъде
направено от вещо лице избрано от възложителя.
Съгласно чл. 7 от договора, страните са предвидили,
че при сключване на същия, възложителят заплаща авансова на изпълнителя сумата
от 17 000 лв. (като договорът служи за разписка за заплащане на тази
сума), а остатъкът следва да бъде заплатен, след като се измери монтираната
фаса и се остойности същата, съгласно разпоредбата на чл. 6 от договора.
Страните са предвидили и, че при забавяне на
плащането Възложителят заплаща на изпълнителя неустойка в размер на 100 лева на
ден за всеки ден забава, но не повече от 3000 лева, а при забавяне на
изпълнението изпълнителят дължи неустойка в размер на 100 лева за всеки ден
забава, но не повече от 3000 лева.
От представения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот се установява, че на 20.10.2017г. Д.Т.Н. е
закупил от *** и *** поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ****
От представена по делото разпечатка от изпратено
писмо по електронната поща се установява, че на 12.01.2021г. ищецът е изпратил
съобщение до ответника, на посочения в договора имейл адрес, с което е уведомил
последния, че при монтажа на фасадата са допуснати множество скрити
недостатъци, които е нямало как да бъдат установени преди проявяването им.
Недостатъците са довели до избиване на влага в сградата. В писмото се сочи, че
след извършен оглед от специалист ищецът е бил уведомен, че отстраняването на
недостатъците ще струва 5000 лева, включващо разноски за материали, труд и др.
Поради това с писмото ищецът уведомява незабавно изпълнителя за наличието на
недостатъци в извършената от него работа по изработване и монтиране на
фасадата.
Видно от писмото, ищецът е поканил ответникът да му
заплати разходите, необходими за поправката в размер на 5000 лева в седемдневен
срок от получаване на настоящото електронно писмо, на основание чл. 265, ал. 1
предложение второ от ЗЗД.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на допуснати в полза на страните свидетели.
Свидетелят Г.К.Д.,
допуснат до разпит по искане на ищцовата страна сочи, че познава Д.Н., като
знае, че същият има имот в местността***, тъй като той е слагал дограма на
къщата. Свидетелят сочи, че конструкцията на фасадата е следвало да бъде
сложена преди той да монтира дограмата, за да има равнина, но когато отишъл с
дограмата след 15.04.2019г., конструкция нямало. Ищецът обяснил на свидетеля,
че изпълнителят на фасадата постоянно отлагал изграждането ѝ, като му
предоставил телефон на шефа, с който да се разбере. Свидетелят се обадил на
ответника, който поискал да отложат монтажа. Свидетелят не се съгласил и се
стигнало до повишаване на том между двамата. Впоследствие, след около два часа
на обекта пристигнали две коли със шест души, които започнали да работят по
фасадата, но се оказало, че нямат никакви материали и няма какво да правят. На
следващия ден вече започнали работа. Юли месец извикали свидетеля да постави
дограма, тъй като са подготвили една равнина на една стена, впоследствие го викнали
и август месец, но тогава равнина нямало и не поставил дограма. По-късно, една
или две седмици преди Коледа на 2019г. свидетелят бил на обекта за да постави
гаражни ролетки и видял, че още се работи по фасадата. Свидетелят сочи, че за
да постави той дограмата, е било необходимо първо да бъде изградена
конструкцията на фасадата, нивелацията на която той да съобрази при поставяне
на дограмата.
От показанията на свидетеля К. М. Л. става ясно, че той познава ищца, тъй като са съседи в
местността***. Свидетелят сочи, че има наблюдения как е протичало поставянето
на фасадата на Д., защото по това време той е бил в имота си и го е почиствал и
изграждал сграда, поради което и много често е бил там на място. В тази връзка
свидетелят сочи, че монтажът на фасадата е започнал в края на април месец
2019г. и е приключил към края на 2019г. или началото на 2020г. Не е напълно
сигурен кой точно месец е приключил монтажът, тъй като последният му етап е бил
в противоположната на неговия имот страна и е нямал видимост. *** твърди, че
работниците, които са изграждали фасадата не са били на обекта всеки ден, а са
били там през ден или през повече, като са стояли по два-три часа. Свидетелят
сочи, че е виждал дефекти и деформации по фасадата на сградата на ищеца, които
се виждали визуално и които е коментирал с Д.Н.. Свидетелят твърди, че при
изграждането на имота е имало скеле, което не е било върху цялата сграда, а е
било местено.
В показанията си свидетелят Б.К. М., допуснат до разпит по искане на ответната страна сочи, че
познава ищеца и ответника, като последният му е работодател. Свидетелят сочи, че
знае за къщата на ищеца, като е работил по нея и е полагал бонд
преди около две години. Свидетелят е ходил на обекта заедно с Д.П. за да
огледат обекта и за да се разбере със собственика. Разбрали се да извършат
монтажа на бонда, но за това имали нужда от скеле. До колкото си спомня,
свидетелят сочи, че уговорката е била да има скеле около цялата къща, като
задължение за доставяне на скелето било на собственика. Свидетелят сочи, че
скелето се забавило много, а било и твърде недостатъчно, което наложило
работниците да го местят от една стена на друга. **** заявява, че той и другите
служители пуснали профили, за да може дограмаджията да има нива, за да може да
работи, като самият монтаж на панелите е можело да се направи и след поставяне
на дограмата. Свидетелят не може да си спомни, дали докато са работили са
сменяли дефектирал панел, но си спомня, че е имало теч на вода, която се
събирала по терасите и е нормално нещо да дефектира. Сочи още, че не е виждал
писмен договор между двете страни, но е чувал какво си говорят. Излага, че
работата по този обект е започнала пролетта преди две години (2019г.), а е
приключила след няколко месеца, в началото на следващата година.
По делото е
допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след
извършен оглед на място, е установило че има дефекти и недостатъци, касаещи
полагането на композитния панел с цвят „тъмно сиво" и те се изразяват в
следното: плоскостите са огънати и изметнати, в голяма част от равнината са
хлътнали навътре. Описаните дефекти и недостатъци биха могли да се дължат на избора и
полагането на неправилната плоскост с малка дебелина, неотговаряща на
подпорните разстояния на носещата конструкция върху която е монтирана. Вещото
лице е заключило, че това хлътване и усукване се получава от ветрово
натоварване, когато композитния панел е прекалено тънък и е положен на голямо
подпорно разстояние. Дали е спазена технологията на монтаж вещото лице не би
могло да отговори, тъй като не са предоставени технологични карти на избрания и
монтиран панел и не става ясно какво точно е изпълнено.
Установено е, че частта от фасадата, която е
неизползваема и е необходимо да бъде демонтирана и монтирана наново е изцяло
положеният композитен панел в цвят „тъмно сиво", като площта му възлиза на
114 кв.м., като общата стойност на необходимите СМР за подмяна на композитен
панел с цвят „тъмно сиво" е 10 600 (десет хиляди и шестстотин) лева. В
експертизата е прието, че съгласно направените изчисления, монтираният на
фасадата композитен панел е с площ 270,50 кв.м., като монтираният в цвят „тъмно
сиво" е с площ 114 кв.м. и съответно 156,50 кв.м. композитен панел с цвят
„кафяво дървесно".
Вещото лице е посочило и, че за да бъде изпълнена
правилно фасадата, е необходимо да бъде поставена носеща конструкция, за която
е необходимо да бъде монтирано скеле около цялата къща.
По делото е
допусната и извършена и повторна съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след
оглед на място е установило, че монтираните фасадни панели в цвят тъмно сиво са
с дефекти и недостатъци. Плоскостите са огънати и изметнати, в голяма част от
равнината са хлътнали навътре. При огледа вещото лице е демонтирало един от
панелите, като е установило, че е отлепен външният му алуминиев слой. По делото
не са представени спецификации и технологични карти на избрания и монтиран
панел. Не се знае кой е производителят и на какви условия отговаря доставеният
и монтиран панел в тъмно сиво. По делото не е представен и приложен проект, от
който да става видно с какви характеристики трябва да бъде договореният за
монтаж композитен панел.
От заключението се установява, че изпълнената
окачена част в цвят тъмно сиво е компрометирана изцяло. Това е облицовката на
терасите и дъното на терасите на жилищната сграда. Вещото лице е приело, че монтираният
панел в цвят тъмно сиво е 115 кв.м., като е изчислило, че стойността на
строително - монтажните работи по подмяна на композитните панели в тъмно сиво възлиза
на стойността от 12 000 лв. В заключението е прието, че общата площ на
монтираните композитни панели на жилищната сграда е 273 кв.м, вт.ч. 115 кв.м в
цвят тъмно сиво и 158 кв.м в цвят кафяво дървесно.
Вещото лице е посочило, че за изпълнение на
фасадата е необходимо да се постави носеща конструкция, за която е необходимо
да се монтира скеле около четирите фасади на сградата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По главния
иск:
Съгласно разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест, при предявен иск с правно основание чл. 265, ал. 1,
предложение второ от ЗЗД ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между страните е сключен валиден Договор за изработка
от 19.02.2019г., който е породил задължението на ответника - изпълнител да
извърши конкретно уговорени по вид, обем и време СМР, да докаже, че в течение
на ползването на сградата са открити скрити недостатъци в изработеното, както и
размера на разходите, необходими за поправяне на скритите недостатъци по
работата.
Като безспорно в отношенията между страните по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е прието че същите са сключили
Договор за изработка от 19.02.2019 г. с предмет „проектиране, изработка и
монтиране на фасада от композитен панел върху алуминиева конструкция на жилищна
сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на град***,
селищно образование „***“, както и че ищецът е заплатил на ответника
възнаграждение по договора в размер на 29 500 лева.
В разглеждания случай от ангажираните по делото
доказателства се установява, че след завършване на монтажа на фасадата, в края
на 2020г. и началото на 2021г. ищецът е установил недостатъци по същата, довели
до появата на влага в къщата.
Вещото лице по допуснатите по делото СТЕ и повторна
СТЕ са категорични, че има дефекти и недостатъци, касаещи полагането на
композитния панел с цвят „тъмно сиво" и те се изразяват в следното:
плоскостите са огънати и изметнати, в голяма част от равнината са хлътнали
навътре.
По делото не е спорно, че ищецът е заплатил на
ответника сумата от 29 500 лв., макар работата да не е била изрично приета с
приемо-предавателен протокол, подписан от страните. В чл. 2 от сключения между страните
договор същите са приели, че приемането следва да бъде извършено до
01.06.2019г., без между тях да е необходимо изрично уведомяване. Монтажът на
фасадата не е завършил до посочения срок, а едва в началото на 2020г., но доколкото
ищецът е ползвал сградата и едва в началото на 2021г. е установил влага в
къщата, следва да се приеме, че приемане на работата е било налице, макар след
предвидения срок. Горният извод за приемане на работата не се променя дори да
се приеме, че ищецът е уведомил за пръв път ответника за проявили се дефекти на
фасадата през месец октомври 2020г., за което има данни от приложената по
делото кореспонденция между страните във Viber. Предвид това, тъй като фасадата
все пак е монтирана на сградата на ищеца в началото на 2020г., проявяването на
нейните дефекти в процеса на експлоатация, които дефекти са в резултат на
самото естество на вложените строителни материали, придава на огъването и
измятането на положените плоскости с цвят „тъмно сиво“ качеството на скрит
недостатък по смисъла на чл. 264, ал. 2
изр. 1 ЗЗД, тъй като е нямало как веднага след завършване на монтажа, те да се
установят.
В чл. 3 от договора от 19.02.2019г., страните са
предвидили, че изпълнителят ще изработи и монтира фасадата за своя сметка и за
свой риск, лично или чрез възлагане на работата на трети лица. Така
постигнатото съглашение води до извода, че огъването и измятането на положените
плоскости представлява скрит недостатък, за който изпълнителят носи отговорност,
поради което в настоящия случай дори отпада задължението на ищеца да уведомява
за него изпълнителя – 264, ал. 2 изречение последно ЗЗД. Въпреки това, от
събраните по делото доказателства се установи, че веднага след откриването на
недостатъка, ищецът е уведомил ответника за дефектиралите
панели в писмо, изпратено на посочената в чл. 11 от договора електронна поща.
Известяване за установени проблеми с положените композитни панели е имало дори
и преди изпращане на този имейл, още през месец октомври 2020г. в
кореспонденция между изпълнителя и възложителя във Viber.
От така установените обстоятелства следва да се
приеме, че са налице всики предпоставки, необходими за ангажиране на
отговорността на изпълнителя, предвидена в чл. 265, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че дори да се е появила влага на места, то това не се дължи на
неправилен монтаж, на дефектирали панели или на друга причина, за която той
носи отговорност. Така въведеното възражение не е относимо към спорния между
страните предмет, а именно налице ли са дефекти в панелите на поставената
композитна фасада, на какво се дължат те и на каква стойност възлиза
отстраняването на същите. Твърдението за влага в сградата, макар изложено от
ищеца, не е предмет на делото, както и не е предмет на делото претенция за
отстраняване на тази влага или евентуални вреди, свързани с нея.
Също така, дори да се приеме, че ответникът е
уведомил ищеца, че след монтажа на панелите следва да бъде изпълнена и
облицовка по челата на бордовете на балконите, за което твърдение по делото не
са ангажирани никакви доказателства, то по делото се установи, че дефектите на
процесната фасада се дължат на некачествения материал и обективните влияния на
околната среда върху него, а не на липса на положена/изпълнена облицовка на
челата на бордовете на терасите. Както беше посочено по-горе, съгласно
сключения между страните договор, отговорност за качеството на материала носи
изпълнителят.
По отношение на последния елемент от фактическия
състав на отговорността, а именно размера на разходите, необходими за поправяне
на скритите недостатъци по работата, от приетото по делото заключение на вещото
лице по допълнителната СТЕ, което съдът кредитира като пълно и изчерпателно,
както и компетентно изготвено в съответствие с поставените задачи, и срещу
което не бе въведено възражение от страните по делото, се установи, че същите
възлизат на сумата от 12 000 лева.
От всичко изложено по-горе следва изводът на съда,
че така предявеният иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предложение второ от ЗЗД е основателен, поради което същият следва да бъде уважен до пълния размер
на претендираната сума, след приетото изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, а именно 12 000 лева.
По насрещния
иск:
Съгласно разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест, при предявен иск с правно основание чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже точното изпълнение на
възложената му работа за изработка в качествено, количествено и времево
отношение; предаването на извършената работа и приемането й от ответника по
насрещния иск; размера на претендираното като незаплатено възнаграждение.
Както вече беше посочено, между страните бе
отделено като безспорно, че същите са обвързани от надлежно сключен договор за
изработка от 19.02.2019 г. с предмет „проектиране, изработка и монтиране на
фасада от композитен панел върху алуминиева конструкция на жилищна сграда,
изградена в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на град***, селищно
образование „***“, както и че ищецът е заплатил на ответника възнаграждение по
договора в размер на 29 500 лева.
Според чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждението се дължи
за приетата работа, като законът задължава поръчващия да приеме същата, в
случай че е извършена съгласно договора – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на
извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на
фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от
възложителя, така и едно правно действие – признание, че то напълно съответства
на възложеното, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно релевантно за
приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на
възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че
счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи
фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е
налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. (в този
смисъл – решение № 84 от 30.07.2015 г. по т.д. № 1428 / 2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 231 по т.д. № 1056 / 2009
г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). Именно за да може да се даде на приемането
значението на одобряването, разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД предвижда, че
при приемането възложителят трябва да прегледа работата и да направи всички възражения
за неправилно изпълнение (явни недостатъци или отклонения), освен ако се касае
за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно (скрити или новопоявили се), като за последните
трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Такова уведомяване
не е необходимо, ако изпълнителят е знаел за съответните скрити недостатъци
(чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД). Според необоримата презумпция,
регламентирана в чл. 264, ал. 3 ЗЗД, при липса на възражения за неправилно
изпълнение, работата се счита за приета.
Както вече бе посочено по-горе, съдът намира, че
работата по монтиране на процесната фаса е била приета от възложителя. Това се
установява както от факта, че ищецът по първоначалния иск е ползвал сградата в
продължение на почти една година, без да възрази за налични недостатъци, така и
от извършеното от него допълнително плащане на сумата от 12 500 лв., след
покана от изпълнителя и след датата на приключване на монтажа. Страните са
предвидили, че приемането на работата става с приемо-предавателен протокол и до
предвидения срок за изпълнение, без да се канят изрично за това. Съобразно
трайната съдебна практика, включително и цитираната по-горе такава, макар да не
е налице подписан приемо-предавателен протокол, доколкото са налице безспорни
конклудентни действия, водещи до извода за съгласие с извършената работа
(каквито са горепосочените обстоятелства), то следва да се приеме, че работата
е приета от възложителя.
Тези обстоятелства, обуславят извода за наличие на
несъмнено признание на задължението от страна на ищеца по главния иск, респ. за
приемане на извършената работа без възражения (така - решение № 45/28.03.2014
г. на ВКС по т.д. № 1882/2013 г., I т.о., решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2334/2013 г., II т. о., решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1598/2013 г., II т. о., и др.).
Изводът на съда, че работата е била приета с
конклудентни действия обуслава и неоснователност на въведеното от ответника по
насрещния иск възражение, че възложената работа не е била приета.
По отношение на количественото изпълнение на възложената
работа, съдът кредитира приетото по делото заключение на вещото лице по допълнителната
СТЕ, доколкото същото е компетентно изготвено и в пълнота отговаря на
поставените задачи. Вещото лице е посочило, че след извършено измерване на
място се е установило, че цялата фасада, монтирана на процесния обект е с площ
от 273 кв.м.
Съгласно чл. 6 от договора от 19.02.2019г. страните
са договорили, че за изработване на фасадата Възложителят следва да заплати на
изпълнителя възнаграждение, определено въз основа на площта в квадратни метри
на монтираната фасада, като възнаграждението е в размер на 133 (сто тридесет и
три) лева за квадратен метър. Тъй като монтираната фасада е с площ от 273
кв.м., върху същата площ следва да се изчисли и дължимото от възложителя
възнаграждение, като всеки квадратен метър бъде остойностен със сумата от 133
лева. Извършвайки горното изчисление, съдът достигна до извода, че общо
дължимото възнаграждение по чл. 6 от договора възлиза на сумата от 36 309 лв.
Предвид това и предвид отделеното като безспорно
между страните, че възложителят е заплатил сумата от 29 500 лв. на изпълнителя,
то като дължимо и незаплатено между страните е останало възнаграждение в размер
от 6 809 лв. Изложеното обуславя и главния извод на съда, че предявената
насрещна претенция по реда на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е основателна до посочения размер,
като за разлика до пълния претендиран размер от 8405 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По процесуалните
възражения срещу насрещния иск:
Тъй като
съдът намира предявеният насрещен иск за основателен до посочения размер, то
следва да бъдат разгледани и въведените от ответника възражения.
Съгласно първото от тях, ответникът по предявения
насрещен иск е поискал дължимата от него сума да бъде намалена със сумата от 3
000 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение, съгласно чл. 9 от
договора, който гласи, че за забава на изпълнението Изпълнителят дължи
неустойка в размер на 100 лева за всеки ден
забава, но не повече от 3 000 лв. За основателността му, в тежест на
ответника по насрещния иск е да докаже наличие на главен дълг, респ. неточното
му изпълнение, уговорка за дължимост на неустойка в конкретен размер при забава
в изпълнението на конкретно поето задължение по сключения договор и
настъпването на падежа.
Съдът намира това възражение за прихващане за неоснователно,
като аргументите в тази насока са следните:
Видно от чл. 9 от договора за
изработка между страните, същите са се договорили, че срокът за изпълнение на
окачената фасада е до 31.05.2019г. Между страните не се спори,
че така предвиденият срок не е спазен и то с повече от 30 дни. Спорно между
страните е каква е причината за забавата и коя от тях носи отговорност за това.
Ищецът се позовава на факта, че изпълнението е било забавено съществено, като
твърди, че изпълнителят не е съобразил възможностите си и поемайки множество
строителни обекти се е поставил в невъзможност да изпълни ангажиментите си по
договора в предвидения срок.
Ответникът от своя страна твърди, че забавата се
дължи на това, че възложителят не е осигурил на време скеле за монтиране на
фасадата, а впоследствие доставеното скеле е било прекалено малко. Това от своя
страна е наложило постоянното монтиране и демонтиране на скелето по четирите
фасади на сградата, респективно до същественото забавяне на изпълнението.
Съдът намира, че изложените от ответника по главния
иск твърдения, че забавата на изпълнението му се дължи на неизпълнение на
задължение на възложителя да предостави строително скеле, което да бъде
ползвано при монтиране на фасадата, за неоснователно. На първо място това се
дължи на факта, че в сключения между страните писмен договор не е предвидено,
че възложителят следва да достави строително скеле, което да бъде ползвано от
изпълнителя. Напротив, в договора е предвидено, че възложителят се задължава да
проектира, изработи и монтира фасадата, като това той ще извърши за свой риск,
лично или чрез възлагане на работата на трети лица. По делото липсват твърдения,
че изпълнителят по договора е възложил на възложителя да достави необходимото
скеле, не са ангажирани и доказателства в тази насока.
За твърдението на ответника, че ищецът е следвало
да достави необходимото скеле за обекта, са налице данни единствено от гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля ***, който излага твърдения,
че е чул, че собственикът ще достави скеле на обекта. От показанията на
свидетеля обаче става ясно, че същият не е виждал писмен договор между
страните, а единствено е ставал свидетел на разговори между тях. Съдът не
кредитира така изложеното от свидетеля, доколкото същият е заинтересован в
полза на ответника по смисъла на чл. 172 от ГПК, тъй като последният му е
работодател. Също така, съпоставяйки показанията на свидетеля с наличните по
делото писмени доказателства и по-конкретно писмени договор между страните,
следва да се приеме, че уговорка скелето да бъде доставено от възложителя не е
била налице.
Въпреки всичко гореизложено, предявеното от ответника
възражение за съдебно прихващане касае наличието на твърдения за изпадане на
изпълнителя в забава, което по същество представлява вид възражение против
изпълнението на възложената работа. Съгласно, чл. 264, ал.2 и ал.3 ЗЗД - при
приемането на работата, поръчващият трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение, тъй като в противен случай,
работата се счита за приета. Доколкото наведеното от ответника оплакване за
наличие на забава представлява възражение против неточното изпълнение на
задълженията на изпълнителя във времево отношение, същият е следвало да предяви
съответните възражения в тази връзка своевременно, а както вече бе посочено
по-горе, съдът намира, че работата е била приета с конклудентни действия.
Възражението на ищеца по главния иск, направено с писмото по електронната поща,
касае скрити недостатъци, които са се проявили след като възложената работа е
била приета, поради което и предявяване на претенция за неустойка за забавено
изпълнение на този етап е неоснователно.
Съдът намира и второто възражение на ответника по
насрещния иск, а именно за намаляване на пълния размер на претендираното от
ответника общо възнаграждение по Договор за изработка от 19.02.2019 г. в размер
на 37 905 лева със сумата от 9 310 лева, представляваща стойността на
некачествените работи в размер на 70 кв.м. х 133 лева, за неоснователно. Това
се дължи на факта, че предмет на това възражение са фактите и обстоятелствата,
въз основа на които ответникът по насрещния иск е предявил главния иск, с който
е сезиран съдът по делото, а именно претенцията по реда на чл. 265, ал. 1,
предложение второ от ЗЗД. Доколкото съдът прие главния иск за основателен, то
не следва да приеме и уважи и възражението по същия ред, тъй като това би довело
до уважаването на една и съща претенция на страната два пъти.
По отношение на последното възражение на ответника
по насрещния иск, а именно възражението за прихващане на сумите, предмет на предявените първоначален и насрещен искове до
размера на по-малкото от двете вземания, съдът счита, че доколкото в случая се
установи наличие на две насрещни, съдебно предявени парични вземания, между
които може да бъде извършено прихващане, то е налице вътрешно-процесуалното
условие за произнасяне по направеното от ответника възражение за прихващане,
като следва да се извърши съдебно прихващане до размера от 6 809 лв.
По изложените
съображения предявеният и приет за доказан по основание и размер главен иск с
правно основание чл. 265, ал. 1 предл. второ от ЗЗД, следва да бъде уважен до
сумата от 5 191 лв., респективно искът следва да бъде отхвърлен за горницата до
пълния размер от 12 000 лв., като погасен чрез съдебно прихващане със
сумата от 6 809 лв., дължима на ответника по насрещния му иск.
Предвид горното, предявеният насрещен иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, макар да се явява доказан по основание и до
размера от 6 809 лв., с оглед основателността на възражението на ищеца (ответник
по насрещния иск) за прихващане, следва да бъде отхвърлен поради зачитане на
погасителния ефект на заявеното по реда на чл. 367, ал. 2, т. 5, вр. чл. 298,
ал. 4 ГПК съдебно прихващане.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Предвид така посочения изход
от спора, в полза на страните следва да бъдат присъдени разноски съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът претендира разноски в общ
размер на 1170 лв., които съобразно представения своевременно списък по чл. 80
от ГПК са както следва: 480 лв. за държавна такса, 150 лв. за депозит за
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв.
Ответникът от своя страна претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. И
двете страни са представили доказателства за извършване на сочените от тях
разноски, като от същите не става ясно каква част от адвокатските
възнаграждения са за главния иск и каква за насрещния, респективно за защитата
на страните по тях. Предвид това съдът намира, че ищецът е заплатил разноски за
адвокатско възнаграждение за главния си иск в размер на 270 лв. и 270 лв. за
защита срещу насрещния иск, а ответникът разноски за адвокатско възнаграждение
за защита по главния иск в размер на 400 лв.
Тъй като главният иск е уважен частично до сумата
от 5191 лв., то в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на
389,33 лв. В полза на ответника следва да се присъди сумата от 226,97 лв. за
заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Доколкото насрещният иск е отхвърлен изцяло поради
извършеното прихващане, в полза на ответника по него следва да бъде присъдено
заплатеното адвокатско възнаграждение от 270 лв.
Предвид всичко гореизложено, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 659,33 лв. След като същата
сума се компенсира с разноските, който следва да се присъдят в полза на
ответната страна, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в окончателен
общ размер от 432,36 лв.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 42, ал. 2
от ЗУЕС, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 265, ал. 1, предл. второ от ЗЗД Д.К.П.
с ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Т.Н. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 5 191 лв. /пет
хиляди сто деветдесет и един лева/, представляваща разходи, необходими за
поправката на недостатъците на работата, извършена от ответника по Договор за
изработка от 19.02.2019 г. с предмет „проектиране, изработка и монтиране на
фасада от композитен панел върху алуминиева конструкция на жилищна сграда,
изградена в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на град***, селищно
образование „***“, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над сумата от 5 191
лв. до пълния размер от 12 000 лв., като погасен чрез съдебно прихващане с
вземането на Д.К.П. с ЕГН ********** за
сумата от 6 809 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по Договор за изработка от 19.02.2019 г., сключен между
страните.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Т.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Д.К.П. с ЕГН **********, с
адрес: *** иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 8 405
лв. /осем хиляди четиристотин и пет лева/, представляваща незаплатено
възнаграждение по Договор за изработка от 19.02.2019 г., с предмет „проектиране,
изработка и монтиране на фасада от композитен панел върху алуминиева
конструкция на жилищна сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор ***по
КККР на град***, селищно образование „***“, като неоснователен за сумата от 1 596
лв., а за сумата от 6 809 лв. погасен чрез съдебно прихващане с насрещно вземане
на Д.Т.Н. с ЕГН **********, в размер на 12 000 лв., представляваща разходи,
необходими за поправката на недостатъците на работата, извършена от ответника
по Договор за изработка от 19.02.2019 г., сключен между страните.
ОТХВЪРЛЯ възражение на Д.Т.Н. с ЕГН ********** за прихващане на сумата от 8
405 лева, представляваща разликата над заплатеното от ищеца възнаграждение по
Договор за изработка от 19.02.2019 г. до претендираното общо такова от
ответника в размер на 37 905 лева, със сумата от 3 000 лева, представляваща
дължима от ответника неустойка за забава, на основание чл. 9 от Договор за
изработка от 19.02.2019г.
ОСЪЖДА Д.К.П. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Н. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 432,36 лв.
/четиристотин тридесет и два лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща сторените от ищеца разноски в производството, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Варна
в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се
връчи на страните, на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: